Р E Ш Е Н И Е
№ 242
гр.Плевен, 11.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 191 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.
С Решение №102/16.02.2021г. по адм.дело №1123/2019г.
по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.С.С.Ш.,
изтърпяващ наказание в затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 30000лева за
периода 01.01.2018г.-17.09.2019г. за неимуществени вреди от лоши битови условия
в Следствен арест в гр.Разград – недостатъчна жилищна площ от 4кв.м.,
неосигуряване на отопление, лоши хигиенни условия – липса на течаща вода,
тоалетна, липса на проветрение в помещенията, неосигуряване на подходящо
облекло, липса на достатъчно осветление, стари дюшеци, наличие на дървеници,
лоша храна, неоказана медицинска помощ, нарушение на реда на осъществяване на свиждане.
Срещу решението е подадена касационна жалба от л.св.С.Ш.
и уточнения към нея /наречени отново касационни жалби/, като се сочи, че същото
е неправилно. Твърди се, че вещото лице е било предубедено, а прокурорът е
следвало да се отведе от делото. Твърди се още, че неправилно е определен
периодът на исковата претенция, а всичко установено от съда не отговаря на
истината.
По касационната жалба е постъпил писмен отговор от
процесуален представител на ГДИН-София, с доводи за недопустимост, алтернативно
неоснователност на същата.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
заявява, че се отказва от служебния си защитник адв.Д., отказва се от искането
за назначаване на служебен адвокат и сочи, че ще се защитава сам. По същество твърди,
че вещото лице не е направило снимки на следствения арест и не е дал вярно
заключение за неговото състояние. Моли за отмяна на решението и да бъде уважен
предявения иск.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт У., който счита касационната жалба за
неоснователна. Сочи, че съдът е уважил искането за експертиза и ищецът не е
оспорил нейното заключение. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна
страна, при доказан правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №102/16.02.2021г. по адм.дело №1123/2019г.
по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.С.С.Ш.,
изтърпяващ наказание в затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 30000лева за
периода 01.01.2018г.-17.09.2019г. за неимуществени вреди от лоши битови условия
в Следствен арест в гр.Разград – недостатъчна жилищна площ от 4кв.м.,
неосигуряване на отопление, лоши хигиенни условия – липса на течаща вода,
тоалетна, липса на проветрение в помещенията, неосигуряване на подходящо
облекло, липса на достатъчно осветление, стари дюшеци, наличие на дървеници,
лоша храна, неоказана медицинска помощ, нарушение на реда на осъществяване на
свиждане.
С решението си съдът е приел, че е сезиран с иск за
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
ответника, изразяващи се в липса на необходимите битови условия в Следствения
арест гр.Разград, в периода 01.01.2018г.-17.09.2019г., които са предизвикали у
ищеца негативни емоции и уронване на човешкото достойнство. На база събраните
доказателства е приел от фактическа страна, че за периодите 01.01.2018г.-09.01.2018г.,
28.04.2018г.-01.10.2018г., 22.02.2019г.-09.03.2019г.,
15.05.2019г.-10.06.2019г., 13.06.2019г.-15.07.2019г., 18.07.2019г.-09.09.2019г.
и 13.09.2019г.-17.09.2019г. ищецът не е пребивавал в ареста в гр.Разград, тъй
като се е намирал в затвора Белене, поради което исковата молба за тези периоди
е неоснователна. За периодите 10.01.2018г.-27.04.2018г.,
02.10.2018г.-22.02.2019г., 10.05.2019г.-14.05.2019г.,
11.06.2019г.-13.06.2019г., 16.07.2019г.-18.07.2019г. и
10.09.2019г.-13.09.2019г. е посочил, че от 02.10.2018г. до 12.12.2018г. Ш. ***,
поради което е невъзможно да търпи вреди от престой в Следствения арест
гр.Разград, а за другите периоди е пребивавал в Следствения арест гр.Разград,
но исковата му претенция е неоснователна. По отношение на битовите условия
съдът е приел за установено, че е предоставяна
храна по утвърдени менюта; че не е обособено перално помещение, но на
задържаните лица има осигурена мивка с
течаща вода в килиите и перилен препарат; че прозорците на килиите са големи и
осигуряват достатъчно приток на дневна светлина; че във всяка килия има
изградена вентилационна система. Посочил е, че тоалетните в килиите са
отворени, имат изградена преградна стена към вътрешността с височина 130см.; че
килиите са оборудвани с две двойни метални легла и се настаняват по три лица,
като при ищеца поради агресивност се е налагало честа смяна на килиите. За
установяване на обективната истина, по делото е назначена и съдебно-техническа
експертиза, според чието заключение по време на периодите на пребиваване на
ищеца в Следствения арест гр.Разград е бил настаняват с едно или две лица, като
за много кратък период е настанен с три лица, но при всичките случаи са били
изпълнени изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на 4кв.м. площ на
едно лице. Вещото лице е установило още, че помещенията отговарят на
изискванията на чл.113 ал.1 от Наредба №7 от 2003г. по отношение площта на прозорците
и прякото странично осветление. Според вещото лице, прието и от съда,
количеството дневна светлина е достатъчно и се осигурява от прозорец, който е
отваряем, има осигурена възможност за естествено проветряване, има течаща вода,
отоплението е централно и са налични радиатори.
По същество съдът е приел, че по делото не се доказва
незаконосъобразно действие или бездействие по отношение на битовите условия в
Следствен арест гр.Разград, а напротив, че са налице действия съобразени с
изискванията на закона. На база установените факти, включително и заключението
на вещото лице е направил извод, че в периодите на пребиваване на Ш. в ареста са
спазени изискванията на чл.43 от ЗИНЗС за площ от 4кв.м. на лице. Посочил е, че
са спазени изискванията за осигуряване на естествено проветрение, дневна
светлина и във всяка килия да има тоалетна и течаща вода. Посочил е още, че са
осигурени парно отопление, както и топла течаща вода поне веднъж дневно през
летните месеци и през хладните месеци- три пъти дневно. За неоснователно и
недоказано е приел и твърдението за лоша храна, доколкото са налице
доказателства, че фирмата предоставяща храна е избрана чрез конкурс и никога не
е имало оплакване от качеството на храната. За неоснователно е приел и
оплакването по отношение свижданията, тъй като за процесния период ищецът е
имал само едно свиждане, което е продължило 30минути, като не са налице
действия, които да съкращават времето и същото е в рамките на допустимото. По
отношение медицинската помощ съдът е приел, че ищецът е своевременно преглеждан
и не са налице доказателства да страда от заболявания, които са се развили по
време на престоя в Следствен арест гр.Разград. За недоказани е приел и
твърденията относно бездействие за наличието на дървеници, като е посочил че са
събрани доказателства за предприемане на своевременни мерки за дезинфекция на
помещенията. В заключение съдът е посочил, че не е налице първата предпоставка
за ангажиране на отговорността на ответника, а именно незаконосъобразни
действие и бездействия, както и не се установява Ш. да е бил поставян в
неблагоприятни условия в Следствен арест гр.Разград за процесните периоди. На
база тези мотиви съдът е отхвърлил изцяло исковата претенция.
Касационната инстанция намира решението на първоинстанцонния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод, че л.св.Ш. не е бил поставян в неблагоприятни условия
при пребиваването си в Следствен арест гр.Разград. Фактическите констатации и
правните изводи в тази насока формирани от VI-ти състав на Административен съд
Плевен се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията на л.св.Ш. са неоснователни. Както е
посочено и по-горе, първоинстанционният съд е направил правилна преценка и
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил, че не са налице доказателства,
от които да се направи извод, че ищецът е бил поставян в неблагоприятни условия
в Следствен арест гр.Разград при престоя си за процесните периоди, установени
на база събрани доказателства и конкретно посочени от съда. Основното
възражение в касационната жалба е, че съдът не е определил правилно периодът на
претенцията. Това възражение е неоснователно. Периодът е определен от самият
ищец, видно от протокол от проведено открито съдебно заседание на 08.10.2020г.
На въпрос на съда „С оглед представените данни по делото, Вие претендирате
периода от 01.01.2018г. до 17.09.2019г.„ ищецът отговаря „Да“. Неоснователни и
недоказани са възраженията за предубеденост на вещото лице и наличие на
основание за отвод на прокурора. Настоящата касационна инстанция не констатира
по делото да са приложени доказателства, които да обосновават извод за
предубеденост на вещото лице, нито такива за пристрастност на представителя на
Окръжна прокуратура Плевен. Констатациите на вещото лице съответстват на
приложените по делото писмени доказателства, а твърденията на ищеца за
обратното не намират опора в представените по делото от ответника документи. Предвид
изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като не са
налице касационни основания за неговата отмяна.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102/16.02.2021г. по адм.дело
№1123/2019г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена
исковата молба на л.св.С.С.Ш., изтърпяващ наказание в затвора Белене, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на обезщетение
в размер на 30000лева за периода 01.01.2018г.-17.09.2019г. за неимуществени
вреди от лоши битови условия в Следствен арест в гр.Разград – недостатъчна
жилищна площ от 4кв.м., неосигуряване на отопление, лоши хигиенни условия –
липса на течаща вода, тоалетна, липса на проветрение в помещенията,
неосигуряване на подходящо облекло, липса на достатъчно осветление, стари
дюшеци, наличие на дървеници, лоша храна, неоказана медицинска помощ, нарушение
на реда на осъществяване на свиждане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/