Присъда по дело №296/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 13
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Лазар Йорданов Мичев
Дело: 20203300200296
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 1309.10.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Разград
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
СъдебниДесислава Тодорова
заседатели:Иванова

Стоянка Маринова
Георгиева
Секретар:Светлана Л. Илиева
Прокурор:Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Наказателно дело от общ
характер № 20203300200296 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. Б. А. , родена на 09.09.1989 г. в Република Турция, живуща
в гр. Разград, с постоянен адрес в с. Брестовене, обл. Разград, български гражданин, с висше
образование, омъжена, неработи, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че:
На 17.01.2020г. гр. Разград, при управление на МПС - лек автомобил “Ситроен СЗ“ с
рег.№ РР 2381 ВМ нарушила правилата за движение по пътищата:

Чл. 5. (1) от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в резултат на което, на
пешеходна пътека по непредпазливост причинила смъртта на С.Т.Д. от гр. Разград -
1
престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 8, б. “б“ пр.1 вр.с ал. 1 вр с чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК,
поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 36 от НК я ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание
на подсъдимата И. Б. А. , за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ЛИШАВА на основание чл. 343г от НК вр. с чл. 37, т. 7 от НК подсъдимата И. Б. А. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила, при зачитане на изтърпяната до момента част от това
наказание..
ОСЪЖДА подсъдимата И. Б. А. , на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза
на ОД на МВР-Разград сумата 906.80 лв. (деветстотин и шест лева и осемдесет стотинки),
представляващи разноски по делото, направени на досъдебното производство.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК веществените доказателства: 1 бр. дървен
бастун, 1 бр. шапка и 1 бр. част от декоративна решетка, след влизане в сила на присъдата,
да се върнат на собствениците.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Варненски
апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 13/09.10.2020г., постановена по нох дело № 296 / 2020 г. по
описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Обвинението срещу подсъдимата И. Б. А. от с. Брестовене, обл. Разград е за това, че:

На 17.01.2020 г. гр. Разград, при управление на МПС - лек автомобил “Ситроен СЗ“ с
рег.№ РР 2381 ВМ нарушила правилата за движение по пътищата:

Чл. 5. (1) от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в резултат на което, на
пешеходна пътека, по непредпазливост причинила смъртта на С.Т.Д. от гр. Разград -
престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 8, б. “б“ пр.1 вр.с ал. 1 вр с чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК.
По искане на подсъдимата А. и защитникът й, процесът се проведе при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК, като същата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти
По молба на адв. Христо Райков Коев – повереник на В. Д. К. - дъщерята на
пострадалата С.Т.Д., В. Д. К. беше конституирана частен обвинител в наказателния процес.
В обвинителната си реч представителя на прокуратурата предлага на съда, след като
признае подсъдимата за виновна по възведеното й обвинение, да й наложи наказание в
размер на три години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3 до размера на
две години лишаване от свобода, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание от две години лишаване от
свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Прокурора предлага също на подсъдимата да бъде наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от три години, на основание чл. 343г от НК, считано от
влизане в сила на присъдата, при зачитане на изтърпяната част от това наказание.
Конституираната като частен обвинител В. Д. К. не изразява становище.
Защитата на подсъдимата пледира, след като подсъдимата бъде призната за виновна, да
1
й бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК в случай, че са налице
предпоставките за това и ако това е по-благоприятно за нея. В случай, че бъде определено
наказание при условията на чл. 54 от НК, то същото да бъде редуцирано при условията на
чл. 58а, ал. 1 от НК, като определеното наказание бъде в размер, позволяващ отлагане на
изтърпяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице всички предпоставки за
това.
В лично изявление подсъдимата А. заявява, че подържа становището на защитника си
и много съжалява за случилото се.
В последната си дума подсъдимата А. заявява, че иска да й се даде възможност да се
грижи за детето си.
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимата А. се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение от
09.10.2020 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като на основание чл. 373, ал. 3 вр. с чл. 372,
ал. 4 от НПК в мотивите към присъдата приема за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на самопризнанието и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимата И. Б. А. е родена на 09.09.1989 г. в Република Турция, живуща в гр.
Разград, с постоянен адрес в с. Брестовене, обл. Разград, български гражданин, в висше
образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата А. е правоспособен водач на МПС категория В и М от 2018 г. и като
водач на МПС се води на отчет в Сектор ПП при ОД на MBP гр.Разград.
На 17.01.2020 г. следобед, в гр. Разград, подсъдимата А. ведно с управлявания от нея
лек автомобил “Ситроен СЗ“ с рег. № РР 23 81 ВМ, се придвижвала по ул. “Васил Левски“,
в посока кръстовището с ул. “Дунав“. Кръстовището на ул. “Васил Левски“ и ул. “Дунав“
било урегулирано със светлинни знаци - светофарна уредба, маркировка и пътни знаци.
Времето макар и притъмняло било с ясна и нормална видимост. Пътната настилка била суха.
Скоростта на движение на управлявания от подсъдимата А. автомобил била около 30-36
км/ч. С тази скорост на движение на автомобила тя достигнала кръстовището с ул. “Дунав“
и при зелен сигнал на светофарната уредба, предприела завой наляво, за навлизане по ул.
“Дунав“.
Зад автомобила, управляван от подсъдимата А., като инструктор на курсисти за водачи
на МПС категория “В“, се придвижвал с лек автомобил “Дачия Логан“ с рег. № РР 78 86 АР,
свидетеля Р.И..
По същото време и място, на зелен светлинен сигнал за пешеходци на светофарната
уредба на ул.“Дунав“, на пешеходната пътека на ул.“Дунав“ от дясно - на ляво по посоката
на движение на подсъдимата А., предприела пешеходно пресичане 83 годишната С.Т.Д..
Последната подпомагала придвижването си с помощно средство - бастун.
Движението на подсъдимата А. и С.Д., било непосредствено наблюдавано от спрелия с
лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № РР 56 57 ВМ на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба на ул. “Дунав“ свидетел - И.М..
Когато С.Д. се намирала приблизително в средната част на пешеходната пътека по
2
широчината на ул. “Дунав“, подсъдимата А. без да предприеме спиране или друга маневра
на управлявания от нея автомобил, блъснала с предната дясна част на автомобила си, лявата
част от тялото на С.Д.. В резултат на удара, С.Д. първоначално паднала на предния капак на
управлявания от подсъдимата А. автомобил, от където тялото й било изхвърлено напред,
след което паднало пред предната част на автомобила и подсъдимата А. преминала с
четирите гуми през него, малко след което спряла движението си.
Виждайки случващото се и поради това, че първоначално автомобила управляван от
подсъдимата А. продължил да се движи, свидетелят М. предприел подаването на звуков
сигнал от своя автомобил и сигнализирал за инцидента на ЕЕН 112, като междувременно
подсъдимата А. спряла, излезнала от автомобила си и се притичала за помощ на С.Д..
Очевидец на настъпилото ПТП станала и свидетеля А.Т.-Й.а, която по същото време се
намирала на тротоар на кръстовището.
За настъпилото ПТП, сигнал на телефонен номер 112 подал и свидетеля И.. На
местопроизшествието пристигнали и полицейски служители, между които – свидетеля Д.В.
– полицейски служител при ПП “КАТ“ гр. Разград, както и екип на спешна медицинска
помощ, за оказване такава на С.Д..
Свидетелят В. установил пътно-транспортното произшествие и самоличността на
водача на лекия автомобил “Ситроен СЗ“ с рег. № РР 23 81 ВМ – подсъдимата И. Б. А. ,
която била в шок и ридаела. Опитал да осъществи контакт с пострадалата, но тя вследствие
на ПТП била в безпомощно състояние и неконтактна.
За възникналото ПТП бил уведомен и дежурен разследващ полицай, в резултата на
което било образувано досъдебно производство с извършването на оглед на
местопроизшествие. С апарат “Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № 0169, свидетелят В.,
извършил проверка на подсъдимата А. за употреба на алкохол. Уредът отчел 0.00 на хиляда
концентрация на етилов алкохол в издишаните от нея въздушни пари. В болничното
заведение, служителите на реда установили самоличността на С.Т.Д., която в 17:35 часа
починала.
От заключението на назначената СМЕ на С.Т.Д. се установява, че в резултат на
възникналото ПТП, Д. получила тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми:
- травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки по теменната област на
дясното голямомозъчно кълбо, мозъчен оток, кръв в мозъчните стомахчета.
- счупване на ребра двустранно от II до X в дясно по двете линии и в дясно от II до VI
по едната линия с разместване на костни фрагменти и разкъсване на париеталната плевра.
Малко разкъсване на дясното белодробно крило в хилусната му област. Кръвонасядане на
междуребрената мускулатура. Счупване на гръдната кост. 800 мл. свободно излята кръв в
гръдната кухина.
- счупване и луксация на костите на дясната лакетна става и дясната раменна кост.
Счупване на двете кости на дясната подколеница в областта под дясната колянна става.
- разкъсно контузии рани по лицевата част на главата, по дясната ръка в областта на
лакетната става, по дясната подколенниа и по лявото ходило. Разкъсно-контузна рана по
задната повърхност на лявото рамо. Множество охлузвания по дясната ръка и двете
подколенници.
Заключението сочи също, че причината за настъпилата смърт на С.Д. била тежката
3
съчетана черепно мозъчна и гръдна травми с травматичен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки с мозъчен оток и счупвания на ребрата двустранно с разкъсвания на париеталната
плевра и дясното белодробно крило на хилусната му област, довели до масивен кръвоизлив
в гръдната кухина, довели до хеморагичен шок с последвала смърт.
В хода на разследването била назначена и изготвена Автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява следното:
- мястото на удара било по дължината на ул. “Дунав“ около средата на пешеходната
пътека.
- скоростта на лекия автомобил “Строен СЗ“ с рег. № РР 23 81 ВМ била около 30-36
км/ч.
- пешеходката Д. се е движила със скорост около 0.72 м/сек.
- опасната зона на автомобила при скорост от 30 км/ч била 13.15 м., а при скорост от 36
км/ч - 16.95 м. Вещото лица заключава, че подсъдимата И. А. е имала видимост към
пешеходката от момента на навлизането в кръстовището до мястото на удара, както е имала
и възможност да предотврати произшествието като спре или намали скоростта си на
движение, така че да пропусне пешеходката.
От заключението на назначената химическа експертиза на подсъдимата А., се
установява, че в представената за изследване проба от кръв, не било констатирано наличие
на етилов алкохол.
От заключението на назначената химическа експертиза на С.Т.Д., се установява, че в
представената за изследване проба от кръв, не било констатирано наличие на етилов
алкохол.
Съдът намира доказателствата за взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и даващи
възможност за установяване на фактическата обстановка по несъмнен начин.
Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Въз основа на
тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Както беше посочено по-горе, производството се проведе по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
доколкото в съдебно заседание подсъдимата направи изрично изявление, че признава
фактите, описани в обвинителния акт, както и че се признава за виновна изцяло по
повдигнатото й обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че подсъдимата И.
Б. А. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал.
3, предл. 8, б. “б“, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК за това, че на 17.01.2020 г. в
гр. Разград, при управление на МПС - лек автомобил “Ситроен С3“ с рег. № РР 2381 ВМ,
нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
и по непредпазливост причинила смъртта на С.Т.Д., като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Този свой правен извод съдът направи поради следните обстоятелства:
4
Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с безопасното
движение по пътищата.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено. От данните по делото
безспорно се установява, че подсъдимата е управлявала МПС и след като е нарушила
правилата за движение по пътищата е причинила по непредпазливост смъртта на С.Т.Д.. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата
подсъдимата А. при управление на лекия автомобил в гр. Разград, на кръстовището на
улиците “Васил Левски“ и “Дунав“, е допуснала нарушение на правилата за движение по
пътищата:
Чл. 5. (1) от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
По същото време подсъдимата е нарушила и разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, която
вменява в задължение на водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да
пропуснат стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта
или спрат.
Нарушаването на посочените разпоредби от ЗДвП са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че подсъдимата е
извършила тези нарушения от ЗДП. Ако тя се беше съобразила с разпоредбите на закона, не
би се стигнало до ПТП и от там до смъртта на пострадалата.
Съдът приема за безспорно по делото и обстоятелството, че е налице пряка връзка
между причиненото ПТП и настъпилия вредоносен резултат.
От назначената по делото СМЕ се установява, че причина за смъртта на пострадалата е
получената тежката съчетана черепно мозъчна и гръдна травми с травматичен излив на кръв
под меките мозъчни обвивки с мозъчен оток и счупвания на ребрата двустранно с
разкъсвания на париеталната плевра и дясното белодробно крило на хилусната му област,
довели до масивен кръвоизлив в гръдната кухина, довели до хеморагичен шок.
Деянието на подсъдимата е извършено непредпазливо - не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
При неспазване на задълженията по ЗДвП, подсъдимата А. сама се е поставила в
ситуация на невъзможност да предотврати удара с пострадалата. Естествена последица на
допускането и на двете нарушения е настъпилото ПТП.
Като съобрази гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че възведеното
обвинение на подсъдимата И. Б. А. е доказано от обективна и субективна страна, поради
което прецени, че следва да я признае за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал.
5
3 пр. 8, б. “б“ пр. 1 вр. с ал. 1 вр с чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК.
За да определи наказанието на подсъдимата, съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за
извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата А., констатира следното:
- смекчаващи – чистото съдебно минало, разкаяние и съжаление за извършеното,
довели и до необходимост от провеждане на психотерапевтични сесии, добри
характеристични данни-семейна с малко дете;
- отегчаващи – няма.
Макар и да се констатираха многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът,
съобразявайки степента на обществената опасност на деянието, съобразно разпоредбата на
чл. 54, ал. 1 от НК, намери, че наказанието на подсъдимата А. следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че в случая е установен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, което води съда до извода, че наказанието
следва да бъде определено към неговия минимум, каквото е и искането на обвинението, а
именно три години лишаване от свобода.
С оглед обстоятелството, че производството протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК за
съда съществува задължението да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК и да намали
размера на наложеното наказание с 1/3 част, като по този начин подсъдимата следва да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът констатира, че са налице всички предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки -
наложеното наказание е под три години, подсъдимата не е осъждана и за постигане целите
на наказанието, и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително тя да изтърпи
ефективно наложеното й наказание. С оглед на това и съобразявайки всички относими
обстоятелства, съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на кумулативното наказание “лишаване от право да управлява МПС“, с
оглед изложените до момента мотиви, размерът на това наказание следва да е в подходящ,
съобразен с размера на наложеното наказание “лишаване от свобода“ а именно три години.
Съдът намира, че така определените наказания биха били достатъчни за
превъзпитанието на подсъдимата, тъй като в хода на съдебното следствие ясно показа, че е
осъзнала извършеното от нея противоправно деяние.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимата направените по
делото разноски.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът присъди, че веществените
доказателства: 1 бр. дървен бастун, 1 бр. шапка и 1 бр. част от декоративна решетка, след
влизане в сила на присъдата следва да се върнат на собствениците.
Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

6
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:


7
Съобщи за изтекли лични данни