Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21
състав, в публично съдебно на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2726 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано е по искове, предявени от Университетска
специализирана болница по ендокринология „А.И.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
Национална здравноосигурителна каса, с адрес: гр. София 1407, ул. “********по
чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 101355 лева, представляваща
неизплатената стойност на извършена медицинска дейност по лечение на
здравноосигурени лица по клиничните пътеки
за периода м. април 2015г. – м. декември 2015г. по индивидуален договор
№ 22-2506 от 25.02.2015г., както и обезщетение
за забавеното плащане на главното задължение в
общ размер на 34294,19 лева за период на забава 31.05.2015 г. – 20.12.2018
г. Претендира се законна лихва върху главните задължения от датата на исковата
молба и разноските.
В депозираната пред съда искова молба ищецът навежда
твърдения, че той, в качеството си на лечебно заведение, регистрирано съобразно
Закона за лечебните заведения и Търговския закон, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО е сключил договор с Националната здравноосигурителна каса, по силата на
който се е задължил да оказва болнична
медицинска помощ по клинични пътеки, а НЗОК се задължила да заплаща извършената
и отчетена от ищеца помощ по клинични
пътеки, съобразно уговорените в националния рамков договор за 2015 г. стойности
, както и вложените при изпълнение на клиничните пътеки медицински изделия в
срок до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършена и отчетена
дейността.
В периода на действие на договора същият бил изменян
многократно с допълнителни споразумения. На 05.03.2015 г. със споразумение
между страните е сключено допълнително споразумение към договора, с което се
приема ново приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия
в БМП и лекарствени продукти за злокачествени заболявания в условията на БМП“, като съдържанието на споразумението е наложено
от ответника. След приемане на нова методика за остойностяване и заплащане на
медицинската помощ с ПМС 57/16.03.2015 г., ответникът наложил на ищеца
сключването на ново допълнително споразумение, с което се изменя Приложение №
2. Допълнителни споразумения, изменящи
Приложение № 2 били сключени и на 21.05.2015, г.10.07.2015, 17.07.2015 г.,
21.08.2015 г., 23.09.2015, 20.11.2015 г., 14.12.2015 г., 23.12.2015 г., 26.01.2015
г., 26.02.2015 г. и 18.03.2016 г., като всички изменения са изготвени без да е
съобразено мнението на ищеца.
Съгласно чл.32,ал.1 от Договора, ищецът – лечебно
заведение следвало да отчита ежедневно извършената медицинска дейност по
електронен път в информационната система на
НЗОК, като съгласно чл.32, ал.11 от Договора и чл.17, ал.10 от
Методиката за заплащане на медицинската помощ СЗОК следвало след окончателна
обработка на отчета за календарен месец да изпрати по електронен път месечно
известие, съдържащо приетата и отхвърлената за заплащане дейност, лекарствени
продукти и медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на клиничната
пътека, и съответните основания за отхвърляне.
С изменението на договора със споразумението от
07.04.2015 г. ищецът вече нямал право да отчита с финансово-отчетни документи
дейности/лекарствени продукти/медицинска изделия на стойност, надвишаваща
стойностите да съответния месец, съгласно приложение № 2 към договора.
За периода м.април 2015 г. – м. декември 2015 г.
ищецът извършил медицинска дейност на здравноосигурени лица по клиничните
пътеки, посочени в договора между страните.
Ответникът, чрез СЗОК, изпратил на ищеца месечни
известия за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г., съдържащи отхвърлената за
заплащане медицинска дейност в общ размер на 101355 лв., като единственото
основание за отхвърлянето е
обстоятелството, че месечните стойности,
формиращи общия размер на сумата, надвишават стойностите за съответните
месеци, съгласно приложение №2 .
Ищецът оспорва правото на НЗОК едностранно да определя
горни финансови граници за заплащане на извършената от лечебните заведения
дейност поради липса на основание за това както в Закона за здравното
осигуряване, така и в съответния Национален рамков договор. На следващо място се позовава на нищожност на взетото решение на
надзорния съвет на НЗОК от 27.01.2015г., с което се приемат правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1
и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от
ЗБНЗОК за 2015г., според които правила се определят стойностите, които се
разпределят на месечна база на лечебните заведения – изпълнители на медицинска
помощ и които стойности им биват покрити от бюджета на НЗОК след реалното им
извършване и отчитане от заведенията. Това решение на НС на НЗОК било обявено
за нищожно от АССГ с решение № 5750, постановено по адм.д. № 7527/15г., в
частта, в която са определени т. нар. „лимити“ на отделните болници. С Решение
№ 493/ 12.01.18г., постановено по адм.д.№ 11702/16г. на ВАС, решението на АССГ
било потвърдено и влязло в сила.
Ищецът счита,че клаузите в индивидуалния договор и
последващите го споразумения за изменение, които установяват месечни стойности
/лимити/ на подлежащата на заплащане медицинска дейност, както и клаузите, установяващи
като основание за отказ за заплащане на извършена медицинска дейност поради
надвишаване на стойностите по приложение №2 са нищожни поради противоречие със
закона – разпоредбите на чл.52 от Конституцията и чл.35, ал.1 от Закона за
здравното осигуряване, установяващи право на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа противоречие на клаузите с добрите нрави и правото на живот,
установено от Конституцията. Поддържа, че е изпълнил задълженията си да формира
листа на чакащите, но счита, че няма право да откаже да потърсена медицинска
помощ, тъй като в противен случай би нарушил правото на пациентите за избор на
лечебно заведение, както и задълженията за осигуряване на своевременна и
квалифицирана услуга, преценката за която се основава на добрата медицинска
практика.
Претендира дейността да е уместно
предприета по изрично възлагане от
здравноосигурени лица и качествено извършена при наличието на императивно
заложените условия за извършването ѝ. НЗОК била в ролята на посредник
между здравноосигуреното лице и изпълнителя на медицинска помощ, която се
изразявала в набирането на здравни вноски и тяхното управление и разходване в
случай на нужда от заплащане на извършена и отчетена от изпълнител дейност.
Изпълнителят на медицинска помощ от своя страна, бил задължен да окаже такава
помощ при поискване от здравноосигурено лице, по арг. от чл. 52 КРБ, чл. 4, ал.
1 ЗЗО и чл. 81 ЗЗ, където бил установен гарантираният свободен достъп на тези
лица до медицинска помощ, вкл. свободният избор на изпълнител на такава помощ.
Поради гореизложеното, ищецът счита НЗОК за длъжна да заплати всяка извършена,
отчетена и одобрена медицинска дейност, като при евентуален недостиг на
финансови средства, касата можела да вземе краткосрочен безлихвен заем от
държавния бюджет на осн. чл. 23, ал. 2 ЗЗО. Претендира и законната лихва за
всеки отчетен месец в периода м.април – м. ноември 2015г., считано от 31-то
число на месеца, следващ отчетния, съгл. чл. 35 от индивидуалния договор.
В законоустановения срок, ответникът НЗОК депозира
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
съгласно разпределението на задълженията по договора НЗОК дължи заплащане на извършената от лечебните
заведения дейност, но в рамките и обема съгласно изискванията на законовата и
подзаконовата уредба. Излага, че годишната обща стойност на разходите за
болнична медицинска помощ за 2015г. се
определя по правила, регламентирани в чл. 4 ЗБНЗОК, съгласно който член, НЗОК
определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на
разходите, а районните здравноосигурителни каси определяли стойността за
дейностите в договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ,
разпределени по месеци и тримесечия. Общата предварителна стойност,
разпределяна на РЗОК, се утвърждавала от НС на НЗОК съгл. чл. 4, ал. 2 вр. чл.
1 ЗБНЗОК 2015г., който приемал и Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на
средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от ЗБНЗОК за 2015г. Тези
императивно определени стойности ставали неразделна част от индивидуалните
договори с изпълнителите на медицинска помощ с включването им в приложение № 2,
което имало задължителна сила за страните.
Твърди и, че е изпълнявал надлежно задължението си по
чл. 17, ал. 10 и ал. 11 от Методиката да уведомява ищеца за достигнатото
изпълнение на ежеседмични и месечни стойности чрез изпращане на ежеседмични
известия, поради което ищецът е знаел, че при запазване на темпа на прием е щял
преди края на месеца да надхвърли
предварително определените стойности. Вместо да предотврати това и да
формира листа на чакащите съгл. чл. 21, ал. 4 от Методиката, да насочи
здравноосигурените пациенти към други изпълнители или да подаде заявление за
увеличаване на стойностите по приложение № 2 , съгласно чл.8, ал.1 и 2 от
Правилата, ищецът не се съобразил със задълженията си по договора и методиката,
което резултирало в надхвърляне на тези стойности, за което ответникът не носел
отговорност.Сочи, че съществува изрично установен ред за извършване на корекции
на предварително определените месечни стойности, като такива са възможни само
при наличието на бюджетни средства за закупуване на допълнителни дейности, а
корекциите следва да бъдат утвърдени от надзорния съвет на НЗОК, като е
недопустимо корекциите на месечните стойности да се извършват инцидентно от
съда в производство по иска за реално изпълнение. Оспорва представената от
ищеца листа на чакащите обуславя извод за спазване на правилата за планов
прием.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по делото по иска за реално
изпълнение е да докаже, твърденията си за сключване на договор със съдържанието
на клаузите, за които поддържа противоречие със закона и добрите нрави, както и
че е изпълнил и отчел дейностите по
лечение, чиято стойност претендира, съобразно уговорките в договора относно
обем и качество.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че обстоятелствата, че
между страните е налице сключен на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО индивидуален договор за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки № 22-3311 от 23.02.2015г., който е изменян с допълнителни
споразумения, част от които се явява Приложение № 2 „Стойности на дейностите,
медицинските изделия и лекарствени продукти за злокачествени заболявания в
условията на БМП“, че в рамките на предвидените в това приложение стойности,
ответникът е заплатил на ищеца стойността на извършените от него медицински
дейности, както и че медицинската дейност, чиято цена се претендира е
извършена.
Спорът
между страните се концентрира относно действителността на клаузите в
индивидуалния договор и допълнителните споразумения, определящи месечен лимит
на подлежащите на заплащане от НЗОК медицински дейности по клинични пътеки.
В
договора между страните, сключен на 25.02.2015 г. на основание чл.59, ал.1 ЗЗО
е посочено, че изпълнителя Университетска специализирана болница за активно
лечение по ендокринология „Акад. И.П.“ се задължава да оказва болнична
медицинска помощ на три категории лица/ здравноосигурени лице, здравно
неосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК
за 2015г. и лица по §7, ал.1 ЗБНЗОК за
2015 г./ по определени клинични пътеки,
посочени с номер, код и наименование в чл.1, ал.1 от Договора, като в чл.1,
ал.2 е посочено,че възложителят се задължава да заплаща дейностите по ал.1
съгласно приетите с ПМС 94/24.04.2014 г. Методики за остойностяване на
дейностите в болничната помощ и Методика за заплащане на дейностите в
болничната помощ, съответно приложения №2А и 2 Б към постановлението,
както и съгласно НРД за 2015 г./ Договор
№ РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската
помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС.
В
раздел V от Договора „Цени, условия и срокове за отчитане и заплащане“ са
посочени цените на всяка клинична пътека /чл.19/, условията за заплащане на
цената на клинична пътека/чл.20 -27/, необходимите медицински и
финансовоотчетни документи за удостоверяване изпълнението на медицинските
дейности по клинична пътека/чл.27/, сроковете, начина на отчитането им/чл.28 -39/.
В
чл.40 от договора е посочено, че възложителят НЗОК определя стойности на
дейностите за болнична медицинска помощ съобразно Правила за условията и реда
за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 и за
използване на средствата от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от Закона за бюджета
на НЗОК за 2015 г., приети от Надзорния съвет на Касата, като НЗОК заплаща на
изпълнителя за извършена и отчетена
дейност в рамките на определените и посочени в приложение №2 „Стойност на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания , в условията на болнична медицинска дейност“, съгласно чл.24, ал.4
, т.2 от Националния рамков договор за МД за 2015 г., които са неразделна част
от договора.
В
чл.41 от Договора между страните е посочено, че корекция на посочените в приложение
№ 2 стойности за изпълнителя се извършва на тримесечие, за което се подписва
допълнително споразумение, а в чл.42 от Договора е предвидена възможност
стойността на медицинската дейност, медицинските изделия, лекарствени продукти,
които надвишават размера на определените стойности по приложение №2 да се
изплаща въз основа на решение на Надзорния съвет на НЗОК в рамките на
параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г.
Неразделна
част от договора е приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМР, медицинските
изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на БМП, в което приложение са посочени месечните стойности за първото
тримесечие на 2015 г., съответно за всеки от трите месеца- стойност на
дейностите в болничната медицинска помощ, в това число клинични пътеки, високо
специализирани медицински дейности, медицински изделия.
С
допълнително споразумение от 05.03.2015
г. е актуализирано приложение № 2 във връзка с решения № РД-НС-04-16/27.02.2015
г. на Надзорния съвет на НЗОК, с които са утвърдени стойности за заплащане на
дейностите за болнична помощ за дейност
февруари на 2015 г., което приложение е подписано и от двете страни, респективно
С
допълнително споразумение от 25.03.2015
г. е актуализирано приложение № 2 във връзка с решения № РД-НС-04-23/20.03.2015
г. и № РД – НС-04-24/23.03.2015 г. на надзорния съвет на НЗОК, с които са
утвърдени стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ за 2015 г.,
което приложение е подписано и от двете страни, респективно обхваща цялата
календарна 2015 г.
Договорът и приложение № 2 са изменяни във връзка с
болничната помощ за 2015 г. и със
споразумения от 06.04.2015 г., 07.04.2015 г., 21.05.2015 г., 10.07.2015 г., 21.08.2015
г., 23.09.2015 г., 21.10.2015 г., 20.11.2015 г. и 23.12.2015 г., като
измененията касаят стойностите за заплащане на дейностите, като единствено със
споразумението от 07.04.2015 г. са предвидени изменения във връзка с отчитане
на изпълнението.
Следователно по делото се установява, че съгласно
уговорките в договора и допълнително
сключените между страните споразумения Националната здравно-осигурителна каса
има задължение да закупува от ищеца, в качеството му на лечебно заведение,
осигуряващо болнична медицинска помощ, респективно да заплаща извършени
медицински услуги на стойност ненадвишаваща, посочените в приложенията към
договора и споразуменията към тях месечни стойности. Няма спор, че ответникът е
платил на ищеца за всеки от месеците м. април 2015г. – м. декември 2015г.
именно уговорените месечни стойности за извършени дейности.
Неоснователни
са доводите на ищеца за липса на нормативно основание за ограничаване на
месечните стойности на закупуваните дейности.
Съгласно чл.59,
ал.1 ЗЗО, в приложимата към сключването на договора между страните редакция, договорите с
изпълнителите за оказване на медицинска помощ по същия закон се сключват между директора на РЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ в
съответствие с НРД и/или с решението,
което замества НРД.
Съответно чл.46,
ал.1 ЗЗО предвижда, че редът за предоставяне на медицинска помощ и изискванията
към изпълнителите й се определят в Националния рамков договор и договорите
между РЗОК и изпълнителните, а съгласно чл. 51 от същия закон медицинската помощ извън обхвата на чл. 45
и договореното в НРД, както и разходите за клинични изпитвания на лекарствени
продукти и медицински изделия не се закупува от НЗОК.
Съдържанието на националния рамков
договор е определено в чл.55 ЗЗО, като с изменението от ДВ, бр.48 от 2015 г.
задължителни негови елементи са и обемите, цените и методиките за
остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ, като съгласно чл.55а
НЗОК Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори.
До това изменение, определянето на тези
елементи е уредено в чл.55 г -55 е ЗЗО, отменени с изменението от ДВ, бр.48 от
2015 г.- НЗОК разработва прогнози обеми и цени на медицинската помощ, след
становище на съответните специалисти, като обемите и цените на отделните видове
медицинска помощ се договарят ежегодно в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година след внасяне на проекта на закон за бюджета на НЗОК за
следващата календарна година за разглеждане от Народното събрание, като в
частност обемите и цените на медицинските дейности се договарят от 10
представители на НЗОК и 10 представители на Българския лекарски съюз въз основа
на методики за остойностяване, разработени от НЗОК, съгласувани с министъра на
финансите.
Съгласно чл.4 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. в рамките на предвидените суми по чл.1,
ал.2, редове 1.1.3.6 /здравноосигурителни плащания
за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на
болничната медицинска помощ/, ред 1.1.3.7 /здравноосигурителни
плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ/ и ред 1.1.3.8 /здравноосигурителни плащания
за болнична медицинска помощ/, Националната
здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а районните здравноосигурителни каси определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, като
Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и
реда за определяне и изменение на тези стойности.
Следователно основанието
за определянето на месечни стойности на закупуваната от НЗОК медицинска помощ,
включително болничната, по отношение на всеки от изпълнителите следва пряко въз основа на
Закона за държавния бюджет за 2015 г., като както вече беше посочено, тези
стойности са задължителна част от съдържанието на договора с всеки
изпълнител. Съответно въз основа на това
правомощие Надзорният съвет на НЗОК е приел на свое заседание от 27.01.2015 г. с
решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г.
по т.1 от решението „Правила за условията и реда за определяне и
изменение на чл.4, ал.1, т.1 и 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г.“, в които правила се съдържа
механизма за разпределение на бюджетните средства по районни каси, респективно
между изпълнителите на болнична медицинска помощ в рамките на съответната
районния каса, като най-общо правилата се основават на принципа за
разпределение на средствата от новия бюджет на база осъществената дейност за
предходна бюджетна година по районни каси, респективно от изпълнителите в
рамките на всяка РЗОК при предвиждане на резерви относно нови дейности на стари
изпълнители и сключване на договори с нови изпълнители. Недоказани са
твърденията на ищеца, че решението на НС на НЗОК, с което тези правила са
приети, е прогласено за нищожно.
Неоснователни са
доводите на ищеца за нищожност на клаузите, ограничаващи задълженията на НЗОК
за закупуване и заплащане на медицински дейности за болнична медицинска помощ
до определени лимити.
Неоснователни са
доводите за нищожност на клаузите, определящи месечни лимити на подлежащите на
закупуване и заплащане медицински дейности, поради противоречие със закона и добрите
нрави, обосновани с правата на здравноосигурените лица и правото на живот.
По становище на
настоящия състав, чужди права могат да се предявяват и упражняват само в
случаите, в които законът изрично допуска това или въз основа на изрично
овластяване от правоимащия. Още по-малко чуждите права биха могли да обосноват
недействителност на клаузи от договора между страните, ако законът не поставя
такива изисквания. Договорът между страните има характеристиките на договор в
полза на трети лица, тъй като дължимата от изпълнителя престация се предоставя
не пряко на ответника- възложител, а на трети
лица от кръга на посочените в чл.1 от Договора. Правата на тези трети лица
безспорно са релевантни за изпълнението на договора в частта относно качеството
на предоставяните медицински услуги, спазване на установените медицински
стандарти и обема от дейности, включени в клиничните пътеки, за които е сключен
договора. Правата на третите, ползващи
се лица, не биха могли да обосноват недействителност на договора, освен в
хипотезите на невъзможен предмет и противоречие
със закона, тъй като останалите
основания за нищожност на договорите са относими към волеизявленията на самите
страни по договора.
Доводите на ищеца са, че
уговорените лимити са в противоречие с признатите от закона и Конституцията
права на здравноосигурените лица да получат безплатна медицинска помощ срещу
здравноосигурителните си вноски. На първо
място следва да се има предвид, че правото на безплатно медицинско обслужване на пациентите
не е безусловно и неограничено, освен в случаите на спешност. Така чл.52, ал.1
от Конституцията, макар и изрично да прогласява това право като основно,
предвижда упражняването му да става по реда и при условия, определени със
закон. От своя страна Законът за здравното осигуряване в чл.35, ал.1, т.1
определя правото на медицинска помощ да се ползва в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, който за 2015 г. е уреден в Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
/отм./, респективно всяка година чрез съответния закона за държавния бюджет се
определя и финансовата рамка на безплатната за осигурените лица медицинска
помощ. Съответно достъпът до медицинска помощ, включително болнична, се
осъществява по реда на Наредбата за правото на осъществяване на достъп до
медицинска помощ, обн. ДВ, бр.45/2006 г., която съдържа условията, при които се
осъществява прием в лечебно заведение за болнична медицинска помощ, като
предвижда и формиране на листа за планов прием, извън случаите не спешни
състояния. Следователно по отношение на правото
на безплатно медицинско обслужване нормативната уредба предвижда условия по
отношение на обхвата и времето, в което същата може да се ползва и тези
ограничения следват от необходимостта за финансово обезпечаване на дейностите
чрез публични средства в определени рамки. В този смисъл и разпределението на
публичните средства за закупуване на медицински услуги от различни изпълнители
на болнични медицински услуги следва ограниченията в бюджета, както и
предвидените от нормативната уредба условия относно правото на пациентите да получат
безплатна медицинска помощ по отношение на обема и времето на получаването й.
От
друга страна разпределението на бюджетните средства чрез определяне на месечни
лимити на отделните изпълнители и разпределението на средствата на териториален
принцип, чрез съответните РЗОК, е именно гаранция за правото на пациентите от
цялата страна да получават достъп до болнично лечение и то през цялата година,
както и на правото отделните изпълнители да планират дейността си.Действалата
към 2015 г. нормативна уредба,а и сега действащата, не предвижда възможност
НЗОК да ограничи сключването на договори с изпълнители на болнична помощ, като
такива следва да се сключат с всички лечебни заведения, които отговарят на
поставените от закона и съответния рамков договор изисквания и които са изявили
желание да сключат договори/чл.59а и 59б ЗЗО/. Същевременно бюджета за
съответната година ограничава средствата, чрез които може да се осъществи
заплащането на осъществена помощ, поради което и предвиденият от
законодателството механизъм за разпределение на бюджетните средствата по време,
място и изпълнител е единствено възможния при действащата здравноосигурителна
система, който позволява да достъпът до медицинска помощ да се децентрализира и
да се осъществява непрекъснато през цялата година, както и да се осигури
плащане на изпълнителите в предварително уговорени в договорите с тях размери.
Без определяне на съответни лимити, до които Касата ще заплаща осъществените
медицински дейности, няма как да се гарантира, че не би се стигнало до пълно
изчерпване на средствата от бюджета на ранен етап от бюджетната година и при
едновременно извършени услуги от множество изпълнители, чиято обща стойност
надвишава тези средства, съответно няма как да се обезпечи предоставянето на
медицински услуги на здравноосигурените лица за остатъка от съответната
бюджетна година.
Следователно
по становище на настоящия съдебен състав определянето на съответна месечна
стойност на медицинските услуги, до която НЗОК заплаща такива предоставени на
лицата по чл.1 от договора между страните е в съответствие със закона, а и с
волята на страните, доколкото не се твърди волята на ищеца да е била засегната
от друг порок, извън наведените и обсъдени доводите за противоречие със закона
и добрите нрави.
По изложените съображения съдът
приема, че договорът между страните има установеното от закона и Националния
рамков договор за 2015 г. задължително съдържание, съответно клаузите в него,
съдържащите се в чл.1, ал.2 и приложение № 2
„Стойности на дейностите в БМР, медицинските изделия в БМП и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“ са
действителни и обвързват страните относно обема и стойността на подлежаща на
закупуване от НЗОК медицинска помощ. С оглед приетото за безспорно обстоятелство
ответникът да е заплатил на ищеца предоставените за срока на действие на
договора медицински услуги в рамките на уговорените месечни стойности, то съдът
приема, че НЗОК е изпълнила изцяло задълженията си по договора и не дължи други
плащания по него, независимо от извършените от ищеца медицински услуги на
здравноосигурени лица в повече от уговорените стойности, тъй като същите са
извършени без възлагане от ответника, респективно за тях той не носи договорна
отговорност и исковете за реално
изпълнение, респективно обусловените искове за заплащане на обезщетение за
забавено плащане са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Право на
разноски при този изход от спора има ответникът, който не е претендирал такива,
поради което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Университетска специализирана болница за активно лечение по
ендокринология „А.И.П.“ЕАД срещу Национална
здравноосигурителна каса искове
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 101355 лева, представляваща неизплатената
стойност на извършена медицинска дейност по лечение на здравноосигурени лица по
клиничните пътеки за периода м. април
2015г. – м. декември 2015г. по индивидуален договор № 22-2506 от 25.02.2015г., както и обезщетение за забавеното плащане на
главното задължение в общ размер на
34294,19 лева за период на забава 31.05.2015 г. – 20.12.2018 г.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: