Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.Ловеч, 6.12.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при секретаря
Веселина Василева като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д. №631 по описа за
2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С
решение №307/15.08.2019 г. постановено по гр.д.№840/18 г. ТРС е осъдил Кметство с. Борима, община Троян, ул.
„Девети септември" № 56, ЕИК 0002917090167, представлявано от Кмета И.Р.
да заплати на М.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от 6 330,80 - шест хиляди
триста и тридесет лева и 80 стотинки, представляваща обезщетение по чл. 226,
ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от незаконно задържане на
трудова книжка от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение
между страните за период от 14 месеца - от 04.08.2016 г. до 04.11.2017 г. при
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на в размер на 452,20 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като иска до пълния му размер от 11 757,20 лева е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил Кметство с. Борима да
заплати 530,00 -петстотин и тридесет лева, съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса върху уважения размер на иска -
253,23 - двеста петдесет и три лева и 23 стотинки, както и 108,00 - стои осем
лева, възнаграждение за СИЕ и 441,35 - четиристотин и четиридесет е един лева и
35 стотинки, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от Кмета на с. Борима. ул.
.Девети септември" № 56, инж. И.М.Р., чрез адв. Б.Д., ЛАК против така
постановеното решение в осъдителната му част, затова го оспорва в частта с
която съдът е осъдил Кметство с. Борима, община Троян, ул. „Девети
септември" № 56, ЕИК 0002917090167, представлявано от Кмета И.Р. да
заплати на М.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от 6 330,80 - шест хиляди триста и
тридесет лева и 80 стотинки, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 във
вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка
от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за
период от 14 месеца - от 04.08.2016 г. до 04.11.2017 г. при брутно месечно
трудово възнаграждение в размер на в размер на 452,20 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане, в едно
с 530,00 - петстотин и тридесет лева, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковата претенция, а в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ТРС държавна такса върху уважения размер на иска - 253,23 - двеста
петдесет и три лева и 23 стотинки, както и 108,00 - стои осем лева,
възнаграждение за СИЕ и 441,35 -четиристотин и четиридесет е един лева и 35
стотинки, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция.
Счита, че
решението е постановено в нарушение на чл. 235, ал.2 от ГПК, защото съдът на
29.01.2019 год. със свое определение № 60, постановено в закрито заседание по
делото приема, че на К. е изплатено претендираното обезщетение, с което спора
между страните е решен с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че в диспозитива на
решението по гр. дело № 587/2016 г. на ТРС изрично е посочено „имуществени
вреди за незаконно задържане на трудовата книжа, след като ТПО е било
прекратено"' и предвид хипотезата на чл. 299 ал. 1, във вр. ал. 2 от ГПК и
принципа на непререшаемост, настоящата инстанция намира за недопустимо да се
произнесе втори път по същата искова претенция, между същите страни за същия
предмет, поради което ще следва производството по настоящето дело да бъде
прекратено.
Сочи, че
водим от изложеното съдът прекратил производството по гражданско дело № 940 по
описа на Троянски районен съд от
Излага, че
така установените по смисъла на чл. 235, ал.2 от ГПК обстоятелства не
обосновават решението на съда да уважи частично предявените искове, поради
което на основание чл. 271 от ГПК подлежи на отмяна като необосновано и
неправилно.
Твърди, че
всъщност Решение № 307/15.08.2019 год., постановено по гр. д. № 940/2018год. е
обосновано не върху приетите от ТРС за установени обстоятелства, а от
Определението на ЛОС с което Окръжния съд отменил Определение № 60 от
29.01.2019 год. и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от същия състав, което предопределило изхода от делото.
Счита, че
решението на съда е постановено в нарушение на чл.236,ал.2 от ГПК, защото съдът
не е обсъдил наведените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че в
претендирания период ищцата разполага с валидна трудова книжка. Сочи, че това
възражение е доказано изцяло, от назначената по делото експертиза, която
установява че ищцата от деня в който е напуснала работодателя Кметство Борима е
започнала работа в Читалището в с. Борима, като е представила трудова книжка.
Твърди, че според установеното от вещото лице по делото с приетата от съда
експертиза, от 01.03.2016 год. ищцата разполага с Трудова книжка с която е
постъпила на работа в Читалище „Напредък-1908", ЕИК ********* след
прекратяване на ТПО с ответника. Твърди, че при постъпване на работа в Читалище
„Напредък-1908" е зачетен натрупания към 01.03.2016 год. трудов стаж.
Счита, че процесната Трудова книжка сер. Р № 087332 изгубва правно значение от
този момент и е без правно значение за правната сфера на ищцата от 01.03.2018
год. - когато е издадена новата Трудова книжка.
Сочи, че
ответника възразил също, че на 03.08.2016 год. в ТРС е внесена искова молба от
същата служителка срещу същия работодател и от тази дата страните по ТПО са
придобили качеството на страни в гражданския процес и ако действително има
интерес и търпи вреди, то ищцата още от 03.08.16 год е разполагала с
процесуалната възможност по чл. 190 от ГПК да задължи ответника да представи
Трудова книжка сер. Р № 087332, ако е имала интерес от това, но такова
доказателствено искане по гр. д. № 587/2016г. на ТРС няма. Смята, че ищцата има
обратния интерес - трудовата книжка да не е у нея, за да разполага с формалното
основание по чл.226, ал.2 от КТ., което да предявява пред съда с ИМ, като се
обогатява с обезщетения за фингирани вреди. Сочи, че придобитите процесуални
права по ГПК за периода от 03.08.2016 год. са специални по отношение действията
на страните, уредени с НТКТС, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 год. и ето защо за процесния период от 04.08.2016
г. до 04.10.2018 г. ответника не е дължал предвиденото в НТКТС поведение, а
предвиденото в ГПК, защото страните са встъпили в съдебен трудов спор. Затова
счита, че иска се явява неоснователен за предявения период, пред който
ответника не отговаря по общия ред, а се брани по ГПК, а ищцата е могла да се
възползва от процесуалните си права в процеса. Смята, че ответника не може да
се привлича към отговорност за процесуално бездействие на насрещната страна, а
иска е неоснователен от 03.08.2016 год., а не от 24.10.2017 год., както е приел
съдът по същите съображения.
Излага, че
наведените от ответника възражения за неоснователност на претенцията останали
без вниманието на съда, като мотивите на решението не ги обсъждат, както
повелява чл. 236, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл.271 от ГПК
решението подлежи на отмяна, като неправилно.
Счита, че
решение № 307/15.08.2019 год., постановено по гр. д. № 940/2018год. е
недопустимо. Излага, че няма нито един факт или обстоятелство в ИМ по която се
е произнесъл съда, които да не са взети предвид по гр. д. № 587/2016г. по описа
на PC Троян, а решението по гр. д. № 940/2018год. пререшава вече решеното от
съда по гр. д. № 587/2016г. по описа на PC Троян.
Излага, че
решението на съда по гр. д. № 587/2016г. по описа на PC Троян е влязло в сила,
така както е постановено - уреждайки отношенията между страните по чл.226, ал.2
от КТ от 01.03.2016 год. занапред изцяло.
Изтъква, че
ищцата е получила изцяло присъденото по гр. д. № 587/2016г. по описа на PC
Троян обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016г. до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение по чл.226, ал.2 КТ
-имуществени вреди за незаконно задържане на трудовата и книжка, след като ТПО
е било прекратено/ - точно както е присъдено.
Излага, че
след влизане в сила на решението по гр. д. № 587/2016г. по описа на ТРС,
въпроса дали то е правилно или не, дали е точно по предявения иск или не, не
може да се повдига; решението по гр. д. № 587/2016г. по описа на PC Троян, не
може и да се допълва с уточнението, че се отнася само за периода от
01.03.2016г. - до 03.08.2016 год.
Сочи, че при
това положение решението по гр. д. № 587/2016г. по описа на ТРС се ползва със
сила на пресъдено нещо, както е постановено и обхваща присъденото с Решение №
307/15.08.2019 год., постановено по гр. д. № 940/2018год. обезщетение по
чл.226, ал.2 от КТ.
Твърди, че
чл.299, ал.1 от ГПК забранява пререшаването на спор, предходно решен с влязло в
сила решение, а ал. 2 повелява повторно заведеното дело да бъде служебно
прекратено от съда и същото се отнася и до исковете за разноски и лихва.
Смята, че на
основание чл. 270, ал.З от ГПК Решение № 307/15.08.2019 год., постановено по
гр. д. № 940/2018год. следва да бъде обезсилено, производството -прекратено,
като на ответника бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
Моли съда да
обезсили изцяло Решение № 307/15.08.2019 год., постановено по гр. д. №
940/2018год., на ТРС като недопустимо и прекрати производството по делото и да
осъди М.Й.К., ЕГН ********** *** да заплати на Кметство на с. Борима. ул.
.Девети септември" № 56, чрез Кмета инж. И.М.Р. разноските за
производството пред двете инстанции, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Излага, че в
случай, че съда приеме решението за допустимо, то моли да бъде отменено като
неправилно и необосновано в частта с.която съдът е осъдил Кметство с. Борима,
община Троян, ул. „Девети септември" № 56, ЕИК 0002917090167,
представлявано от Кмета И.Р. да заплати на М.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от
6 330,80 - шест хиляди триста и тридесет лева и 80 стотинки, представляваща
обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от
незаконно задържане на трудова книжка от работодателя след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните за период от 14 месеца -от 04.08.2016
г. до 04.11.2017 г. при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на в
размер на 452,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.10.2018 г. до окончателното изплащане, в едно с 530,00 - петстотин и
тридесет лева, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковата претенция, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС
държавна такса върху уважения размер на иска - 253,23 -двеста петдесет и три
лева и 23 стотинки, както и 108,00 - стои осем лева, възнаграждение за СИЕ и
441,35 - четиристотин и четиридесет е един лева и 35 стотинки,
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция, като вместо това постанови ново Решение, с което отхвърли
предявените искове в тази част, а останалата част с която иска е отхвърлен до
претендираната сума от 11 757,20 лева и съответните части от разноските в полза
на страната и държавата оставите в сила, като осъди М.Й.К., ЕГН ********** ***
да заплати на Кметство на с. Борима. ул. .Девети септември" № 56, чрез
Кмета инж. И.М.Р. разноските за производството пред двете инстанции, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от М.Й.К.. ЕГН ********** *** чрез адв. И.К.,
вписана в адвокатска колегия- Ловеч, с който счита, че така подадената жалба е
допустима, но неоснователна. Оспорва жалбата и счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Твърди, че ТРС е събрал и обсъдил всички относими
към спора доказателства, като е възприел правилно фактическата обстановка и е
постановил в този смисъл правилно решение.
Смята за
неоснователно твърдението, че съдът се е произнесъл с недопустимо решение по
решен вече спор и напълно неоснователно въззивникът твърди, че ТРС е постановил
решението си въз основа на Определение № 60/29.01.2019г. на ОС Ловеч както и че
връщането на делото след прекратяването му на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия е предопределило изхода на спора. Твърди, че
следва да се има предвиди, че единственото възможно процесуално действие, което
може да бъде извършено след отмяна на определението за прекратяване, е връщане
на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че в
случая изцяло законосъобразно е постановено решението на първоинстанционния
съд.
На следващо
място излага, че неотноснимо към спора е обстоятелството дали ищцата е
разполагала с нова трудова книжка или не. Сочи, че именно поради
обстоятелството, че трудовата и книжка е била задържана неоснователно от
работодателя, се е породила необходимостта от издаване на нова. като в този
случай именно същата има право на присъденото обезщетение по чл. 226. ал. 2 от КТ. Сочи, че претендираното обезщетение се основава на посочените в закона
основания, като в случая законодателят е счел, че претърпените вреди се
презюмират и не се нуждаят от доказване, поради което счита, че оспорвания в
тази насока са неоснователни и не следва да бъдат взимани предвид от съда.
Твърденията
във връзка с липсата на интерес от нейна страна да получи трудовата си книжка,
са също неоснователни. Сочи, че именно тъй като тя е правила многократни опити
да получи трудовата си книжка, неоснователно задържана от работодателя, същата
е завела гр.д. 587/16г. по описа на PC Троян, както и настоящото производство.
Изтъква, че въззивникът твърди, че претърпените вреди от страна на М.К. са
фиктивни, въпреки че законодателят е предвидил изрично в Кодекса на труда
предпоставките, обуславящи наличие на вреди, както и техния размер като вредите
от незаконно задържане на трудовата книжка са презумирани от законодателя и
нормативно определени, поради което не подлежат на доказване. Сочи, че при
положение, че пред съда е доказано наличието на предпоставки за настъпили вреди
за работника, съдът е следва да присъди в указания от законодателя размер
обезщетение.
Излага, че на
следващо място липсва връзка, още по-малко съотношение между нормативните
актове общ-специален по отношение на процесуалните и материални права и
задължения на страните, каквито твърдения са наведени във въззивната жалба и
няма пречка работодателят да изпълнява задълженията си по материалните
нормативни разпоредби по трудовото законодателство и едновременно с това да
брани своя интерес в едно исково производство. Сочи, че в тази връзка за
въззивника не е съществувала пречка след приключване на гр.д. 587/16г. по описа
на PC Троян да получи от съда трудовата книжка на ищцата и да и я върне. Сочи,
че това се налага и с оглед трайната практика на ВКС, която приема, че
задължението за предаване на трудова книжка е носимо, а не търсимо /така
Решение № 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о.. ГК/.
Излага, че не
без значение е и обстоятелството, че видно от исковата молба по гр.д. 587/16г.
по описа на PC Троян, както и от приетата по това дело съдебно-счетоводна
експертиза, периодът, за който е осъден ответника за заплати обезщетение в
следствие на задържана трудова книжа е 01.03-03.08.2016г, като това
обстоятелство е взето предвид от съда в мотивната част на решение №
92/05.04.2018г., поради което счита, че исковата молба по гр.д. 940/18г. касае
друг период и не е налице искане за пререшаване на спора.
Счита, че
първоинстанционният съд е мотивирал изчерпателно изводите си и е обосновал
правилно решението си.
Предвид
гореизложените съображения счита, че въззивната жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение оставено в сила.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Кмет на Кметство село Борима,
общ. Троян против Решение № 307/15.08.2019 г. по гр.д. № 940/2018 г. на
РС-Троян като неоснователна и оставите решението на ТРС в сила като
правилно.Моли да й се присъдят и сторените по делото съдебно - деловодни
разноски и адвокатски хонорар в настоящата инстанция.
В съдебно заседание за въззивника се
явява адв.Д., който поддържа въззивната жалба, като моли атакуваното решение да
бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен. Сочи, че ТРС не е съобразил всички
доказателства по делото и факта, че служителката е разполагала с трудова книжка
и е постъпила с нея при следващ работодател. Претендира и разноски за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата не се явява по делото,
редовно призована. С писмена молба нейният пълномощник изразява становище, че
решението на ТРС следва да бъде потвърдено.Претендира и разноски по приложен списък
по делото.
От
събраните по делото доказателства:гр.д.№940/18 г. на ТРС, от становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът
намира за установени следните фактически обстоятелства:
По
отношение на допустимостта на иска има влязло в сила определение №279/3.04.2019
г. постановено по ч.гр.д №135/19 г. по описа на ЛОС, в което въззивната
инстанция е приела, че той е допустим за процесния период от време и следва да
бъде разгледан по същество. Следователно твърденията на въззивника досежно
недопустимостта и искането за обезсилване на решението и прекратяване на
производството по делото са неоснователни.
От
приложеното по делото трудово досие на ищцата се установява, че съгласно трудов
договор от 23.03.2000 г. тя е била назначена на длъжността „организатор
благоустройствени дейности и контрол по хигиенизиране” в Кметство с.Борима на
непълно работно време-4 часа. Подписан от нея е и следващ трудов договор
№32/2.01.2001 г. за същата длъжност и на същото работно място със същия
работодател. След това са подписвани допълнителни споразумения за промяна на
работната заплата, като работното време също е променено от непълно на пълно
работно време.
Представено
по делото е допълнително споразумение към трудов договор от 2.01.2014 г. с
което ищцата е била назначена на длъжността „организатор чистота” в Кметство
с.Борима. по делото е трудов договор №2/1.03.2016 г.
Със
заповед №5/1.03.2016
г. трудовият договор между М.Й.К. *** е прекратен на
основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ по нейна молба с
вх.№7/22.02.2016 г.
Представен
по делото е трудов договор №2/01.03.2016 г. от който се
установява, че К. е сключила трудов договор с Народно читалище
„Напредък –
От приложеното към делото гр. дело №
587 от
Постановено
е влязло
в сила съдебно решение № 92/05.04.2018 г. по гр.
дело № 587/2016 г. с което Кметство с. Борима е осъдено да заплати на М.К. обезщетение в размер на сумата
2261 лв.,
ведно със закнната лихва, считано от 3.08.2016 г. както и претендираната
законова лихва за забава в размер на сумата от 43,01 лв. Към
гр.
д. № 587/2016 г. на л.205 е приложена
в оригинал трудова книжка №1 серия Р №087332 издадена на 1.09.1995 г. от
Районно военно управление Военно окръжие гр.Ловеч на М.Й. Тонева. Видно от
молба вх.№6595/24.10.2017 г. оригиналът на трудовата книжка е представен по
делото от Кмета на Кметство с.Борима чрез адв.Б.Д.. ТРС с определение от
3.11.2017 г. е дал възможност на ищцата да се запознае с оригинала на трудовата
книжка и да изрази становище. В следващото съдебно заседание е открито
производство по оспорване на истинността й в частта на отразените на стр.15 ред
6 обстоятелства досежно датата, на която е оформена трудовата книжка-29.02.2016
г. и в последната графа, където е отразено заповед №1210 на основание чл.325
ал.1 т.1 от КТ.
За
правилно решаване на спора ТРС е допуснал и изслушал съдебно-икономическа
експертиза. От заключението се установява, че размера на
обезщетението на база брутно тр. възнаграждение за последния пълен месец, преди
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, което е
било в размер на 452,20 лева, възлиза за процесния период от
време на
11 757,20 лева. Вещото лице е извършило проверка във
ведомостите за заплати в НЧ „Напредък-
При тези данни настоящата инстанция намира, че е
сезирана с предявен иск с правно основание чл.226 ал.2 вр. с ал.3 от КТ
предявен от М.К. срещу Кметство сБорима, Ловешка област за заплащане на
обезщетение поради незаконно задържане на трудовата й книжка за период от време
от 4.08.2016 г. до 4.10.2018 г. в размер на сумата 11 757,20 лв. С
атакуваното решение ТРС е уважил иска за сумата 6 330,80 лв. обезщетение
за периода от 4.08.2016 г. до 4.11.2017 г. и е отхвърлил искът до пълния му
претендиран размер от 11 757,20 лв, като в отхвърлителната му част
въззиваемата не е подала въззивна жалба. Следователно настоящата въззивна инстанция
е сезирана само с уважената част от исковата претенция-6330,80 лв. обезщетение
за периода от 4.08.2016 г. до 4.11.2017 г.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.226 ал.2 от КТ следва да са налице кумулативно следните предпоставки: да е прекратено
трудовото правоотношение, наличие на незаконно задържане на трудовата книжка на
работника или служителя, наличие на причинени вреди и причинна връзка между
незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. В случая съдът
установява, че трудовото правоотношение между ищцата и работодателя й
Кметство-с.Борима, Ловешка област е прекратено със заповед №5/1.03.2016 г.
Втората предпоставка също е налице-незаконно задържане на трудовата книжка. Установи
се, че с влязло в сила съдебно решение № 92/05.04.2018 г.
по гр. дело № 587/2016 г. с което Кметство с. Борима е
осъдено да заплати на М.К. обезщетение в
размер на сумата 2261 лв., ведно със законната лихва,
считано от 3.08.2016 г. както и претендираната законова лихва за забава в
размер на сумата от 43,01 лв. на основание чл.226 ал.2 от КТ. Безспорно се
установява от това влязло в сила съдебно решение, че трудовата книжка не е била
върната на ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение. Дори
напротив, тя се е намирала в Кметство с Борима, което е предоставило същата на
съда на 24.10.2017 г. При прекратяване на трудовото правоотношение съгласно
чл.350 от КТ и чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за
работодателя възникват две задължения-да впише данните, свързани с
прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя След
като впише данните, посочени в чл.6 ал.1 от Наредбата, работодателят следва да
предаде на работника трудовата му книжка и това следва да стане незабавно,
което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. След като
задълженията по чл.350 от КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за
изпълнението им, ако не е изпълнил по причина, за която той отговаря. ВКС в ТР.
№1/19 г. постановено по т.д.№1/19 г. на ОСГК е постановил, че във всички
случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка
кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжа. Прието е, че за
избягване на спорове между работник и работодател относно обстоятелството дали
работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата книжка, след
вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в чл.6 ал.2 изр.2 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изискването-датата на предаване
на трудовата книжка от работодателя на работника да се отбележи в дневника за
издаване на трудовите книжки по приложение №1 и по този начин ВКС приема, че
работодателят удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на
трудовото правоотношение. В случая тази процедура не е изпълнена, а напротив
установява се, че трудовата книжка не е била предадена на ищцата от нейния
работодател, след като по искане съдебния състав по гр.д.№587/16 г. по описа на
ТРС тя е приложена в оригинал на датата 24.10.2017 г. Следователно има наличие
на незаконно задържане на трудовата книжка от ответното кметство за период от
4.08.2016 г. до 24.10.2017 г.-когато трудовата книжка е предоставена по
гр.д.№587/16 г. по описа на ТРС. По
отношение обаче на следващите две предпоставки, настоящата инстанция приема с
оглед събраните по делото доказателства, че те не са налице. Безспорно се
установи, че ищцата на 1.03.2016 г. т.е. веднага, след прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника е постъпила на друга работа в НЧ „Напредък-
Съдът, въпреки, че
не е сезиран за отхвърлената част от иска, намира, че следва за пълнота да
изложи съображения, че съгласно чл.108 от ПАС представените по делото писмени
доказателства и оригинални документи се връщат на страните по тяхно писмено
заявление след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт по
разпореждане на съдията-докладчик и след представяне на копие от тях срещу
разписка, съдържаща опис на върнатите документи, като по преценка на
съдията-докладчик оригиналите могат да бъдат върнати срещу представяне на
заверени преписи и преди приключване на производството. В случая, след като
Кметство-с.Борима е предоставило на съда трудовата книжка в оригинал, то може
да подаде такова заявление до ТРС за връщане на трудовата книжка след което да
изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
като съобщи на ищцата, с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка.
С оглед несъвпадане
на правните изводи на ЛОС с тези на ТРС, атакуваното съдебно решение №307/15.08.2019
г. постановено по гр.д.№940/18 г. по описа на ТРС следва да бъде отменено като
неправилно в частта, с която е осъдено Кметство с. Борима,
община Троян, ул. „Девети септември" № 56, ЕИК 0002917090167,
представлявано от Кмета И.Р. да заплати на М.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от
6 330,80 - шест хиляди триста и тридесет лева и 80 стотинки, представляваща
обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от
незаконно задържане на трудова книжка от работодателя след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните за период от 14 месеца - от 04.08.2016
г. до 04.11.2017 г. при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на в
размер на 452,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.10.2018 г. до окончателното изплащане и
да бъде постановено друг, с което следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от М.Й.К., ЕГН ********** *** против
Кметство с-Борима, обл. Ловеч иск за заплащане на сумата от 6 330,80 -
шест хиляди триста и тридесет лева и 80 стотинки, представляваща обезщетение по
чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от незаконно
задържане на трудова книжка от работодателя след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните за период от 14 месеца - от 04.08.2016 г. до
04.11.2017 г. при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на в размер на
452,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2018 г.
до окончателното изплащане.
При този изход от процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивника всички сторени от него разноски и за двете инстанции.В случая в договорите за правна защита и съдействие, приложени към делото на ТРС на л.14, както и представеният такъв пред въззивната инстанция от датата 27.09.2019 г. е посочено, че сумите за адвокатско възнаграждение в размер на 882,72 лв. за заплатени по банков път, но не са представени писмени доказателства за това. Съгласно постановките на ТР №6/6.11.2013 г. по т.д.№6/12 г. на ОСГТК т.1 съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и, ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая такива доказателства не са представени, поради което претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлена, а разноски следва да се присъдят само в размер на сумата 126,62 лв. ДТ за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно
съдебно решение №307/15.08.2019 г. постановено по гр.д.№940/18 г. по описа на
ТРС в частта, с която е осъдено Кметство с. Борима,
община Троян, ул. „Девети септември" № 56, ЕИК 0002917090167,
представлявано от Кмета И.Р. да заплати на М.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от
6 330,80 - шест хиляди триста и тридесет лева и 80 стотинки, представляваща
обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от
незаконно задържане на трудова книжка от работодателя след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните за период от 14 месеца - от 04.08.2016
г. до 04.11.2017 г. при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на в
размер на 452,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.10.2018 г. до окончателното изплащане вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният от М.Й.К., ЕГН ********** ***
против Кметство с-Борима, обл. Ловеч община Троян, ул.
„Девети септември" № 56, ЕИК 0002917090167, представлявано от Кмета И.Р. иск
за заплащане на сумата от 6 330,80 - шест хиляди триста и тридесет лева и 80
стотинки, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ за
имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка от работодателя след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните за период от 14 месеца
- от 04.08.2016 г. до 04.11.2017 г. при брутно месечно трудово възнаграждение в
размер на в размер на 452,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Й.К., ЕГН ********** ***
да заплати на Кметство с-Борима,
обл. Ловеч община
Троян, ул. „Девети септември" № 56, ЕИК 0002917090167, представлявано от
Кмета И.Р. разноски по делото в размер на сумата 126,62 лв.
заплатена ДТ, а претенцията за заплащане на сумата 441,35 лв. за първа
инстанция и 882,72 лв. за втора инстанция адвокатско възнаграждение ОТХВЪРЛЯ като недоказана.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
.
2.