Номер 295503.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Росица Бункова
Петър Пандев
Александър Трионджиев
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно наказателно дело
№ 20201200600456 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК и е инициирано по частна жалба, подадена от И. Л. А. , действащ чрез адвокат
Н.С.П., срещу протоколно определение № 2895/13.07.2020 г. по НОХД № 253/2020 г. по
описа на Районен съд – Разлог. С атакуваното определение, постановено в хода на
проведено разпоредително заседание, първоинстанционният съдебен състав е приел, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, че не е допуснато
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на подсъдимия в досъдебното
производство и при изготвяне и внасяне на обвинителния акт в съда, както и че са налице
всички останали положителни предпоставки по чл. 248, ал. 1 от НПК, даващи основание
делото да бъде разгледано по общия ред и да се нарочи дата за първо открито съдебно
заседание.
В частната жалба са изложени подробни съображения, според които в хода на
досъдебното производство и при изготвяне и внасяне на обвинителния акт в съда са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на подсъдимия. В тази връзка е посочено, че по обвинението за
извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, в обвинителния акт е отразено единствено,
че обвиняемият е действал не по установения ред, без да се конкретизира какъв би следвало
да бъде този ред. По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК защитникът на подсъдимия твърди, че престъпното деяние е описано по начин,
който не позволява да се разбере дали става въпрос за продължавано престъпление или за
съвкупност от престъпления.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Разлог е образувано във връзка с определение,
постановено по частно наказателно дело № 191/2019 г. по описа на ВКС, постановено на
1
основание чл. 43, т. 3 от НПК, с което, след като всички съдии от Районен съд – Гоце
Делчев са се отвели на основание чл. 29 от НПК, е определен друг, еднакъв по степен съд,
който следва да разгледа делото.
НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог е инициирано по обвинителен
акт, изготвен от Районна прокуратура – Гоце Делчев, посредством който са повдигнати
следните обвинения срещу И.А.:
1) На 11.01.2017 г. в град Гоце Делчев, ул. „ххх“ № 26 самоволно, не по установения
от закона ред, предвиден в ЗС и в ГПК, изискващ предявяване на иск, е осъществил едно
свое предполагаемо право, оспорвано от Д.В.П., а именно - право на ползване на апартамент
А, находящ се на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ
/парцел/1, имот пл. № 947 от кв.142 по плана на гр.Гоце Делчев, като изградил преградна
стена с размери 1,20 м. на 2,40 м., с която преградил на две части апартамента и обособил
две отделни жилища, едното с площ от 66,49 кв.м, а другото с площ от 93,35 кв.м. и
възпрепятствал достъпа на Д.П. до 66,49 кв.м от жилището, представляващо апартамент А,
ползвано от нея на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба,
нотариално заверен под № 6321 от 01.09.2004 г.
2) За периода от месец септември 2016 г. до 18.10.2016 г. в град Гоце Делчев, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Г. Д. Д. заблуждение, че има за
продажба апартамент с площ от 66.49 кв.м, намиращ се в сграда, построена в УПИ I, имот
пл. № 947 от кв. 142 по плана на гр. Гоце Делчев, с идентификатор 17395.501.947.2.1, като е
извършил това както следва:
- на неустановена дата през месец септември 2019 г., с цел да набави за себе си
имотна облага, въвел в заблуждение Г. Д. Д. , че има за продажба апартамент с площ от
66.49 кв.м, намиращ се в сграда, построена в УПИ I, имот пл. № 947 от кв. 142 по плана на
гр. Гоце Делчев, с идентификатор 17395.501.947.2.1, което жилище не представлявало
самостоятелен обект и за което имал сключен предварителен договор с Д.В.П.,
- на неустановена дата през месец септември 2019 г. поддържал възбуденото у Г.Д.
заблуждение, като А. завел Д. до жилището и му показал същото,
- на 18.10.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага, пред нотариус В.Б., рег.
№ 507 на НК, А. поддържал възбуденото у Д. заблуждение, че му продава описания по-горе
апартамент, който не представлявал самостоятелен обект в сградата и по този начин
причинил на Г.Д. имотна вреда в размер на 28000 лева, като парите получил след
продажбата на недвижимата вещ.
В проведеното разпоредително заседание процесуалният защитник на подсъдимия е
изложил становище за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, като аргументите за това са сходни с тези, посочени и в частната жалба.
2
С атакуваното определение е прието, че няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство и че не е допуснато съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила на подсъдимите в досъдебната фаза на процеса и при изготвяне и
внасяне на обвинителния акт в съд.
Депозираната частна жалба е допустима, тъй като изхожда от лице, което има правен
интерес от нея и е насочена срещу акт на съда, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
Съгласно т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по тълкувателно дело
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
следва да се посочат всички факти, които обуславят обективната и субективната страна на
престъплението и участието на обвиняемия в него.
По отношение на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК
Обективната страна на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК изисква
изпълнителното деяние да се предхожда от съществуването на правен спор, породен между
субекта на деянието и друго лице. Достатъчно е да е възникнало спорно право /оспорено
право/, като не е от значение дали то действително принадлежи на дееца или на другиго,
нито пък дали правото е действително или само предполагаемо. В същото време, за да се
приеме, че евентуално е извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, спорното право
трябва да е оспорено не от самия деец, а от другиго - този, с когото деецът спори.
Поведението на насрещната страна по спора трябва да е инициирало възникването му, което
означава, че не субектът на престъплението, а другото лице е оспорило конкретно
имуществено право. Именно поради това се приеме, че предметът на спора се намира у
насрещната страна, а извършителят на престъплението, претендиращ получаването му, го
завладява не по установения от закона ред.
В обвинителния акт е посочено, че след сключването на предварителен договор
между И.П. и Донка А.а през 2004 г., подсъдимият предоставил достъп на Д.П. и съпруга й
до недвижимия имот, а именно Апартамент А, находящ се на първи жилищен етаж от
жилищна сграда, построена в УПИ /парцел/1, имот пл. № 947 от кв.142 по плана на гр. Гоце
Делчев. Посочено е също така, че през 2014 г. Д.П. предявила срещу А. иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - обявяване на предварителния договор за окончателен, във
връзка с което пред Районен съд – Гоце Делчев е образувано гр.д. № 1124/2014 г. В същото
време се твърди, че през 2017 г., след иницииране на гражданското дело и преди
приключването му пред всички инстанции, подсъдимият е изградил преградна стена в
апартамента, предмет на предварителния договор и по този начин е образувал фактически
/макар да липсва екзекутивна документация за това/ два отделни и самостоятелни
недвижими имота. Според прокурора с поведението си А. не по установения в закона ред,
3
предвиден в ЗС и ГПК, изискващ предявяване на иск, е осъществил едно свое, оспорено от
Д.П., предполагаемо право, изразяващо се в ползването на Апартамент А, находящ се на
първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в УПИ /парцел/1, имот пл. № 947 от
кв.142 по плана на гр. Гоце Делчев. При така описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка не става ясно всъщност кое е предполагаемото право, което подсъдимият е
осъществил. Действително, споменава се, че това е „ползването“ на апартамента. В същото
време не е уточнено дали се има предвид право на ползване, като част от вещното право на
собственост, право на ползване, произтичащо от някакво облигационно отношение или
възможността /правото/ да се ползва вещта от владелеца, макар последния да не е неин
собственик. Не е конкретизирано също така и по какъв начин Д.П. е оспорила „правото на
ползване“ на подсъдимия. Действително, посочено е, че тя е инициирала производство по
реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, но според прокурора исковата молба е предявена не като начин
за оспорване на нечие право, а като средство за обявяване на предварителния договор за
окончателен, тъй като А. не е прехвърлил доброволно собствеността на жилището на
купувача по предварителния договор. Тоест, не е прието в обвинителния акт, че с
конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е оспорено конкретно право на подсъдимия, за да
се приеме, че с действията си, изразяващи се в изграждане на преградна стена, той е
осъществил оспорено от купувачите по предварителния договор свое предполагаемо или
съществуващо право. Предвид изложените по-горе съображения, обвинителния акт следва
да бъде конкретизиран относно правото, което е било оспорено на подсъдимия и относно
действията, с които това право всъщност е оспорено. Докато подобна конкретизация не бъде
извършена, подсъдимия не би могъл адекватно да се защити срещу повдигнатото му
обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК
Начинът, по който е описано изпълнителното деяние, за което се твърди, че
представлява престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, не позволява да се разбере дали спрямо
подсъдимия се повдига обвинение за три отделни деяния, респективно три отделни
престъпления, за едно престъпление, деянието по-което е продължило сравнително дълъг
период от време или престъплението е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.
1 от НК. Именно поради това обвинението подлежи на корекция и в тази му част, като
прокурорът следва да посочи за едно престъпление ли се повдига обвинение, както и дали
деяние е извършено еднократно или е продължило по-дълъг период от време.
За пълнота може да се отбележи, че е неоснователна жалбата в частта, в която се
твърди, че в обвинителния акт не е отразено, че престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е
извършено с конкретна цел. Както в мотивационната част на обвинението, така и в
диспозитива изрично е посочено, че подсъдимият е действал с цел да набави за себе си
имотна облага, във връзка с което е причинил на пострадалия Г.Д. вреда в размер на 28000
лева.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, във вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 2895/13.07.2020 г. по НОХД № 253/2020 г. по
описа на Районен съд – Разлог, в частта, с която е прието, че няма допуснати на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия И. Л. А. , ЕГН
********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и ВРЪЩА същото на Районна
прокуратура – Гоце Делчев за отстраняване на допуснати на досъдебното производство и
при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, посочени в
обстоятелствената част на настоящето определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5