ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. Перник, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500007 по описа за 2025 година
С решение № 192 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 622/2024 г., Районен
съд гр. Радомир е намалил по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, от
ищеца Б. Б. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Р. З. от АК – ***,
срещу ответника Н. Б. Р., ЕГН **********, от *** дарствено разпореждане с
нотариален акт № *** том *** дело № 1365/2008 г., от 22.12.1988 г. на съдия при РС-
Радомир, на наследодателя Б.К.Р., б.ж. на ***, в полза на ответника Н. Б. Р. на следния
недвижим имот: Празно дворно място, съставляващо парцел *** за имот
планоснимачен номер *** в квартал *** по плана на ***, с урегулирано пространство
от 480 кв.м., с неуредени регулационни сметки при граници: от две страни - улици,
Б.К.Р. и С.К.Р., до размера, необходим за допълване на запазената част на Б. Б. Р.,
който размер е 1/3 /една трета/ идеални части, като е възстановил запазената част на Б.
Б. Р. от наследството на неговия баща Б.К.Р., б.ж. на ***, с размер на 1/3 /една трета/
идеална част или с 16 986,67 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин осемдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/. С решението съдът се е произнесъл и относно
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Б.
Р., чрез адв. Г. М., с която се твърди, че постановеното от първоинстанционният съд
решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за намаляване на дарението и възстановяване на запазена част на
наследството. Счита, че съдът е формирал своите изводи като не е взел предвид
приетите по делото доказателства и по конкретно представения с отговора на исковата
1
молба нотариален акт № *** том *** дело 1366 от 1988 г. за дарение, съгласно което
Б.К.Р. е дарил на сина си Б. Б. Р. собствен недвижим имот. В продължение се правят
твърдения, че първоинстанционният съд освен, че не е направил правилна преценка на
представените реституционни решения, не е направил никаква преценка на
нотариалния акт за направеното в полза на ищеца дарение, въз основа на което е
достигнал до неправилни изводи, че не е установено в наследствената маса да
съществуват други имоти извън процесния и, че в случая се формира наследствена
маса по реда на чл. 31 от ЗН. Въз основа на изложените аргументи за неправилност на
постановеното от Районен съд – Радомир решение, се моли съда същото да бъде
отменено, като се постанови ново, с което спорът да бъде решен по същество и
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Б. Б. Р., чрез адв. Р. З., с който се
оспорва въззивната жалба, като се твърди, че атакуваното решение е законосъобразно,
обосновано, справедливо и мотивирано, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Намира, че решаващият съд в решението си е изложил мотиви
защо е отхвърлил претенциите на въззивниците по реда на чл. 31 от ЗН.
Моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от
първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане
на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 18.11.2024 г., когато е
връчен препис от решението, но не отговаря на изискванията на чл.261, т.4 от ГПК- не е
приложен документ за внасяне в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Внасянето на сумата от 25 лева, за което е приложен документ, не съставлява
изпълнение на задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер по следните
съображения:
Касае се за иск по чл. 30, ал.1 от ЗН, който е неоценяем. Правото на
възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на
доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез
завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване
паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част.
Установяването на този размер е необходимо само за извършване на преценка дали с
безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената
част, а в случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване
стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл.30 ЗН,
с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено
имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не
2
право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени
в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва, че посоченият иск е
неоценяем /така определение № 67 от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., ГК, ІІ ГО на
ВКС/. В исковата молба не е посочена цена на иска. Внесена е държавна такса от 50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ГПК и трайната съдебна практика по
приложението й, въпросът относно цената на иска, може да се повдига от ответника или
служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, след което
същата се стабилизира и остава непроменена до приключване на производството с влязъл в
сила съдебен акт, освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска. В случая
такава хипотеза не е налице, въпросът относно цената на исковете не е повдиган нито
служебно от съда, нито от ответника.
При това положение, след като предявеният иск е неоценяем, дължимата държавна
такса следва да се определи по правилото на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и за първоинстанционното производство тя се равнява на
сумата от 80 лева. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от
таксата дължима за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес, при
което дължимата в случая за въззивно обжалване на решението на районния съд държавна
такса е в размер от 40 лева, а не в размер на внесените 25 лева.
Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и връщане на
делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата, тъй като съгласно чл.
262, ал. 1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл. 262, т. 4 от ГПК
се извършва от първоинстанционния съд, респ. негова е компетентността по отстраняване на
констатираните нередовности на въззивната жалба. В компетентността на въззивната
инстанция като инстанция по същество е събирането на несъбраната от районния съд
държавна такса за първонстанционното производство, което в случая ще бъде възможно при
редовно сезиране, респ.след отстраняване нередовностите на въззивната жалба.
Отделно от горното, съгласно чл. 247 ГПК, съдът по своя инициатива или по
молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. В настоящия случай въззивния съд констатира, че е налице разминаване
между диспозитива и мотивите на решението, изразяващо се в погрешно посочване на
номера на процесния нотариален акт за дарение, като същият е посочен като
нотариален акт № *** том *** дело № 1365/2008 г., от 22.12.1988 г. на съдия при РС-
Радомир, вместо правилното нотариален акт № *** том *** дело № 1365/1988 г., от
22.12.1988 г. на съдия при РС- Радомир. Възможно е в случая да се касае и за
техническа грешка, която съгласно константната практика на ВКС, също подлежи на
отстраняване по реда на чл.247 ГПК /решение № 61 от 16.03.2020 г. по к. т. д. №
219/2018 г. на Върховен касационен съд; решение № 50167 от 13.10.2022 г. по гр. д. №
3230/2020 г. на Върховен касационен съд/. Производството следва да се върне на РС -
3
Радомир за преценка за наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247
ГПК в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ насроченото за 20.04.2025 г. от 10.50 ч. открито съдебно заседание по
делото, за което да се уведомят страните.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №7/2025 г. по описа на ОС -Перник.
ВРЪЩА делото на РС-Радомир, за изпълнение на указанията, дадени с мотивите
на настоящото определение.
След изпълнение указанията, делото следва да се върне на въззивния съд за
разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4