№ 23009
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110123761 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 14.05.2024г. , ищецът
„Т”ЕАД е предявил установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо , че
ответницата му дължи сумата от 214,83 лв , представляваща непогасената част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*** с абонатен № ***/инст. № **********, по договорни
отношения между страните през периода от 01.04.2021г. до 30.11.2021г., заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК-
20.12.2023г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №70669/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 29.11.2024г. юрисконсултът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата К. М. З. оспорва предявения иск видно от изявленията на
пълномощника й в представения на 24.06.2024г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи
, според които с възражението по чл.414 ГПК е призната сума в размер на 64, 83 лв , поради
което за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на иск по чл.422 ГПК за тази
1
сума. Аргументират се възражения , според които следва да бъде обезсилена заповедта по
чл.410 ГПК относно оспорените вземания , за които не е предявен иск по чл.422 ГПК.
Твърди се , че ответницата не дължи вземането , предмет на предявения иск , тъй като „нито
е собственик на процесния имот , нито е ползвател на същия” . Оспорва се валидността на
договора между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Предявено е възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията – предмет на иска.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 29.11.2024г. адвокатът на
ответницата е пледирал за отхвърляне на иска и за частично обезсилване на заповедта по
чл.410 ГПК относно оспорените вземания , за които не е предявен иск по чл.422 ГПК.
Подпомагащата страна – „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК-б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи
доказателства.
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
70669/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Следва да се посочи , че със заповедта № 3591/29.01.2024г. по гр.д. № 70669/2023г. по
описа на СРС, 68 състав на заявителя „Т”ЕАД са присъдени вземания за лихви и за главница
за дялово разпределение , които не са предмет на разглеждания иск по чл.422 ГПК (според
ответницата – защото са признати с възражението по чл.414 ГПК , а според ищеца
защото са платени след издаването на заповедта по чл.410 ГПК ). Поради тази причина
възраженията на ответната страна , касаещи тези вземания, са НЕОТНОСИМИ към
предмета на настоящото исково производство, както и исканията на пълномощника на
ответника за обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК в частта й относно оспорените
вземания, за които не са предявени искове по чл.422 ГПК, доколкото обезсилването по реда
на чл.415,ал. 5 ГПК на заповедта по чл.410 ГПК е процесуално действие , което се извършва
в заповедното производство , а не в исковото производство.
Във възражението , вх. № 57668/21.02.2024г. по заповедното гр.д. № 70669/2023г. по
описа на СРС, 68 състав е посочено , че ответницата признава „сумата от 668,91 лв за
главница за топлинна енергия”, като не е посочен периода , през който е начислена тази
сума като цена на доставена топлинна енергия. Твърдението на пълномощника на
ответницата в отговора на исковата молба , че с възражението по чл.414 гПК е призната
сумата от 64,83 лв главница за топлинна енергия , се опревергава от съдържанието на
възражението. В текста на това възражение няма изрично признаване на вземане в размер на
2
64, 83 лв за период от 01.04.2021г. до 30.11.2021г.
Частичното признание на задължение във възражение по чл.414 ГПК следва да бъде
конкретизирано , точно и ясно , като признатите части от задълженията следва да
бъдат посочени от длъжника по начин , който да не изисква тълкуване и изчисления от
заявителя , от заповедния съд и от исковия съд. Неконкретизираното частично признание
на задълженията , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК , следва да се приривнява на
липсата на признание.
Във възражението по чл.414 ГПК липсва изрично признание от ответницата на
вземане за главница за топлинна енергия за процесния период по настоящото дело – от
01.04.2021г. до 30.11.2021г. Поради тази причина предявеният иск по чл.422 ГПК е
ДОПУСТИМ, доколкото има за предмет вземане , за което е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, срещу която е предявено възражение по чл.414 ГПК , в което липсва изрично
признание на задължение с период и размери като предявения иск по чл.422 ГПК.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД на ответната страна е неоснователно.
Както бе посочено , с уточняваща писмена молба от 14.05.2024г. по настоящото исково
дело ищцовата страна е посочила изрично периода на иска – от 01.04.2021г. до 30.11.2021г.
Заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 20.12.2023г. и към тази дата съгласно
чл.422,ал.1 ГПК следва да се преценява дали е изтекъл 3-годишния давностен срок за
предявяване на иска за вземанията за топлинна енергия. Видно е, че към 20.12.2023г. не е
бил изтекъл тригодишният давностен срок за падежа на първото месечно вземане , включено
в процесния период – това за месец април 2021г. , а падежите на останалите вземания,
съответно изтичането на давностните срокове са настъпвали по-късно. Поради тези причини
вземанията , предмет на разглеждания по настоящото дело иск по чл.422 ГПК , не са
погасени по давност.
Относно основателността на иска:
Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН
През процесния период от 01.04.2021г. до 30.11.2021г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ,
бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответницата имот (видно от
съдържанието на представените с исковата молба нотариален акт № 48 от 01.12.2021г. , том
ХІ, рег. № 12722, дело 1555 /2021г. на нотариус Ивайло Иванов и Споразумение за
изплащане на задължения към „Т”ЕАД , към „СОФИЙСКА ВОДА” АД и към „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД от 01.12.2021г. межда ответницата като продавач на имота и
купувача на имота – б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133, ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да
3
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответницата
нито твърди , нито представя доказателства за предложени от нея специални условия по
чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни
клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на
задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително
и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн
доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното
му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата са
възникнали задължения да заплаща цената на доставената й топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ) , включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни
2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
притежавания от ответницата имот, е извършвана от „Т.С.”ЕООД въз основа на договор №
4876/02.12.2002г. между това дружество и етажните собственици съгласно решение на
Общото събрание от 02.12.2002г. , което не е било оспорено в сроковете и по реда на
ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било
постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без
правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като това не
би се отразило на валидността му.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответницата да е предявявала рекламации пред „Т”ЕАД и пред „Т.С.”ЕООД относно
размерите на начисляваните й суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им. Всъщност ответницата не оспорва
размера на начислените суми и по настоящото дело.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
29.11.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспрено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Според приетото в заседанието на
4
29.11.2024г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните
сметки по партидата на ответницата за процесния период.
Според т.4 от заключението по съдебно-техническата експертиза за целия период от
месец 05.2020г. до месец 11.2021г. начислените сума за топлинна енергия за процесния имот
са били в размер на 818,89 лв , като с платежно нареждане от 26.02.2024г. е платена от
ответницата сумата от 634, 22 лв , като останат дължими 214,83 лв.
Платежното нареждане от 26.02.2024г. не е представено по настоящото дело, но
извършеното с него плащане се твърди както от ищеца, така и от ответната страна. Това
плащане е констатирано и от вещото лице по съдебно-счетоводната екпертиза , в която е
описано какви задължения са погасени с общата платена сума от 877, 98 лв . Сред тези
погасени плащание е и част от главницата за топлинна анергия в размер на 634,22 лв.
Тъй като не са представени доказателства остатъкът от главницата за цената на
топлинна енергия за периода от от 01.04.2021г. до 30.11.2021г. в размер на 214, 83 лв да е
платен от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществува вземане за
цената на доставена топлоенергия за посочения период и посочения размер. Искът по
чл. 422 ГПК .във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (25 лв), депозит за съдебно-счетоводна
експертиза (350 лв) и за съдебно-техническа експертиза (350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК/, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата и на нейния пълномощник , тъй като
искът е уважен изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (25
лв), както и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50
лв). Частичното неконкретиирано признание на задължения , за които е издадена
заповедта по чл.410 ГПК , не освобождава длъжницата от отговорността за разноските
5
, доколкото е станала повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК.
На ответницата (длъжница в заповедното производство) и на нейния пълномощник в
това производство не следва да се присъждат разноски , тъй като част от вземанията са
платени след предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е длъжницата е станала повод за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ. , че К. М.
З., ЕГН: ********** , със съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. С. Й. , дължи на „Т”
ЕАД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, сумата от от 214,83
лв (двеста и четиринадесет лива и осемдесет и три стотинки), представляваща непогасената
част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*** с абонатен № ***/инст. № **********, по
договорни отношения между страните през периода от 01.04.2021г. до 30.11.2021г., заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на заявлението по чл. 410
ГПК- 20.12.2023г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №70669/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА К. М. З., ЕГН: ********** , със съдебен адрес : град София, ул. *** чрез
адв. С. Й., ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ***, следните суми: 725 лева (седемстотин двадесет и пет лева),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба , депозити за
съдебно-техническа експертиза и за съдебно-счетоводна експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50
лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 25
лева ( двадесет и пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 70669/2023г. по описа на СРС,68 състав– платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК(т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.
№ 70669/2023г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат С. Д. , ЕГН : **********, със съдебен адрес: гр. София 1463, ул. „*** (партер),
за присъждане на сумата от 480 лв ( четиристотин и осемдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение в качеството й на пълномощник по чл.38,ал.1,т.2 ЗА на
ответницата К. М. З. по настоящото исково гр.д. № 23761/2024г. по описа на СРС, 68
състав.
6
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат М.Л.Л. , ЕГН : **********, със съдебен адрес: гр. София 1463, ул. „***, за
присъждане на сумата от 482 лв(четиристотин осемдесет и два лева), представляваща
адвокатско възнаграждение в качеството й на пълномощник по чл.38,ал.1,т.2 ЗА на
длъжницата К. М. З. по заповедното гр.д. № 70669/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД , ЕИК :
*********, гр.София 1113, район „Слатина”, ул. „***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7