Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /01.03.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 416/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
Производството е образувано по повод иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД предявен от „Б.С.“ ЕООД срещу Б.Г.Ч.,
с който се иска да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 519,90 лв.- главница по договор № 2521 от
27.01.2015 г. за охрана с технически средства на обект № 6563 за периода от м.
декември 2017 г. до м. ноември 2019г, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 370,04
лв. – неустойка дължима по същия договор, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 911/2019г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между страните по делото на 27.01.2015 г е сключен договор за охрана с технически
средства на обект № 6563. Твърди се, че месечната цена за охрана е в размер на
22 лв., съгласно договора, която е платима всеки календарен месец. Сочи се, че
съгласно чл. 23 от договора при забава в плащане на вноските е уговорена
неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден просрочие. Сочи се, че договорът е
сключен за 1 година, с възможност за автоматично подновяване на същия. Твърди
се, че за периода от м. декември 2017 г. до момента на подаване на заявлението
в съда не е заплатена нито една месечна такса за охрана, поради което се явяват
просрочени общо 24 вноски по 22 лв., като е начислена и неустойка съгласно
уговореното между страните. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът, е получил препис от исковата молба с
приложенията, като в законоустановения срок не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове
с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца: 519,90 лв.- главница- възнаграждение по договор № 2521 от 27.01.2015 г. за
охрана с технически средства на обект № 6563, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателнотo изплащане на
същата, както и 370,04 лв. – неустойка. Предявените искове са процесуално допустими- предявени са в законоустановения едномесечен срок по чл.
422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК
са връчени на заявителя – ищец на 17.07.2020 г., а исковата молба е подадена на
29.07.2020 г. от процесуално легитимирано
лице – заявител в заповедното производство.
По делото е
представено като писмено доказателство договор № 1521 от 27.01.2015 г. за охрана
с технически средства на обект № 6563 сключен между страните по делото, по
силата на който ищецът е поел задължение да осигурява услуга по охрана с помощта на
сигнало-известителна техника на обект къща находяща се в с. Смилец, ул. „***“ №
3, като е поето задължение да извършва наблюдение, регистрация и инспекция на
място с патрулни автомобили при получени сигнали. Уговорено е заплащане на
месечна такса в размер на 22 лева, платими до 10то число на съответния месец. Постигната
е уговорка, че в случай, че е налице забава на плащането с повече от пет дни се
дължи неустойка в размер на 0,2 % върху стойността на неизпълнението за всеки
ден просрочие. Уговорена е възможност изпълнителя едностранно да прекрати договора
в случай на просрочие на плащането на такса с повече от 1 месец. Договорът е
сключен за срок от една година от 27.01.2015 г. до 27.01.2016 г., като страните
са постигнали уговорка, че след изтичане срока на договора, същият се счита за
автоматично продължен, ако не са постъпили писмени искания за прекратяването му
от страните по него. По делото е приложен и приет като писмено доказателство
пусков протокол за обект № 6563 от 27.01.2015 г. по процесия договор, който е
подписан от двете страни по договора.
При така изложеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действителни
правоотношения по договор охрана с технически средства на обект № 6563 от
27.01.2015 г. между страните по делото и 2) ищецът да е изпълнил задълженията
уговорени в договора за извършване на наблюдение, регистрация и инспекция на
място с патрулни автомобили. Посочените факти следва да бъдат установени от
ищеца в условията на пълно и главно доказване.
От представения по делото договор с № 1521 от 27.01.2015
г. г. се установява, че е възникнало правоотношение по договор за изработка, по
силата на което Б.С.“ ЕООД се е задължила да извърши следната услуга - охрана на
имуществото на възложителя – къща, находящ се в с. Смилец, ул. „***“ № 3, срещу поетото от ответника задължение да
заплати уговореното месечно възнаграждение – 22 лв. с ДДС, респ. 30 лв.
Договорът за изработка по своята правна същност
представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден
договор, като при учреденото от него материално правоотношение за
изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните
услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С определението, с което е изготвен проекто доклада по
делото на ищеца са дадени изрични указания на основание чл. 140, ал. 3 ГПК във
вр. с чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че е изпълнил задълженията
си по процесния договор, респ. че е извършил съобразно поръчката в срок и без
отклонения от нея и недостатъци процесните услуги. Макар изрично дадените от
съда указания ищецът в първото съдебно заседание не е представил доказателства,
нито е направил доказателствени искания (за събиране на гласни доказателствени
средства и др.).
Доколкото от целокупния доказателствен материал не се
установи, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по сключения договор, то
неоснователна се явява претенцията за заплащане на възнаграждение, тъй като дължимостта
му е обвързана от изпълнение на задължението на ищеца- изпълнител. Ето защо предявения
иск за сумата в размер на 519,90 лв.- възнаграждение
по договор № 2521 от 27.01.2015 г. за охрана с технически средства на обект № 6563
се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Тук е мястото да се
посочи, че представения пусков протокол не доказва в условията на пълно и
главно доказване изпълнението от страна на ищеца на задълженията му по договора,
доколкото същият е съставен в началото на 2015г., а претенцията е за периода м.
декември 2017 г.- м. ноември 2019 г.,
като посочения протокол не носи информация по отношение факта на изпълнение от
страна на ищеца на задължението за извършване наблюдение, регистрация и
инспекция на място с патрулни автомобили. Ето защо доколкото не се установи изпълнителят да е
изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, то
задължение на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение не е станало изискуемо.
Предвид неоснователността на
главната искова претенция следва да се отхвърли предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, доколкото уговорената между страните
неустойка е дължима поради забавяне на плащането на възнаграждението по договора
за охрана. В конкретния случай се установи, че за ответника не е възникнало
задължение за заплащане на посоченото възнаграждение, поради което неоснователната
се явява и претенцията за последиците от забавата.
Въз основа на тези
правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че установителните искове
се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени
с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване,
при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.
Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по
искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в полза
на ответника, но доколкото липсата на искане затова съдът не дължи произнасяне по
разноските.
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат в полза на ответника, но
предвид липсата на искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася
по дължимостта им.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Бига Сод – ВИБ“ ЕООД ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.Г.Ч. ЕГН: ********** с
адрес: *** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за приемане за
установено, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 519,90 лв.- главница- възнаграждение по договор №
2521 от 27.01.2015 г. за охрана с технически средства на обект № 6563 за
периода от м. декември 2017 г. до м. ноември 2019г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 20.11.2019 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното
изплащане на същата, както и 370,04 лв. – неустойка по договора, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 911/2019г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: