Решение по дело №2006/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Галина Владимирова	и с участието
на прокурора	Владислав Томов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2006/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Н.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.Я., против Решение № 1081/23.07.2020г. на ВРС, ХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 9/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 19-0819-004329/26.07.2019г. на н-к група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което: 1) за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20лв; 2) на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, са му наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; 3) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10лв.; 4) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10лв.; 5) за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10лв., и в полза на ОДМВР-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 80,00 лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че по делото не са събрани доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват факта на извършване на нарушенията. В проведеното на 23.06.2020г. съдебно заседание, съдът не е уважил доказателственото му искане за събиране на гласни доказателства, а е събрал показания само на свидетеля на въззиваемата страна. Твърди, че по образуваната административнонаказателна преписка и по описаните в хода на процедурата обстоятелства, не може да се направи несъмнен извод относно авторството на деянието, т.к. липсват доказателства през процесния ден да е бил в качеството на водач, респ. да не е изпълнил указанията на контролните органи. Твърди, че в конкретния случай автомобилът е бил в покой, с изгасен двигател, престоявал е, поради което към момента на съставяне на АУАН не е имал качеството на „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и не е осъществил посочените в НП административнонаказателни състави. Счита, че изводът на ВРС- че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е необоснован, т.к. от АУАН не става ясно къде точно е извършена проверката. Същият пропуск е допуснат и в НП, в което е изписано, че нарушението е извършено в гр.Варна, по ул.*** посока ул.Д , като твърдението, че улица с такова наименование в гр.Варна не съществува, не е обследвано докрай от съда. В АУАН е посочено, че автомобилът при наличие на пътен знак В-27 „престоява и затруднява“ останалите участници в движението, а в НП АНО е взел предвид различно обстоятелство, а именно, че Б.К. „управлява“ собствения си лек автомобил. По изложените съображения твърди, че липсва изискуемото пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП. Несъответствие е налице и по отношение на вида на пътния знак. При така допуснатите несъответствия твърди, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което опорочава производството и е основание за отмяна на НП. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - ОДМВР-Варна, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д.№12281/07.10.2020г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 29.05.2019г. св. А К С (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) бил на работа в екип с К Й Д.. Полицейските служители патрулирали със служебен автомобил, като преминавайки по ул.„****“, влезли в ул.„****“, където забелязали да престоява в зоната на действие на знак В27 - „Забранени са престоят и паркирането“, лек автомобил „Шевролет Авео“ с peг. № ТХ **** КХ, който бил със запалени светлини и работещ двигател. Водач на автомобила бил жалбоподателят Б.Н.К.. Контролните органи спрели и казали на жалбоподателя да се измести, след което потеглили. След около 100 метра забелязали, че автомобилът не тръгва, поради което се върнали. К. слязъл от автомобила, заключил го и се опитал да напусне мястото. Полицейският служител Красимир Д. го спрял и установил, че лъха на алкохол. Служителите на ОДМВР – Варна поискали от Б.К. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARBB-0054, но той отказал, като посочил, че в момента той не е управлявал проверяваното МПС. След това поискали документи за проверка, като жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС, контролен талон към свидетелството за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС - представил само лична карта и направил възражение, че не е управлявал автомобила. На К. бил издаден талон за медицинско изследване, който той отказал да получи - факт, удостоверен с подпис от свидетел И С Х . Прието било, че Б.К. е извършил нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, две нарушения по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, за които му бил съставен АУАН № 261585/29.05.2019г., по който К. направил възражения, че носи шофьорска книжка и талон, но не е водач. С оглед установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, със Заповед № 19-0819-001071/29.05.2019г., на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на Б.Н.К. била наложена принудителна административна мярка „отнемане на свидетелството да управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Въз основа на съставения АУАН № 261585/29.05.2019г. било издадено НП № 19-0819-004329/26.07.2019г., с което на Б.К. са наложени следните наказания: 1) за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП, - глоба, в размер на 20лв; 2) на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП - глоба, в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; 3) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба в размер на 10лв.; 4) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП - глоба, в размер на 10лв.; 5) за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба, в размер на 10лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42, чл.43, ал.4 и чл.57 от ЗАНН. Деянията и тяхното авторство се установяват изцяло от показанията на св.С , които са непротиворечиви, хронологично последователни и логични. От показанията на свидетеля се установява, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е спрял лек автомобил, който е бил с включен двигател и светлини, в зоната на действие на пътен знак В-27, след което отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство и отказал медицинско изследване на кръвта, като същевременно не носил в себе си СУМПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС. При анализа на доказателствата ВРС съобразил разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, както и че в производството по съдебно обжалване не са събрани доказателства, които да опровергаят посочените в АУАН факти. По отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, ВРС е приел, че от обективна страна К. е нарушил посочената разпоредба, т.к. на посочените в НП дата и час е престоявал с управлявания в него автомобил в зоната на действие на знак В-27, забраняващ престоя и паркирането. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, т.к. жалбоподателят е знаел, че се намира в зоната на действие на знака, но въпреки това съзнателно е престоявал, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. По отношение нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ВРС е приел, че от обективна страна К. е осъществил състава на нарушението, т.к. на посочените в НП дата, час и място е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, а впоследствие отказал и медицинско изследване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, т.к. жалбоподателят е канен от контролните органи за проверка с техническо средство, но въпреки това съзнателно, ясно и недвусмислено е отказал проверката, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По отношение двете нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, ВРС е приел, че К. от обективна страна е нарушил двете хипотези на посочената разпоредба - като водач да носи СУМПС за съответната категория и контролен талон към него, т.к. на посочените в НП дата, час и място, не е носил същите, като нарушението е осъществено при пряк умисъл, т.к. е предприел управление на МПС след като е знаел, че не носи СУМПС и контролен талон. По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, ВРС е приел, че от обективна страна К. е извършил посоченото нарушение, т.к. не е носил свидетелство за регистрация на управляваното от него превозно средство, като нарушението е извършено при пряк умисъл. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя - че не е дал повод за проверката, т.к. по арг. от чл.165, ал.1 от ЗДвП, същото е ирелевантно. Относно възражението, че жалбоподателят не е имал качеството на водач, ВРС е съобразил, че съгласно дефиниция за понятието „управление“ е дадена в Постановление № 1 от 17.І.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС, като съгласно т.2, буква а) от него, в понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторни превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В конкретния случай автомобилът е бил с включени двигател и светлини, което обосновава извод, че жалбоподателят е извършвал действия с механизмите на моторното превозно средство, което обикновено винаги е източник на опасност от настъпване на съставомерни последици. Относно мястото на извършване на проверката и установяване на нарушението, ВРС е приел, че същото е недвусмислено индивидуализирано чрез посочване на населеното място - гр.Варна, улицата, на която е установен автомобила - ул.****. Относно непълното изписване наименованието на улицата ВРС е приел, че тази непълнота не се е отразила на правото на защита на лицето и не води до невъзможност да се определи мястото на извършване на нарушението. За неоснователно е прието възражението за несъответствие между АУАН и НП досежно „управлява“ и „престоява“, т.к. по отношение на първото нарушение както в АУАН, така и в НП е посочено, че престоява. За несъществено и неограничаващо правото на защита е прието и обстоятелството, че в НП е посочено, че водачът не е съобразил поведението си с пътен знак В-27 или В-28, доколкото в обстоятелствената част изрично е посочено, че автомобилът е престоявал при наличието на пътен знак В-27. Прието е за неотносимо възражението, че в АУАН не е посочено техническото средство, т.к. водачът изобщо е отказал да му бъде извършена проверка. По отношение на наложените наказания ВРС е съобразил, че размерът им е фиксиран и съдът не разполага с правомощия да ги ревизира.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Всички доводи на касатора досежно допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения и несъставомерност на вменените административни нарушения - наведени и като касационни основания, са обсъдени подробно и задълбочено от ВРС, като изложените мотиви са обосновани от събраните доказателства и закона, изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати във въззивното производство процесуални нарушения, поради недопускане на гласни доказателства. Действително с молба вх.№ 39829/23.06.2020г. адв.Я. е направил искане за допускане на един свидетел при режим на водене, но не е посочил какви обстоятелства ще установява свидетеля, поради което правилно с протоколно определение от с.з. на 23.06.2020г. ВРС е оставил искането без уважение. Неправилно касаторът прави аналогия с искането на ответника - да бъде разпитан като свидетел актосъставителя, т.к. същият е допуснат и призован от съда още с Разпореждане № 439/21.01.2020г.

Неоснователно е оплакването на касатора за несъставомерност на вменените нарушения поради това, че не е доказано качеството му на водач по смисъла на §6, т.32 от ДР на ЗДвП. Както от приложените по преписката докладни записки на Красимир Д. - очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и св.А С , така и от свидетелските показания на последния, безспорно се установява, че същите непосредствено са възприели касатора в автомобила, който бил с работещ двигател и включени светлини, поради което правилно позовавайки се на тълкуването за „управление“, дадено в Постановление № 1/17.І.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС, ВРС е приел, че Б.К. има качеството на водач, респ. субект на вменените му административни нарушения.

Относно твърдяната неяснота на мястото на извършване на нарушението, ВРС също е аргументирано е отхвърлил възражението като неоснователно. Непълното изписване на ул.**** не е довело до ограничаване на правото на защита на касатора, т.к. мястото на извършване на проверката и установяване на нарушенията, е пояснено с допълнителното указание за посоката на движение - ул.Д , и уточнението - до дом № **.

Липсва и твърдяното от касатора несъответствие между АУАН и НП досежно това дали автомобилът е „управляван“ или е „престоявал“, доколкото в АУАН и НП - в частта за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП изрично е посочено, че автомобилът е престоявал в зоната на действие на пътен знак В-27. Действително при квалификация на нарушението по т.1 от НП е посочено „не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28, но в обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е посочено знак В27 и правилно ВРС е приел, че липсва неяснота относно нарушаването на коя забрана е санкциониран касатора.

Всички изложени от ВРС мотиви досежно обективната и субективна съставомерност на вменените административни нарушения са подробни, аргументирани, обосновани от закона и събраните доказателства и се възприемат изцяло от настоящия състав, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящото решение препраща към тях.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал.2 от АПК

 

РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1081/23.07.2020г. на ВРС, ХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 9/2020г.

 

ОСЪЖДА Б.Н.К., ЕГН: **********,*** да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

 

            Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.