Решение по дело №175/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 253

16.06.2021 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

                                                                   

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                            2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурор Гриша Мавров

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №175 по описа на съда за 2021 г.

 

                Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №3/25.01.2021г., постановено по АНД №957/2020г. Районен съд Казанлък  потвърдил изцяло наказателно постановление №23-057 от 20.08.2020г., издадено от Началник отд. „РК-Южна България“ Пловдив, с което на Ж.П.Х. ***, ЕГН-********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и в полза на Държавата били отнети 3бр. хрилни мрежи и надуваема гумена лодка.

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно наказаният, който чрез процесуален представител го обжалва в срок с доводи за неправилност, незаконосъобразност, постановено при нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви за определени обстоятелства, касаещи приложението на конкретни правни норми досежно търсенето на административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Касаторът твърди, че за да потвърди наказателното постановление, РС приел за безспорна описаната там фактическа обстановка, като се позовал на част от събраните доказателства. РС приел от свидетелските показания, че се установявало, че наказаното лице извършило описаното в НП деяние, както и че при съставянето на АУАН и въобще при провеждане на АНП били спазени всички процесуални правила. Тези изводи обаче били неправилно и отговаряли на фактите и обстоятелствата по делото, съотв. не се подкрепяли от събрания доказателствен материал.

Касаторът твърди, че въззивният съд не преценил, че разпитаните свидетели били участници при извършването на проверката и при съставянето на АУАН и имали професионален интерес техните твърдения да се потвърдят от съда, който се предоверил на техните показания без да обсъдил такива, които опровергавали твърденията на тези свидетели.

Сочи се, че проверката била извършена през нощта и поради това нямало как свидетелите да можело да разпознаят нарушителя. Твърдяло се, че деецът бил видян на термо-камера, но запис не бил предоставен на съда, като в противен случай Съдът щял да се увери, че нямало как по този начин да се разпознае лицето, което се намирало в лодката и какво точно правил, а и свидетелят се намира на голямо разстояние от мястото на „риболова“.

Съща така се претендира от касатора, че съдът не обсъдил в мотивите си, че в лодката имало двама човека, но кой от тях извършил забранената дейност, не счел за необходимо да обсъди. РС единствено приел, че след като на мястото на проверката се намирал автомобилът, регистриран на името на касатора, то той бил там, което било недопустимо и сочело за предубеденост на съдебния състав.

На следващо място се претендира, че в мотивите на решението липсвали доводи дали била спазена административно-наказателната процедура. В съдебно производство били представени писмени доказателства, че по повод на същия случай имало съставен друг акт и издадено друго НП за друго нарушение на закона, но чрез тях се установявало в действителност, че наказващият орган искал да връчи на лицето конкретен АУАН, но как бил идентифициран същия, за какво нарушение и дали се отнасяло за конкретния случай, предмет на това производство, останало неизяснено. АНО не уведомил касатора, че на определените дати на него щели да се връчва именно акта, послужил за издаване на обжалваното тук НП.

Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представил. В нарочна молба прилага за сведение съдебни решения.

Ответникът, редовно призован не се представлява. В отговор по касационната жалба взема становище  за нейната неоснователност.

Представителят на ОП Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на въззивното решение.

 

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата се явява основателна.

РС Казанлък приел за изцяло подкрепена от събраните в хода на съдебното дирене описаната в наказателното постановление фактическа обстановка по извършване на нарушение от страна на наказаното лице, а именно, че Ж.Х. на 26.03.2020г. в 21,40 часа при извършена проверка на яз. Жребчево, м. Парапуловата чешма при наблюдаването му извършва риболов с мрежен риболовен уреди тип „сетка“ в момент на поставянето му във водата в обект, различен от Челно море и р. Дунав. При опит да бъде заловен избягал от местопроизшествието, изоставяйки личния си автомобил.

РС изцяло кредитирал показанията на св. Т., очевидец на извършеното административно нарушение, като вътрешно непротиворечиви и логични. Относно проведената процедурата по ЗАНН, въззивният съд извел извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. приел за спазени императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.  По съществото на спора, първоинстанционният съд приел и извод, че Х.м осъществил от обективна и субективна страна вменяваното му нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА, което правилно било санкционирана с предвидените в закона санкции, съобразно чл.73, ал.1 от ЗРА и чл.90, ал.1 от с.з. РС приел, че не били налице обстоятелства, които да водели до прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция не споделя извода на РС, че в проведеното административно-наказателно производство АНО не допуска съществено процесуално нарушение. Данните от делото на въззивния съд сочат, че до Х. са отправяни две покани /л.34-35/ за съставяне и предявяване на АУАН за констатирано нарушение на разпоредби на ЗРА. Видно от втората покана, Х. е поканен да се яви пред Кметството на с. Овощник на 05.05.2020г. в 10,00 часа за съставяне и предявяване на АУАН, като последният наистина е съставен на тази дата, видно от доказателството на л.9 от делото на РС. Последното също така сочи, че актът е предявен на нарушителя, който отказва да го подпише. В показанията си св. Т. обаче сочи, че наказаният трикратно е канен да се яви за съставяне на АУАН, но Х. не се е явил, вкл. и на датата 05.05.2020г. Тези показания обаче не подкрепят, напротив са в противоречие с удостовереното чрез писменото доказателство на л.9 от делото на РС обстоятелство, че на 05.05.2020г. на Х. е предявен съставения му АУАН сер. В, бл. № 0015517, но той е отказал да го подпише. Независимо, че правилно АУАН е следвало да се състави в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН /ред. до ДВ бр.109/2020г./, то съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН актът следва и да се предяви на нарушителя, за да го подпише. Това задължение обаче не се доказва да е извършено от страна на актосъставителя, нито се удостоверява, че действително на 05.05.2020г. на Х. е предявен за подпис процесния акт, но то отказва да го подпише. Както се сочи по-горе, дори напротив изрично се удостоверява от показанията на разпитания актосъставител, че нарушителят не се явява за съставянето на акта след отправените му покани, вкл. и на датата 05.05.2020г., поради която и няма как обективно да се формира от негова страна отказ да подпише АУАН на тази дата. Ето защо пред РС се удостоверява да има допуснато нарушение на правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН, което е съществено по своя характер, като също водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице.  

Касационната инстанция приема и, че има допуснато и нарушение на изискването на чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като също не се удостоверява до нарушителя да е бил изпратен за предявяване и връчване съставения акт. В този случай и съобразно чл.52, ал.2 от ЗАНН административно-наказващият орган /АНО/ има задължението да върне АНП на актосъставителя за изпълнение по надлежен ред и начин на процедурата по връчване на АУАН при съобразяване сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Тъй като това не е изпълнено, същото не може да бъде санирано по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и също се явява съществено по своя характер, като водещо до ограничаване правото на защита на наказания.

Ето защо изводът на РС, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения, се явява изведен в нарушение на приложения закон и е налице визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което обуславя и извода за неправилността на въззивния съден акт, съотв. обуславя и краен правен такъв за отмяната на Решение №3/25.01.2021г. по описа на РС Казанлък. След отмяна на жаления съдебен акт, следва да се постанови и отмяна на незаконосъобразно издаденото НП № 23-057/20.08.2020г. предвид констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по неговото издаване.

Касаторът не прави своевременно искане за присъждане на разноските пред тази инстанция, поради което Съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №3/25.01.2021г., постановено по АНД №957/2020г. Районен съд Казанлък. Вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №23-057 от 20.08.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив

 

Настоящото е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                            2.