Решение по дело №463/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 565
Дата: 5 юни 2023 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20232120200463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Бургас, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -

МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200463 по описа за 2023
година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Бийч енд бар
мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, против Наказателно постановление № 665185-
F673339/17.11.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. С. от АК-Бургас,
който доразвива изложените в жалбата доводи.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която моли
постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на
06.01.2023г., а жалбата е депозирана на 20.01.2023г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.08.2022г. в 15.15 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала и св. А.
1
С. - инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект - бар и ресторант
„Сахара“, находящ се в гр.Созопол, къмпинг „Каваци“, стопанисван от дружеството-
жалбоподател. В хода на проверката било установено, че в обекта са инсталирани и
въведени в експлоатация два броя ПОС терминални устройства на Банка „ДСК“, както и три
броя фискални устройства. В хода на проверката според проверяващите били установени
несъответствия с данъчното законодателство, поради което и бил съставен протокол за
проверка серия АА № 0056161, с който представител на дружеството бил поканен на
15.08.2022 г. да се яви в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
Същия ден била извършена и проверка на обект „чадър и шезлонги“ разположен на
плажа пред бар и ресторант „Сахара“, стопанисван от „Калотрейд“ ЕООД. В хода на
проверката били установени 85 броя бележки от ПОС терминално устройство. Било снето
сведение от работещото в обекта лице - И. Е. М., който заявил, че когато клиент иска да
заплати за чадър и шезлонг с карта - плащането се извършва чрез ПОС терминалното
устройство на бар и ресторант „Сахара“. За проверката бил съставен протокол за проверка
серия АА № 0094313 и процесните 85 бележки били иззети.
В последствие служителите на НАП извършили детайлна проверка и установили, че
ПОС терминалните бележки действително са издадени от устройството на бар и ресторант
„Сахара“, стопанисвано от „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД, поради което и с протокол №
1307854/10.08.2022 г. тези бележки били приобщени към протокола от проверката на „Бийч
енд бар мениджмънт” ЕООД (протокол за проверка серия АА № 0056161).
На същата дата (10.08.2022 г.) била извършена повторна проверка в бар и ресторант
„Сахара“, за установяване на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с бележките.
Проверката започнала в 13.50 часа и при нея било установено, че нито една от 85-те бележки
от ПОС терминално устройство не били отчетени посредством ФУ на обекта (в КЛЕН
липсвали записи за това). Било установено също, че във ФУ на „Бийч енд бар мениджмънт”
ЕООД няма отделен департамент „доверител/довереник“ с „Калотрейд“ ЕООД, където
евентуално да се регистрират приети техни плащания. За проверката бил съставен протокол
за проверка серия АА № 0094317, с който управител или упълномощено лице било изрично
поканено на 15.08.2022 г. и 16.08.2022 г. в 09.00 часа в ТД на НАП - Бургас за съставяне на
85 броя АУАН. Бил посочен и телефон за връзка с призоваващия инспектор по приходите.
На 15.08.2022 г. представител на жалбоподателя не се явил в ТД на НАП. Бил
проведен разговор от св. С. с представител на дружеството - А. Г. на тел: *****, при който
Г. помолил за отсрочка и заявил, че ще се яви на 22.08.2022 г. На посочената дата лицето
отново не се явило, като обяснило, че е заето. При това положение св. С. се опитала да се
свърже с управителя на „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД, като била договорена нова
отсрочка - 26.08.2022 г. На посочената нова дата представител отново не се явил. При това
положение св. С. съставила протокол серия АА № 1307858, в който описала всички действия
по призоваване и неявяване на лицето, и пристъпила към съставяне на АУАН по реда на чл.
40, ал. 2 ЗАНН - в отсъствие на нарушителя.
По описания ред на 26.08.2022 г. били съставени общо 85 АУАН касателно
процесните бележки от ПОС терминално устройство. Във всеки един акт била описана
отделна бележка, индивидуализирана с номер, датата и час на генериране и сума на
плащането. Всяко едно отделно нарушение било квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
За конкретния случай бил съставен АУАН № F673339 за прието на 25.06.2022 г. в
11:19 часа плащане с карта на стойност 30,00 лева, за което била издадена бележка през
ПОС терминал с № 2853/25.06.2022г.
На 02.09.2022 г. А. Г. се обадил на актосъставителя и пожелал да се яви в ТД на НАП
Бургас, за да получи съставените актове. При явяването си Г. се легитимирал с нотариално
заверено пълномощно като представител на „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД, поради
2
което и св. С. му връчила всички актове срещу подпис. Възражения не били направени. В
срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Междувременно, на 02.09.2022 г. сутринта в гр. София (ЦУ на НАП - София) било
входирано Уведомително писмо, придружено с декларация, с което „Бийч енд бар
мениджмънт” ЕООД заявило, че оттегля изцяло пълномощното на А. Г..
Въз основа на всеки един АУАН наказващият орган издал отделно НП (общо 85 на
брой), в който било пресъздадено съдържанието на съответния акт. АНО не съзрял пороци
при провеждане на производството, а също счел че с действията си търговецът е осъществил
85 отделни нарушения, всяко едно с правна квалификация по чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1
ЗДДС му наложил 85 отделни „Имуществени санкции” в размер на от по 500 лева.
Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства на актосъставителя,
доколкото същите са ясни, логични и последователни. На практика същите кореспондират с
останалия с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап
от производството не са били оспорени от страните по делото. Всъщност, спорът по делото
се концентрира основно върху правната преценка на осъществиолите се факти, а не върху
самата фактическа обстановка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми.
На първо място, не представлява порок на обжалваното постановление посочването
на управител и правноорганизационна форма на дружеството, които вече са различни към
момента на съставянето на постановлението, тъй като най-същественият индивидуализиращ
белег на юридическото лице е неговият ЕИК. Именно чрез него се индивидуализира
конкретния субект и той служи за база за установяване на всички други белези. В този
смисъл, няма спор на кого е наложена санкцията, а именно- на дружеството жалбоподател.
Съдът също така не споделя довода за наличие на нарушение, поради това, че АУАН
е състаавен в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя. Съставът
намира, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, видно от
Протокол от извършена проверка №0056161/04.08.2022г., в който е посочено да се яви негов
управител или упълномощено лице на 15.08.2022 г. за съставяне и връчване на АУАН.
Налице е и покана и в ПИП №0094317/10.08.2022 г. , като протоколите са връчени на
технически сътрудник на жалбоподателя със задължение да му бъдат предоставени. В
протокол №1307858/26.08.2022 г. са протоколирани от страна на актосъставителя действия
по призоваване на законния поредставител на жалбоподателя по телефон, в т.ч. и с
упълномощено от него лице А. Г., като е определена трета възможна дата за явяване на
законен представител или пълномощник -22.08.2022 г., на която такъв не се явява. В случая
протоколите от извършената проверка, обективиращи покана за явяване на законен
представител или пълномощник на дружеството не са връчени лично на управителя, но са
предоставени на длъжностно лице, което с подписа си е удостоверило поетия ангажимент да
приема съответните книжа от името на дружеството и да уведоми управителя. Съдът вече
посочи, че кредитира показанията на актосъставителя, което включва и изложеното от нея,
че се е свързала по телефон с представител на дружеството, за да бъде уговорена дата за
явяване за съставяне на АУАН. При това положение съдът намира, че лицето е било
надлежно поканено, но не се е явило, поради което АУАН правилно е бил съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя.
3
Съдът не споделя довода на жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение с
оглед на това, че АУАН е бил връчен на лице, което към момента на връчването не е имало
представителна власт по отношение на дружеството, т.е. че е нарушена разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда, че АУАН следва да се връчи на законния представител
на дружеството или на изрично упълномощено от него лице. Това правило не е нарушено,
тъй като АУАН е връчен на лице, легитимиращо се въз основа на нотариално заверено
пълномощно рег. № 4295/22.08.2022 г. от законния представител на „Бийч енд бар
мениджмънт“ ООД. Представеното пълномощно с нотариална заверка от 22.08.2022 г. на
нотариус Г.С. с рег. № 396 на НК и район на действие района на РС-Бургас инкорпорира
учредяването в тесен смисъл на конкретни представителни права за дружеството и
управителя му Х.Х. от упълномощеното лице А. Г., като в обема на мандата на
пълномощника е включено изрично правото по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН - за получаване и
приемане на наказателно постановления, протоколи и актове за нарушения, касаещи
дейността на дружеството жалбоподател.
Действително, към момента на връчване на АУАН на пълномощника, пълномощното
е било оттеглено по силата на нотариално заверена декларация за оттегляне на
пълномощното от 31.08.2022 г. от управителя Х.А.Х., но това обстоятелтво не изключва
редовността на връчване на АУАН, доколкото по делото остана недоказано, че
пълномощникът А. Г. преди 02.09.2022 г. /датата на връчване на АУАН/ е бил уведомен, че
вече не разполага с представителна власт. Доколкото липсват специални правила за
изявлението по оттеглянето от представителство, следва да важи общото правило за
действието на тези изявления (арг. от чл. 13, ал. 2 и 4 и чл. 14, ал. 1 ЗЗД), т.е известието ще
породи действие, когато достигне получателя си. В този смисъл е и правната теория-
„Доброволното представителство”, Кристиан Таков; Сиби, 2008г. (стр. 425).
Обстоятелството, че пълномощщникът не е бил уведомен към 02.09.2022 г. за оттегляне на
пълномощието се извлича и от представената по делото собственоръчно подписана от него
декларация, че е това е станало на 03.09.2022 г., а също и от факта, че именно той е
потърсил актосъставителката и е поискал АУАН да му бъдат връчени точно на 02.09.2022 г.,
легитимирайки се с процесното пълномощно. При това положение съдът приема, че самият
пълномощник не е бил уведомен, че представителната му власт е оттеглена, поради което и
е действал като пълномощник на дружеството. В този см. са и Решение № 39 от 25.03.2022
г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10035/2022 г. и Решение № 258 от 11.01.2021 г.
на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10269/2020 г.
Изводът за надлежно връчване не се променя и от представеното от дружеството
жалбоподател уведомително писмо вх. №26-6-536/02.09.2022 г. до ЦУ на НАП, ГД
„Фискален контрол“, касаещо оттеглянето на пълномощията на А. Г., която дата 02.09.2022
г. съвпада с инкорпорираната към АУАН разписка за връчване на препис от акта на
пълномощника с прекратен към тази дата мандат А. Г.. Декларацията за оттегляне на
пълномощното е годно писмено доказателство, материализираща волеизявление за
оттегляне по см. на чл. 41, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , но както бе посочено, водещото в случая е
липсата на доказаност на получаването на оттеглянето от упълномощеното лице А. Г. преди
02.09.2022 г.
Във връзка с оттеглянето на представителна власт следва да се посочи, че това
прекратяващо мандата действие може условно да се раздели на две- прекратяване във
вътрешните отношения между упълномощител и пълномощник и действие спрямо третите
лица. Иначе казано, за да има прекратяването ефект спрямо трети лица (в случая АНО), те
трябва да узнаят за него. Ако възникването на представителната власт е манифестирано на
третите лица, но те не са уведомени за прекратяването й, те ще имат всички основания да
смятат, че тя продължава да съществува. В случая, съдът намира, че не са налице
обстоятелства, които да сочат, че актосъставителят (или АНО) е знаел или пък е могъл да
знае за оттеглянето на пълномощното към момента на връчването на акта. Следва да се
4
посочи, че за конкретния вид упълномощаване не се изисква нотариална форма, до каквато е
прибегнало дружеството жалбоподател, поради което и не може да се очаква третите лица
постоянно да правят проверки в нотариалните регистри дали не е налице оттегляне. Поради
това е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че АНО не е бил извършил
проверка в нотариалния архив е неоснователен. На второ място, не може да се приеме, че
актосъставителят е действал недобросъвестно в случая, тъй като уведомителното писмо вх.
№26-6-536/02.09.2022 г. е подадено до ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, т.е. в гр.
София. Очевидно е, че технически няма как това да бъде отразено веднага. Освен това,
както бе посочено, самият Г. се е свързал с актосъставителя и се е явил лично, поради което
не е имало основание да бъде отново проверявана представителната му власт.
На последно място, следва да се посочи, че настоящият състав счита, че в конкретния
случай правилно контролните органи са съставили 85 АУАН и са издали 85 НП.
Неиздаването на фискална бележка за всяко едно плащане е самостоятелно нарушение, за
което следва да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно НП, съобразно чл. 18
ЗАНН, поради което и в случая липсва процесуално нарушение.
В обобщение, съставът намира, че липсват формални основания за отмяна на
обжалваното постановление, като не са допуснати процесуални нарушения в
производството по издаването му.
Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки
се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл.
25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по
чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
В случая безспорно се установява, че през ПОС терминалното устройство на
дружеството жалбоподателя е прието плащане на парична сума, индивидуализирана по дата,
час и стойност в АУАН и НП и доказваща се от приложената бележка от ПОС терминал.
Съдът не споделя възраженията, че не се доказва сумата реално да е постъпвала по сметката
на дружеството-жалбоподател. Напротив, видно от съдържанието на самата жалба,
управителят ясно и недвусмислено заявява, че всички плащания от ПОС са постъпили по
сметката на дружеството и в последствие данъците за тях са били платени. Това, в
комбинация с обстоятелството, че не са ангажирани никакви доказателства за сторно
5
операции и т.н., води до еднозначния извод, че реално плащането чрез ПОС е било прието
от дружеството, респективно в този момент то е следвало да „фискализира“ това плащане
посредством издаването на фискална касова бележка, но не го е сторило, което пък се
доказва от липсата на такъв запис в КЛЕН на ФУ на обекта.
Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното
действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в
нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на
търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да
съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му, поради което и в случая за
отговорността на жалбоподателя е ирелевантно кой точно служител не е изпълнил
задълженията си да издаде фискален бон.
По отношение на въведените възражения с представения от дружеството
жалбоподател Договор за наем от 01.05.2022 г. на електронно ПОС терминално устройство
между наемодателя „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД и наемателя „Калотрейд“ ЕООД,
следва да се посочи, че този договор е от 01.05.2022 г., а ПОС терминални устройства, видно
от двата протокола, са били въведени в експлоатация в бар и ресторант „Сахара“ на
13.06.2022 г. и 22.07.2022 г. - т.е. договорът е бил сключен преди реално наемодателят да е
разполагал с ПОС устройства, които да отдаде под наем.
Не се доказва и че реално плащането, което касае процесната бележка от ПОС
устройство, е плащане към „Калотрейд“ ЕООД, а не към „Бийч енд бар мениджмънт“
ЕООД, който в крайна сметка е ползвател на ПОС устройството и по чиято сметка е
постъпила сумата. Няма доказателства в последствие „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД да
е заплатило/възстановило на „Калотрейд“ ЕООД сумата по плащането (след удържане на
10%), така както е уговорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 10 от Договора за наем, което евентуално да
свидетелства, че действително плащането е касаело „Калотрейд“ ЕООД. Няма и
доказателства жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 7 от Договора - да
осчетоводява по сметка на наемателя всички наредени в негова полза плащания. При това
положение съдът няма как да приеме, че процесното плащане не е към жалбоподателя, а е
такова към „Калотрейд“ ЕООД в изпълнение на договора за наем, доколкото няма нито едно
доказателство в подкрепа на това възражение.
По отношение на възражението за грешна правна квалификация на извършеното
следва да се отбележи следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата ; „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги “. По смисъла на чл.
29, ал. 1 от Наредбата: „ когато лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо
име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се
регистрират, както следва: 1. чрез ФУ на доверителя, или 2. чрез ФУ на лицето по чл. 3 “.
Следователно, единият от начините за регистриране на продажби, ако се възприеме
тезата на жалбоподателя - е по общия ред, когато се използва ФУ на устройство на
доверителя, което, както се установи, е било налично и работещо в търговския обект на
„Калотрейд“ ЕООД на 04.08.2022 г. /ПИП №00943113/04.08.2022 г., но от анализа и
съпоставката на изведените КЛЕН от ФУ на двете дружества не е установена идентичност
между плащанията по процесните 85 бр. бележки от ПОС-терминал, инсталирано в ТО на
„Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД и фискализирането им чрез монтирано и въведено в
6
експлоатация ФУ на „Калотрейд“ ЕООД.
Другият от начините по чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата е да се използва ФУ на лицето
по чл. 3, като ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като
продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на
доверителя / чл. 29, ал. 3 от Наредбата/. В случая фискалното устройство на „Бийч енд бар
мениджмънт“ ЕООД не е било програмирано с отделен департамент с името на доверителя
„Калотрейд“ ЕООД - т.е. и този начин не е бил спазен.
След като не се установява наличие на приемане на плащане по някой от визираните
начини, то не може да се счете, че се касае за хипотеза на чл. 29 от Наредбата, т.е. че е
налице извършване на друго нарушение. Само при безспорното установяване наличието на
предпоставките по чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредбата, т. е. ако е доказано по
безусловен и несъмнен начин, че наличните в „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД три бр.
фискални устройства са програмирани така, че продажбите на доверителя „Калотрейд“
ЕООД да се регистрират в отделен департамент, би могло да се говори за несъставомерност
на осъществилите се факти под нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата / Решение № 6095
от 24.10.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 8642/2018, г. Решение № 15616 от 26.11.2013
г. на ВАС по адм. д. № 3722/2013 г., I о.,и др./.
Освен това, видно е, че чл. 29, ал. 1 от Наредбата касае две хипотези- извършва
дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за
сметка на друго лице. Не става ясно в край на сметка коя от двете хипотези се твърди да е
налице, поради което съставът намира, че това възражение се явява изцяло защитна версия.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение, за което е издадено обжалваното наказателно постановление е безспорно
доказано.
По отношение на наложената за него имуществена санкция в размер на петстотин
лева, то съдът намери същата за законосъобразно определена, съгласно чл. 185, ал.1 от
ЗДДС, която предвижда имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. Съдът не
констатира наличие на някакви смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на случая от обичайното, респ. които да сочат, че така
определеният размер на санкцията е несъразмерен.
В обобщение, обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се
потвърди от съда.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 665185-F673339/17.11.2022г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал. 1 от
ЗДДС, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати в полза
на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8