Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 4627
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 179582 от 25.07.2017 г. по гр.д. №
42525/2015 г. на СРС, ГО, 42 състав ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на
ищцата М.И.М., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
сумата от 3 125 швейцарски франка, представляваща
надвзета парична сума вследствие едностранно увеличение на лихвения процент,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане
на сумата;
сумата 35, 04 швейцарски франка, представляваща
надвнесени такси, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 20.07.2015
г. до изплащане на сумата.
Отхвърлени са исковете по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
както следва:
за сумата от 800 евро, представляваща надвнесена
парична сума вследствие на курсови разлики, ведно със законната лихва от
предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата;
за сумата от 3000 евро, представляваща надвнесена
парична сума вследствие на увеличение на лихвения процент, ведно със законната
лихва от предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата;
за сумата от 250 евро, представляваща мораторна лихва
върху надвзета парична сума вследствие едностранно увеличение на лихвения
процент, считано от падежните вноски до предявяване на иска;
за сумата от 300 евро, представляваща недължимо
платена сума поради превалутиране, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата.
С определение № 525110 от 05.11.2018 г. решението е
допълнено, на основание чл.248 ГПК, в частта за разноските, като ответникът е
осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
1 965, 02 лв. разноски по делото, а ищцата е осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 868, 64 лв. разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете за сумата от 800 евро, представляваща надвнесена парична
сума вследствие на курсови разлики, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата; сумата от 250 евро, представляваща
мораторна лихва върху надвзета парична сума вследствие едностранно увеличение
на лихвения процент, считано от падежните вноски до предявяване на иска, и
сумата от 300 евро, представляваща недължимо платена сума поради превалутиране,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане
на сумата, е депозирана въззивна жалба от ищцата М.И.М.. Счита решението в
обжалваната част за неправилно като постановено в противоречие с материалния
закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Излага съображения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е постигнато
съгласие за предоставяне на кредит в швейцарски франкове. Счита, че доколкото
единствената ясно и еднозначно посочена в договора валута е евро, то предмет на
договора е вземане в евро. Счита за неправилен извода на съда по отношение на
претенцията за мораторна лихва, че липсвала отправена покана. Твърди, че такава
се съдържа в искане от 29.01.2015 г. Счита, че неправилно е отхвърлена
претенцията й за сумата от 300 евро, доколкото вследствие служебно
превалутиране от банката тази сума се е оформила като надвзета курсова разлика.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който оспорва същата. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД. Счита,
че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорва да е налице
неравноправност на клаузи от договора за кредит, свързани с увеличението на
лихвата. Счита, че неправилно съдът е приел, че вземането за неоснователно
обогатяване се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, вместо с
тригодишна такава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата М.И.М., с
който оспорва същата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Срещу определение № 525110 от 05.11.2018 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, е депозирана частна жалба от ищцата. Излага
съображения, че неправилно са били изчислени дължимите в нейна полза разноски,
които следва да са в по-голям размер, както и възложените в нейна тежест
разноски, които следва да са в по-малък размер. Моли съда да отмени обжалваното
определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД.
Срещу определение № 525110 от 05.11.2018 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, е депозирана и частна жалба от ответника „Ю.Б.“
АД. Счита, че неправилно не е било уважено възражението му по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Моли
съда да отмени обжалваното определение
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от ищцата М.И.М..
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
С договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
39564 от 15.08.2008 г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и ищцата в качеството на
кредитополучател банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на
60 300 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“
АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността на швейцарски
франкове на 15 850 евро в деня на усвояване на кредита за покупка на
описания в договора недвижим имот, и равностойността на швейцарски франкове на
44 450 евро в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора /чл.1, ал.1/. Срокът за усвояване
на кредита е 24 месеца от датата на подписване на договора /чл.2, ал.2/, а
срокът за погасяването му - 360 месеца
от датата на усвояване /чл.5, ал.1/, кат датата на усвояване се удостоверява с
подписване на приложение по чл.1, ал.3 от договора – Приложение № 1 /чл.5,
ал.1/, каквото в случая е подписано на 18.09.2008 г. Приет е и погасителен план
към договора за кредит.
В клаузата на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора е
уговорено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове на кредитополучателя в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и се ползва от
кредитополучателя, при условията на чл. 3 и 4. Усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 на кредитополучателят по ал. 1 се превалутира
служебно от Банката в евро по търговски курс „купува“ на Банката за съответната
валута в деня на усвояването. С подписване на договора кредитополучателят дава
своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката служебно
извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 и ал. 5 страните са постигнали
съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 20 пункта. Към момента на
сключване на настоящия договор БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 5 % процента. Действащият Базов лихвен процент на
Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно за задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от договора погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска
по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или
евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава Банката. В случай, че по време на действието
на настоящия договор Банката промени Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в алинея 1 се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие.
Според клаузата на чл. 12 от Договора, Банката запазва
правото си по време на действието на настоящия договор да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Ю.И Е.Д.Б.“ АД прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуално ми превалутиране по реда на чл. 21.
Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор.
В чл. 23, ал. 1 и ал. 2 страните са договорили, че
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да
има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Представени са допълнително споразумения към договора
за кредит.
На 10.09.2008 г. за обезпечаване на задължението по
договора за кредит е учредена с нотариален акт договорна ипотека ищцата в полза
на банката.
На 29.01.2015 г. ищцата е отправила искане
превалутиране на кредита по курс в евро, премахване такса управление на кредит,
прозрачно изчисляване на лихвата по кредита и връщане на надвзетите суми от
валутни разлики, лихви и такси като недължимо платени.
Приети са преводни нареждания за погасяване на
задължения на ищцата по договора за кредит.
Представена е методология, утвърдена от банката
относно определяне на базисни лихвени проценти.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице П.Д., се установява, че ищцата е извършила плащания в
общ размер от 51 924,47 швейцарски франка при променен от банката годишен
лихвен процент, както следва: от м.10.2008 г. – 7,2 %, м.02.2007 г. – 5,12 %,
м.03.2013 г. – 5,63 %, м.10.2013 г. – 7,28 %. При извършено сравняване на
първоначален погасителен план и заплатените суми надвнесената сума вследствие
на увеличен лихвен процент е 4169,10 швейцарски франка, надплатената такса за
управление е 35,04 швейцарски франка, мораторната лихва върху надплатената
сума,считано от падежните дати до 20.07.2015 г., е 1869,86 швейцарски франка.
Според заключението от заплатената сума от 51924,47 швейцарски франка за частта
в размер от 38895,54 швейцарски франка не може да се посочат курсови разлики
поради внасянето на сумите във франкове, а относно сумата от 13028,93
швейцарски франкове евровата равностойност е 8076,95 евро,представляващи
15797,14 лева. Според заключението методологията за базовия лихвен процент
представлява сбор от трансферна цена на ресурс и буферна надбавка, трансферната
цена се формира от разходите за привличане на паричен ресурс, в това число
пазарни лихвени мерители – софибор, юрибор, либор, рисковата премия, директните
нелихвени разходи на банката, буферна надбавка, базовият лихвен процент се
определя с решение на Комитета за управление на активите и пасивите. Според
допълнителното заключение ако се приеме, че паричната сума е следвало да бъде
връщана в евро, а не в швейцарски франкове при съобразяване курсовете на франка
и еврото към лева се получава разлика от 885,20 евро, по разплащателната сметка
на ищцата са преведени швейцарски франкове, сумите се осчетоводяват в
швейцарски франкове, при липса на математическо уравнение, което да определя
относителното тегло на всеки компонент не може да се каже какъв би бил размерът
на надплатената парична сума.
По делото е изслушана допълнителна ССЕ, изготвена от
вещото лице П.Д., според която при отпускане на кредита е използван ресурс от
швейцарски франкове и по разплащателната сметка на ищцата реално са усвоени
швейцарски франкове.
От страна на въззивния съд е допусната ССЕ, изготвена
от вещото лице Р.С., която е извършила изчисление в евро, в случай че се
приеме, че на ищцата е предоставена сумата 60 300 евро, а не швейцарски
франкове.
С оглед
изложеното съдът намира от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността на решението.
По отношение на доводите на ответника за липса на
неравноправност на клаузите относно едностранната промяна на лихвата съдът
намира следното:
Анализът на уговорените в клаузата права и задължения
на страните налага извод, че потребителят поема задължение за заплащане на
лихва за ползването на уговорения кредит, чийто размер е определяем, като
зависи от БЛП на банката.
Уговорената в договора възнаградителна лихва е т. нар.
плаваща, тъй като нейният размер се определя от променлив компонент – БЛП и
надбавка, която е фиксирана величина. С клаузите на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал.
5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 е уредена възможност за банката да изменя
едностранно размера на дължимата годишна лихва (респ. размера на дължимите
месечни погасителни вноски) чрез промяна на БЛП, която не подлежи на договаряне
между страните и така да увеличи уговорената цена, без да сочи конкретен фактор
за промяната и без потребителят да има право да се откаже от договора. Тези
уговорки покриват признаците на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП. За банката
съществува законово изискване при отпускане на кредит да посочи в писмена форма
метода за изчисляване на лихвата и условията, при които може да се променя
лихвата до пълното погасяване на кредита – чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ и то не е
спазено с процесния договор.
Кредитодателят банка принципно може едностранно да
измени клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва и останалите
разноски по кредита, при проявление на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) основанията за изменение на „цената“ на банковата услуга
(възнаградителната лихва) - ясно и разбираемо за средния потребител – арг. чл.
147, ал. 1 ЗЗП. 2) безусловно и изцяло да се уговорят всички разходи по
кредита. 3) едностранно изменение от търговеца – само въз основа на
предвидените в договора случаи – арг. чл. 58, ал. 2 ЗКИ – „разходите по кредита
се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите
на предсрочно погасяване“; 4) разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗКИ - частно
проявление на основния принцип в гражданското право – забрана на
недобросъвестното поведение и в частност на недобросъвестната търговска
практика на частноправните субекти. Тези изисквания са залегнали и в
задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по
преюдициално запитване с Решение от 26.04.2013 г. по дело C-472/10 – „националната
юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата
неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с
потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в
свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на
определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази
промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално
да провери дали... съображенията или начинът на промяна на свързаните с
предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално
дали потребителите имат право да прекратят договора“.
В случая по делото не е доказано, че са били налице
посочените предпоставки, за да възникне възможността за едностранно изменение
на уговорената между страните възнаградителна лихва. Методиката за определяне
на Базовия лихвен процент трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна
процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти. Тяхното формално посочване не
предоставя възможност потребителят да е наясно как се изменя един от
компонентите, който е включен при формиране на уговорената възнаградителна
лихва, т.е банката е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване
на дискреция (право на автономна преценка) да изменя БЛП, като го увеличава със
ставка, която тя счете за целесъобразна. По този начин се накърнява принципът
на добросъвестност, тъй като е уговорено право на банката едностранно да изменя
размера на възнаградителната лихва без да е установено конкретно обективно
обстоятелство, извън волята на страните, при настъпване на което да се изменя
променливият индекс, формиращ възнаградителната лихва – с посочване конкретната
стойност на изменението (увеличение или снижаване), като тази възможност да е в
полза както на банката (при увеличаването му), така и на потребителя (при
намаляването му). С тази клаузи се създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка води и
до увреждането на последния.
В забраните по чл. 143, т. 10 и 12 са предвидени
изключения по отношение на доставките на финансови услуги, каквато представлява
и процесният договор за банков кредит съобразно дефиницията на § 13, т. 12 от
ЗЗП, като изключенията са уредени в чл. 144 ЗЗП. Нормата на чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП по принцип не изключва приложението на правилото на чл. 143, т. 10 и т.
12 ЗЗП по отношение на договорите за банков ипотечен кредит, ако са налице
други установени по делото обстоятелства. Такива обстоятелства са дали в клаузата
на договора има яснота относно методиката и математическия алгоритъм за
едностранна промяна от банката на лихвения процент, че клаузите за изменение на
лихвения процент трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, за
да се прецени дали отговорят на критерия за изключение от общия принцип (чл.
147, ал. 1 ЗЗП), че потребителят трябва да получи достатъчна информация как
банката може да промени цената (какъвто характер има възнаградителната лихва
при договорите за кредит) – така Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д.
504/2015 г., II т., о., ВКС, и Определение № 379 от 03.05.2016 г. по т. д. №
2088/15 г., I т. о., ВКС. В случая не намира приложение и разпоредбата на чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. За да се приложи това изключение, е необходимо: 1)
доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата
страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в
7-дневен срок и 2) другата страна по договора да може (да има право) незабавно
да го прекрати. Тези предпоставки не са налице в процесния случай.
С оглед изложеното, неоснователно е възражението на
жалбоподателя-ответник, че не са налице неравноправни клаузи, уреждащи
едностранно увеличение на лихвата от страна на банката.
Установи се от заключението на ССЕ, че в резултат на
едностранното увеличение на лихвата е налице надплащане на сума от страна на
ищцата, по отношение на чийто размер не се поддържат доводи от страна на
жалбоподателя-ответник, с оглед на което този въпрос е извън предмет на
въззивна проверка.
По отношение на сумата от 35, 04 швейцарски франка,
представляваща надвнесени такси, от страна на жалбоподателя-ответник
не се заявени конкретни оплаквания, с оглед на което този въпрос е извън
предмет на въззивна проверка.
По отношение на сумата от 800 евро, представляваща
надвнесена парична сума вследствие на курсови разлики и сумата от 300 евро,
представляваща недължимо платена сума поради превалутиране:
Съдът намира, че за кредитополучателя е възникнало
задължение за погасяване на кредита във валутата, в който е отпуснат, а именно
– в швейцарски франкове. Това е и валутата, в която преобладаващо са били
извършвани плащанията за погасяване на кредита.
В настоящия случай волята на страните за предоставяне
на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 60 300 евро по курс „купува“
за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и
връщането на кредита на месечни вноски, е ясно изразена в клаузите на чл. 1,
ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2, изр. 1-во от сключения между
страните договор.
С оглед предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на
договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят сумата на кредита да
бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за
страната /евро/. Уговорката за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в
размер на равностойността на швейцарски франкове на 60 300 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита определя основната, характеризираща договора за кредит престация и не
противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430,
ал. 1 от ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото
предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в евро, а
не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния
договор, въз основа на подадени от кредитополучателя искане за усвояване на
суми по кредита и молба за превалутиране, не обуславя извод, че договорът е
сключен в евро. В този смисъл е и практиката на ВКС. С решение № 136 от
20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съдебният състав е
приел, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а
не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния
договор, но кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се
счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се
дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/. Даденото разрешение е
възприето и в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 170 от
16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
В случая в договора за кредит е уговорено предоставяне
на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в евро по курс
„купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. Съставено е приложение № 1 към същия договор за кредит, в което
изрично е фиксирана датата на усвояване на кредита – 18.09.2008 г. и е
посочено, че към тази дата приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към еврото
на банката е 1, 6131, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове по чл. 1 от договора е 97 274 швейцарски франка. При тези уговорки
между страните се налага изводът, че механизмът за изчисление на общата заета
сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии
икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит по
отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че доколкото клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3
и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 относно валутата, в която се договаря кредитът, касаят
основния предмет на договора и са ясни и разбираеми, съгласно чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП въпросът относно тяхната неравноправност не следва да бъде разглеждан.
С клаузата на чл.6, ал.2 от договора обаче – в частта
от същата, която предвижда, че служебното превалутиране на средствата на
кредитополучателя в лева и евро по негови сметки в банката се осъществява по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, като при липса на
посочена друга дата за приложим следва да се приеме курсът „продава“ на банката
за швейцарския франк към лева/евро, ищецът е поел за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В
чл. 23, ал. 2 от договора ищецът е декларирал, че е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21 – чл. 23 от договора и е съгласен с настъпването им. В посочената й част клаузата
на чл. 6, ал. 2 от договора се явява проявление на поетия от кредитополучателя
с клаузата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора валутен риск.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП изисква клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. В
частта, предвиждаща служебното превалутиране да се осъществява по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането, клаузата чл. 6, ал. 2 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Не са ангажирани доказателства, че банката – касатор е
предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната
валута, в която е отпуснат кредитът. Включената в договора уговорка, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни
вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не води до извод, че
потребителят е достатъчно информиран по смисъла на тълкуването на
горепосочените правни норми, дадено от СЕС. Кредитополучателят е физическо лице
– потребител и е икономически по-слабата страна в преддоговорното и
впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както
на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това ответната банка като икономически по-силната страна в
правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания относно
възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и
дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа
на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация относно
прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута
няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, предвид
професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да
предприеме за минимализиране на валутния риск /в този смисъл решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 170 от
16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./
Липсват доказателства, че банката е представила на
кредитополучателя необходимата информация и че му е разяснила реално
икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски
франкове, въз основа на които да вземе решение, основано на добра
информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи
- договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или
договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута. По този начин банката
като икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като
впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение клаузите
на чл. 6, ал. 2 /в частта за приложимия при служебното превалутиране курс/, чл.
21, ал. 2 и чл. 23 са довели до значителна неравнопоставеност между страните.
Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя изцяло
валутният риск в негова вреда, то се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за кредит. Предвид изложеното и
на основание чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на чл. 6, ал. 2 /в частта
за приложимия при служебното превалутиране курс/ и чл. 21, ал. 1 са
неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени в договора за кредит в
чуждестранна валута, последиците от тях са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя, същите не са съставени по прозрачен начин, така че
кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от преминаване на валутния риск върху него, сключени
са в нарушение на принципа за добросъвестност и създават във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора /в подкрепа на изложеното - решение № 60079 от
19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I ТО/.
В останалата си част клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора не нарушава принципа на добросъвестност. Тя предвижда възможност
когато на съответния падеж кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1 от договора и при наличие на
средства в лева или евро по негови сметки в банката, погасяването да може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове. Служебното
превалутиране осигурява своевременно погасяване на задълженията по кредита,
съответно предотвратява изпадането на кредитополучателя в забава и не води до
неравнопоставеност между страните, ако то не е свързано с прилагане на изменящ
се неблагоприятно за кредитополучателя валутен курс.
В случая от заключението на първоначалната ССЕ се
установява, че преобладаващо кредитът е
бил погасяван директно в уговорената валута – швейцарски франкове. По отношение
на сумата от 13 028, 83 швейцарски франка вещото лице е констатирало
плащания, извършени в лева от страна на кредитополучателя, с оглед на което е
изчислило надвнесена сума в резултат на курсовата разлика, възлизаща на
1 731, 31 лв., равняващи се на 885, 20 евро.
От страна на ищцата се претендира сумата от 800 евро
за периода 15.08.2008 г. – 20.07.2015 г. От страна на ответника своевременно е
заявено възражение за погасителна давност. Съгласно т. 7 на ППВС № 1/79 г.,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Давността тече от момента на настъпване на изискуемостта, която в случая
се свързва са датата на плащането, с оглед на което погасено по давност е
вземането за периода 15.08.2008 г. – 19.07.2010 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода
20.07.2010 г. – 20.07.2015 г. в размер на 277, 57 лв., равняващи се на 141, 92
евро, определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на таблица от
констативно-съобразителната част на основаната ССЕ относно датите на
извършените плащания.
До посочения размер искът се явява основателен, а над
тази сума до пълния предявен размер от 800 евро и за периода 15.08.2008 г. –
19.07.2010 г. – погасен по давност.
Не се установи надплащане на сумата от 300 евро,
претендирана като недължимо платена сума поради превалутиране, с оглед на което
последната се явява неоснователна.
По отношение на сумата от 250 евро, представляваща
мораторна лихва върху надвзета парична сума вследствие едностранно увеличение
на лихвения процент:
Съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателката, че се установява изпадането на ответника в забава по
отношение на главния дълг. От страна на ищцата е представено искане, получено
на 29.01.2015 г., за връщане на надвзети суми, в което не са посочени конкретни
суми заедно с период, за който такива се дължат, с оглед на което не би могло
да се приеме, че това искане има характер на покана за плащане на конкретно
главно задължение, идентично с процесния дълг. С оглед изложеното не може да се
приеме и че в поза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, в какъвто смисъл са и крайните изводи на
първоинстанционния съд.
По частната жалба на ответника:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, с оглед на което е допустима.
Своевременно от страна на ответника е било заявено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 4000 лв., което възражение съдът намира за основателно предвид минималния
размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 759, 72 лв. При съобразяване обаче на
фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената правна
защита, броя на проведените пред СРС открити съдебни заседания, както и на
обстоятелството, че за съда не съществува задължение да намалява
възнаграждението до минимума, съдът намира, че същото следва да се намали до
размера на 2500 лв.
По частната жалба на ищцата:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, с оглед на което е допустима.
На ищцата се дължат, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 2 229, 51 лв. от
общо направените такива (320 лв. държавна такса, 350 лв. за ССЕ и намаленото от
съда адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.).
Независимо, че съдът е изложил мотиви за
неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, като краен резултат е
присъдил разноски в размер, по-малък от дължимия на ищцата, с оглед на което в
полза на ищцата следва да се присъди сумата от още 264, 49 лв.
Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
сумата от 445, 02 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищцата има право, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на сумата от 2 331, 89 лв. разноски за първата инстанция
/от общо приетите от съда (320 лв. държавна такса, 350 лв. за ССЕ и намаленото
от съда адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.), с оглед на което
следва да й се присъди и сумата от още 102, 38 лв.
Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
сумата от 396, 58 лв. разноски за първата инстанция, с оглед на което
определението по 248 ГПК, с което такива са присъдени за пръв път, следва да се
отмени в частта относно възложените в тежест на ищцата разноски за сумата над
396, 58 лв. до 868, 64 лв.
Ищцата претендира разноски за въззивната инстанция в
размер на 2 581, 29 лв. по представен списък по чл.80 ГПК. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като съобрази естеството на спора, вида и обема на
осъществената правна защита и минималните размери съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От така
претендираните разноски на ищцата следва да се присъди сумата от 1 898, 82
лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 1 348,
37 лв., от които следва да му се присъди сумата от 356, 49 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
179582 от 25.07.2017 г. по гр.д. № 42525/2015 г. на СРС, ГО, 42 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по
чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД на М.И.М., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******за
сумата от 141, 92 евро,
представляваща надвнесена парична сума
вследствие на курсови разлики за периода 20.07.2010 г. – 20.07.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 20.07.2015 г. до
окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******да заплати на М.И.М., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, сумата от 141, 92
евро, представляваща надвнесена парична
сума вследствие на курсови разлики по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 39564/15.08.2008 г. за периода 20.07.2010 г. – 20.07.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
179582 от 25.07.2017 г. по гр.д. № 42525/2015 г. на СРС, ГО, 42 състав
в ЧАСТТА, с
която „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******е осъдена да заплати на ищцата М.И.М., ЕГН **********,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
сумата от 3 125
швейцарски франка, представляваща надвзета парична сума вследствие едностранно
увеличение на лихвения процент, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата;
сумата 35, 04
швейцарски франка, представляваща надвнесени такси, ведно със законната лихва
от предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата;
в ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете на М.И.М., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
за сумата от 800
евро, представляваща надвнесена парична сума вследствие на курсови разлики,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане
на сумата;
за сумата от 250
евро, представляваща мораторна лихва върху надвзета парична сума вследствие
едностранно увеличение на лихвения процент, считано от падежните вноски до
предявяване на иска;
за сумата от 300
евро, представляваща недължимо платена сума поради превалутиране, ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът на М.И.М.,
ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
сумата от 3000 евро, представляваща надвнесена парична сума вследствие на
увеличение на лихвения процент, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 20.07.2015 г. до изплащане на сумата, е влязло в сила като необжалвано.
ОТМЕНЯ определение
№ 525110 от 05.11.2018 г. по гр.д. № 42525/2015 г. на СРС, ГО, 42 състав,
постановено по реда на чл.248 ГПК, в ЧАСТТА,
с която М.И.М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 396, 58 лв. до 868, 64 лв.
ОТМЕНЯ определение
№ 525110 от 05.11.2018 г. по гр.д. № 42525/2015 г. на СРС, ГО, 42 състав,
постановено по реда на чл.248 ГПК, в ЧАСТТА
относно неприсъждане на М.И.М., ЕГН ********** на разноски за първата инстанция
до размера на 2 229, 51 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******да заплати на М.И.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от още 264, 49 лв. разноски
за първата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на
М.И.М., ЕГН ********** срещу определение № 525110 от 05.11.2018 г. по гр.д.
№ 42525/2015 г. на СРС, ГО, 42 състав в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******срещу
определение № 525110 от 05.11.2018 г. по гр.д. № 42525/2015 г. на СРС, ГО, 42
състав, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******да заплати на М.И.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
и сумата от още 102, 38 лв. разноски
за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******да заплати на М.И.М., ЕГН ********** сумата от 1 898, 82 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН
********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 356, 49 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му единствено в частта относно сумата от
3 125 швейцарски франка, представляваща надвзета парична сума вследствие
едностранно увеличение на лихвения процент.
В останалата част решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.