Присъда по дело №736/2021 на Районен съд - Казанлък

I. Обвинението по делото, становищата на страните по него и конституирането на
страни.

Обвинението срещу подс. Н. Г. Н. е по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на
15.05.2020 г. в гр. Г., обл. С.З. е причинил другиму – на СТ. Ж. СЛ. – средна телесна
повреда, изразяваща се в открито двустранно счупване на долната челюст, при което се
затруднява дъвченето и говоренето за период по-дълъг от 30 дни.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът му – адв. Р. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда на
осн. 12, ал. 1 или ал. 2 от НК.
Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.
По молба на св. С.С., същият бе конституиран като частен обвинител.
Повереникът на частния обвинител – адв. К. в с.з. поддържа обвинението.
Първоначално по делото бе приет и граждански иск за неимуществени вреди от
частния обвинител С.С. срещу подсъдимия, по който в с.з. от 18.04.2022 г. производството
по него бе прекратено. Определението на съда е било обжалвано и потвърдено от ОС-С.З. с
Определение № 431 от 04.07.2022 г. по ВЧНД № 530/22 г.

II. По фактическа обстановка, установена в с.з.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подс. Н.Н. и св. П.И. били бивши съпрузи с брак от 2008 г. От брака си имали три
деца – М. (родена на 16.10.2008 г.), П. (родена на 22.05.2012 г.) и Стела (родена на
18.06.2016 г.) и живеели в гр. Г.. Подс. Н. бил Началник на ЖП-гара Г.. Св. И. също
работила в системата на БДЖ и през м. април 2019 г. започнала да посещава курс за
преквалификация, където се запознала със св. С.С.. Двамата се харесали и по-късно
установили интимни отношения. Подс. Н. забелязал промяна в поведението – започнали
да не се разбират, а тя да употребява алкохол, но двамата продължили съвместния си живот,
като закупили апартамент и заживели в гр. С.З. заради обучението на децата и поради това,
че подс. Н. имал възможност да стане Началник на ЖП-гара С.З.. Неразбирателството
между двамата продължило и св. И. поискала развод, като първоначално отричала връзката
си с др. мъж. Въпреки неразбирателството им подсъдимият искал да запазят брака си и
предложил да посетят брачен консултант. На 18.09.2019 г. подс. Н. разбрал, че св. И. има
отношения със св. С., с който провеждала разговори по телефона след всяко скарване с
подсъдимия. Св. И. напуснала семейното жилище и се установила на квартира, след което
всяка вечер след около 20-21 часа св. С. започвал да заплашва и обижда подсъдимия със
съобщения и искал да се срещнат да се разберат.
На 15.05.2020 г. св. И. по обед докарала децата при подсъдимия в гр. Г.. Подс. Н.
забелязал, че тя си е татуирала името „С.“, с което наричали св. С.С.. Поради това
подсъдимият се пошегувал, като казал да си напише на челото „П. общата“. В късния
следобед около 16.00 часа подсъдимият позвънил на св. И. и провели разговор по повод
трудностите му по отглеждане на три деца, и че дъщерята им П. не ще да учи с него. След
този разговор св. С. започнал да звъни на подсъдимия и да го обижда. В чат св. И. се
заканила на подсъдимия, че св. С. не му е забравил думите за П. „общата“ и щял да се
изпълни обещаното, а по-късно в 18.20 часа от телефона св. С. написал на подс. Н.
следното: „Щото съм ти обещал нещо…Искам да си по-тих от тревата…Не се притеснявай
за П. ОБЩАТА…обърка човека, когато се надъхаш и натренираш…и като си готов…Чакам
1

те“. Подсъдимият неглижирал разговора и блокирал разговорите със св. И.. В 16.56 часа по-
рано св. И. в чат писала на дъщеря си - св. М. Н. следното: „Стана това, че С. е бесен на
баща ти“. В разговора се включил св. С. и написал „Не М., кажи на баща си…Да
комуникира с мен, не само да плямпа…Ясно ли ви е…., че малко ми трябва да тръгна“, „Siso
съм…“.
Надвечер св. С. срещнал пред блока св. Д.М., с когото не са виждали дълго време и
го поканил на гости. Двамата пили бира. Св. С. продължил да звъни на подс. Н. от различни
номера и за не го притесняват подсъдимият ги блокирал. Около 20.00 часа подсъдимият,
вече притеснен, се оплакал на св. И. – брат на св. И., че от 16.00 часа тя и приятелят го
притеснявали и нямал възможност да преспи децата, но св. И. не могъл да се свържи със
сестра си.
В 21.22 часа св. И. написала на св. М. Н. следното: „М. С. след малко тръгва за Г.“ и
после „След половин час ще ти звънна, искам да дадеш на татко ти телефона, да се
разберат“. Св. Н. помислила, че идват да набият баща и споделила тези си притеснения в
чат с приятелката си Йоана Кънчева, а тя чрез майка си ги довела до знанието на св. К.К..
Тримата били съседи на подсъдимия.
Около 22.30-23.00 часа св. И. позвънила на св. П.П. за да предаде на подс. Н., че били
на магазин „Аскент“ и го чакали там. Свидетелят възразил, че е късно, но св. И. се
държала агресивно и го нарекла „мършо“. Св. П. се свързал с подсъдимия и му предал
казаното. Подсъдимият му казал, че не го интересува, тъй като подготвял малката си дъщеря
Стела за лягане, но след като разбрал, че голямата му дъщеря М. разбрала какво се случва,
решил да провери дали бившата му жена и св. С. не са долу. Подс. Н. излязъл от дома си
започнал да върви по уличното платно. Бил с къси гащи и тениска. Било тъмно с улично
осветление. След две къщи разстояние от дома му видял, че към него приближава джип,
управляван от св. И.. Джипът спрял до него и от задната врата зад шофьора излязъл св. С. и
без нищо да казва в района зад автомобила започнал да нанася удари в главата на
подсъдимия, като му причинил (1) разлят оток на кожата с диаметър 2,5 см в теменно
челната окосмена част на главата вляво; (2) оток и (3) бледо синкаво мораво петнисто
кръвонасядане, двете с обща площ 2,5х3 см по челото вляво в близост до окосмената част на
главата, и (4) оток и петнисто синкаво кръвонасядане в дясната скулна област на лицето. В
отговор на тези действия подс. Н. нанесъл удари с ръце в главата на св. С. причинили му
кръвонасядане около двете му очници и кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата му
очница. В този момент с включил в боя св. М., който пътувал в колата на мястото зад
пътника до шофьора. Св. М. нанесъл на подсъдимия силен удар в областта лявото око,
причинил му (5) оток и петнисто синкаво кръвонасядане на долната повърхност на долния
му клепач. От този удар подс. Н. паднал по асфалта като тялото му частично се завъртяло на
надясно почти по гръб чрез последователни и леко приплъзващи контакти с асфалта
първоначално в областта на двете колена, причинило им овални и с неправилна форма
охлузвания на кожата; на десен лакът с дясна предмишница, причинило на десния лакът и
по горната задна повърхност на дясната предмишница овални и с неправилна форма
червеникави охлузвания под нивото на околната кожа; на предната долна трета на дясната
предмишница линейни драскотини под нивото на околната кожа и на дясната лумбална
област на гърба причинило оток на кожата, червеникави линейни охлузвания и петнисто
синкаво кръвонасядане с обща площ 7,5х4 см. От този силен удар подсъдимият се
зашеметил и докато се опитвал да се изправи получил от свидетелите още два удара в двете
задушни области, причинили (6, 7) овални отоци с диаметър по 3 см. При изправянето си
подс. Н. силно заметнал странично с обратно движение на дясната си ръка (backhand), която
с гръбната повърхност на дясната длан ударил долната челюст на св. С. в областта на
брадата като причинил счупването двустранно, лицева асиметрия и хематом. Свидетелят
изпитал силна болка и паднал зашеметен на асфалта, което причинило охлузвания по лицето
му. От удара с ръка подс. Н. получил разлято червеникаво синкаво кръвонасядане на
2

гръбната повърхност на дясната длан. Подс. Н. страхувайки се, се отдалечил от мястото на
инцидента, като минавайки покрай вратата на св. И. я ударил с шамар през отворения
прозорец. Св. П.П. чул шум и излязъл навън, видял св. К.К., който разбрал за инцидента от
жена си и двамата се насочили към мястото му. Св. П. видял св. М. да бяга и го последвал,
но се спънал и се върнал. Св. И. разбрала, че св. С. е паднал и излязла от автомобила и се
опитвала да го вдигне и качи в колата. Към мястото се насочили и др. лица, сред които бил и
св. Д.Х., била извикана помощ на тел. 112, но свидетелите И. и С. напуснали мястото на
инцидента без да дочакат спешната помощ, а св. М. се прибрал сам. Подс. Н. се прибрал в
дома си. Св. М. Н. видяла, че той е наранен по главата, а тениската му била кървава и се
притеснила. После подсъдимият излязъл навън като си поставил лед и разговарял със св. П..
На следващия ден - 16.05.2022 г. (събота) двамата се отправили към гр. С.З. и подс. Н. бил
освидетелстван от д-р П., който издал Съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 52-
I/2020 г. През следващите дни св. С. изпитвал силни болки в челюстта и имал счупени зъби,
които не му позволявали да се храни. След 4-5 дни посетил зъболекар, който му назначил
панорамна рентгенова снимка и консултация с лицево-челюстен хирург. След проведена
такава св. С. бил насочен към болница и на 27.05.2020 г. той постъпил в Клиника по лицево-
челюстна хирургия (ЛЧХ) в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където му направили
наместване и междучелюстна фиксация. Свидетелят бил изписан на 29.06.2020 г. с Епикриза
и на 01.06.2020 г. бил освидетелстван от д-р П., който издал СМУ № 68-I/2020 г. След тези
събития в разговор (чат) със св. И., св. С. се заканвал отново на подсъдимия, свидетелите П.
и К., и на самия свидетел.
С Решение от 27.07.2020 г. по гр. дело № 196/20 г. на РС-С.З. гражданският брак
между подсъдимия и св. П.И. бил прекратен. На 21.12.2021 г. и на 07.02.2022 г. подс. Н.
посетил психиатъра д-р Джелебова, който установил, че във връзка с инцидента
подсъдимият бил леко напрегнат, нападението и заплахите предизвикали страх за живота му
и за психичното състояние на децата му. При възпроизвеждане на ситуацията леко заеквал
(балбуцио). Били констатирани данни за протрахирана (удължена) депресивна реакция с
прояви на безсъние, безпокойство и понижено настроение, имал придружаващо заболяване
злокачествен меланом на тялото. Д-р Джелебова диагностирала състоянието му като
Разстройство на адаптацията и му издала Амбулаторен лист № 914 от 21.12.2021 г., Етапна
епикриза от 21.12.2021 г. и Амбулаторен лист № 71 от 07.02.2022 г. с предписани лекарства.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Н.,
показанията на свидетелите П.П., К.К., Д.Х., И.И. и М. Н., 6 бр. екранни снимки
(screenshots), Протокол за полицейско предупреждение, (СМУ) № 52-I/2020 г., СМУ №
68-I/2020 г., Амбулаторен лист № 914 от 21.12.2021 г., Етапна епикриза от 21.12.2021 г.,
Амбулаторен лист № 71 от 07.02.2022 г., Епикриза на Клиника по ЛЧХ, Решение от
27.07.2020 г. по гр. дело № 196/20 г. на РС-С.З., експертните заключения на
Съдебномедицинска експертиза (СМЕ) № 273/20 г., СМЕ по делото от 02.10.2022 г. и на
Съдебно психологопсиатрична експертиза (СППЕ) - л. 59 от ДП, които отчасти
кореспондират на показанията на свидетелите П.И., С.С. и Д.М..

III. По анализа на доказателствата.

1 ) По някои предварителни въпроси.

В хода на съдебното производство съдът констатира съществени противоречия
между обясненията на подс. Н., (СМУ) № 52-I/2020 г. и СМЕ по делото от 02.10.2022 г. от
една страна и показанията на свидетелите С., И. и М. от др. страна.
Противоречията са съществени, защото засягат главния предмет на доказване по чл.
3

102, т. 1 от НПК – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, конкретно
начина на извършване на деянието като един от индивидуализиращите признаци на
престъплението, тъй като по отношение на другите индивидуализиращи признаци – времето
и мястото на извършването му в с.з. не се констатират съществени противоречия.
Съществените противоречия обаче могат да бъдат преодолени и затова следва
подробно да бъдат подложени на логически анализ.
Съдът счита, че другите несъществените противоречия следва да бъдат обсъдени
само ако с това може да се преодолеят съществените такива.
Съдът отбелязва, че обстоятелството, че главните участници в инцидента са страни
по делото (подсъдим, пострадал), което ги прави заинтересовани от изхода му или са
свързани по някакъв начин с тях (свидетелите И., И. и Н. и приятели), не му дава основание
предварително да обяви тези доказателствени средства за предубедени и да не изгражда
доказателствени изводи върху тях.

2) Анализ по същество.

В с.з. свидетелите С., И. и М. установяват, че подс. Н. е нанесъл удар в челюстта на
св. С., след което той паднал и изпаднал в безсъзнание.
Св. С. в с.з. от 12.01.2022 г. (л. 66 гръб) установява: „… с отварянето на вратата
получих много силен удар в областта на челюстта. Оттам съм изпаднал в безсъзнание…
Ударът предполагам е с дясна ръка…“.
Св. И. в с.з. от 12.01.2022 г. (л. 68 гръб) установява: „…С. отвори вратата на колата,
дори не беше слязъл още, когато получи силен удар от Н. и той буквално беше в
безсъзнание…“.
Св. М. в с.з. от 28.02.2022 г. (л. 88 гръб) установява: „…С. излезе пръв от колата и
докато излезе, този човек го удари с юмрук и С. падна…беше в безсъзнание…“.
По смисъла на цитираните показания тримата отричат нанасяне на удари от
свидетелите С. и М. по подс. Н.. Установяват и, че при инцидента не е имало др. очевидец.
От др. страна подс. Н. отрича това обстоятелство. В с.з. от 22.03.2022 г. (л. 105)
подсъдимият установява, че е бил нападнат най-напред от подсъдимия, отбранявал се
доколкото може, после се появил св. М. и изпитал голям страх за живота си. Получил удар в
окото от св. М., от който е паднал, бил е удрян и при ставане блъснал св. С. (не
конкретизира начина) и той паднал.
По смисъла на тези обяснения, подсъдимият не е нанесъл удар в челюстта на св. С.
дори при осъществената според него отбрана.
Останалите свидетели в процеса не са очевидци. Те най-общо пресъздават
разказаното им от подсъдимият, че е бил нападнат и се отбранявал.
В с.з. адв. Р. възразява, че констатацията за счупена челюст е била направена с
официален документ почти две седмици след инцидента – при постъпване на в КЛЧХ –
Пловдив на 27.05.2020 г. – време достатъчно за др. инциденти със св. С. след 15.05.2020 г.
Съдът не приема възражението.
В с.з. не се събраха доказателства за такива събития в живота на св. С., а съгласно чл.
303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения, като това се отнася и до
оправдателните присъди (Р 309-77-II).
От СМЕ № 273/20 (л. 56 ДП) и разпитът на вещото лице д-р П. в с.з. от 12.01.2022 г.
(л. 68) се установява, че увреждането отговаря да е било получено по времето, посочено в
материалите на ДП, което се потвърждава от показанията на свидетелите С., М. и И.. В тази
4

част съдът приема показанията им за достоверни, защото намират опора в медицинската
документация, а и самият подсъдим не отрича, че е нанасял удари при самоотбрана.
В с.з. не се установиха доказателства, че счупването на челюстта е получено без
чужда помощ от самостоятелно падане върху терена.
Следователно счупването е било причинено от подс. Н. чрез нанасяне на удар в
брадата на св. С..
Но свидетелите И., С. и М. в с.з. отричат последните двама да са нанасяли удари на
подс. Н.. Отричат се въобще някакви действия на св. С. по нанасяне на удари по подсъдимия
поради загуба на съзнание, а намесата на св. М. се свеждала най-много до блъскане на
подсъдимия, когато той нанасял на удари по св. С. (показания на свидетелите М. и И.).
Съдът не дава вяра на тези показания и приема възражението на защитника адв. Р.,
според което подс. Н. е бил нападнат, а не обратно.
По принцип гласните доказателствени средства възпроизвеждат поначало субективни
възприятия. За достоверни обаче следва да се приемат тези, които кореспондират на
обективните доказателства по делото каквито са медицинските документи и експертни
заключения. В тази връзка според Р 67-19-I за да бъдат кредитирани като достоверни и
правдиви определени гласни доказателства, е необходимо те да имат вътрешна
последователност (1), житейска логика (2) и синхрон (3) с останалите доказателства по
делото.
От СМЕ по делото от 02.10.2022 г. и разпита на вещото лице д-р П. в с.з. от
17.10.2022 г. (стр. 7 от протокола) се установява, че на подс. Н. са били нанесени множество
удари (поне седем) на 15.05.2020 г., които са в различни равнини на тялото, като отделно са
констатирани и теренни травми. Същевременно СМЕ № 273/20 не установява, че св. С. е
губил съзнание.
Следователно подс. Н. също се явява пострадал и от гл. точка на обстоятелството, че
още на др. ден се е освидетелствал при д-р П., дава основание съда да приеме, че той също
се е чувствал като такъв.
На първо място от СМЕ по делото от 02.10.2022 г. може да се направи извод, че на
15.05.2020 г. подс. Н. е получил наранявания, които не могат да се получат от еднократно
падане на терена, от което следва, че същите са били нанесени от др. участник(ци) в
инцидента с изключение на св. И., която установява, че до преустановяването му е била в
л.а.
Следователно в тази им част показанията на свидетелите И., С. и М. за нанасяне на
телесни увреждания на подсъдимия и загуба на съзнание от св. С., са недостоверни, а
обясненията на подс. Н., че е бил бит, са достоверни.
Следователно св. С. физически и психически е бил способен да нанася удари.
На второ място от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.,
И.И., П.П. и К.К. се установява, че от късния следобед до вечерта спрямо подс. Н. са били
отправяни закани за среща за саморазправа, които той е неглижирал като е блокирал
позвъняванията и съобщенията, и с което е демонстрирал, че не желае контакти със св. С..
Това безспорно се потвърждава от приетите като веществени доказателства екранни снимки
(sсreenshots) на листове от 44 до 46 вкл., които потвърждават достоверността на обясненията
на подсъдимия.
От обясненията и показанията на посочените свидетели, установяващи в тази част
преки доказателства, се установява, че подсъдимият е бил ангажиран с отглеждането,
образованието и приспИ.ето на децата, отхвърлял е всякакви контакти със свидетелите С. и
И. и едва след като неговата дъщеря св. М. Н. е разбрала за намеренията на свидетелите С. и
И. да дойдат, е решил да слезе пред къщата. Въпреки явното нежелание на подсъдимия за
5

среща, св. С. с др. свидетели И. и М. са предприели пътуване късно вечерта от гр. С.З. до гр.
Г. като са стигнали около 23.00 часа, т.е. те целенасочено са се придвижили до мястото на
инцидента.
Съдът отбелязва, че е налице противоречие между показанията на С. и М., и тези на
св. И. относно обстоятелството, дали подс. Н. е бягал срещу колата им или е вървял.
Първите двама установяват, че е бил засилен (показания на св. С. на л. 66 (гръб)) и бягал
срещу колата (показания на св. М. на л. 88 (гръб)), а св. И. установява, че е вървял по пътя и
тя е карала бавно и спряла до него (допълнителен разпит – с.з. от 17.10.2022 г. (стр. 4)).
От показанията на св. И. се установява: „…Аз по-скоро видях Н., спрях до него, а не
че той видя колата ми…“ (пак там). Тези показания са логични предвид обстоятелството,
че е било тъмно и автомобилът на свидетелите се е движил на фарове, т.е. подсъдимият не е
бил способен да разпознае лицата в него поради заслепяване, докато същият не го приближи
съществено. Обратно, лицата в колата са имали възможност да разпознаят подсъдимия,
поради осветяването му. От това следва, че подсъдимият е бил изненадан от излизането на
св. С. от задната врата на автомобила и последващите му действия.
Следователно подсъдимият не е нападнал пръв св. С. и в тази част съдът приема
обясненията му за достоверни.

3) Относно механизма на причиняване на телесните повреди на св. С. и подс. Н..

Въпросът за механизма на уврежданията е част от анализа на доказателствата по
същество, но в случая той се явява решаващ за правилното решаване на случая, тъй като той
почива на обективните доказателства от медицински характер.
Съдът вече отхвърли като недостоверни показанията на свидетелите С. и М., че не са
нанасяли телесни увреждания на подсъдимия Н.. Единствено може да се приеме за
достоверно в тези показания и на св. И., че челюстта на св. С. е била счупена с ръка предвид
наличието на нараняване на гръбната повърхност на дясната длан на подсъдимия до
китката, което ще бъде обсъдено по-нататък в мотивите. Ударът е бил достатъчно силен за
да причини наранявания на удрящия и на ударения.
Поначало причиняването на телесни увреждания в различни равнини води до извод
за нанасяне на удари най-малко от едно лице, но от обясненията на подс. Н. се потвърждава
обстоятелството, че ударът в областта на лявото око причинил оток и петнисто синкаво
кръвонасядане на долната повърхност на долния му клепач, е бил нанесен от св. М., тъй
като това нараняване се потвърждава от СМЕ по делото от 02.10.2022 г. и СМУ № 52-I/2020
г. Силно потвърждаващо е участието на второ лице в побоя над подсъдимия, дори и ако се
игнорират тези обяснения, е наличието на две наранявания в двете задушни области,
причинили овални отоци с диаметър по 3 см. Тези области са недостъпни ако
нападателят(ите) е(са) срещу подсъдимия и са достъпни ако той е на колене или в партерна
поза, предвид нараняванията по двете колене и дясната предмишница, и понеже областите
са странично разположени, задушните наранявания могат да бъдат получени само от двама
странично стоящи нападатели, тъй като в с.з. не се установиха доказателства за момент, в
който някой от свидетелите или двамата, е бил зад гърба на подсъдимия или го е бил
възседнал, за да може тези области да бъдат достигнати с лява и дясна ръка или поотделно с
удари на някой от двама нападатели. Характерът на уврежданията и местоположенията им
изключва теренната травма, а и д-р П. в с.з. не ги посочва като теренна травма.
Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия относно последователността
на нанасяне на телесните увреждания, както по отношение на него, така и тези на св. С., тъй
като се потвърждават от СМЕ по делото от 02.10.2022 г.
Развитието на инцидента и последователното получаване на наранявания от
6

участниците в него, извод базиран върху СМЕ-и, СМУ-я и разпита на вещото лице, може да
бъде разделено на четири етапа:
I-ви етап:
Подс. Н. в с.з. от 22.03.2022 г. (л. 105) установява: „…От задната врата слезе С. и без
да говори яростно се нахвърли върху мен и започна да ме удря по главата, аз се отбранявах,
колкото мога…“
От СМЕ по делото от 02.10.2022 г. и СМУ № 52-I/2020 г. се установява, че при този
етап, когато двамата противници са прави и един срещу друг, подс. Н. е получил три удара
в областта на главата - (1) разлят оток на кожата с диаметър 2,5 см в теменно челната
окосмена част на главата вляво; (2) оток и (3) бледо синкаво мораво петнисто
кръвонасядане, двете с обща площ 2,5х3 см по челото вляво в близост до окосмената част на
главата, и (4) оток и петнисто синкаво кръвонасядане в дясната скулна област на лицето.
От СМЕ № 273/20 г. се установява, че подс. Н. е причинил на св. С. кръвонасядане
около двете му очници и кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата му очница.
Анатомично двете очници са вдлъбнати спрямо линията на повърхностите на челото,
носа и лицето, поради което те са достъпни само ако са били нанесени със свит юмрук. От
СМЕ по делото от 02.10.2022 г. не се установява наличие на нараняване по фалангите и
техните стави на ръцете на подсъдимия, от което следва, че тези удари са били слаби, имат
характер на лека телесна повреда по смисъла на СМЕ и разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК,
нямат съставомерен характер, не са предмет на обвинението и дори не са фактор, от който
да се правят изводи за превишена отбрана. Тъй като единственото установено нараняване е
на гръбната повърхност на дясната ръка на подсъдимия предвид голямата площ на тази
повърхност, съдът приема, че посочените наранявания не са били нанесени с тази част на
ръката поради невъзможност за контакт с очниците на св. С.. В с.з. не се установиха
доказателства и за нанасяне на удар с крак.
II-ри етап:
Подс. Н. (пак там) установява: „… Тогава се появи др. човек и изпитах голям страх за
живота си. Другият ме удари в окото, паднах на колене и загубих съзнание…даже не знам
дали ме ритаха…“
От СМЕ по делото от 02.10.2022 г. се потвърждава, че подс. Н. е получил удар в
областта лявото око, причинил му (5) оток и петнисто синкаво кръвонасядане на долната
повърхност на долния му клепач.
От СМЕ и разпитът на вещото лице д-р П. в с.з. от 17.10.2022 г. се установява, че
подс. Н. е получил теренни травми на двете колена, причинило им овални и с неправилна
форма охлузвания на кожата; на десен лакът с дясна предмишница, причинило на десния
лакът и по горната задна повърхност на дясната предмишница овални и с неправилна форма
червеникави охлузвания под нивото на околната кожа; на предната долна трета на дясната
предмишница линейни драскотини под нивото на околната кожа и на дясната лумбална
област на гърба причинило оток на кожата, червеникави линейни охлузвания и петнисто
синкаво кръвонасядане с обща площ 7,5х4 см.
Това падане дава основание на съда да приеме, че ударът на св. М. е бил много силен,
защото наличието на овални и с неправилна форма охлузвания, линейни наранявания на
десния лакът и на дясната предмишница от двете страни, на линейно нараняване на дясната
лумбална област на гърба означава, че на тялото е било придадена достатъчна кинетична
енергия за да е налице и движение на тялото на дясно до обръщане му почти по гръб. При
обикновенно падане на колене предвид сферичността на колената нараняването би било с
кръгла форма, а в случая охлузванията са с овални и с неправилна форма от триенето на
асфалта, т.е. налице е и приплъзване. При падането на колене е налице последващо
подпиране с десен лакът и с горната задна повърхност на дясната предмишница, като
7

теренът е причинил на двете овални и с неправилна форма червеникави охлузвания под
нивото на околната кожа. След това завъртането на тялото е продължило с ротация на
предмишницата със засягане на предната долна трета и получаване на линейни
драскотини под нивото на околната кожа. И накрая падането приключва с контакт на
дясната лумбална област на гърба причинило оток на кожата, червеникави линейни
охлузвания и петнисто синкаво кръвонасядане с обща площ 7,5х4 см, като тук вещото лице
в с.з. допуска, че освен теренното нараняване на кръста, е възможно и получаването на удар,
каквото предположение установява и подсъдимия – „…паднах на колене и загубих
съзнание. В момента даже не знам дали ме ритаха…“, но поради липса на категорични
доказателства съдът приема, че травмата е само теренна. Няма медицински доказателства за
загуба на съзнание, поради което съдът приема, че е налице т. нар. зашеметяване.
III-ти етап:
Нанасяне на два удара от свидетелите в двете задушни области причинило им овални
отоци с диаметър по 3 см. По-горе подробно бе посочено, че двете области са били
достъпни, докато подсъдимият не е бил изправен, бил е в партерно положение или близко
до такова положение. Подс. Н. установява: „…По едно време и двамата ме удряха, след като
се изправих, тогава го блъснах…“
И IV-ти етап:
Нанасяне на удар от подс. Н. в областта на долната челюст на св. С., падане на
свидетеля върху терена и получаване на охлузвания по лицето.
Подсъдимия установява: „…Станах да се отбранявам и блъснах С.“, „….След като се
изправих, тогава го блъснах. Не мога да си обясня счупената му челюст…“.
От СМЕ по делото от 02.10.2022 г. се установява, че подс. Н. е получил разлято
червеникаво синкаво кръвонасядане на гръбната повърхност на дясната длан, което
изключва блъскането. В с.з. вещото лице установява, че нараняването на дясната ръка може
да си получи при удар с юмрук, но не се изключва и обратния шамар.
Съдът отбелязва, че в с.з. не се установиха други наранявания в юмручните области
на ръцете на подсъдимия (по пръстните фаланги или ставите им), както и доказателства, че
счупването на челюстта е било причинено с крак.
Разликата в този случай между удрянето с юмрук и обратен шамар при
констатираното нараняване е само в свИ.ето или изпъване на пръстите на дясната ръка, но
всъщност движението на ръката е едно също – отвътре навън (backhand). Факт е, че ударът е
бил достатъчно силен. Логично е да се приеме, че този удар би бил неудобен за удрящия ако
удареният стои срещу него в условията на форсиран избор в каквато ситуация се е намирал
подсъдимия след като е бил нападнат. В нормална ситуация с преднамерени действия по-
бързи и ефективни биха били правите и странични удари, и ударите отдолу нагоре -
(uppercuts). Дори във версията на свидетелите С., М. и И. – удар още при излизане от
автомобила, обратен удар е неправдоподобен, тъй като движението изисква пространство, а
отворената врата на л.а и рамката създават условия за самонараняване на удрящия –
изисква се широк замах отляво надясно (подсъдимият очевидно си служи с дясна ръка).
Освен това при излизане от колата св. С. се явява нискостоящ спрямо изправения подсъдим
и достъпът до долната му челюст би бил затруднен. Тази версия е неправдоподобна и от др.
гледна точка, защото такъв удар би върнал ударения в купето на автомобила, а инцидента се
развива зад автомобила, от което следва, че св. С. е имал възможност и време да излезе
безпрепятствено от него. При този страничен удар е очевидно, че удареният е стоял
странично спрямо тялото на подс. Н., независимо дали това е станало по време на ставане от
паднало положение и подсъдимият е възприел движението си като отхвърляне или блъскане
(„….След като се изправих, тогава го блъснах. Не мога да си обясня счупената му
челюст…“), или вниманието на подсъдимия при напълно изправено положение е било
8

ангажирано с присъствието на св. М. срещу него, а св. С. е стоял странично, или при самото
изправяне св. С. е стоял странично от подсъдимия.
И в трите хипотези се налага безспорния извода, че при нанасяне на удар с обратна
ръка или юмрук, тялото на св. С. е било странично разположено спрямо тялото на
подсъдимия, но с лице към него.
В с.з. не се установиха доказателства, че подс. Н. е продължил да нанася удари на св.
С. след падането му – липсват медицински данни в тази насока, а от гласните доказателства
се установява, че в този момент, св. М. е избягал, подсъдимият се е отдалечил от мястото на
инцидента, св. И. е излязла да помага на св. С. и са дошли др. свидетели и граждани.

IV. Правни изводи.

Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Н.
е осъществил деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но то не се явява общественоопасно и
по арг. противното на чл. 9, ал. 1 от НК, не се явява престъпление.
Безспорно налице са медикобиологичните признаци за квалифициране на счупването
на челюстта на св. С. като средна телесна повреда.
Направените по-горе изводи дават основание на съда да приеме, че свидетелите С. и
М. са извършили нападение над подс. Недяляков, а той от своя страна е осъществил
действия по самоотбрана.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от НК не е общественоопасно деянието, което е било
извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение личността на отбраняващия се чрез причиняване на нападателя в рамките на
необходимите предели.
Безспорно нападението на свидетелите С. и М. има непосредствен характер и понеже
е причинило телесни наранявания на подс. С. от характер на лека телесна повреда, то има и
противоправен характер.
В ПП 12-73 е подробно анализиран института на неизбежната отбрана в различни
хипотези.
Съгласно т. I-6 от ПП нападнатият има право на активна защита, а действията по
неизбежна отбрана са правомерни, общественополезни и необходими (т. I-1).
Съгласно т. I-5, абзац I-ри нападението е прекратено, когато нападателят го е
завършил. В случая нападението при нанасяне на удара в челюстта на пострадалия не
е било прекратено – подсъдимият е бил заобиколен от свидетелите С. и М., като
непосредствено преди това са му били нанесени удари в задушните области.
Следователно нанасянето на удар по св. С. е целяло прекратяване на нападението и
след този удар не се установиха доказателства за нанасяне на др. удари. Подс. Н. в с.з.
установява: „…Спрях да му нанасям удари като падна на земята…Докато е бил свит не съм
го удрял“.
Следователно защитата на подс. Н. по характер и интензивност е в рамките на
необходимите предели.
Налице са всички условия за оправдаването на подс. Н. на осн. чл. 304, пр. IV от
НПК, тъй като неговото деяние не е общественоопасно и непредставлява престъпление.
В с.з. адв. Р. алтернативно прави искане за оправдаването на подс. Н. дори и да се
установи, че деянието е било извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, тъй като престъплението по чл. 132, ал. 2 от НК е от частен характер (чл. 161, ал. 1
НК).
9

Съдът отбелязва, че в хода на съдебното следствие не е било направено искане за
произнасяне по престъпление от частен характер нито от прокурора, нито от частния
обвинител по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, а и такава констатация на съда за престъпление
от частен характер без искане по чл. 287, ал. 5 от НПК, би довело до прекратяването на
наказателното производство на осн. чл. 289, ал. 1 във вр. чл. 24, ал. 5 от НПК.

V. Разноските по делото.

По делото са били направени следните разноски:
А. По ДП:
– 669,30 лв. общо за експертизи.
Б. В съдебното производство:
- 67,50 лв. за явяване на вещите лица д-р К. и психолога Л. в с.з. от 08.11.2021 г.;
- 90 лв. за явяване на вещото лице д-р П. в с.з. от 12.01.2022 г.;
- 257,25 лв. за явяване на вещите лица д-р К. и психолога Л. в с.з. от 28.02.2022 г.; и
- 300 лв. за експертиза и явяване на д-р П. в с.з. от 17.10.2022 г.;
В. Разноски за адвокат на частния обвинител – адв. К..
- 7200 лв. съгласно списък за разноски на л. 87.
Общо разноски: 8584,05 лв.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК разноските остават за сметка на държавата и на
частния обвинител.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

10

Номер на акта:	62
Дата:	17 октомври 2022 г.
Съдия:	Деян Господинов Илиев

Дело:	20215510200736
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Присъда по дело №736/2021 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите