№ 3247
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100502883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19334 от 24.11.2023г., постановено по гр. дело № 38476/2023г. по описа
на СРС, 88-ми състав е признато за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на
„Топлофикация София“ ЕАД, че З. С. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата в
размер на 3,55 лева, главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
аб. № 256822 за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лева, присъдени
съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав,
тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по
описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С.Я.. С решението е
признато за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на „Топлофикация София“
ЕАД, че П. С. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3,55 лева,
главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. №
256822 за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
07.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лева, присъдени
съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав,
тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по
описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023г. на ЧСИ С.Я.. Със същото
1
решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на З. С. Н. сума в размер на 352,
50 лева, разноски по производството, както и на П. С. Н. сума в размер на 352,50 лева,
разноски по производството.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е посочено, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закон, както и при непълнота на фактическия и доказателствения материал. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно бил възприел, че вземанията на дружеството били
погасени чрез извършено прихващане по образуваните по-рано изпълнителни дела №
340/2023г. и № 341/2023г. по описа на ЧСИ Р. М.. Сочи, че дружеството било получило 2
броя покани за доброволно изпълнение с изх. № 8455/17.02.2023г. и изх. № 8474/17.02.2023г.
по описите на ЧСИ М.. В поканите било посочено единствено, че се „приспада“ сума от
общия размер на задължението, без да било конкретизирано защо се приспада и откъде
произтича задължението за заплащането й. Сочи, че липсвало надлежно направено
изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 ЗЗД, адресирано до взискателя по
настоящото изпълнително дело. Твърди, че съдебният изпълнител не е бил компетентен да
извърши прихващане, нито да зачете последиците от вече извършено прихващане. Поради
което към датата на образуване на изпълнително дело № 1396/2023г. по описа на ЧСИ Я.
вземането на дружеството не било погасено чрез този способ. Поддържа, че съдебните
изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират компенсация. Сочи, че
първоинстанционният съд не бил разгледал въпроса дали било възникнало потестативното
право на прихващане на ищците, а бланкетно бил приел че такова било извършено в хода на
образуваните срещу дружеството изпълнителни дела. С оглед на гореизложеното искането
към съда е да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и да постанови
решение, с което да отхвърли предявените от З. Н. и П. Н. отрицателни установителни
искове по чл. 439 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Н. и П.
Н., с който се оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения, че решението е
правилно и не са налице твърдените процесуални нарушения. Поддържат, че
„Топлофикация София“ ЕАД е получила волеизявлението за прихващане на ищците на
21.02.2023г. Сочат, че когато прихващането е с ликвидно вземане, какъвто бил настоящият
случай, същото имало обратно действие- двете насрещни вземания се смятали за погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши по
арг. от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Поддържат, че видно от изпратените покани за доброволно
изпълнение дружеството било уведомено за волята на П. и З. Н. за прихващане на
насрещните задължения. Твърдят, че „Топлофикация София“ ЕАД е образувала
изпълнително дело при ЧСИ Я. едва на 17.05.2023г., като изп. дело № 20238440401396 било
образувано след като задълженията на П. и З. Николови били погасени. Считат, че към
момента на образуване на изпълнителното дело не дължали на „Топлофикация София“ ЕАД
присъдените с изпълнителните листове от 14.03.2023г. суми. Искането към съда е да
2
отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, изразяваща се в липсата на изпълняемо право поради
погасяването му /напр. поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./, с отрицателния
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, който се предявява срещу взискателя, за да създаде
основание за прекратяване на изпълнителното дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, претенцията на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022г. на ВКС по тълк. дело №
2/2020г., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е
възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното –
поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на
Тълкувателното решение разяснено, че наличието или липсата на ликвидност на активното
вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е
извършено в процеса – т. нар. "съдебно прихващане", или когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса – т. нар.
"извънсъдебно прихващане". Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане.
Гореизложеното налага следните изводи по отношение на исковете с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. За да са допустими същите на основание чл. 439, ал. 2 ГПК,
изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след
приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебното
решение относно пасивното вземане – т. е. вземането, което принудително се изпълнява
/следва да се посочи, че прихващането е материалноправна възможност за защита на
3
длъжника и упражняването й не е ограничено със срок; правото на прихващане не се
преклудира и губи и може да бъде упражнено от длъжника във всеки един момент/.
Наличието или липсата на активното вземане се проверява в производството по чл. 439
ГПК, като при постановено в друго производство влязло в сила решение, с което се
установява съществуването на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата
на пресъдено нещо на това решение. Независимо от начина на установяване на
съществуването на активното вземане и на начина на осъществяване на правото на
прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане
настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши –
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо – в този смисъл
виж Решение № 50160 от 24.11.2022г. на ВКС по т. дело № 2248/2019г., I т. о., ТК.
В конкретния случай ищците са предявили искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, позовавайки
се на извършено прихващане- факт, който е настъпил след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, погасяващ правото на
принудително изпълнение.
В настоящия случай по делото е безспорно, че в полза на „Топлофикация София“
ЕАД е бил издаден изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023г. по ч.гр. дело № 36954/2022г.
по описа на СРС, 160-ти състав, с който З. С. Н. е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********, ет. 1, аб. № 256822, за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.07.2022г. до окончателното й
изплащане, както и че на 06.04.2023г. е бил издаден изпълнителен лист № 1376 от
06.04.2023г., издаден по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който З.
С. Н. и П. С. Н. са били осъдени да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,71 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав съразмерно на
уважената част от исковете, както и че на 14.03.2023г. е бил издаден изпълнителен лист №
6244 от 14.03.2023г. по ч.гр. дело № 36954/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който П.
С. Н. е била осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3,55 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 256822, за
периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до
окончателното й изплащане, както и че на 09.02.2023г. е бил издаден изпълнителен лист №
3743 от 09.02.2023г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който
„Топлофикация София“ ЕАД е била осъдена да заплати в полза на З. С. Н. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 181,66 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав съразмерно на отхвърлената част от
иска срещу З. С. Н.. На същата дата е бил издаден и изпълнителен лист № 3744 от
09.02.2023г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който е осъдена
4
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати в полза на П. С. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 181,66 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. дело №
50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав съразмерно на отхвърлената част от иска срещу
ответницата П. С. Н..
Предвид гореизложеното, както активното, така и пасивното вземане произтичат от
влизането в сила на Решение № 13451 от 24.11.2022г., постановено по гр. дело №
50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, поправено с Решение № 505 от 11.01.2023г.,
постановено по същото дело.
От изискания препис от изп. дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М., рег. № 790
на КЧСИ се установява, че същото е образувано по молба, подадена от З. Н. за образуване
на изпълнително дело срещу „Топлофикация София“ ЕАД за суми, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 09.02.2023г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти
състав. В молбата изрично е посочено, че е настъпило прихващане със сумата от 3,55 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, за която била осъдена ищцата,
както и 42,71 лева, разноски по делото в исковото производство. В изпратената покана за
доброволно изпълнение с изх. № 8474/17.02.2023г. е посочено, че е „приспадната“ сумата от
46,89 лева, представляваща главница в размер на 3,55 лева със законна лихва, считано от
07.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, която към 03.03.2023г. е в размер на
0,63 лева и 42,71 лева, разноски по делото.
От изискания препис от изп. дело № 20237900400340 по описа на ЧСИ М., рег. № 790
на КЧСИ се установява, че същото е образувано по молба, подадена от П. Н. за образуване
на изпълнително дело срещу „Топлофикация София“ ЕАД за суми, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 09.02.2023г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти
състав. В молбата изрично е посочено, че е настъпило прихващане със сумата от 3,55 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, за която била осъдена ищцата. В
изпратената покана за доброволно изпълнение с изх. № 8455/17.02.2023г. е посочено, че е
„приспадната“ сумата от 4,18 лева, представляваща главница в размер на 3,55 лева със
законна лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, която към
03.03.2023г. е в размер на 0,63 лева.
От изискания препис от изп. дело № 20238440401396 по описа на ЧСИ С.Я., рег. №
844 на КЧСИ се установява, че същото е образувано по молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД от 17.05.2023г. срещу З. С. Н. и П. С. Н. за образуване на изпълнително дело и
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземания, за които е бил издаден
изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023г. по ч.гр. дело № 36954/2022г. по описа на СРС,
160-ти състав, изпълнителен лист № 6244 от 14.03.2023г. по ч.гр. дело № 36954/2022г. по
описа на СРС, 160-ти състав и изпълнителен лист № 1376 от 06.04.2023г. по гр. дело №
50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав. По изпълнителното дело е постъпила молба от
09.06.2023г., подадена от З. Н. и П. Н., с която е посочено, че по изпълнително дело №
202379000400340 при ЧСИ М. е направено прихващане, по силата на което П. Н. била
погасила задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 4,18 лева, а по
5
изпълнително дело № 202379000400341 при ЧСИ М. било направено прихващане, по силата
на което З. Н. била погасила задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на
46,89 лева. Посочено е, че изпълнителните дела са приключили като остатъците от
задълженията били платени от страна на „Топлофикация София“ ЕАД. Препис от молбата е
бил изпратен на взискателя за становище с искане за предоставяне на актуален дълг, като
със становище от 26.06.2023г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че
материалноправното прихващане не фигурира като изпълнителен способ в ГПК, както и че
в поканите за доброволно изпълнение по описа на ЧСИ М. било посочено единствено, че се
„приспада“ сума от общия размер на задължението като не било конкретизирано защо се
приспада и откъде произтича задължението за заплащането й. Поддържа, че липсвало
насрещно изявление за прихващане, адресирано до взискателя по изпълнителното дело. С
разпореждане от 05.07.2023г. съдебният изпълнител е оставил молбата на П. и З. Н. от
09.06.2025г. без уважение. На 13.07.2023г. е издадено Удостоверение от ЧСИ Я., в което е
посочено, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Топлофикация
София“ ЕАД въз основа на следните изпълнителни листове: изпълнителен лист, издаден на
14.03.2023г. от СРС на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
36954/2022г. на 160-ти състав, по която длъжникът З. Н. дължи следните суми: главница в
размер на 3,55 лева със законна лихва в размер на 0,40 лева за периода от 07.07.2022г. до
13.07.2023г.; изпълнителен лист, издаден на 14.03.2023г. от СРС на основание заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 36954/2022г. по описа на 160-ти състав, по която
длъжникът П. С. Н. дължи следните суми: главница в размер на 3,55 лева със законна лихва
в размер на 0,40 лева за периода от 07.07.2022г. до 13.07.2023г.; изпълнителен лист, издаден
на 06.04.2023г. от СРС на основание съдебно решение по гр. дело № 50741/2022г. на 160-ти
състав, по който длъжниците З. Н. и П. Н. са осъдени да заплатят в режим на разделност
сумата от 42,71 лева /по 21,36 лева за всеки длъжник/, както и 150 лева, разноски по
изпълнителното дело, 257,20 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.07.2023г.
в полза на ЧСИ С.Я.. Посочено е, че на 08.06.2023г. са постъпили суми в размер на 270,87
лева от запор върху банковата сметка на длъжника З. Н. и на 14.06.2023г.сума в размер на
218,91лева от запор върху банковата сметка на длъжника П. Н., които не били разпределени
и не били приспадани от дълга.
По довода на въззивника, че съдебният изпълнител не е компетентен да извършва
прихващане, респ. да констатира настъпването му, настоящият съдебен състав намира, че
съдебният изпълнител осъществява принудителното изпълнение до пълното
удовлетворяване на материализираното в изпълнителния лист притезание, приключвайки
изпълнението само на посочените в чл. 433, ал. 1 и, ал. 2 ГПК основания, в т. ч. при
представено влязло в сила решение по чл. 439 ГПК, с което е формирана сила на пресъдено
нещо по отношение възражение за прихващане с вземането по изпълнителния лист (така и
Определение № 368 от 22.04.2019г. по гр. д. № 4596/2018г., ІV ГО на ВКС). Съдебният
изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, но от друга страна се
приема, че същият има правомощието да констатира наличието на компенсационни
изявления и в случай, че счете, че е налице конекситет и същите пораждат погасителен
6
ефект, би следвало да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК (така и
Определение № 606 от 20.07.2015г. по т. д. № 1725/2014г., т. к., І т. о. на ВКС). В конкретния
случай съдебният изпълнител М. не е извършила прихващане, а е съобразила волята на
взискателите като е пристъпила към принудително събиране на вземанията, посочени в
молбите за образуване на изпълнителните дела. След като по изпълнително дело №
20238440401396 по описа на ЧСИ Я. „Топлофикация София“ ЕАД е подала становище, че не
е съгласна с извършеното прихващане, ЧСИ Я. е оставил без уважение подадената от
длъжниците молба от 09.06.2023г. и вследствие именно на произнасянето му въззиваемите
страни-ищци са подали исковата молба, по която е било образувано първоинстанционното
дело.
В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че единствената процесуална възможност на ищците да релевират възражението за
прихващане е именно по заявения от тях съдебен ред.
По отношение на довода дали са били налице предпоставки за извършване на
прихващането настоящият съдебен състав намира, че вземанията и на двете страни са
ликвидни и изискуеми, доколкото за присъдените суми е налице влязло в сила съдебно
решение- Решение № 13451 от 24.11.2022г., постановено по гр. дело № 50741/2022г. по
описа на СРС, 160- състав, поправено с Решение № 505 от 11.01.2023г., въз основа на което
са издадени гореописаните изпълнителни листове, както в полза на „Топлофикация София“
ЕАД, така и в полза на З. С. Н. и П. С. Н.. На следващо място, съдът намира, че изявлението
на прихващащите трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от
вземанията с посочване на страна, основание и размер. За да породи действие, изявлението
следва да достигне до адресата, който да не го оспори.
Действително в описаните покани за доброволно изпълнение е посочено, че е
приспадната сума в посочен размер, но същите не съдържат индивидуализация на
основанието, на което са начислени сумите. Още повече, молбите за образуване на
изпълнителните дела по описа на ЧСИ Р. М. не се връчват и не са били връчени на
„Топлофикация София“ ЕАД. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че
изявлението за прихващане на ищците е обективирано в молба с вх. № 36709 от 09.06.2023г.
по описа на ЧСИ С.Я.. В горецитираната молба се съдържат индивидуализация на
вземанията им, основанието от което произтичат и размера им, посочено е и с кои конкретно
вземания на „Топлофикация София“ ЕАД е извършено прихващане. Тази молба е била
връчена на „Топлофикация София“ ЕАД, която е подала становище на 26.06.2023г. във
връзка с релевираното възражение. С оглед на гореизложеното съдът намира, че най-късно
на таза дата изявлението за прихващане е достигнало до въззивника.
Действието на прихващането е винаги обратно и произтича пряко от чл. 104, ал. 2
ЗЗД. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се
смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се
осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.
В случая вземанията и на двете страни произтичат от влизане в сила на Решение №
7
13451/24.11.2022г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, а именно от
20.12.2022г., респ. най-късно на датите, на които са били издадени изпълнителните листове
въз основа на влязлото в сила решение, на ищците – 09.02.2023г., на „Топлофикация София“
ЕАД- на 14.03.2023г. и на 06.04.2023г., всички предхождащи образуването на изпълнително
дело № 20238440401396 по описа на ЧСИ Я., образувано по молба от 17.05.2023г.
Предвид гореизложено правилен е изводът на СРС, че са били налице предпоставките
за прихващане на насрещните съдебно признати вземания, които не попадат сред изброените
в чл. 105 ЗЗД, респ. не е било необходимо съгласие на насрещната страна.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат въззиваемите страни, които са
претендирали адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева /по 300 лева за всяка/
като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна
защита и съдействие № 067399 от 19.01.2024г. С молба от 15.05.2025г. процесуалният
представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което настоящият
съдебен състав намира за неоснователно с оглед цената на предявените искове и
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19334 от 24.11.2023г., постановено по гр. дело №
38476/2023г. по описа на СРС, 88-ми състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на З. С. Н., ЕГН ********** и П. С. Н., ЕГН **********, двете с адрес: гр. София, ж.к.
*********, сумата от 600 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8