№ 119604
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110120258 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по искане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение срещу П. Р. М. за заплащане на суми по
договор за потребителски кредит.
Съдът е намерил с оглед приложението на чл. 410, ал. 3 ГПК, че същата
е нередовна не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото
заявените вземания в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
съответстват на размера на вноските по приложения към заявлението
погасителен план по договора за потребителски кредит. Поради това на
заявителя е било указано да посочи как точно е формирал размера на
претенцията си – връщане на кои точно от погасителните вноски и иска и в
какъв размер. Указанията на съда са връчени на заявителя на 26.06.2024 г. и не
са изпълнени въобще.
Указанията към заявителя имат за цел осигуряване на възможност за
защита на ответника – заявителят да уточни каква сума от всяка погасителна
вноска по кредита иска да му се върне, за да може да се направи преценка
какво се е случвало по договора и дали има основание да се търсят суми в
такъв размер, като ответникът да може да провери погасителния си план и
извършените плащания и да вземе информирано решение дали да оспорва
заповедта за изпълнение или не. Указания в този смисъл не противоречат на
закона – те гарантират правото на длъжника да разбере ясно какво се
претендира от него и да може да направи преценка относно възраженията си.
Така когато длъжникът получава от съдебен орган общото указание „върни
4431 лева“ на кредитора си, той няма как да разбере дали сумата отговаря на
неплатените от него вноски, не може да прецени дали извършените от него
плащания имат погасителен ефект именно към заявените от кредитора вноски
или към други, и поради това няма как да възрази по конкретните вноски –
дали са били частично погасени от него предсрочно или пък е платил след
срока и следва да се извърши прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД
1
или по друг ред, дали има погасени по давност вземания. Подобна преценка е
изключително трудна за длъжника и именно затова е въведено и изискването
на чл. 410, ал. 3 ГПК при заповедни дела срещу потребители да се представят
и договорите за задължението, за да може да се осъществят в пълен обем
правата на насрещната страна. Възприемането на тази разпоредба от
законодателя ревизира решенията на т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство по потребителски дела –
щом законодателят е предвидил документ като задължително приложение към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът, който е компетентен
да издаде заповедта, ще трябва да има предвид това заявление, за да установи
редовността на заявлението – иначе представянето на документите няма
никакъв смисъл. Същата освен това не съответства на задължението на
националния съд по чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО да даде възможност на
потребителя да се защити срещу евентуално неравноправни клаузи, тъй като в
договора са предвидени такива клаузи, за които е възможно да са начислени
разходи в противоречие в закона и при частично плащане да са покрити
вземания от тях – напр. т. VI.7. от договора предвижда начисляване на разходи
за съобщения до длъжника, които е възможно да са начислявани, а има и
договор за платен избор на поръчител, по който също не е ясно има ли
плащания и какви.
Така всъщност липсата на ясно твърдение от страна на заявителя кои
вноски (за кой месец) претендира и в какъв обем (каква сума за всяка вноска
поотделно) представлява противоречие между изложените в
обстоятелствената част на заявлението му твърдения – твърди се, че е
отпусната сума в повече от поисканата, и не се сочи коя част от нея с какъв
падеж се претендира. Последното поставя длъжника в изключително
затруднено положение да прецени дали евентуални негови възражения за
погасяване на съответните вноски са основателни. Поради това изискванията
на съда в случая за законосъобразни и в защита на по-слабата страна, както му
е възложено от закона. В същия смисъл се е произнесъл и Съдът на
Европейския съюз в т. 31 от Определение от 6 февруари 2024 г. по дело C-
425/23 „Сити кеш“ ООД. Изпълнението на тези указания в обема, посочен от
съда – да се индивидуализира каква част от всяка неплатена погасителна
вноска по делото се претендира от длъжника, не накърнява никакви интереси
на кредитора. Въпреки това тези указания не са изпълнени и поради това
заявлението трябва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410,
ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 110952/04.04.2024 г., подадено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
2
градски съд в едноседмичен срок от връчване на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3