Определение по дело №2017/2022 на Административен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ …………

 

гр. Варна, 02.09.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в закрито заседание на втори септември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                         ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

като разгледа докладваното от съдията ч. адм. дело № 2017 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2, във вр. с чл. 180, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалбата на „ДИБИ БАУ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Петър Енчев № 15, ет. 2, ап. 2, представлявано от Б.Б., против Заповед № РД-22-7706/08.07.2022 г. на Областния управител на област Варна.

С жалбата е направено особено искане на основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Твърди се, че оспорващият ще претърпи значителни и трудно поправими вреди при изпълнение на оспорения акт. Сочи се, че оспорващото дружество търпи значителни финансови загуби поради въведеното ограничение с оспорения административен акт. На следващо място са изложени твърдения, че дружеството е ангажирало и осигурява работата на над 25 души, на които се плащат заплати, осигуровки и т.н. Твърди се също така, че снабдяването с хранителни стоки в обекта е затруднено, тъй като повечето доставчици не работят след 23:00 часа, а част от стоките се доставят пресни, а не замразени и са поставени под риск от разваляне. Към жалбата е приложено копие от договор за наем, ведно с два анекса към него.

С разпореждане № 11149/01.09.2022 г. на оспорващия е дадена възможност в срок до 17:00 часа на 01.09.2022 г. да представи доказателства по изложените твърдения за претърпяване на значителни и трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, касателно търпени от него финансови загуби, нает/ангажиран в стопанисваните от същия персонал и други относими към твърденията обстоятелства, както и му е указано, че при непредставяне на доказателства по изложените в жалбата твърдения за претърпяване на значителни и трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, съдът ще се произнесе по наличните по делото.

В срока, предоставен от съда, оспорващият е подал молба с искане за предоставяне на възможност в срок от 3 работни дни да предостави доказателства за претърпяване на значително и трудно поправими вреди. Молбата е оставена без уважение доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание и независимо от предоставения срок за ангажиране на доказателства от страна на оспорващия, това не е реализирано. Изрично е указано на оспорващия, че при непредставяне на доказателства по изложените в жалбата твърдения за претърпяване на значителни и трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, съдът ще се произнесе по наличните по делото доказателства.

Съдът, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и приложените писмени доказателства, намира искането по чл. 166, ал. 2, и ал. 3 АПК, във връзка с 180,  ал. 2 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно.

Заповедта в частта на т. ІІ представлява общ административен акт, по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като забраната за допускане на МПС в посочената зона се въвежда еднократно, но засяга права и законни интереси на неограничен кръг от лица. В останалата част заповедта няма характера на административен акт, който да засяга правата и задълженията на жалбоподателя и жалбата му в тази част е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК.

Съгласно чл. 180, ал. 1 АПК, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на общите административни актове, какъвто е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. По аргумент от чл. 180, ал. 2 във вр.  с ал. 1 АПК, дори да не е посочено в общия акт, той подлежи на предварително изпълнение. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на общ акт наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на общите актове. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

След като по отношение на заповедта на Областния управител на област Варна е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, в тежест на жалбоподателя е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на акта да се приеме за основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, с интензитет на закрила, сравним със закрилата на презумирания обществен интерес, като настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно.

В случая жалбоподателят не представя и не сочи такива доказателства, а и не твърди да съществуват за него обстоятелства, обосноваващи закрила с горепосочения интензитет. Посочените в жалбата обстоятелства не може да се приеме, че представляват непоправими вреди по смисъла на АПК за оспорващото дружество, доколкото към същата не се прилагат доказателства в подкрепа на твърденията на оспорващия.

Искането за спиране в случая е мотивирано на първо място със становище за вероятна нищожност на оспорения акт, но последната е ирелевантна спрямо преценката относно предварителното изпълнение, допуснато от специалния закон. Именно презумпцията на последния изключва преценката относно твърдяната й нищожност, да се извършва инцидентно по повод искането за спиране. На второ място, изложени са доводи, които се свеждат до становището на жалбоподателя за нецелесъобразност на оспорения акт и възможна неефективност на въведените със заповедта мерки. Тези обстоятелства също са извън предмета на преценка по искането за спиране на предварителното изпълнение. На трето място, изложени са доводи, че оспорващото дружество търпи значителни финансови загуби поради въведеното ограничение с оспорения административен акт; дружеството е ангажирало и осигурява работата на над 25 души, на които се плащат заплати осигуровки и т.н.; снабдяването с хранителни стоки в обекта е затруднено, тъй като повечето доставчици не работят след 23:00 часа, а част от стоките се доставят пресни, а не замразени и са поставени под риск от разваляне. В подкрепа на твърденията от страна на оспорващото дружество в предоставения от съда срок не са ангажирани доказателства.

Отделно, не се твърдят и не се сочат доказателства за възникнали и релевантни към спиране на изпълнението нови обстоятелства, поради което не е изпълнено условието по чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК – изпълнението да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание и независимо от предоставения срок за ангажиране на доказателства от страна на оспорващия, това не е реализирано, настоящият съдебен състав  преценява, че искането за  отмяна на Разпореждането за предварително изпълнение на Заповед № РД-22-7706-81/08.07.2022 г. на Областния управител на област Варна, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 180, ал. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „ДИБИ БАУ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Петър Енчев № 15, ет. 2, ап. 2 представлявано от Б.Б., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-22-7706/08.07.2022 г. на Областния управител на област Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.