№ 18762
гр. С, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110159480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „ТС” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването спрямо ответника
„ВЕАК“ ООД на вземане в размер на сумата 1 040,36 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, УЛ.ПФН 33, М, аб.№
333700, ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 156,31 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до
13.06.2022 г., 9,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,68 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 13.06.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.07.2022 г. по ч.гр.д. № 33202/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „ТС” ЕАД твърди, че между страните не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия на стопански потребител въпреки отправена до
ответника покана. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до
ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото
разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в
исковото и заповедното разноски.
Ответникът „ВЕАК“ ООД подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове като недопустими
и неоснователни. Оспорва да има сключен Договор за доставка на топлинна енергия и
да е в облигационни отношения с ищеца. Твърди, че макар да е собственик на
1
процесния имот, същият не е потребявал предоставени от ищеца услуги, тъй като
имотът е отдаван под наем и няма монтирани отоплителни тела. Оспорва акцесорната
претенция за лихва за забава и сочи, че не е получавал покани за дължими суми.
Счита, че ако е налице облигационно отношение по силата на закон чл. 153, ал. 1 ЗЕ
претенцията за неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлена. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, начина на извършване на
дяловото разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим
имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, потребена топлинна
енергия в определеното количество и стойностите й през исковия период от ответника,
както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната топлинна енергия. В тежест на ответника е при
установяване на горните факти да докаже плащане на дълга.
Безспорно е между страните, че ответникът е титуляр на правото на собственост
на процесния имот - търговски обект, представляващ М, находящ се в гр. С, ул. „ПФН“
№ 33.
Между страните не се спори, че не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Установено е, че на 27.02.2019 г. между ответника и "И 2008" ЕООД е сключен
договор за наем на процесния М за срок от 1 година и на 01.02.2020 г. е сключен
договор за наем на процесния М между същите страни за срок от три години. Съгласно
чл. 5.3 от договора, наемателят предава владението на имота на 01.02.2020 г.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че в
процесния имот е имало 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения М 3
броя, стая и баня. От осигурен отчет на 17.05.2021 г. е отбелязано, че две от
отоплителните тела са демонтирани, като не са представени актове за демонтаж,
поради което е служебно начислена топлинна енергия за мощност на 2 броя радиатори.
На останалите три уреда отчетът е 0,00.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може
да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
Обогатилият се е длъжен да върне на обеднелия само това, с което се е обогатил до
размера на обедняването, т.е дължи се по-малката сума между обедняването и
обогатяването /в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г./. Обедняването и обогатяването
трябва да произтичат от един общ факт или група от факти.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което
може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или
2
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасИ. - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно
обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например:
увеличаване на актИ. - придобИ.е или запазване на права; намаляване на пасИ. -
погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия
период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това /в т.ч. за услугата дялово разпределение/, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до
17.07.2012 г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В разглеждания случай е безспорно, че между
страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за
стопански /небитови/ нужди през исковия период.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, не е достатъчно да се
установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се
докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената
от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи -
доказателствената тежест за това е била на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Доказването трябва да е пълно и главно – да създаде непоколебимост в извода на съда,
че този факт се е осъществил. По делото не са ангажирани доказателства от ищеца,
които да доведат до несъмнения извод, че именно ответникът се е обогатил от
ползваната топлинна енергия. Обстоятелството, че партидата се води на собственика в
случая не установява пълно и главно факта, че ответникът е ползвал имота през
процесния период и е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия по смисъла
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Такъв извод не следва и от главния отчет, доколкото по делото не
се установява представител на ВЕАК ООД да е подписал същия. Напротив, по делото е
проведено от ответника насрещно доказване посредством приет и неоспорен от ищеца
договор за наем от 01.02.2020 г., по силата на който се установява, че Мът в процесния
период е ползван от трето за процеса лице - наемателя И 2008 ЕООД. Следователно не
може да бъде формиран извод, че доставената топлинна енергия е била потребена от
ответника, респ. че същият се е обогатил. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Ето защо, съдът приема,
че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираното вземане за
неоснователното обогатяване срещу ответника. Доколкото не е установено главно
задължение, не може да възникне задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Исковите претенции се явяват неоснователни, поради което исковете следва да
3
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, разноски не се следват за ищеца. Ответникът претендира
заплащане на разноски за един адвокат в размер на 600 лева, заплатени съгласно
договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023 г. Ищецът не е направил
възражение за прекомерност. Ето защо, разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването спрямо ответника „ВЕАК“ ООД, ЕИК **** на вземане в размер на
сумата 1 040,36 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, УЛ.ПФН 33, М, аб.№ 333700, ведно със законна лихва за
период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 156,31 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 13.06.2022 г., сумата в
размер на 9,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,68 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 13.06.2022 г. , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.07.2022 г. по ч.гр.д. № 33202/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „ВЕАК“ ООД, ЕИК **** сумата в
размер на 600 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4