Решение по дело №637/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. З. Н., [ЕГН], чрез адвокат С. В., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.22 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000028 от 11.03.2025г., издадена от Т. Д. Т., на длъжност началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Счита, че заповедта не е достатъчно мотивирана, като възразява, че от съдържанието й не може да се разбере коя от хипотезите на чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП. Сочи се, че СУМПС е издадено преди излизането на Великобритания от ЕС, поради което се твърди, че водачът притежава валидно МПС.

Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, и при неизяснена фактическа обстановка. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 02 Пловдив в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок.

Видно от заповедта, същата е връчена на 13.03.2025г. лично на жалбоподателя, а жалбата е подадена направо в съда на 21.03.2025г., при наличието на правен интерес, тъй като е адресат на оспорената заповед.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното установено от фактическа страна:

Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000028 от 11.03.2025г., издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ за нарушение на чл. 162 ал. 1 от ЗДвП.

Същата е издадена по отношение на жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил [Марка], с peг. № [рег. номер], което МПС е управлявано от Х. Д. Я., представящ при проверката чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, образец Великобритания с номер РС99078573.

При извършена справка в АИСГК е установено, че лицето е влязъл в Република България на 11.07.2024г. Лицето пребивава повече от три месеца на територията на Република България без да подмени СУМПС. Съставен е АУАН cep. GA № 1103082/11.03.2025г., с който са отнети СРМПС № ********** и 2бр. табели с peг. № [рег. номер] на МПС. АУАН е приложен по преписката.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от Т. Д. Т., на длъжност началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив , упълномощен със заповед № 316з-3162 от 15.04.2022г., в която заповед са посочени длъжностите от ОД на МВР – Пловдив, сред които попадат и началник сектор, на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Пловдив.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

Приобщен по делото е акт за установяване на административно нарушение серия GA АКТ № 1103082 от 11.03.2025 г., съставен против Х. Я., водач на лек автомобил Р. М. С., с рег. № [рег. номер] за това, че на 11.03.2025 г., около 08:45 ч. в [населено място], общ. Пловдив, обл. Пловдив, на [улица], като водач управлява МПС на територията на България със СУМПС номер FC99078573 от Великобритания. СУПМС не е издадено от държава-членка на ЕС или от друга държава страна по Споразумение за Европейското икономическо пространство или от конфедерация Швейцария.

При извършена справка в АИС Граничен контрол е установено, че лицето е влязъл в Република България на 11.07.2024г. Лицето пребивава повече от три месеца на територията на Република България без да подмени СУМПС.

Прието е и отразено цитирания АУАН, че лицето е нарушил разпоредбата на чл. 162, ал.1 ЗДВП. Актът е подписан от нарушителя без възражение.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, Р. М. С. с peг. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна.

По своята същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на заповед № 316з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР-Пловдив. Обжалваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В нея освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебно-административно производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40- чл. 43 от ЗАНН за съставянето му.

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Съдът не констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е направена преценка за валидността на представеното чуждестранно свидетелство за правоуправление. Съгласно чл. 161, т. 1 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Свидетелството за правоуправление на водача Х. Я., представено при проверката, е издадено от държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2, б. "b" от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция, а съгласно чл. 41, т. 2, б. "с" договарящите се страни ще признаят или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция. В т. 3 на чл. 41 от Конвенцията пък са посочени ограничения, при които може да не бъдат признати такива свидетелства за правоуправления, а именно: когато валидността на свидетелството е обусловена от изискване за притежаване от водача на някои приспособления или изискваща някои преустройства на превозното средство с оглед инвалидността на водача, свидетелството за управление ще бъде признато за валидно само ако тези условия са изпълнени; b) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на всяко свидетелство за управление, чийто собственик не е навършил 18 години; c) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на автомобили или композиция от превозни средства от категория С, D и Е, указани в приложения 6 и 7 от настоящата Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач не е навършил 21 години.

Съобразно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Т. е. с тази норма се ограничава времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария". Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. В случаите на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП следва да са налице изискванията за валидност на чуждестранното СУМПС, посочени в чл. 161, т. 1-5 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, на която се е позовавал органа, установил нарушението, е приложима във връзка с разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП, уреждаща кога едно СУМПС, издадено в друга държава е валидно на територията на Република България. И тъй като водачът е и с българско гражданство, по отношение на него важи правилото по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. А според чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Необходимо е да се отбележи, че с оттеглянето на Обединеното кралство (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия) от Европейския съюз и изтичането на 31.12.2020 г. на "преходния период", правото на ЕС продължи да се прилага спрямо Обединеното кралство, считано до 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна, т. е. страна извън ЕС. Няма съмнение, че Обединеното кралство е и извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), като това се извлича от съдържанието на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01) и Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, където в чл. 392, пар. 4, изр. второ е посочено, че "Обхватът на системата на Съюза за ценообразуване на въглеродните емисии обхваща заминаващите полети от Европейското икономическо пространство до Обединеното кралство".

Настоящия случай касае датата 11.03.2025 г., когато по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на ЕС, а при извършената проверка от служител на РУ Асеновград, е установено, че Х. Д. Я., който е български гражданин, управлява МПС собственост на жалбоподателя Р. З. Н. с чуждестранно (английско) свидетелство за управление без да е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република България. След извършена справка в АИСГК е констатирано, че Х. Д. Я. е влязъл на 11.07.2024 г. и срокът, в който може да управлява с наличното свидетелство за управление на МПС е до 11.10.2024 г. Това обстоятелство не е спорно между страните.

Както бе посочено по-горе, пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България.

Съгласно чл. 162, ал. 2 от ЗДвП – чужденци, дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая обаче водачът е български гражданин, по отношение на който законодателят е въвел различен режим в ал. 1 на чл. 162 от ЗДвП. Следователно в случая е налице фактическото основание за налагане на ПАМ по см. на чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП.

Необходимо е да се отбележи още, че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Удостоверяването на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи.

Фактът, че са изтекли повече от три месеца от влизането на лицето в страната и от 31.12.2021 г. (преходния период за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), обоснова извода, че към момента на проверката СУМПС на водача не е валидно на територията на Република България, съответно не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Република България.

Следователно в случая е налице фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000028 от 11.03.2025г., издадена от Т. Д. Т., на длъжност началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив – за законосъобразна.

От ответния административен орган не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. З. Н., [ЕГН], срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000028 от 11.03.2025г., издадена от Т. Д. Т., на длъжност началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП на Р. З. Н. е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Решението е окончателно.