№ 260
гр. Ямбол, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500236 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба вх.№ 261083/13.05.2022 г.
на ЗД „Бул инс“ АД гр.София чрез пълномощника адв.Г.Д., АК-Ямбол и по въззивна жалба
вх.№ 261098/17.05.2022 г. на С. С. К. от с.Хаджидимитрово чрез Адвокатско дружество „Ч.,
П.а и Иванова“ гр.София, представлявано от адв.Ч., САК против решение №
260026/18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 259/2021 г. по описа на РС Ямбол.
Въззивникът ЗД „Бул инс“ АД атакува решение № 260026/18.04.2022 г. в частта, с
която ЯРС е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на М. П. К., ЕГН **********, на Б. П. К.,
ЕГН ********** и на Д. П. К., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител С. С. К. на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от по 5000 лв. на всяка - частичен
иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на настъпило на 14.04.2018 г. ПТП, довело до смъртта на баща им П.К.К., ведно
със законната лихва 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново,
с което да бъдат отхвърлени предявените искове от М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. като
неоснователни и недоказани, с присъждане на направените за двете инстанции разноски.
Счита се, че за да уважи исковете в пълен размер районният съд неправилно е приел, че
плащането на застрахователното обезщетение не е извършено в съответствие с разпоредбата
на чл.17 от Наредба №49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане па застраховки
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
1
обществен транспорт. Безспорно е установено, че между С. С. К., действаща в качеството си
на майка и законен представител на децата си М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. и
застрахователното дружество е сключено нотариално заверено споразумение, както и че
същата в това си качество е упълномощила адвокат, който е посочил банкова сметка за
получаване на сумите. Установено е още, че на 05.12.2018 г. и на 11.12.2018 г. дължимите
съгласно споразумението суми са заплатени от застрахователното дружество по посочената
сметка, като изрично в банковите преводи са посочени номерата на заведените пред
застрахователя щети, по които се извършва плащането, които щети са образувани по искане
на пострадалите М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К.. С това въззивникът е изпълнил задължението
си да заплати претендираните обезщетения и получаването на сумите не се оспорва, а се
потвърждава от обясненията на С. К.. Поради това се счита, че задължението на
застрахователя е напълно погасено преди образуване на делото и присъдените суми от по
5000 лева за всеки от ищците М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. не се дължи.
В законоустановения срок ищците по делото С. С. К., М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. са
депозирали отговор на въззивната жалба и считат същата за неоснователна. Излагат се
подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата
молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът
правилно не е анализирал посочените от застрахователя доводи /сключено извънсъдебно
споразумение, плащане на суми по това споразумение и т.н./, тъй като нито един от тях не
касае и не е годен да санира нарушаването на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука"
на пътниците в средствата за обществен превоз, несъобразяването с чл. 17, от която е
констатирано от съда и станало повод уважаване на исковата претенция.
С въззивната си жалба С. С. К. атакува решение № 260026/18.04.2022 г. в частта, с
която ЯРС е отхвърлил предявените от нея срещу ЗД „Бул Инс" АД искове за заплащане на
следните суми - сумата от 5000 лв. - частичен иск от 200 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г.
ПТП, довело до смъртта на съпруга й П.К.К., сумата от 5000 лв. -частичен иск от 200 000 лв.
- неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на настъпило на 14.04.2018 г. ПТП ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане, сумата от 6290 лв.- имуществени вреди - оперативни интервенции и лечение в
следствие на ПТП от 14.04.2018 год. , както и сумата от 1725,02 лв. лихва за забава за
периода 11.06.2018 - 26.01.2021 год.
Въззивницата С. К. счита, че в атакуваната от нея част решението е неправилно поради
постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано,
тъй като съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, като в крайните си
изводи не се е произнесъл по всички релевирани от въззивницата искания и твърдения. С
акта си съдът е разгледал изключително формално и повърхностно изяснената по делото
фактическа обстановка, достигайки до извода, че не са налице формалните основания за
нищожност и унищожаемост на докумените, представени от ответника и по-специално 2 бр.
2
Договор за цесия на С. К., уведомление до застрахователя и молба до „Източна
Консултантска Компания" АД, без да разгледа събрания по делото доказателствен материал
в неговата съвкупност. В момента (дата записана като такава за съставяне на договора) на
съставяне на договора 08.05.2018 г. едно от лицата подписали се като свидетели при
съставянето на цесия, се е легитимирало с лична карта, издадена четири месеца след
08.05.2018 г., т.е. договорът за цесия не е съставен в присъствието на двама свидетели или
не е съставен на посочената дата. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не носи подпис на
двама свидетели. Такова удостоверяване липсва и в документите, представени по делото по
реда на чл. 192 от ГПК от „Източна Консултантска Компания" АД с молба с вх.
№268689/27.10.2021 г. молба от С. К., с която последната заявява, че желае парите да бъдат
преведени по сметка на друго лице. А датата на договора за цесия е винаги добавена,
изписана ръкописно. При това положение датата на сключване на договорите за цесия дори
да не се явява реквизит компрометирането, на който да води до нищожност на документа, то
нейната недостоверност или по-скоро доказването, че записаната дата на документа не
отговоря на действителната дата на сключване на документа се явява важна с оглед
преценката дали сключените споразумения са валидни и от лице с валидна представителна
власт. В заключение – според въззивницата липсват и доводи и доказателства, от които да
може да се направи извод, че е извършено плащане на путативен кредитор с погасителен
ефект, което изисква действителния кредитор да потвърдил изпълнението или се е
възползвал от него (арг. чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), съответно длъжникът добросъвестно да е
изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се
явява овластено да получи изпълнението (арг. чл. 75, ал. 2 ЗЗД). Иска се въззивният съд да
отмени решението в обжалваната му част и да постановите ново такова, с което да уважите
изцяло предявените искове.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс" АД е депозирал отговор по въззивната жалба на С. К., с
която се иска съдът да остави без уважение въззивната й жалба и да потвърди решението в
атакуваната част. Оплаквания в жалбата касаят действителността на сключения договор за
цесия и съответно уведомяването за тази цесия извършено до застрахователното дружество
и са неоснователни. Договорът за цесия предвид неграмотността на С. К. е подписан от
двама свидетели, чиято самоличност е посочена, като са посочени и личните им данни,
включително и номерата и датите на издаване на документите им за самоличност.
Обстоятелството, че посоченият документ за самоличност на единият от свидетелите е с
дата следваща тази на подписване на договора за цесия би могло да се цени единствено с
оглед достоверността на датата на договора, но не се отразява върху действителността му,
както и не опровергава присъствието на свидетелите при сключване и подписване на
договора за цесия. Законът не изисква посочване на данни от личните документи на
присъствалите при подписване на книжата свидетели. В изпълнение на сключения договор
за цесия цесионерът е извършил плащането по банков път, като за това обстоятелство са
представени и приети писмени доказателства. Сумите от 10 000 лева и 50 000 лева са
3
получени в брой и са заплатени в деня на сключване на договора за цесия. След
получаването на тези суми ищцата не е възразила, че получава плащане без основание и
съответно не е възстановила и до момента получените суми на лицето, което е извършило
превода на парите, т.е. тя на практика е потвърдила действието на сключения договор за
цесия и сама е уведомила застрахователя за прехвърляне на вземането си.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват.
Явилият се пълномощник на застрахователното дружество поддържа депозираната
въззивна жалба, както и отговора по въззивната жалба на ищците.
Въззивницата С. К. и въззиваемите М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К., действащи чрез
законния си представител С. К. чрез своя пълномощник са депозирали писмено становище, с
което поддържат тезите си по въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на
насрещната страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Пред ЯРС са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД. С. С. К. - лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните
деца - М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. претендира ответникът ЗД „Бул инс“ АД гр.София да
заплати на всеки един от четиримата ищци сума от по 5 000 лв. /частичен иск от 200 000 лв.
за всеки/, представляваща претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в
следствие смъртта на П.К. - съпруг и баща при настъпило на 14.04.2018 г. ПТП, причинено
от виновен водач, застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при отвеното дружество,
ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до изплащане на сумите, а на ищцата С. К. -
сумата от 5000 лв. /частичен иск от 200 000 лв./ - неимуществени вреди от причинени й
телесни увреждания от описаното ПТП, ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане и сумата от 6290 лв. - имуществени вреди - оперативни
интервенции и лечение, както и лихва за забава върху сумата в общ размер на 1725,02 лв. за
периода 11.06.2018 г. - 26.01.2021 г.
Изразеното становище от ЗД „Бул инс“ АД в депозирания отговор на исковата молба е
за неоснователност на иска поради извършени вече плащания на обезщетенията на
правоимащите лица. Ищците М. К., Б. К. и Д. К. били обезщетени за причинените
неимуществени вреди, като им били изплатени по посочена от упълномощения им адвокат
банкова сметка суми от по 160 000 лв. вследствие на извънсъдебно споразумение,
подписано между тях и ответника. С два договор за цесия от 08.05.2018 г. ищцата С. К.
прехвърлила вземането си на цесионера "Източна Консултантска Компания"АД, за което
уведомила ответното дружество. От момента на получаване на уведомлението за цесия,
ответното дружество не дължало плащания на ищцата, а на цесионера, с който било
постигнато и подписано извънсъдебно споразумение. Поради това на 24.10.2018 г. и на
11.12.2018 г. от ответника било платено обезщетение в размер на 160 000 лв. и на 150 000
лв. на правоимащото лице-цесионер.
4
В отговор на тези твърдения ищцата С. К. е възразила срещу действителността на
договорите за цесия, основаващи се на фактите на антидатиране на сделките и
неосъществяването им в посочения от ответника хронологичен ред, водещо до неспазване
на формата на договора за цесия - чл.26 ал.2 от ЗЗД, евентуално на нееквивалентност на
насрещните престации по него - чл. 26 ал.1 от ЗЗД и на измама при сключването му - чл.29
от ЗЗД, евентуално на крайна нужда по чл.33 от ЗЗД.
Страните не спорят и първоинстанционния съд с доклада по делото е приел за
установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: настъпилата смърт на П.К.К. при
ПТП от 14.04.2018 г.; че ищците са законни наследници на починалия при ПТП – негови
съпруга и деца; наличието на валидно към 14.04.2018 г. застрахователно правоотношение
между застрахователното дружество и виновния за настъпването на ПТП водач В.И.Й..
Спорен в случая е въпросът относно изплащането на застрахователни обезщетения на
ищците от страна на застрахователя и тяхната действителност.
Относно извършените плащания в полза на малолетните М. К., Б. К. и Д. К. пред
районния съд е представено извънсъдебно споразумение, сключено на 05.09.2018 г. между
С. К., действаща лично и в качеството й на родител и законен представител на тримата
малолетни и застрахователното дружество. По силата на това споразумение дружеството се
е задължило да заплати на всеки един от трите деца сума от по 160 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпените от всеки един от бенефициентите от възникналото на
14.04.2018 г. ПТП за настъпилите от него имуществени и неимуществени вреди, лихви за
забава, пропусната ползи и други. В споразумението е отразено, че застрахователят заплаща
на бенефициентите сумата от по 9 999 лв. в брой в деня на споразумението, както и че се
задължава да заплати в срок до 31.10.2018 г. останалата част по банкови сметки. С
изплащане на обезщетението бенефициентите декларират, че нямат неудовлетворени
претенции към застрахователя или виновния водач, включително и бъдещи такива.
С представено пред съда пълномощно от 05.09.2018 г. С. К., действаща лично и в
качеството й на родител и законен представител на трите ненавършили пълнолетие деца е
упълномощила адв. Г.Д. да ги представлява по повод ПТП от 14.04.2018 г. във връзка с
уреждане на претенциите им за изплащане на обезщетение, включително да подпише
споразумение и да получава суми по това споразумение по негова банкова сметка, в това
число такава по чл. 39 ЗА, като упълномощителите заявяват, че са запознати с правото да
получат обезщетенията лично.
На 26.10.2018 г. адв. Динев е депозирал заявление за изплащане на обезщетения по
споразумението в полза на ищците М. К., Д. К. и Б. К. по посочена банкова сметка и са
представени три броя платежни нареждания от 05.12.2018 г. и 11.12.2018 г., по които
застрахователят е заплатил по посочената в заявлението банкова сметка с титуляр „Смочево
проджект" ЕООД суми от по 160 000 лв., с основание номерата на образуваните при
застрахователя щети за тримата малолетни ищци.
Във връзка с твърденията на застрахователя, че ищцата С. К. също е удовлетворена,
5
същият е представил два договора за цесия от 08.05.2018 г., сключени между С. К. и
„Източна консултантска компания" АД, с които е прехвърлено вземането й срещу
застрахователя за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П.К. срещу цена от 60 000
лв. и за претърпените лично от нея вреди срещу цена от 70 000 лв. Представено е
уведомление от С. К. по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от 18.07.2018 г. до ЗД „Бул Инс" АД относно
прехвърлянето на вземането й; две споразумения от 27.08.2018 г. между „Източна
консултантска компания" АД и ЗД „Бул Инс" АД, както и платежни нареждания от
24.10.2018 г. и 11.12.2018 г., по които застрахователят е заплатил по банкова сметка на
цесионера суми от по 160 000 лв. и 150 000 лв.
Относно възраженията на К. за датите на сключване на договорите за цесия, доколкото
и в двата се съдържа отбелязване на подписването му пред двама свидетели,
единият от които М.А.В. с лична карта от 07.09.2018 г., е представено удостоверение на ОД
на МВР- Ямбол относно издадените лични карти на М.А.В., една от които е посочената в
договора за цесия, предхождана от лична карта, издадена на 26.11.2012 г., валидна до
26.11.2022 г., със статус „унищожена".
Пред „Източна консултантска компания"АД С. К. е депозирала молба от 04.09.2019 г.,
с която във връзка с договор за цесия от 08.05.2018 г. е поискала да й бъде заплатена
договорената сума по банкова сметка с титуляр С.Р.К.. Не се оспорва отпечатъкът от палеца
в молбата да е на К.. Представени са извлечение от сметка и 2 бр. платежни нареждания за
това, че по посочената от С. К. сметка са преведени суми от 70 000 лв. и 80 000 лв.
По реда на чл. 176 от ГПК районният съд е изслушал ищцата С. К., която е заявила, че
не е получавала пари за вреди от смъртта на П.К.. Такива получили само големите й деца.
Когато подписвала споразумението М.Г. й дал 50 000 лв. на ръка, но не й казал за кого са. С.
К. е твърдяла, че не познава адв. Г.Д., не се е срещала с него и не е давала съгласие
обезщетения да се превеждат по негова сметка.
Въз основа на тези събрани доказателства, първоинстанционният съд е постановил
атакуваното в настоящото производство решение, с което са уважени исковете на
малолетните ищци за заплащане на застрахователни обезщетения в размер по 5 000 лв. и е
отхвърлен иска на С. К. за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени от ПТП
имуществени и неимуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. По същество съдът намира и двете
въззивни жалби за неоснователни, както и че предмет на въззивното производство е
първоинстанционното решение в неговата цялост.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
6
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
По въззивната жалба вх.№ 261083/13.05.2022 г. на ЗД „Бул инс“ АД гр.София, с която
се обжалва решението в частта на уважените искове за застрахователно обезщетение на
тримата малолетни М. П. К., ЕГН **********, Б. П. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН
**********:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
В случая, както се изложи по-горе не са спорни въпросите относно съществуването на
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя и осъществяването
на ПТП с участието на застрахования автомобил, в който е пътувал и загинал бащата на
малолетните ищци, както и че от същите е отправена застрахователна претенция.
Представени са доказателства и относно факта на подписване на извънсъдебно
споразумение за доброволно определяне на обезщетение между всеки един от ищците и
ответното дружество. От постигнатото извънсъдебно споразумение става ясно също, че в
деня на сключването му тримата ищци са получили сумата 9999 лв., а за сумата 160 000 лв.
са представени преводни нареждания по всяка една от трите образувани преписки по щета,
но превода е извършен по посочена от упълномощения от ищците адвокат банкова сметка с
титуляр „Смочево Проджект" ЕООД.
В решение № 3/09.03.2020 г. на ВКС по т.д.№2462/2019 г., 1-во т.о. е разяснено, че
регламентираното в чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. задължение обезщетенията на
непълнолетните да се изплащат от застрахователните дружества по банкова сметка, разкрита
на името на увредения, кореспондира с нормата на чл.130, ал.3 СК, съгласно която
разпореждане със суми по тази сметка може да бъде извършвано само с разрешение на съда.
При това положение по отношение и на тримата ищци М. П. К., ЕГН **********, Б. П. К.,
ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН **********, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.17 от Наредба №49/16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и
„Злополука" на пътниците в средства за обществен превоз, където е предвидено, че когато
увреденото лице не е навършило пълнолетие, застрахователното обезщетение се заплаща от
застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице. Няма представени доказателства, а и
не се твърди, че малолетните ищци разполагат с открити банкови сметки на тяхно име. Не
се установява по безспорен начин и плащането на сумата от 9999 лв. в деня на сключване на
споразумението, напротив налице са опровергаващи доказателства - от представените от
ответника два броя платежни нареждания от 04.12.2018 г. е видно, че самия ответник е
извършил банков превод на цялата сума от 160 000 лв., макар и по сметка с титуляр
„Смочево Проджект" ЕООД.
7
В настоящия случай изплащането на обезщетенията на ищците, които са били
малолетни, както към момента на подписване на споразуменията, така и към момента, в
който е извършен превод на сумата, не е станало по сметки, на които те са титуляр,
плащането по които единствено би погасило дълга на застрахователя за заплащане на
обезщетения, въз основа на застраховката. Ответното дружество, пренебрегвайки
задължението си по закон, нито е поискало посочване на банкова сметка на всеки от
непълнолетните ищци, нито такава е посочена от упълномощения адвокат, а превода на
сумите е извършен банкова сметка с титуляр „Смочево Проджект" ЕООД, с което безспорно
се заобикаля и разпоредбата на чл.130, ал.3 СК. Ето защо ответното дружество не се е
освободило от задължението си към ищците.
Предвид изложеното предявените искове са основателни и правилно са били уважени
от районния съд, поради което решението като правилно в тази част следва да бъде
потвърдено.
По въззивна жалба вх.№ 261098/17.05.2022 г. на С. С. К., с която се обжалва
решението в частта, в която е отхвърлена нейната претенция:
Приетите и установени за безспорни факти са относими и към предявената претенция
от С. К. по чл.432, ал.1 КЗ. Спорно между страните по делото е прехвърлянето на вземането
с договора за цесия и преминаването му в патримониума на друго лице. Въззивният съд
споделя изводите на първата инстанция относно неоснователността на възраженията на
ищцата срещу действителността на договора за цесия.
По делото не се оспорва подписването на договора за цесия от ищцата, поради което
следва да се приеме, че договорът има формална доказателствена сила. Съгласно чл.180 ГПК
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В случая ищцата се счита
за автор на волеизявленията, вкл. относно датата. В решение № 128/20.08.2018 г. по т.д. №
1744/2017 г., на ВКС, II т. о. е прието, че не съществува спор в съдебната практика и правна
доктрина, че за разлика от официалния документ показаната в частния автентичен документ
дата, според изричната разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, аналогична на чл.145, ал.1 ГПК/
отм./, има доказателствена сила само между страните, но не и спрямо трети лица, по
отношение на които същата придобива достоверност само в изрично изброените от
законодателя хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или
настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в
някой официален документ, или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави
несъмнено предхождащото съставяне на документа. В цитираното решение е направено
позоваване на решение № 235/04.06.2010 г., по гр.д. №176/2010 г. на ВКС, II г.о., в което е
даден отговор на въпроса за точния смисъл на понятието „трети лица" по отношение
достоверността на отразената в частен документ дата, като е прието, че „трето лице" по
смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че
датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно касае се до тези
8
неучаствали в съставянето на документа лица, които независимо дали са страни в процеса,
черпят права от някой от издателите на документа и биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети
лица в посочения по-горе см. и спрямо тях посочената в документа дата е важима. (в т.см. е
и решение №193/04.06.2010 г., по гр.д.№176/2010 г. на ВКС, III г.о.)
В контекста на цитираната практика на ВКС, следва извод, че обсъждания договор за
цесия има доказателствена сила само между страните, между които е ищцата, поради което е
без значение вписването на датата на издаване на личната карта на свидетеля, чието
волеизявление е отделен документ, извън договора за цесия. Разминаването в датите би
могло да има значение евентуално за достоверността на удостоверените от свидетелите
факти (на разясняване на договора на цедента) и относно момента на осъществяването им,
но не и за прехвърлителната сделка.
Както се посочи, съгласно чл.181 ал.1 ГПК по отношение на третите лица частните
документи по правило нямат достоверна дата, освен в изброените в хипотезата на нормата
случаи. Според горецитираното решение „трето лице" по смисъла на посочената правна
норма са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от
издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, т.е придобили са
права, само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.
Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са "трети лица" и спрямо тях
посочената в документа дата е важима. За ответника като трето лице, което не черпи „права"
от издателите (а има задължения), се счита за достоверна датата, на която е издаден
документът според неговия текст. Отделно от това ответника е получил уведомлението за
цесията, входирано от него на 18.07.2018 г., което е безспорен факт. Подписването на
уведомлението от ищцата (както вече се посочи) също е безспорен факт. Следователно
дружеството е уведомено по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. В чл.99, ал.4 ЗЗД е уредено действието
на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника и то е от момента на съобщаването от
предишния кредитор, т.е. спрямо длъжника прехвърлянето има действие от сключване на
сделката. Независимо от това, към датата на подписване на споразумението между
цесионера и застрахователя, която дата не е оспорена, договорът за цесия е бил налице, тъй
като е цитиран в споразумението. Достатъчно е също така да е бил налице и към
последвалата дата на плащане по споразумението, която също е безспорна. Самата ищца
признава получаването на цената по договора за цесия, което е допълнителен аргумент за
сключването му.
Неоснователно е и евентуалното възражение за нищожност поради нееквивалентност
на престациите. В съдебната практика липсата на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в решение №
277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 1962/2014 г., III г.о., ВКС разяснява, че преценката
дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност на
сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните цел и
9
обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес.
(в т.см. решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д.№ 3014/2014 г. на ВКС, III г.о.). Пак в
практиката си ВКС въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността на
престациите, като приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на
добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност,
при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически
нулева стойност /в т.см. решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на III г. о. на ГК
на ВКС/. Според ВКС критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на
съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на свободата на
договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и
се съобразява с техния правен интерес. Друг критерий, възприет в съдебната практика е
изключително голямата разлика в престациите. Така в решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС
по гр.д.№ 1208/2009 г. на III г.о. например е прието, че нищожност има поради дванадесет
пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г. на
I г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти по-ниска цена. В последното решение се сочи още,
че предвид каузалния характер на възмездните сделки при преценката на тяхната
действителност следва да се съобразява не само съдържанието на уговорените насрещни
престации, а съгласно чл.20 ЗЗД следва да се вземе предвид целта, с която е сключена
сделката от всяка страна, тъй като тази цел е свързана с удовлетворяване на допустим от
закона интерес на страната. В решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на III г.о.,
ВКС приема, че когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да
извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради
крайна нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
В случая не може да се обоснове нулева стойност на престацията на цесионера, която е
и приета от ищцата без възражения. Плащането на сумата от 50 000 лв. е извършено на ръка
според признанията й по реда на чл.176 ГПК като е без значение твърдението на К., че не
знаела за кого й дават тази сума. Общата сума от 130 000 лв. /уговорена като продажна цена
за вземанията по двата договора за цесия/ не се явява нулева или нищожно малка в
сравнение с уговорената в споразуменията. Следва да се отбележи, че към момента на
цедиране приобретателят на вземането го придобива с риска да получи и по-ниско по
размер плащане от застрахователя, доколкото определянето на окончателния му размер се
осъществява в процеса на договаряне. Това, че със споразумението е договорен по-висок
размер, не е обстоятелство, определящо стойността на насрещните престации към момента
на сключване на договора за цесия, т.к. не са съпоставими „възнаграждение" по договор за
цесия и „застрахователно обезщетение", защото произхождат от различни правопораждащи
факти.
Изложеното до тук не може да обоснове нищожност на договора за цесия, поради
противоречие с добрите нрави и възражението в тази насока се прие за неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за унищожаемост, т.к. не е налице фактическият
състав на разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗЗД. Не се установи ищцата да е сключила
10
прехвърлителната сделка поради умишленото й въвеждане в заблуждение от трето за делото
лице, относно последиците на договора. Отричането на факта от ищцата по реда на чл.176
ГПК, че не е знаела, че получава пари именно за смъртта на съпруга си не може да обоснове
извод, че е била въведена в заблуждение, получавайки сумата 50 000 лв. Липсват и
доказателства, които да сочат, че към онзи момент ищцата се е намирала в заблуждение, т.к.
се касае се за грамотно лице, което само е подписало пълномощното на адвоката за подаване
на исковата молба. След като е могла да разбере, че предоставя права за завеждане на дело и
процесуално представителство, имала е и капацитета да разбере правните последици на
договора за цесия. Дори и да се приеме обратното, не е доказан другият елемент от
фактическия състав на измамата, а именно заблуждението да е предизвикано умишлено,
съзнателно от насрещната страна по сделката.
За неоснователно се прецени и евентуалното възражение за унищожаемост по чл.33
ЗЗД. По делото не е установено сключването на сделката „поради крайна нужда". Касае се за
пълнолетно лице, за което няма данни, че не е разполагало със средства за покриване на
основните си нужди. Ищцата е декларирала по делото във връзка с искането си по чл. 83,
ал.2 ГПК, че получава ежемесечен доход в размер около минималната работна заплата,
притежава недвижимо имущество, ежемесечно е получавала и семейни надбавки за децата
си. В съдебната практика се приема също така, че недостигът или липсата на средства е
следвало да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи
атакуваната сделка, без който натиск то не би я сключило при конкретните условия и
клаузи, а доказателства в тази насока не са представени. Липсва и втората предпоставка на
унищожаемостта - наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето,
намиращо се в крайна нужда, към момента на сключваното й. Съотношението между
престациите на страните, за да е неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна,
следва да сочи на явна, очевидна нееквивалентност. В случая, както се посочи по-горе,
между насрещните престации на продавача и купувача към момента на цедирането не е
установена много съществена разлика.
След като е налице валиден договор за цесия, вземането по него е преминало в
патримониума на цесионера. Поради това ищцата не е материално легитимирана да търси
обезщетение от застрахователя и искът й като неоснователен правилно е отхвърлен от
районния съд и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство с неуважаване на двете въззивни жалби,
въззивниците по тях следва да заплатят на съответната въззиваема страна разноските по
делото, тъй като такива се претендират. Тъй като въззивната жалба на „Бул Инс“ АД е
неоснователна, дружеството дължи на въззиваемите разноски, които в случая следва да
бъдат в размер на адвокатско възнаграждение за всеки от тримата М. П. К., Б. П. К. и Д. П.
К., изчислено по чл.38 от ЗА. Съобразно материалния интерес на всеки от тримата
въззиваеми в размер по 5000 лв., на основание чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
следващото се възнаграждение следва да е в размер на 580 лв. за всеки. При това положение
„Бул Инс“ АД следва да заплати на адв.К.Г. от САК адвокатско възнаграждение в размер
11
1740 лв.
Въззивната жалба на С. К. също е неоснователна и тя следва да заплати на въззиваемия
„Бул Инс“ АД разноски за въззивното производство. С. К. е направила възражение за
прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение за представителя на дружеството,
което съгласно представените договори за правна защита и съдействие е заплатено на
адв.Гочев в размер 5480 лв. /по иска за главница и лихва/. Изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.2
и т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следващото се възнаграждение е в размер 2545,40 лв. с
ДДС, от които по 696 лв. с ДДС за двата иска с цена от по 5000 лв., 733,40 лв. с ДДС по иска
с цена 6290 лв. и 420 лв. с ДДС по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД с цена 1725 лв. Така изчислено
адвокатското възнаграждение сочи, че възражението на въззивницата К. за прекомерност е
основателно и разноските в полза на застрахователното дружество следва да бъдат
присъдени в намален размер от 2545,40 лв., а не в претендирания от 5480 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 259/2021 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв.К.Г. от САК в качеството й на пълномощник
на М. П. К., ЕГН **********, на Б. П. К., ЕГН ********** и на Д. П. К., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител С. С. К., адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер 1740 лв. общо за тримата.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** от с.Хаджидимитрово да заплати на ЗД „Бул инс“
АД, ЕИК ********* направените пред въззивната инстанция разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер 2545,40 лв. с ДДС.
Решението в частта на иска по чл.432 от КЗ за сумата 6290 лв.- имуществени
вреди подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12