Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Костова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXI НПК. С Присъда № 49/26.05.2015 г. постановена по НОХД № 1700/2014 г. по описа на Районен съд В. Т., Наказателна колегия, десети състав подсъдимият А. Д. Д. е признат за виновен в това, че в периода 23.10.2013 г. до началото на месец февруари 2014 г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, възбудил и поддържал заблуждение у С. С. С. и П. М. Г., че има намерение да им заплати извършения от тях таксиметров превоз, с което им причинил имотна вреда в общ размер на 71,45 лв., представляваща стойността на незаплатения им превоз, поради което и на основание чл. 211, пр. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 26, вр. чл. 36 и чл. 54 НК съдът му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал за разликата от установения размер на причинената вреда от 71,45 лв. до претендираната 133,00 лв. Със същата присъда подсъдимият А. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 23.10.2013 г. в гр. В. Т., противозаконно присвоил владения от него телефонен апарат „Самсунг” модел „Galaxy Ace Plus” с имей № *90726 на стойност 234,00 лв., собственост на С. С. С. от гр. В. Т., като обсебването представлява опасен рецидив и вещта е върната на собственика до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 206, ал. 6, т. 2 вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 36 и чл. 54 НК съдът му е наложил наказание две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимият А. Д. Д. е признат и за виновен в това, че на 23.10.2013 г. в гр. В. Т. отнел от владението на С. С.С.без неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – банкноти на стойност 250,00 лв., като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 36 и чл. 54 НК ВТРС го е осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 23 НК съдът е определил едно общо наказание наложено на подсъдимия за отделните деяния, а именно най-тежкото от тях в размер на три години лишаване от свобода, което общо наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда ´одсъдимият А. Д. Д. е осъден да заплати по сметка на ВТРС, в полза на държавата, направените по делото разноски в размер на 145,00 лв., както и 5,00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от А. Л. М., ВТАК – защитник на подс. Д., с искане настоящата инстанция да отмени постановената от ВТРС присъда и да признае подзаитния u за невиновен по повдигнатите му обвинения. Поддържа, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва приетите и установените от първоинстанционния съд фактически положения да се подкрепят от събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че от същите може да се направи категоричен извод, че А. Д. не е осъществил от обективна и от субективна страна визираните престъпления, за които му е повдигнато обвинение. ВТРС е приел безкритично обясненията на пострадалите лица и е допълнил мотивите си с фикции и предположения. Оспорва да е доказан конкретният размер на вредата по обвиненията за кражба и измама. Пострадалите са напуснали сами мястото, където е трябвало да изчакат подсъдимия Д., поради което сами са се лишили от възможността да им бъде заплатен превоза и да му бъде върнат телефона на св. Симеонов. В производството пред въззивни съд защитникът А. М. поддържа жалбата, като моли подс. Д. да бъде изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. Представителят на Окръжна Прокуратура В. Т. моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като счита същата за постановена в съответствие с материалния и процесуален закон. Подсъдимият Д. моли да бъде оправдан. Окръжен съд В. Т., като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: За да постанови обжалвания съдебен акт, Районен съд В. Т. е провел законосъобразно съдебно следствие, събрал е необходимите доказателства и е изяснил фактическата обстановка. Приел е за установени факти, които настоящият състав споделя, а именно: Подсъдимият А. Д. Д. е роден ... г. в гр. Т.. Живее в гр. Г. Осъждан е с шест влезли в сила присъди за измами, обсебване, преминаване на границата без разрешение и с чужд документ за самоличност. Не работи. С влязло в сила на 16.04.2013 год. Определение по НЧД № 23037/2011 год. на СРС на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК на Д. е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду определените по НОХД № 1376/2011 год. на Pайонен съд Габрово, НОХД № 14007/2012 год. на СРС и НОХД № 129//2013 год. на СPC, а именно – 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. Със същото определение било постановено отделно да се изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от два месеца и 24 дни, постановено с определение по ЧНД 196/2010 год. на Окръжен съд Габрово, с което било заменено отчасти наказанието пробация по НОХД № 733/2007 год. на PC Петрич. На 23.10.2013 год. в гр. В. Т., около 10:30 часа подсъдимият А. Д. наел такси от паркинга на ДНА пред заведение „Бианко”. Водач на наетия таксиметров автомобил бил св. С. С. С. Още от самото начало подс. Д. нямал намерение да заплати на таксиметровия водач ползваната услуга. От качването си в автомобила Д. чрез измамливи и заблуждаващи действия започнал да демонстрира благосъстояние. Водил множество разговори по телефона за сделки с големи суми пари, демонстрирал, че върши служебни дела, демонстрирал служебни разговори с важни лица и чрез конклудентни действия възбудил и поддържал у св. С. чувството на спокойствие, че стойността на курса ще бъде заплатена. В същото време Д. е вършил лична работа. Д. поръчал на св. С. да го откара до МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” в гр. В. Т. и да го изчака там. След около 10 – 15 минути се върнал при таксито и поискал от свидетелят да го откара до гр. Габрово. Около 12:30 ч. – 13:00 ч. на същата дата пристигнали в гр. Габрово, където подсъдимият посетил сградата на Пътна полиция – Габрово. А. Д. не заплатил цената на превоза като поискал С. да г¯ върне обратно в гр. В. Т. като го откара до счетоводителката му – ул. „А. Б.” до заведение „Теона” над спортната зала „В. Л.”. Пристигнали на уточненото място във В. Т. и А. Д. отново настоял св. С. да го изчака, за да ги откара заедно със счетоводителката до с. Арбанаси. Подсъдимият влязъл във вход на сграда, разположена в близост до мястото където спрели с таксиметровия автомобил. След малко се върнал и обяснил на таксиметровия шофьор, че офисът е заключен и поискал да ползва мобилния му телефон, като го заблудил, че неговият бил с изтощена батерия. С. му дал телефона си марка „Самсунг”, модел „Galaxy Ace Plus” с имей № *90726. Подсъдимият Д. демонстрирал пред Симеонов, че води рразговор със счетоводителката. Пострадалият С. решил да отиде да си купи цигари и се отдалечил към близкия магазин. През това време Д. намерил портфейла на св. С., в който имало банкноти на обща стойност 250 лева, както и негови документи. Взел парите, а портфейла с документите оставил в автомобила. Слязъл с телефона и отнетите пари от таксиметровия автомобил и веднага се отдалечил. Малко по-късно св. Симеонов се върнал и установил, че подсъдимият не е в автомобила. Таксиметровият апарат отчел 83,00 лева. Симеонов отишъл до входа, който подсъдимият посетил и установил, че там имало само празни офиси и апартаменти и разбрал, че е станал жертва на престъпление, за което се оплакал в полицията. В края на месец януари и началото на месец февруари 2014 год. А. Д. пристигнал в гр. В. Т. и около 15:45 часа наел такси от пиацата на бул. „България” до кръстовището с ул. „Беляковско шосе”. Таксиметровият автомобил бил „Дачия Логан” с рег. № ... с водач св. П.М.Г.от гр. В. Т.. От качването си в таксиметровия автомобил Д. нямал намерение да заплати стойността на предоставяната услуга. Подсъдимият чрез измамливи и заблуждаващи действия започнал да демонстрира заможност и благосъстояние. Водил показни разговори по телефона за сделки с големи суми пари, демонстрирал, че върши служебни дела, демонстрирал служебни разговори с важи лица и чрез конклудентни действия възбудил и поддържал у св. Г. чувството на спокойствие, че стойността на курса ще бъде заплатена. В същото време е вършил лична работа без да има каквото и да е намерение да заплати на таксиметровия шофьор. Подсъдимият поръчал да бъде откаран до ТД на НАП в гр. В. Т., като по време на пътуването говорел по телефона по начин, чрез който създал убеждение у водача, че разговаря с жена, която трябвало пред сградата на ТД на НАП гр. В. Т. да му предаде сума пари, тъй като много бързал. През това време демонстративно извадил и броил банкноти от по 100 лева, което оставило у свидетеля измамливо чувство на спокойствие, че подсъдимият е финансово стабилен и таксиметровият курс ще бъде заплатен. Когато стигнали до териториалната дирекция на НАП гр. В. Т., подсъдимият помолил водача на таксиметровия автомобил да го изчака, за да го откара след това до офиса на фирмата му. Демонстративно оставил мобилния си телефон върху таблото на автомобила и отишъл по посока на сградата на териториалната дирекция. Минути след това се върнал и помолил св. Георгиев да му развали банкнота от 100 лева. Свидетелят Г. отказал, тъй като нямал толкова пари в наличност. Тогава подс. Д. настоял Г. да му даде 40 лева, за да си оправи сметките в НАП В. Т. и обещал да му ги върне, когато го откара до офиса на фирмата му. Свидетелят Георгиев му предал 3 банкноти от по 10 лева и 2 банкноти от по 5 лева. Подсъдимият слязъл, отправил се към ТД на НАП гр. В. Т.. Минути след това се върнал и отново седнал в таксиметровия автомобил. Обяснил на водача, че е необходимо да го откара към офиса на „Уни Кредит Булбанк” гр. В. Т., находящ се на ул. „В. Л.”, в който район се намирал офиса на фирмата му. Отново започнал да говори по телефона като давал разпореждане да „бъдат събрани всички пари в офиса”, които той ще мине да вземе. Водачът спрял до автобусната спирка, непосредствено до Театъра в гр. В. Т. където подс. Д. слязъл като заявил и обещал, че ще заплати таксиметровата услуга, която възлизала на 10 лева, след като се върне, както и че ще върне взетата на заем сума от 40 лева. Десетина минути по-късно свидетелят Г. слязъл и отишъл да провери има ли офиси по улицата, към която се отправил подсъдимият, но не открил и видял такива. Почакал известно време, след което разбрал, че е измамен и отишъл в сградата на полицията, за да даде описание на извършителя. Така установената фактическа обстановка и въззивният съд прие за безспорно установена при анализа на събраните по делото доказателствени материали, а именно: обясненията на подсъдимия Д., дадени пред първоинстанционния съд и тези, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на упълномощен защитник и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 НПК, показанията на свидетелите С. С. С., дадени пред съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, св. П. М. , св. Д. И. Т., св. Н. Й. Й.и св. Н. Н. С., протокол за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица, характеристика на подсъдимия, справка за съдимост и др. писмени документи по делото. Основно доказателство по делото са показанията на св. С. и Г., които са единствени свидетел на случилото се и които са подали сигнал до полицията. Както първоинстанционният, така и въззивният съд кредитира показанията на тези свидетели. В основните си части, те са непротиворечиви в различните фази на наказателното производство. Показанията на посочените свидетели, дадени в съдебно заседание и надлежно приобщените от досъдебното производство показанията на св. С., са били подробно обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите процесуално годни доказателствени материали. От показанията на свидетеля С. пред съда, допълнени от дадените досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, както и от проведеното разпознаване се установяват датата, мястото на инкриминираните деяния, лицето осъществило действията, предмет на обвинението и тяхното съдържание. От тези факти, пред съда свидетелят не е в състояние са си спомни след спирането пред заведението „Теона” кога е излязъл подсъдимия от автомобила и кога му е предоставил за ползване мобилния си телефон, поради което за това обстоятелство съдът се довери на показанията му от досъдебното производство. От показанията на св. Г. пред съда и от проведеното разпознаване, се установяват датата, мястото на първото инкриминирано деяние, лицето осъществило действията, предмет на обвинението и тяхното съдържание. Показанията на свидетелите се подкрепят от обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на упълномощен защитник и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 НПК в проведеното пред ВТРС открито съдебно заседание на 18.11.2014 г. /л. 58 от първоинстанционното дело/. Безспорно обясненията на подсъдим следва да бъдат анализирани както като законно средство за защитата, така и като доказателствено средство. В настоящия случай съдът правилно не е възприел обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие за правдиви и убедителни. Напротив, в тази им част обясненията са неубедителни, изолирани са и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от съда доказателства, което дава основание на да приеме, че представляват защитна теза. Настоящата инстанция също кредитира обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство не само поради това, че същите се подкрепят от показанията на свидетелите С. и Г., а и поради обстоятелството, че те били дадени в присъствието на неговия защитник, при което обясненията му за констатираното съществено противоречие не могат да бъдат споделени. Още повече подс. Д. доброволно е предал отнетия телефон и възстановил сумата в размер на 250 лева на св. Симеонов в хода на досъдебното производство. Показанията на св. Стойнев се явяват изолирании неподкрепени от останалите преки и косвени доказателства по делото, поради което правилно първоинстанционния съд не ги е взел предвид при постановяване на съдебния акт. По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 211, пр. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК: Доказателствата по делото, взети както по отделно и в тяхната съвкупност водят до безпротиворечивия извод за авторството на извършеното инкриминирано деяние от подсъдимия Д.. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които напълно се приемат от окръжната въззивна инстанция и не е необходимо тяхното цялостно преповторение. Налице са признаците от състава на престъплението по чл. 209 НК – деецът чрез конклудентни действия е възбудил заблуждение у пострадалите С.и Г., формирал е неверни представи у тях (че като клиент ще заплати на пострадалите уговорената цена за таксиметрова услуга) и с това им причинил имотна вреда, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на поне едно от наказанията не е отложено по смисъла на чл. 66 НК. От обективна страна деянието е извършено чрез действия в две от формите му при всяко от включените в продължаваната престъпна дейност деяния – възбуждане и поддържане на заблуждение у измамените, т.е., формиране и утвърждаване на неверни представи у тях за изложените обстоятелства, мотивирали ги да извършат съответното имуществено разпореждане, с което им е причинена имотна вреда. Налице е пряка причинно-следствена връзка между въвеждането и поддържането на заблуждението и настъпилата вреда, тъй като разпореждането с имуществения предмет (предоставянето на услугата) от страна на св. С. и Г. е извършено именно в резултат на създадените от обвиняемия неправилни представи – относно това, че ще заплати договорените услуги с пострадалите лица. Деянието е извършено от обвиняемия на различни дати през периода 23.10.2013 г. до началото на месец февруари 2014 г. в гр. В. Т., при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Ето защо всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. По отношение на престъпния резултат – размера на претърпените от пострадалите вреди, настоящата инстанция счита, че това е размерът на предоставената услуга таксиметров превоз, а не стойността на разходите за нейното извършване. Поради липсата на съответен протест, в тази част първоинстанционният акт е влезнал в сила и не може да бъде пререшаван. От обективна страна, правилно е прието, че деянието на подсъдимия е извършено в условията на опасен рецидив. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им /целял е набавяне на имотна облага за себе си/. Същият предварително нямал изобщо намерение да заплати сумата за извършените таксиметрови превози. От момента на качването си в таксиметровите автомобили подс. Д. демонстрирал висок социален стандарт и заможност, като броял големи суми пари и разговарял по телефона за сделки на висока стойност, събиране на обороти, предаване на пари. Създадената у пострадалите свидетели невярна представа относно обстоятелствата, съобразни с финансовите възможности на подсъдимия, са ги накарали да намалят бдителността си и да се предоверят на своя клиент, в чиято коректност не на са се усъмнили. Възражението на защитата, че пострадалите лица сами са се лишили да получат заплащане на предоставените таксиметрови услуги, тъй като самоволно са напуснали мястото, на което е следвало да изчакат подсъдимия се явява неоснователно. Видно от показанията на свидетелите Симеонов и Георгиев, както и от обясненията на подс. Д., дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на негов защитник и надлежно приобщени по делото се установява, че свидетелите са изчакали повече от необходимото при такива случаи. Подс. Д. не е имал намерение да се върне при таксиметровите шофьори и да заплати ползваните услуги. Още повече, че след като Д. заминал, прибирайки в себе си телефонния апарат и 250 лева от св. Симеонов е нелогично и житейски необосновано да се очаква от последния да стои на мястото на инцидента и да го чака да се върне. По отношение на повдигнатото обвинение п¯ чл. 206, ал. 6, т. 2 вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК: Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си подсъдимият Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2 вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, тъй като на 23.10.2013 г. в гр. В. Т., противозаконно присвоил владения от него телефонен апарат „Самсунг” модел „Galaxy Ace Plus” с имей № *90726 на стойност 234,00 лв., собственост на С. С. С.от гр. В. Т., като обсебването представлява опасен рецидив и вещта е върната на собственика до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Видно от събраните по делото доказателства, предмет на обсебването осъществено от подсъдимия е чужда движима вещ, която се е намирала в негова фактическа власт. Мобилният апарат „Самсунг” модел „Galaxy Ace Plus” бил предоставен на Д. за ползване за известен период от време (до приключване на телефонния разговор) от неговия собственик – св. Симеонов, с уговорката впоследствие вещта да му бъде върната. Подсъдимият противоправно променил субективното си отношение към тази вещ и започнал за я третира занапред като своя. Обсебването извършено от подсъдимия е резултатно престъпление и е било довършено с осъщественото засягане на възможността собственика на вещта да се разпорежда с нея. Стойността на телефона се доказа от назначената по делото експертиза, а именно 234 лева. От субективна страна подсъдимият Д. при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението обсебване е действал при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието /че упражнява фактическа власт върху чуждата движима вещ, както и че няма право да се разпорежда с телефона като свой/, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им /демонстрирал е по категоричен и несъмнен начин промяната в своето намерение да свои телефона/. Вещта е доброволно възстановена от подсъдимия в хода на досъдебното производство и е върната на собственика – св. Симеонов. Неоснователно се явява възражението на защитата, че пострадалият сам се е лишил от възможността да си получи телефона, тъй като самоволно е напуснал мястото, на което е следвало да изчака подсъдимия. От показанията на св. Симеонов и от обясненията на подс. Д., дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на негов защитник и надлежно приобщени по делото се установява, че пострадалият Симеонов е изчакал повече от необходимото време. Д. не е имал намерение да се върне при таксиметровия автомобил и да заплати ползваната услуга. Още повече, че след като Д. заминал, прибирайки в себе си телефонния апарат и 250 лева от св. Симеонов е нелогично и житейски необосновано да се очаква от последния да стои на мястото на инцидента и да го чака да се върне. По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”: При така установената фактическа обстановка настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че подс. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. За да бъде осъдено наказателно отговорно лице за кражба, следва да е отнело чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията владение или държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението на другиго. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява фактическата власт върху вещта, която до момента се е осъществявала от друго лице и установява своя фактическа власт върху нея. Кражбата е резултатно престъпление, като престъпният резултат е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство. Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице. което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта. В този ред на мисли, по безспорен начин бе установено от обективна страна, че подс. Д. е отнел от владението на Симеон Стоянов Симеонов движими вещи – банкноти на стойност 250,00 лв., без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои. По отношение на квалифициращите признаци на престъплението следва да се отбележи, че отнемането на инкриминираната сума е станало при условията на опасен рецидив. От субективна страна от доказателствата по делото се извлича категоричният извод, че подсъдимият Д. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои инкриминираната сума предмет на престъплението. Всички установени по делото действия на подсъдимия, във връзка с извършеното деяние, са оформили логична и последователна система от постъпки, което обосновава извод, че същият е съзнавал обективните характеристики на състава на престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици. Подсъдимият е действал при типично за този род престъпления намерение – да присвои противозаконно вещта, предмет на престъплението. Възражението на защитата, че размерът на инкриминираната сума е останал недоказан е изцяло неоснователното. Същият се установява от показанията на св. Симеонов и от обясненията на подс. Д., дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на негов защитник и надлежно приобщени по делото, поради което при постановяване на обжалвания акт първоинстанционният съд правилно е определил конкретният размер на вредата. Още повече – инкриминираната сума в посочения размер е доброволно възстановена от подсъдимия в хода на досъдебното производство и е върната на св. Симеонов. Контролираният съд е изложил подробни съображения защо не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на престъпленията измама и кражба, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Подс. Д. е осъществил и деянията при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1. б. „б” НК. Същият е осъждан многократно. Налице са трайно формирани престъпни навици у подсъдимия, поради което извършеното от него не се явява изолиран случай в живота му, а е поредното посегателство към чуждата собственост. Престъпните му наклонности явно не са повлияни от многобройните му осъждания и изтърпяването на наказание „лишаване от свобода”. В този смисъл не може да се говори за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Първоинстанционният съд при определяне на наказанията се е съобразил с предпоставките на чл. 54 НК. Съдът е оценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства – ниската степен на обществена опасност досежно размера на причинените вреди и отегчаващото отговорността обстоятелство – предходните осъждания на дееца, които сочат, от гледна точка на характеристиките на личността за деец със завишена обществена опасност и формирани навици да извършва престъпни деяния като е определил наказания за престъпленията в минималните установени от закона размери. Наказанието, така както е определено от първоинстанционния съд отговаря на изискванията на общата и личната превенция по смисъла на чл. 36 НК. Настоящата инстанция напълно възприема заключението на районния съд, който правилно е приел, че спрямо подсъдимия Д. институтът на условното осъждане, регламентиран в чл. 66, ал. 1 НК е изключено предвид изричната забрана на чл. 66, ал. 1 НК. Правилно е преценено, че са налице основанията на чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Д. измежду наказанията, наложени му с постановената присъда. На подсъдимия съобразно закона е определено общо наказание, в размер на най-тежкото – лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. Правилно е определен режимът на изтърпяване на наказанието в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС. Разноските по делото правилно са възложени от първоинстанционния съд в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК на осъдения подсъдим А. Д. Д.. С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, от настоящия състав на Окръжен съд В. Т. не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за изменение или отмяна на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло. Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК вр. чл. 338 НПК‚ Окръжен съд В. Т. Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 49/26.05.2015 г. постановена по НОХД № 1700/2014 г. по описа на Районен съд В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |