Определение по дело №63/2018 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 153
Дата: 16 февруари 2018 г. (в сила от 16 февруари 2018 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20187270700063
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр.Шумен, 16.02.2018г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                          

                          Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

като разгледа докладваното от административния съдия АД № 63 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството e по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.216, ал.5 и чл.215, ал.1 от ЗУТ, образувано по жалба от С.Н.С., ЕГН ********** *** против Заповед №ДК-10-ШР-01/12.01.2018 г. на Началник РДНСК – Североизточен район гр. Варна. С оспорената заповед жалбата е приета за недопустима и е прекратено административното производство, образувано по жалба срещу разрешение за строеж №202/21.08.2014 г. на гл. архитект на Община Шумен и Заповед № 26-00-3647/02.09.2015 г. за допълване на горецитираното разрешение като недопустима, на осн. чл.216 ал.5 от ЗУТ.

В жалбата се изразява несъгласие с издаденият индивидуален административен акт, като оспорващият сочи, че не е бил уведомен за издаденото разрешение за строеж, поради което правата му са засегнати и е лишен от възможността да ги защити.

Отправя искане до съда за отмяна на Заповед №ДК-10-ШР-01/12.01.2018 г. на Началник РДНСК – Североизточен район гр. Варна.

Оспорващият е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.664.230.1.2, разположена в ПИ с идентификатор № 83510.664.230, ведно с 14/612 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ 612 кв. м. по силата на нотариален акт №93, т. I, д. № 85 от 2013 г.

Издадено е разрешение за строеж №202/21.08.2014 г. на „Москов“ЕООД гр. Шумен, представлявано от Н.В.М., на осн. чл.148 ал.1,2,4,8 и 9 от ЗУТ да построи „магазин за промишлени стоки и жилище“ със застроена площ 174 кв. м., с местоположение УПИ XXVII-„ООД“ кв.234-4 по плана на гр. Шумен, ПИ с идентификатор №83510.664.230 по КК на гр. Шумен, ул. „Университетска“ № 27 А, гр. Шумен, което е допълнено със Заповед № 26-00-3647/02.09.2015 г. на гл. архитект на Община Шумен.

По делото е приложено Удостоверение за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж „магазин за промишлени стоки и жилище“  № 31/01.04.2016 г. на гл. архитект на Община Шумен.

При гореизложените факти и с оглед на приложените писмени доказателства съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването й. По същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.216, ал.5 от ЗУТ. По своето съдържание и форма същата отговаря на изискванията на закона. В чл.216, ал.5 от ЗУТ са уредени правомощията на Началник РДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да прекрати производството с изрична заповед. Именно съобразно това си правомощие Началникът на РДНСК Североизточен район е прекратил производството по подадената жалба
срещу разрешение за строеж №202/21.08.2014 г. на гл. архитект на Община Шумен и Заповед № 26-00-3647/02.09.2015 г. за допълване на горецитираното разрешение.

По делото не се спори, че строежът, за който е издадено процесното разрешение, е реализиран и завършен отдавна. За същият е издадено Удостоверение за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж „магазин за промишлени стоки и жилище“  № 31/01.04.2016 г. на гл. архитект на Община Шумен.

Следователно, след фактическото извършване на определения в разрешение за строеж №202/21.08.2014 г.и допълнено със Заповед № 26-00-3647/02.09.2015 г. на гл. архитект на Община Шумен обем на строителни работи, издаденото разрешение престава да съществува като такова, тъй като разрешеното строителство е извършено окончателно. С оглед на това, разрешението за строеж престава да съществува и като административен акт, предмет на оспорване от лица, които считат, че са заинтересовани по смисъла на чл. 149 ЗУТ. Разрешението за строеж след осъществяване на строежа представлява само писмен документ имащ отношение към законосъобразността на извършеното строителство. Видно от жалбата на С. срещу разрешението за строеж, същата е депозирана в община гр. Шумен на 28.03.2017 г., т.е. повече от две години след издаването на строителното разрешение и след завършването на разрешения строеж, от което следва, че към същата дата не е налице предмет на обжалване и жалбата й се явява недопустима поради липса на предмет на оспорването, както правилно е приел и  началника на РДНСК-Североизточен район.

С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че процесното строително разрешение е влязло в сила и не подлежи на отмяна поради законовата забрана на чл. 156, ал. 1, пр. последно от ЗУТ. Правилен е и извода на Началника на РДНСК Североизточен район за недопустимост на жалбата на С.С. поради обстоятелството, че за процесния строеж е издадено Удостоверение за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж „магазин за промишлени стоки и жилище“  № 31/01.04.2016 г. на гл. архитект на Община Шумен. Последното е завършващият акт, установяващ изпълнение на строежа в съответствие с одобрените строителни книжа. Предназначението на разрешението за строеж е да даде право на съответното лице да изгради разрешения с него строеж и след реализация на строежа и издаване на разрешение за ползването му това право се погасява, разрешението за строеж вече няма характеристиките на индивидуален административен акт, а има удостоверителен характер за законосъобразността на строежа.

С оглед изложеното, при наличието на въведен в експлоатация строеж, жалбата се явява недопустима и правилно Началника на РДНСК Североизточен район е прекратил образуваното пред него производство по обжалване на разрешение за строеж №202/21.08.2014 г. на гл. архитект на Община Шумен и Заповед № 26-00-3647/02.09.2015 г. за допълване на горецитираното разрешение.

По силата на чл.216, ал.5, изр. последно от ЗУТ, настоящето определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.216, ал.5, изр. последно, съдът, 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.С., ЕГН ********** *** против Заповед №ДК-10-ШР-01/12.01.2018 г. на Началник РДНСК – Североизточен район гр. Варна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните по делото чрез изпращане на препис от същото.

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: