РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Благоевград , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500962 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на подадени
въззивни жалби от двете страни в първоинстанционното производство.
Въззивна жалба е подадена от ответника Община Благоевград, представлявана от Кмета
Атанас Станкев Камбитов, с адрес Благоевград, пл.“Георги Измирлиев - Македончето“ №1,
срещу Решение № 6404/08.07.2019г., постановено по гражданско дело № 2950/2018г. по
описа на РС Благоевград, в частта с която са уважени предявените от ищцата искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че съдът не е обсъдил в пълнота
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че е налице противоречие
между правните изводи на съда и представените по делото писмени и събраните гласни
доказателства. Излага се, че в хода на съдебното производство не е установено по безспорен
начин, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Благоевград по
1
чл.49 от ЗЗД. Сочи се, че не са доказани безспорно твърденията на ищцата, че кучето, което
я е ухапало е безстопанствено и попада под грижите и надзора на общината. Посочено е, че
противоречащ на доказателствата по делото е изводът на съда, че по делото не са
установени предприети действия за настаняване на кучето в приют или за неговото
обезвреждане преди настъпване на вредоносния резултат. Излага се, че неоснователни и
недоказани са изводите на съда, че в случая е налице бездействие на Община Благоевград
във връзка със задължението й за предотвратяване агресивното поведение на кучета към
хора или животни и че е възникнала обективна отговорност на Община Благоевград по чл.49
от ЗЗД спрямо ищцата, като нападната и ухапана от безстопанствено куче. На следващо
място се излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че от страна на
Община Благоевград са предприети всички необходими мерки и действия за
безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград, като в тази връзка
функционира Приют за безстопанствени животни, именно с цел ограничаване на
популацията им. Навежда се в жалбата, че след постъпване на сигнала от Спешен център на
горещия телефон служителите на Община Благоевград са предприели всички необходими
действия по случая. Наведени са доводи, че не е налице противоправно бездействие, както и
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, както неправилно е приел районния съд. Изложено е, че са
неправилни и несъобразени с доказателствата по настоящия спор изводите на Районен съд
Благоевград относно определения размер на неимуществените вреди в размер на 1500 лв.,
като искът в този размер не е доказан и не е съобразен с характера и степента на
уврежданията, като е налице прекомерност на присъденото обезщетение. Прави се искане
решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част да бъде постановено
друго, с което исковете предявени от ищцата - главни и акцесорни, да бъдат отхвърлени.
Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата В. А.
К.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Навежда
се, че първостепенния съд подробно и в пълнота е обсъдил събраните по делото
доказателства и правилно е преценил тяхната доказателствена тежест. Сочи се, че безспорно
е установено бездействието на органите на общината с оглед вменените й задължения за
осъществяване на грижи и надзор по отношение на безстопанствените кучета, от което
следва да бъде ангажирана отговорността й. Излага се, че правилно първата инстанция е
стигнала да извода, че Община Благоевград следва да заплати на ищцата неимуществени
вреди за претърпените от нея болки и страдания, които са доказани както от заключенията
на назначените експертизи, така и от разпита на свидетелите, като размерът на същите е
обжалван от страна на ищцата с нарочна жалба поради несъгласие с него. Предвид
изложеното се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба от Община
Благоевград.
Въззивна жалба е подадена и от ищцата В. К. против решението на първоинстанционния
2
съд, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над уважения размер от 1500 лв. до предявения такъв от 5000 лв. Излага се в жалбата,
че решението е неправилно и необосновано в тази му част. Посочва се, че при
постановяване на съдебното решение първоинстанционния съд правилно е възприел
фактическата обстановка, но неправилно е приложил принципа на справедливост при
определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като неправилно е определил размер на
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания на
1500 лв.
Изложени са доводи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционния съд не е съобразил всички обстоятелства, при които ищцата е
получила нараняванията, а именно продължителността на страданията й, както и степента
на болките, които е претърпяла, не е взел предвид факта, че по никакъв начин същата не е
допринесла за увреждането, както и броя на медицинските манипулации, дискомфорта
който и е причинен, риска от усложнения. Сочи се, че не е взето предвид общественото
положение на ищцата и факта, че се наложило да бъде преглеждана от няколко лекарски
екипа в присъствието на много хора и срамът, който се е наложило да търпи, предвид
мястото на ухапването. На следващо място се поддържа, че първата инстанция не е
съобразила освен физическите болки и психичните такива, за които са събраните
доказателства, както и загрозяването, което е получила ищцата.
С оглед изложеното в жалбата се иска да бъде отменено постановеното от РС Благоевград
решение в обжалваната част, с която е отхвърлен иска на ищцата за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1500 лв. до предявения
размер от 5000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия
Община Благоевград.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката В. К., не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
подадената жалба, изразява становище за нейното уважаване, като оспорва жалбата на
ответната Община.
Жалбоподателя Община Благоевград се представлява от пълномощник, който поддържа
подадената жалба, като оспорва жалбата на К..
Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното във връзка с наведените във въззивните жалби пороци
на оспорения съдебен акт.
3
Въззивните жалби са подадени от страните срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същите са
допустими. По същество жалбата на К. се явява частично основателна, а на Община
Благоевград изцяло неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
РС Благоевград е бил сезиран с осъдителни искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от В. К. срещу Община Благоевград за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и
срам, негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено
психическо здраве в резултат на деликт от 08.11.2018г. - ухапване от куче на територията на
община Благоевград, парк "Бачиново", както и сумата от 177 /сто седемдесет и седем/ лева,
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за прегледи и закупуване на
лекарства и санитарни материали, като непосредствена последица от причинените на
08.11.2018г. увреждания, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от
подаване на иска до окончателното изплащане.
С постановеното решение РС Благоевград е уважил иска за неимуществени вреди за сумата
от 1500 лв., като над този размер до предявения същия е отхвърлен. Искът за имуществени
вреди е уважен изцяло, като съгласно уточнение подадено от Община Благоевград, предмет
на жалбата и уважения иск за имуществени вреди.
В исковата молба са наведени следните твърдения: че на 08.11.2018г. около 12,50ч. ищцата
се разхождала в парк Бачиново на Благоевград, в района на езерото до детските катерушки
до ресторант Гъбата като изненадващо била нападната от голямо бяло куче с маркировка на
ушите и усетила силно болезнено ухапване в областта на седалището. Твърди, че е
установила захапване от това куче, като твърди, че нападението не е било провокирано от
нея и било неочаквано. Сочи, че инцидентът станал пред множество хора, които започнали
да викат срещу наобиколилите я кучета и позвънила на телефон 112. На място се отзовали
полицейска кола и линейка и била транспортирана в Спешен център Благоевград. Заявява,
че при извършените прегледи били установени рани от ухапване от куче по седалището й в
ляво, раната била обработена и й е била поставена инжекция против тетанус и бяс, след
което подала жалба в РУП Благоевград. Твърди, че на следващия ден посетила съдебен
лекар и личния си такъв за установяване на причините й увреждания. Сочи, че й било
назначено домашно лечение за срок от 8 дни със съответен болничен лист и й било
предписано извършване и на ежедневни превръзки и прием на антибиотик.
4
Излага, че в резултат на ухапването е станала емоционално напрегната, затворена, тревожна,
не спяла добре и сънувала кошмари, което наложило посещението и при психиатър. Сочи,
че й била поставена диагноза посттравматично стресово разстройство, изразяваща се в
силна тревожност, непрекъснато оглеждане и изпитване на страх, подтиснатост, силна
вътрешна напрегнатост, заради което й била предписано и медикаментозно лечение.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава от ищцата правен
интерес от предявяване и поддържане на осъдителен иск спрямо общината за бездействие на
нейни служители във връзка със задължението на ответника по закона за защита на
животните, по който закон се възлага като задължение на общините надзора и грижите
спрямо безстопанствени кучета. В тази връзка се обосновава твърдението от нуждата за
ангажиране отговорността на ответната община да овъзмезди претърпените от ищцата
неимуществени вреди които оценява на 5000 лв. и имуществени такива от 177 лв. за
закупени лекарства и санитарни материали, които вреди твърди, че са в пряка връзка с
причиненото й увреждане - ухапване от куче, което било безстопанствено и поради това
грижата и надзора по отношение на него по ЗЗЖ се носи от съответната община.
В подадения писмен отговор ответната Община Благоевград оспорва иска като недопустим.
Твърди, че в исковата молба кучето не е индивидуализирано, поради което не би могла да се
установи безстопанствеността му, за да се ангажира отговорността на общината. Посочва се,
че от доказателствата по делото не се доказвал факта, че ищцата е била нападната от голямо,
бяло куче с маркировка на ушите.
Излага се, че в представената от ищцата медицинска документация, са налице неточности и
разминавания на отразените в тези документи данни. Оспорват се всички твърдения на
ищеца в исковата молба и от там възможността да се ангажира отговорността на ответника.
Твърди се от ответника, че са предприети всички необходими мерки, съобразно
действащото законодателство, като на територията на общината функционира приют за
безстопанствени животни, с цел ограничаване популацията на кучетата. Посочва се също
така, че след подаден сигнал от Спешен център на съответния горещ телефон за ухапана
жена в парк Бачиново на 08.11.2018г. са предприети всички необходими мерки по случая от
служители в общината. Твърди се, че на място е направена проверка от фирма "Бали Ко"
ЕООД, с който ответникът има сключен договор, с предмет - услуги по залавяне,
ветеринарно-медицинско обслужване с настаняване в приют за безстопанствени животни и
помещения, свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета и съобразена с
действащото законодателство. В тази връзка се твърди, че от страна на ответника са
предприети всички действия, включително и по проверка на подадения сигнал.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение и се определя като завишен, като се
твърди несъответствие на претърпените болки, страдания и негативни емоционални
преживявания. Освен като недопустим искът се оспорва и по основание, и по размер.
5
Въззивният съд след като прецени събраните пред първата инстанция доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщения като доказателство по делото сигнал на Горещ телефон с вх.№ П - 00
- 3034/08.11.2018г. постъпил в Община Благоевград се установява, че на посочената дата в
ответната община е постъпило обаждане от Спешен център Благоевград с информация за
ухапана жена в парк Бачиново с имена В. К., която е била прегледана от д-р Г..
От представените от ищцата медицински документи се установява, че на посочената в
сигнала дата - 08.11.2018г. около 13:51 часа В. А. К. е била прегледана като пациент в СПО,
докарана от екип на ФСМП, при отразено обективно състояние и анамнеза - ухапана от куче
в областта на глутеуса вляво - има рана от ухапване с размери 3-4 см, некървяща /лист за
преглед в СПО от 08.11.2018г./.
От медицинско свидетелство № 195 от 09.11.2018г., издадено от д-р Златин се установява, че
на посочената дата ищцата е била прегледана от съдебен лекар и установено следното като
обективна находка: две успоредни линейни рани с масивно околно кръвонасядане по
седалището в ляво, като установеното травматично увреждане може да се получи по време и
начин съобщен от освидетелстваното лице по дадените от него предварителни сведения за
ухапване от куче.
На 09.11.2018г. на ищцата е издаден амбулаторен лист № 5921, от който се установява
извършване на преглед на лицето на посочената дата с отразяване на обективно състояние и
анамнеза - ухапана от куче по данни на пациента, в областта на десен глутелус разкъсна
рана, оток. Превръзка. На ищцата е издаден първичен болничен лист № ********* за
периода от 09.11.2018г. до 16.11.2018г. с отразена в него диагноза - открити рани на гръдния
кош, корема, седалището и таза.
Според удостоверение от д-р Й. Д. се удостоверява, че при издаването на амбулаторен лист
№ 5921/09.11.2018г. към болничен лист № Е ********* на В. А. К. е допусната техническа
грешка, а именно касае се до ухапване и разкъсна рана в областта на ляв, а не десен
глутелус, като старият амбулаторен лист е анулиран и е издаден нов такъв.
На 20.11.2018г. от амбулаторен лист № 2530 се установява, че ищцата е посетила д-р Д. и
като анамнеза и обективно състояние е отразено, че лицето е дистантно, с тревожен
лицеизраз, волево - хипобулична, емоционално - тревожна, дистимна със страхови
компоненти. Направен е извода за психотравмено събитие, идеи за застрашеност, страхови
изживявания и опасения, субективни изживявания на безпомощност, малоценност, нарушен
сън, подтиснат апетит. Във връзка с този преглед е назначено лечение с прием на таблетки -
рецепта, чиято обща стойност с ДДС е 67,90 лв. /фактура *********/27.11.2018г. и фискален
бон/. От страна на ищцата са представени и приети като доказателства фактура и фискален
бон за заплатена сума от 30 лв. с основание съд медицина, и фактура № ********* от
14.11.2018г. за закупени материали - стерилни марли, памук, кислородна вода и гентамицин,
6
цикатридина и други на стойност 79,10 лв.
Установява се, че на 11.05.2018г. община Благоевград, в качеството на възложител е
сключила Договор за услуга № 98-00-103 със срок 12 месеца, с фирма „БАЛИ КО“ ЕООД, в
качеството на изпълнител с предмет - възлагане от възложителя на изпълнителя услуги по
залавяне, ветеринарно - медицинско обслужване с настаняване в приют на безстопанствени
животни и помещения, свързани с намаляване популацията на безстопанствени кучета, при
съобразяване на Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закон за защита на
животните, Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета и действащото в страната законодателство - чл.1 от договора - л.33 и сл. Не е спорно,
че горните дейности изпълнителя осъществява в приют за кучета /т.нар.кучкарник/, който
разполага и със съответното удостоверение за регистрация на животновъден обект №
1062/09.11.2016г. /л.42/, издадено от ОДБХ Благоевград и съответно удостоверение №
85/07.11.2016г.
В писмо, изходящо от ответната страна с изх.№ 11-02-6 от 21.01.2019г.- л.31 и адресирано
до ОП Благоевград е заявено, че се касае до безстопанствено куче, т.е. такова без установен
собственик в местността Бачиново, както и че кучето е установено и е прибрано в приюта за
животни. В подобна насока са и писмените данни от докладната към това писмо от
управителя на фирма „Бали Ко“ ЕООД, в което е отразено, че кучето, което е ухапало
госпожата е заловено и настанено в приюта, като същото е чипирано, ваксинирано, и
обезпаразитено преди инцидента.- л.32.
По делото е изготвената съдебно - медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че вещото лице след преглед на медицинската документация е посочил, че на
08.11.2018г. около 13.00 ч. по време на разходка в парк Бачиново ищцата е била ухапана от
голямо бяло куче, с маркировка на ухото, което я нападнало отзад и според вещото лице от
медицинските документи се установява, че се касае до наранявания в лявата седалищна
половина на ищцата. На същата дата ищцата е постъпила около 13,31 ч. в СПО на МБАЛ
Благоевград с установена рана от ухапване от куче с размери 3-4 см. в ляво, която в момента
на прегледа не кърви. Проведено е било лечение в отделението - първична хирургична
обработка на раната и поставена противотетанусна ваксина. За посещението в Спешно
приемно отделение е издаден Лист за преглед на пациент в СО, с който е била насочена към
личен лекар с диагноза по МКБ ^ 54 „ухапване или удар от куче“
В заключението е посочено, че на 09.11.2018г. около 09,00 ч. В. К. е била освидетелствана
от съдебен лекар, който обективно е установил и описал две охлузни рани, разположени в
лявата седалищна област и масивно, обширно кръвонасядане на меките тъкани на
седалището около двете охлузни рани. Вида на нараняването - две успоредни охлузни рани,
на разстояние 4 см. една от друга с широчина от по 3 мм. и масивно кръвонасядане на
меките тъкани около тях - отговаря на рана причинена от еднократно ухапване от куче. От
цвета на кръвонасядането, цвета и целостта на коричките, които покриват охлузните рани
7
може да се определи, че травматичното увреждане е с давност не повече от трето, четвърто
денонощие.
В заключението е посочено, че на 09.11.2018г. около 12,00 ч. К. е била прегледана и от
личния си лекар, според направлението издадено от листа за преглед на пациент в СО, като
личния лекар е извършил преглед, предписал е антибиотично лечение в домашен режим с
издаден болничен лист за осем дни.
Според вещото лице в амбулаторния лист и болничния лист е посочена една и съща
диагноза - открити рани на гръдния кош, корема, седалището и таза, МКБ Т 01.1.
Отразено е, че нарушаването на целостта на кожата - получената охлузна рана от ухапване и
масивно кръвонасядане в лявата половина на седалището й е причинила временно
разстройство на здравето, неоспасно за живота.
Посочено е, че срока за временна нетрудоспособност, определен на ищцата според
издадения й болничен лист е за осем дни. Според вещото лице оздравителния процес за
такъв вид нараняване е от около три седмици, а е възможно да е и по- продължителен, тъй
като раните от ухапване от куче по принцип оздравяват по-бавно и с по-чести усложнения,
поради директно внасяне на инфекции в дълбочина на тъканите при проникване на зъбите.
Именно възможността за възникване на инфектиране на раната е наложило в конкретния
случай прием от ищцата на предписани й антибиотици. Според вещото лице използваните
медикаменти и консумативи отговарят като вид и количество за правилното провеждане на
лечението за установеното нараняване. Относно разминаване в издадения лист за преглед на
пациент в СО и амбулаторен и болничен лист на отразените диагнози и отразяването им
според нормативите в здравеопазването според вещото лице се касае до едно и също
нараняване, но отразено по различен начин в различните медицински документи с оглед на
статистически на различните документи, които са издадени от ищеца, но по същество е
категоричен, че се касае до едно и също нараняване, което най- точно е отразено в листа за
преглед на пациента в СПО, както и че различията не са съществени, а по-скоро формални
такива. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случая не са установени
настъпили усложнения при лечението на ищцата.
Според приетата по делото съдебно - психологична експертиза вещото лице посочва
използваните методи за изследване и оценка, както и че е извършен преглед на ищцата на
27.04.2019г. Вещото лице сочи, че установеното психо-емоционално състояние на ищцата
съответства на преживяната травма. От цялостното изследване и материалите по делото
може да се приеме, че у ищцата са налице данни за причинно - следствена връзка между
отразеното психическо състояние при прегледа от психиатър и изложените в иска
обстоятелства. Отразено е от експерта, че ищцата страда от посттравматично стресово
разстройство от първи тип - преживяване вследствие еднократно, опасно, изолирано,
8
внезапно събитие и то е вследствие на процесния инцидент. Ищцата е в състояние правилно
да възприема, да запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина. Тя е базово правилно изградена личност, силна в характерово
отношение, не е склонна към преувеличаване на потенциални рискове и опасности. Не й е
присъща манипулативност и неоснователни обвинения. Към момента на изследването
симптомите на посттравматичното стресово разстройство са с минимална интензивност и не
пречат на ежедневните социални дейности.
Съдът кредитира заключенията на експертите, като компетентни и обосновани.
По делото е проведен разпит на доведените от страните свидетели. От показанията на
свидетелите доведени от ищцата св. Т., Г., които са очевидци се установява, както начина по
който ищцата е получила нараняванията, кучето което я е ухапало, а от свидетелите Л. и Т.
състоянието и в резултат на това, които напълно съотвестват с твърденията на ищцата
изложени в исковата молба. Съдът намира, че показанията на тези свидетелите са
последователни, безпротиворечиви, дадени от лица които не са заинтересовани от изхода от
делото /с изкл. на свидетеля Т., чийто показания бяха преценени в съотвествие с чл.172 от
ГПК/, поради което ги кредитира.
Показанията на свидетелите доведени от ответната община, Св.Б. - управител на приюта за
животни и св. Г. - служител в приюта потвърждават, че по повод подаден сигнал за
инцидент в м.Бачиново в продължение на около една седмица всеки ден са ходили на
мястото, като няколко дни след инцидента две жени се доближи до специалния за това
автомобил, притежаващ съответните надписи и маркировка, като една от жените е почукала
на стъклото и е държала сметка и искала да се „хване“ кучето. Впоследствие св.Б.
установила, че тази жена била ищцата. В показанията си св.Б. подробно описва механизма
на обработване на сигнал за кучета и по-специално за агресивни такива, както и начина на
функциониране на приюта и прибиране на животни в него. Св.Б. сочи, че близо половин час
след подаване на конкретния сигнал били на място, но не установили голямо бяло куче.
Показанията на свидетелите доведи от страна на ответника, са в противоречие с отразеното
в обяснителната записка на И. Б. приложена по делото и писмото до Окръжна прокуратура
Благоевград, поради което съдът не ги кредитира в частта в която твърдят, че кучето не е
установено.
Съдът намира, че първата инстанция след анализ на събраните доказателства е направила
правилен извод за осъществяване на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, като изложените
мотиви са пълни и обосновани, поради което съдът препраща към тях на основание чл.272
ГПК.
Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и служби
е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
9
популацията на бездомните кучета на територията на общината - за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че събраните по делото доказателства,
разгледани в тяхната съвкупност, обосноват с категоричност извод, че ищцата К. е ухапана
на 08.11.2018г. именно от безстопанствено куче, върху което общината чрез своите служби
и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор, поради което и възраженията на
жалбоподателя в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни. Установените по
безпротиворечив начин релевантни факти за общественото място на увреждането и
глутницата от кучета, намиращо се на него, възприета от св. Г. и Т., преценени заедно с вида
на нараняванията на ищцата, установени от медицинските документи и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, и липсата дори и на индиции, че кучето е било със
стопанин, водят до логичния извод, че ухапването на ищцата е осъществено от
безстопанствено бяло куче, което е било настървено и агресивно, с ушна маркировка.
Съгласно чл. 40, ал. 3 и 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като
кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет
за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност
на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета
да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората.
С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти
- чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор е именно настаняването на
кучетата в приюти - арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да
бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и
грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния
изпълнителен орган - кмета.
Въззивният съд приема, че макар и общината да е създала мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно,
съответно на популацията от бездомни кучета, като по обществените места на територията
на Община Благоевград са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им
телесни увреждания и психически стрес. Следователно по делото е доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Благоевград чрез своите
служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Благоевград за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
10
от ЗЗД.
От събраните от първоинстанционния съд по делото доказателства - медицински документи,
свидетелски показания и експертизи, се установяват по несъмнен и категоричен начин
претърпените от ищцата болки, страдания и психически неудобства, посочени при
обсъждането на посочените доказателства, в резултат от установените й наранявания, за
справедливото обезщетяване на които при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
настоящият състав на въззивния съд намира, че определеното обезщетение е занижено и не
отговаря на критериите за справедливост.
Анализът на доказателствата обосновава извод, че в резултат на увреждането, причинено от
ухапването, ищцата е претърпяла болки и страдания - в момента на ухапването, така и за
период от около три седмици след ухапването, причинена й е и психическа травма - уплаха
и страх от кучета, причинен и е дискомфорт, срам, представляващи за нея неимуществени
вреди. При това положение съдът намира за установена и причинната връзка между
деянието и причинените неимуществени вреди, описани по - горе.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази
вида и характера на увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода през
който са търпени; продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно,
липсата на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като относно
последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от
увредения болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в средство или източник за
неоснователно обогатяване.
Окръжният съд, като взе предвид вида и характера на уврежданията, причинените болки и
страдания в момента на ухапването, и след това, довели до нарушаване на нормалния начин
на живот на ищцата, причиненият й дискомфорт /невъзможността й да стои седнала предвид
мястото на ухапване/, периода на възстановяването от физическата травма - около 3
седмици, който е в рамките на обичайния, както и причинената от ухапването психическа
травма, проявила се в уплаха и страх от кучета и др. животни, продължили за период от
около 1 месец след инцидента, и след това, като съобрази също, срама който е изпитала с
оглед мястото на ухапване, загрозяването което е получила в резултат на дълбоките белези
от ухапването, намира, ч е по справедливост и в съответствие с изложените по-горе
критерии, на ищцата следва да бъде присъдено парично обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Основателността на главния иск води до
основателност и на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за причинените на ищцата вреди, считано от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане.
11
Отделно от горното, се установи, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, като са
направени от нея разходи за лечение във връзка с причинените увреждания в размер на 177
лв., като искът в тази част правилно е уважен от първата инстанция в пълния му предявен
размер, поради което в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Изложеното налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която
искът на К. по чл. 49 ЗЗД за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
1500 лева до размера на сумата от 3000 лева (т. е., в частта му, с която искът е отхвърлен за
сумата от 1500 лева) и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл. 49 ЗЗД да
бъде уважен до размера на сумата от 3000 лева. В частта му, с която искът е отхвърлен за
разликата над 3000 лева до претендираните 5000 лева решението е правилно и следва да
бъде потвърдено. Настоящия състав на съда, определяйки размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съобрази преобладаващата практика в страната по идентични случаи,
като намира, че над размера от 3000 лв. до предявения размер от 5000 лв. е прекомерно
завишен. Решението на РС Благоевград следва да се отмени и в частта му за разноските (вкл.
и определението № 1666/19.02.2020 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, който
акт е част от решението досежно разноските) и въпросът за отговорността за разноските за
двете инстанции да се реши от настоящия състав съобразно изхода от делото.
Ищцата в хода на първоинстанционното производство е направила разноски в общ размер
от 1970 лв. съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, от тях сумата от 1000 лева е
заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата К.. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което първоинстанционния съд е
приел за основателно и е намалил размера на разноските, до минималния предвиден в
наредбата, като е съобразил участието на адвоката й в три поредни съдебни заседания.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че претендираното от страната възнаграждение
за адвокат правилно е прието за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като е намалено до близък до минималния размер от 688,85 лв., като общия размер
на разноските е в размер на 1658,85 лв. С оглед уважения размер от иска от въззивния съд,
разноските на ищцата възлизат на сумата от 1018 лв., която следва да й бъде присъдена. За
въззивното производство ищцата е направила разноски от 700,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 70,00 лв. заплатена и дължима държавна такса върху обжалваемия
интерес, като с оглед уважения размер от исковете, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата 489,26 лв. разноски за въззивното производство.
В полза на община Благоевград следва да присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 154,52 лева - по 77,26 лева за всяка
инстанция, и сумата от 21,25 лв. внесена държавна такса за въззивно обжалване на
решението, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6404/08.07.2019 год. постановено по гр. дело № 2950/2018 год. по
описа на РС-Благоевград, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над сумата от
1500 лева до размера на сумата от 3000 лева, предявения от В. А. К., с ЕГН ********** иск
по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди за претърпени от ищцата болка и страдания, емоционален стрес и
срам, негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено
психическо здраве в резултат на станалия на 08.11.2018г. около 12.55 ч. инцидент на
територията на Община Благоевград, в парк „Бачиново“ в близост до езерото, при който е
била нападната и ухапана от безстопанствено маркирано куче на глутелуса в ляво,
вследствие на което е получила разкъсно контузна рана и оток, както и в частта му за
разноските, вкл. и Определение № 1666/19.02.2020 год., постановено в производство по чл.
248 ГПК, постановени по гр. дело № 2950/2018 год. по описа на РС-Благоевград, като
неправилни и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Благоевград, с ЕИК *********, с адрес Благоевград, пл.“Георги
Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета Румен Томов да заплати на В. А. К., с ЕГН
********** с адрес ********* ет.1 сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) - разликата
над присъдените 1500 лева до размера на сумата от 3000 лева, съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени от ищцата болка и страдания, емоционален
стрес и срам, негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено
психическо здраве в резултат на станалия на 08.11.2018г. около 12.55 ч. инцидент на
територията на Община Благоевград, в парк „Бачиново“ в близост до езерото, при който е
била нападната и ухапана от безстопанствено маркирано куче на глутелуса в ляво,
вследствие на което е получила разкъсно - контузна рана и оток, ведно със законната лихва
върху сумата от 1500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2018 год.
до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6404/08.07.2019 год. постановено по гр. дело № 2950/2018
год. по описа на РС-Благоевград, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Благоевград, с ЕИК *********, с адрес Благоевград, пл.“Георги
Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета Румен Томов да заплати на В. А. К., с ЕГН
********** с адрес ********* ет.1 сумата от 1018 /хиляда и осемнадесет лева/ лв. направени
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 489,26 лева /четиристотин
осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ - направени разноски за въззивното
производство съобразно уважения размер на иска;
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН ********** с адрес ********* ет.1 да заплати на Община
Благоевград, с ЕИК *********, с адрес Благоевград, пл.“Георги Измирлиев“ № 1,
13
представлявана от Кмета Румен Томов на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 154,52 (сто
петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) - юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции (по 77,26 лева за всяка инстанция), и сумата от 21,25 лв. /двадесет и един
лева и двадесет и пет стотинки/ съразмерно на отхвърлената част от иска;
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14