М О Т И В И
към Присъда по ВНОХД № 2723 по описа
на Софийски градски съд за 2019 година, XV въззивен състав
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.02.2019
г. по НОХД № 14359/18г.,
СРС, НО, 96- ти състав е признал подсъдимия П.И.Е.
за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл. 304
от НПК го е оправдал изцяло за това, че на
21.12.2017г. около 15.00ч. в гр.София, ж.к.“*********, ап.117 се заканил на Г.Я.Д.
с убийство, държейки в ръката си отвертка се насочил към нея с думите „Ще те
наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, както и за това, че на 07.01.2018г. около 21.50 часа в
гр.София, се заканил на Г.Я.Д. с убийство, изпращайки посредством мобилното
приложение „Месинджър“ до телефонен номер *********, ползван от Д., съобщения с
текст: „....ще ти пръсна черепа“ /“....shte ti prusna cherepa”/ и „***** ще видиш ти аз ти
казвам“ /“****** shte vidish ti az ti
kazvam”/, като това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпил протест и допълнителен
такъв
от прокурор при Софийска районна прокуратура. В протеста се
твърди, че присъдата на СРС е неправилна, като по делото са събрани всички
необходими доказателства, въз основа на които е изяснена и фактическата
обстановка в пълнота, като по този начин е доказано и извършеното от подсъдимия
престъпление. Счита, че съдът неправилно е възприел относимите към изхода на
делото факти, като неправилно е преценил, че държането на
отвертка от страна на подсъдимия и изречените от него думи, че ще наръга
пострадалата и че не му пука от нищо, не водели до категоричен извод за закана
с лишаване от живот, доколкото закана, че някой ще бъде наръган, подлежала на
различни интерпретации в коя част на тялото ще бъде наръган пострадалият, като
това можело да бъдат части от тялото, които не предполагат лишаване от живот,
например ръце или крака. Поддържа се, че това би могло да бъде всяка част от
тялото, включително и жизненоважна такава – глава, гръден кош, коремна кухина,
поради което и поведението на подсъдимия представлява закана с убийство, а не
закана против здравето.
На следващо място, държавното обвинение не споделя извода
на първостепенния съд, че подсъдимият Е. бил изключително емоционален и
многократно по време на връзката си с пострадалата Д. я обиждал и се заканвал
по различни начини, респективно в случая се касае за едно типично поведение на
подсъдимото лице, което макар и неприемливо, не се отличава от обичайния
речников фонд и поведение на подсъдимия преди инкриминираното деяние. Сочи за
безспорно установено, че на 21.12.2017г. същият е надхвърлил обичайното си
поведение с отправяне на закана за убийство и именно тя е повлияла на
психическото състояние на пострадалата така, че да изпита реална витална застрашеност,
поради което и неправилно е изключена възможността агресията на подсъдимия да е
ескалирала до степен да формира закана с убийство, като значително е
надхвърлила по своя характер и интензитет предходните му прояви. Относно
второто процесно деяние се поддържа, че предвид начина, по който са се
разделили подсъдимия и свидетел Д., то житейски логично е именно подсъдимият да
е отправи инкриминираните изрази към пострадалата.
Счита
постановената присъда за неправилна, а обвинението доказано по безспорен и
несъмнен начин. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата на
СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите
му обвинения, като му бъде наложено справедливо
наказание.
В срочно депозирана
срещу присъдата на СРС въззивна жалба и допълнителна такава, частният обвинител
Г.Я.Д., чрез процесуалния си представител адв.В.В.- САК, атакува постановения
съдебен акт като неправилен и необоснован. Поддържа се, че дори да бъде прието,
че поради дългосрочността на вербалната агресия от страна на подсъдимия Е.,
прагът на поносимост на пострадалата е бил повишен, то в конкретния случай
деянието е предизвикало у нея основателен страх. Като доказателство за това се
сочи, че за първи път агресията не е била просто вербална, а подсъдимият е
държал в ръката си предмет, с който се е насочил към Д. и е отправил заканата.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
помещението, в което са се развили процесните събития е било заключено, за
което съобщава не само пострадалата, но и Ж.С. – баба на подсъдимото лице.
Счита
постановената присъда за неправилна, а обвинението доказано по безспорен и
несъмнен начин. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови
нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В депозирано
писмено становище подсъдимият П.Е., посредством упълномощените си защитници
адв.М.Д. и адв.Б.Х., възразява срещу внесените въззивна жалба и въззивен
протест, ведно с допълненията към тях, като намира същите за неоснователни и
немотивирани. Посочва се, че Софийският районен съд е достигнал до правилни
изводи за установена по несъмнен начин несъставомерност на така повдигнатото
обвинение по НК от обективна и субективна страна. Поддържа се, че макар и
мотивацията на районния съд относно фактическата обстановка да не може да бъде
споделена, доколкото е изводима единствено от твърденията на пострадалото лице,
то крайният извод на решаващия съдебен състав е правилен и законосъобразен. В
тази връзка, моли се атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
В протеста и жалбата не
се иска събирането на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В
откритото заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста в частта, касаеща престъплението по
чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, извършено на 21.12.2017г., като счита, че при
правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно е
оправдал подсъдимия Е. за посоченото деяние. В останалата част, а именно за
второто деяние, включено в продължаваното престъпление, изцяло се солидаризира
с доводите на районния съд.
Повереникът
на пострадалата Д., адв. В. – САК, поддържа изцяло депозираната жалба, по
подробно изложени в нея съображения. Счита за недопустимо обсъждане прага на
търпимост на пострадалата при деяния от този вид, за да се преценява налице ли
е основателен или обоснован страх при поведение като инкриминираното. Предвид
изложеното, моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нов
такъв, осъдителен по характер. Алтернативно моли, в случай че въззивният съд
счете, че не са налице доказателства за обвинението по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК, деянието да бъде квалифицирано като такова по чл.144, ал.1 от НК.
Защитниците
на подсъдимото лице адв.Д. и адв.Х.,
молят депозираните жалба и протест да бъдат оставени без уважение, като
оправдателната присъда, постановена от Софийския районен съд, бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна. Адв.Д. излага, че защитата също не се
съгласява с фактологията, описваща първото деяние, която е възприета
безпротиворечиво от първостепенния съд, но е важно формираното убеждение по
отношение на субективния момент, срещу който има събрани достатъчно доказателства
и доказателствени източници, същите непротиворечиви и разкриващи една
обстановка на комуникация между подсъдимия и пострадалото лице, която е
обичайна за тях. Сочи, че същото представлява лексика и вербални подмятания на
твърдения, фрази и определен речников обхват, който е бил абсолютно типичен във
взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата.
Подсъдимият Е. пред
въззивния съд се придържа към казаното от процесуалните му представители. Не се
признава за виновен. Моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция,
като сочи, че никога не е бил пострадалата, че я е обичал и не я е заплашвал.
Твърди, че не е имал намерение да навреди нито на нея, нито на семейството й.
Били се карали, но след това винаги се е извинявал и е обяснявал защо го прави
и с какви мотиви, като всичко било в рамките на нормалното.
В последната си
дума заявява, че желае присъдата на СРС да бъде потвърдена, че не е удрял и не
е заплашвал пострадалата.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК,
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице
основания за нейното частично отменяне и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият П.Е. да бъде признат за виновен по обвинението
за извършено на 21.12.2017г. престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1
от НК, с пострадал Г.Я.Д., като присъдата бъде
потвърдена в останала й част като правилна и законосъобразна. Съображенията за
това са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, въз основа на която,
първата инстанция е достигнала до частично верни изводи относно приложимото
право. Във въззивното производство не бяха
установени нови фактически положения, различни от установените при
разглеждането на делото в първата инстанция.
Въззивният съд,
след преценка на всички доказателства по делото, като съобрази депозирания протест и допълнение към него, въззивната жалба и допълнение към нея, писменото становище на подсъдимото лице по посочените протест и жалба,
както и становищата и възраженията на страните в съдебно
заседание,
възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.И.Е. е роден на ***
***, с адрес в гр.София, ж.к.„*********,
ап.119, българин, с българско гражданство, неосъждан,
неженен, с основно
образование, трудово ангажиран, ЕГН **********.
В периода между
2015г. до края на 2017г. подсъдимият П.Е. и пострадалата Г.Д. били в интимни
отношения, като многократно преустановявали връзката помежду си, след което
отново я възобновявали. Причина за разделите им било поведението на подсъдимия Е.,
който изпитвал ревност към свидетел Д., не я пускал да излиза с приятели, често
отправял обиди и закани спрямо нея. През месец декември 2017г. отношенията
между двамата отново били влошени поради посоченото поведение на подсъдимия.
На 21.12.2017г.
около 15:00 часа, свидетел Г.Д. се намирала в жилището, обитавано от подсъдимия
и собственост на неговата баба – свидетел Ж.С., находящо се на адрес в
гр.София, ж.к.“*********, ап.****. В момента, в който свидетел Д. поискала да
си тръгне и да се прибере вкъщи при родителите си, подсъдимият Е. се ядосал,
взел в ръката си отвертка, която се намирала на масата в стаята му и държейки я
тръгнал заплашително към свидетел Д. с думите „Ще те наръгам! Аз съм сам, не ми
пука от нищо!“. В уплахата си, че подсъдимият ще осъществи изречената закана,
свидетел Д. се свила на леглото и започнала да плаче, като междувременно
подсъдимият хвърлил по нея четка за коса, която я ударила в гърба. Малко след
като подсъдимият се успокоил, свидетел Д. успяла да напусне жилището му.
Прибирайки се в дома си, същата разказала на родителите си за случилото се в
апартамента на подсъдимия.
На неустановена
дата в края на месец декември и след случилото се на 21.12.2017г. в апартамента
на подсъдимия, между последния, свидетел Д. и нейните родители била проведена
среща. На същата подсъдимият заявил, че вече се е променил и занапред ще се
държи добре с Г.Д., поради което и двамата продължили да поддържат контакт
помежду си.
На 07.01.2018г.
подсъдимият се обадил на свидетел Д., като я помолил да отиде при него в
жилището му в ж.к.“Борово“, като същата се съгласила. Пристигайки на място,
подсъдимият за пореден път проявил грубо отношение към нея, започвайки да я
обижда, поради което и Д. поискала да си тръгне. Първоначално подсъдимият не позволил
свидетел Д. да напусне жилището въпреки желанието й, но впоследствие тя успяла
да го склони, като междувременно се обадила на своята майка да я посрещне на
автобусна спирка на автобус № 204, находяща се в ж.к.“Дружба 2“. Докато
пътувала в автобус № 204, на телефона на свидетелката, чрез мобилното
приложение „Месинджър“, постъпили текстови съобщения със следното съдържание:
„Някой ден децата ми ще ти се смеят. Ходи си при С., нали ти е по – добре при
него. Ходи с който искаш. Аз знам кой съм. Ходи си прави суингове. Еби се,
прави каквото искаш, ама не ме намесвай, че ще ти пръсна черепа. Цялата ти рода
се ебете, боли ме. Аз знам кой съм и никой не може да ми каже една дума, а ти
ще съжаляваш, казвам ти, защото аз не се продавам, Габриело, или как да кажа.
Не ме боли, аз знам кой съм, за разлика от тебе, марионетко. Хахахаха. Ще
видиш, ще ти се смея занапред във времето щом си толкова голяма. Еби си майката
бе, прошляк, курва миризлива. Пфф. Такива като тебе колкото искаш. Пак само си
губиш времето... Еби си майката бе, курво. Ти си курва, не разбираш ли,
свиркаджийка, не разбираш ли? Ква си мърша, ти ми отвори очите, курво“.
Непосредствено след като се прибрала в дома си, свидетел Д. показала на
родителите си получените съобщения на мобилния си телефон.
Случилото се
предизвикало у свидетел Д. и семейството й сериозно безпокойство, вследствие на
което на 08.01.2018г. били сигнализирани органите на реда при 08 РУ – СДВР.
В хода на
разследването по досъдебното производство е
назначена и изготвена
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на
свидетел Г.Я.Д., във връзка с отправените от подсъдимия
П.И.Е. закани. Видно
от заключениeто на експертизата,
възприетите от Г.Д. закани от страна на подсъдимото лице са
възбудили у нея
реално обоснован, основателен страх при наличие на слабо
изразена промяна във виталните показатели, но на фона на емоционална
изравненост, като защитен механизъм, максиращ дълбока психична и емоционална
изчерпаност при продължителен период на живота в стрес, психическо и заплахи за
физическо посегателство върху личността, като изрично е посочено също така, че
освидетелстваната живее в постоянен страх от физически и психически тормоз и
страх за живота си.
На подсъдимия П.Е.
също е изготвена КСППЕ, от която е видно, че вещите лица са правили изследване
на подсъдимия именно във връзка с инкриминираните случаи. Вещите лица са
заключили, че подсъдимият е психично здрав, като по време на инкриминираните
деяния се е намирал в състояние на просто алкохолно опиване, при правилна
ориентация в реалната действителност, реагиращ в нормата на психичната дейност
на стимули от действителността, но с количествена промяна в състоянието на
съзнанието, което е довело до недооценъчност с недостатъчна критичност на
преценките, действията и вземането на решенията. Според заключението,
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като психичното му състояние не е пречка за участието
му по делото.
В хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд е допусната и изготвена допълнителна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза на свидетел Г.Д., изготвена от
вещи лица д-р М.К. и псих. Д.З.. Видно
от заключението на посочената експертиза, актуалното състояние на Д. се
характеризира с повишено ниво на стрес, умора и опустошеност, вследствие
продължителна фрустрация. Изпитва напрежение, безпокойство и тревожност, страда
от известна загуба на увереност в резултат на понесени травматични изживявания.
Въз основа на изнесените данни, според експертите може да бъде направен извод,
че на 21.12.2017г. освидетелстваната Д. е преживяла реален страх от поведението
на подсъдимия – понесена физическа агресия и отправените й закани с отвертка.
Предвид описаното състояние и невъзможността да напусне стаята, реакцията й е
била пасивно себезащитна.
Така изяснената
фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по
делото в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г.Д. – частен обвинител
(включително приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2
от НПК); Я.Г.Д.(включително приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1
и т.2, предл.2 от НПК); Ж.С. (частично), Л.Е.(частично) и В.Т.(частично);
обясненията на подсъдимия П.И.Е. (частично); заявление до 08 РУ – СДВР;
протокол за оглед на веществени доказателства; извлечения от мобилно приложение
„Месинджър“, заключението на коплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза на свидетеля Г.Я.Д.; заключение на допълнителна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза; заключение на КСППЕ на подсъдимото
лице, справка за съдимост на същия, както и останалите писмени доказателства,
приобщени към делото по съответния надлежен за това ред по НПК.
I.
Относно инкриминираното в обвинителния акт деяние,
осъществено на 21.12.2017г.
Фактическите
констатации относно деня и мястото на инкриминираното деяние, настоящата
съдебна инстанция счита, че се извеждат по несъмнен начин от всички налични по
делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от
главния факт, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият
материал е непротиворечив.
По отношение
наличието или липсата на конкретното инкриминирано поведение на подсъдимия в
процесното жилище, касаещо отправена закана за убийство, обективирана както
чрез действие, така и вербално, което в крайна сметка е довело до основателен
страх у пострадалата за осъществяването му, по делото са събрани две групи
взаимноизключващи се твърдения. Въззивният съдебен състав
споделя анализа на доказателствената съвкупност, направен от районния съд в
тази насока, въз основа на който обаче достигна до различни правни изводи.
От една страна, подсъдимият
Е., в депозираните си в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
обяснения твърди, че не е имало ситуация, в която да е посягал с отвертка към Г.Д.
и да е изричал инкриминираните думи „Ще те наръгам! Аз съм сам, не му пука от
нищо!“. От друга страна, на обясненията
на подсъдимия, се противопоставят показанията на свидетеля и частен обвинител Г.Д.
и тези на нейния баща Я. Д., които непротиворечиво, последователно и
взаимодопълващо се излагат данните за времето, мястото и поведението на
подсъдимия по време на инкриминираните събития на 21.12.2017г., както и данни
за цялостното му поведение преди и след процесната дата.
При извършения анализ
на обясненията на подсъдимия, съдът неминуемо отчете обстоятелството, че същите
имат двояка природа, както като вид доказателствено средство, така и като
средство за защита, което предполага и интерес от благоприятен за него изход на
делото. Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото и изхождайки
от този принципен критерий, съдът прие за недостоверни обясненията на
подсъдимия, като градящи негова защитна версия и съставляващи несигурна
доказателствена основа, обрисуваща недостоверно обстоятелства от значение за
делото. Същите в конкретният случай се явяват изолирани и неподкрепени от
каквито и да било други доказателствени източници.
В тази връзка, настоящата
съдебна инстанция, също както и първоинстанционната такава, счете, че
правдивата картина на обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и във връзка с инцидента
от 21.12.2017г. е обрисувана от разпитаните в хода на съдебното следствие пред
СРС свидетели Г.Д. и Я. Д.. Съдът, като цени показанията на посочените
свидетели предвид евентуалната им заинтересованост – свидетел Г.Д. е пострадало
лице в производството и конституирано в процесуалното качество на частен
обвинител, както и близките родствени отношения, в които се намира със свидетел
Я. Д./нейн баща/, кредитира същите като последователни и безпристрастни, поради
което няма основание показанията им да останат извън фактическите констатации
на съда. Този решаващ от гледна точка на доказателствените констатации извод се
гради на принципното разбиране, не за многобройността на свидетелите, а с оглед
еднопосочното и правдиво излагане на фактите, интересуващи процеса, съпоставени
със спецификата на конкретния казус. Съдът приема за достоверни показанията на
свидетеля и частен обвинител Д. най-напред, защото те в детайли описват
обстоятелствата, които са съпътствали и следвали инцидента, както и
инкриминираното поведение на подсъдимия, второ – защото тези показания се
припокриват изцяло с показанията на св.Д., който е възприел състоянието на
пострадалата непосредствено след инцидента и трето – защото последните се
подкрепят напълно и от изготвените по делото експертни заключения. Изложените с
показанията на свидетелите факти се кредитират изцяло като логични и обективно
описващи възприятията им на основните факти, подлежащи на доказване. Липсват
съмнения относно установеното с тях. Този състав на въззивния съд е на мнение,
че заключенията на КСППЕ на пострадалата потвърждават както заявеното от нея,
така и твърденията на свидетеля Д., че същата е била силно уплашена от
случилото се на инкриминираната дата в жилището на подсъдимия Е., което е и още
едно допълнително основание съдът да кредитира заявеното от свидетелите, тъй
като същото кореспондира напълно със становището на вещите лица, което е
експертно такова и почива на обективна преценка.
В този смисъл
следва да се отбележи още, че изолирани остават твърденията на подсъдимия Е.,
че подаването на жалба е единствено и само заради бащата на пострадалата, който
бил против техните взаимоотношения, както и че пострадалата е искала да оттегли
същата. Действително, Д. е депозирала жалбата в 08 РУ – СДВР съпроводена от
своя баща, като последното е житейски логично, предвид продължаващите лични
взаимоотношения между пострадалата и подсъдимия и изпитвания от последната основателен
страх от поведението му. Дори и да се приеме, че сигнализирането на органите на
реда е било инициирано от Я. Д., това обстоятелство не би могло да се тълкува
като желание от негова страна да навреди на подсъдимия Е., а на незнанието докъде
може да стигне той в своите действия.
Въззивният съд,
също както и първоинстанционния, цени и показанията на останалите, разпитани в
производството лица – свидетел Ж.С. – баба на подсъдимото лице, свидетел Л.Е.–
майка на подсъдимия, както и свидетел В.Т., единствено в частта, касаеща
личните им възприятия за предхождащите и последващите взаимоотношения между
подсъдимия и пострадалата Д..
Настоящият състав
на съда,
за разлика от първостепенния такъв, не намери основание
да не кредитира заключението на КСППЕ,
изготвено на досъдебното
производство на
пострадалата. Видно е, че вещите лица са провели и лична беседа с пострадалата,
като логично е да дадат отговор на въпроса дали е изпитала страх преди всичко и
най- вече на база на споделеното от нея самата, тъй като тя е човекът, който
може да заяви какво е изпитала в този момент. Видно
е, че вещите лица не са разчитали единствено и само на нейните твърдения, а са
направили изводите си и на база на своите експертни познания и проведените
изследвания, което сочи, че те не са преценявали дали твърденията на
пострадалата за случилото са верни или не, а са правили експертни заключения с оглед
извършеното от тях освидетелстване на последната.
Същевременно, при изготвяне на заключението,
вещите лица са взели предвид не само инкиминирания
случай,
но и отношенията като цяло между подсъдимия,
пострадалата и нейното семейство, които предхождат, респ. които са
последвали визираното инкриминирано поведение.
Това е и нормално, за да може да се прецени дали се касае за изолиран инцидент
или има натрупване на напрежението между пострадалата и подсъдимия, респ. как
се отразява това на техните отношения и дали е нормално или не тя да изпита основателен страх от подобно поведение на подсъдимия,
каквото се твърди да е имал той, в зависимост и най- вече с оглед на сложилите
се в дългосрочен период от време техни взаимоотношения.
Ако е считал, че
заключението не дава обективен и компетентен отговор на поставените задачи,
първостепенният съд е следвало да назначи нова повторна експертиза, а не да се
задоволи да не кредитира заключението на тази с мотив, че
отговорът на въпроса за изпитания от освидетелстваната Д. реален страх касае
момента на освидетелстването, а не инкриминирания такъв, поради което е и
ирелевантен за предмета на доказване. Същият е назначил допълнителна,
а не повторна експертиза, която да съобрази и новопостъпилите по делото
доказателства, внасяйки пълнота в експертните заключения. Въззивният съд,
за разлика от първостепенния, не намери да са
налице пороци на заключението, за които сочи в мотивите си първата инстанция,
поради което кредитира същото изцяло, доколкото счита последното за компетентно изготвено, правилно, обосновано и
напълно кореспондиращо със заключението на назначената и изготвена допълнителна
експертиза, поради което и не счете за необходимо да назначава
повторна КСППЕ на пострадалата.
В заключение
въззивният съд намира, че събраните в производството гласни и
писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват извършване на
деянието от страна на подсъдимия, механизма на същото, времето и мястото на
деянието и конкретните действия и изрази,
предприети и изречени от него при това по начина, по който те
са описани в обвинителния акт на Софийска районна прокуратура.
С оглед изложеното
и в изпълнение на задълженията си да извърши собствена преценка на
доказателствата по делото, СГС прие самостоятелно своя фактическа обстановка,
която не се различава от тази,
възприета от първостепенния съд по въпроса за осъщественото
от подсъдимия
поведение на инкриминираната дата и място. Въз основа на така събрания доказателствен материал по
делото обаче, въззивният съд достигна
до други, различни от тези на първостепенния такъв,
правни изводи досежно доказаността на обвинението и съставомерността на
инкриминираното деяние.
Първоинстанционният
съд е приел обективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние,
поставяйки в основата на правните си изводи обстоятелството, че през целия
период на интимни взаимоотношения между подсъдимия Е. и пострадалата Д.,
подсъдимият се е държал агресивно спрямо нея, като е проявявал вербална агресия
с отправяне на обиди и закани, респ. инкриминираното деяние на 21.12.2017г.
представлява едно типично поведение, неотличаващо се от обичайното такова,
поради което и заканата не е била от естество да възбуди основателен страх у
адресата й, че би могла да бъде осъществена.
Напълно
противоположно е становището на настоящия съдебен състав относно визираните взаимоотношения
между пострадалата и подсъдимия Е., които макар да не са инкриминирани, без
съмнение са допринесли за възможността пострадалата да разграничи „типичното“ и
„обичайното“ му поведение от ескалиралото такова, значително надхвърлящо като
интензитет досегашните му прояви. В конкретния случай заплашителното тръгване
към пострадалата с отвертка в ръка с думите „Ще те наръгам! Аз съм сам и не ми
пука от нищо!“, са възприети сериозно от пострадалата и са възбудили у нея
основателен страх от осъществяване на заканата и от извършване на
престъплението спрямо нея именно поради обстоятелството, че заканата не е била
само вербална, напротив – същата е съпроводена с действие. В допълнение, както
самата пострадала твърди, единствената причина да се успокои подсъдимият е
това, че същата е били силно разстроена и е плачела, поради което той й е
позволил да си тръгне. Още един факт, който сочи, че действията на подсъдимия
са били достатъчно агресивни и от такъв характер, че да предизвикат страх у
пострадалата, което е потвърдено както от нея, така и от нейният баща, който я
е видял непосредствено след случая, а не на последно място и от приетите по
делото експертизи.
Действително
установява се, че между подсъдимия и пострадалата са съществували дългогодишни
отношения, както и че е имало своеобразно напрежение между тях в отделни
периоди, в които подсъдимият неведнъж е проявявал вербална агресия. Проявената
упоритост от негова страна, именно във визираното му поведение, са допринесли
за това пострадалата да възприеме цялостното му поведение на 21.12.2017г. в
жилището му, сериозно и да се уплаши за себе си и за живота си. Фактът, че
между двамата е имало предишни конфликти и напрежение не води до омаловажаване
поведението на подсъдимия и до това свидетелят да не се уплаши в конкретния
случай и да пренебрегне поведението на подсъдимия – т.е. да го счете като част
от напрегнатите им взаимоотношения. Без значение какви са били тези отношения и
как те са се развивали до този момент, проявата на инкриминираната агресия от
страна на подсъдимия, изразяваща се както в думи „Ще те наръгам! Аз съм сам и
не ми пука от нищо!“, така и в заплашително тръгване към пострадалата с
отвертка в ръка, която е в състояние да нанесе тежки последици досежно живота
на човек, сочи на ескалиране на отношенията и на сериозност на поведението на
подсъдимия, което основателно е прието от пострадалата като сериозна заплаха за
живота й. Тази сериозност произтича и от това, че подсъдимият се е насочил
директно към пострадалата с отвертката в ръка, без значение дали е искал да я
наръга, да я сплаши или само да изрази гнева си. За да бъде възприето
поведението на подсъдимия от пострадалата като сериозна заплаха спрямо нейния
живот е допринесъл и фактът, че предметът, с който е действал подсъдимия е от
естество да й нанесе сериозни вреди.
В случая
поведението на подсъдимия Е. не може да се възприеме като обикновено проявление
на личните отношения между него и пострадалата Д.. Поведението му, изразяващо
се в инкриминираните негови действия, в това число и цялостното му поведение
при срещата им, включително хвърляне на четка за каса по пострадалата, свила се
на леглото от страх, обективират отправена от страна на подсъдимия закана за
извършване на престъпление против личността на пострадалата Г.Д., а именно на
престъплението убийство. Извод, който следва от упоритостта в поведението на
подсъдимия, от избраното от него средство, с което се е заканил и с което е
тръгнал директно към пострадалата, същото в съчетание с вербалната агресия,
съпровождаща конфликта.
Отправената закана
от страна на подсъдимия не само е могла да възбуди у пострадалата уплаха и
основателен страх от осъществяване на заканата и извършване на престъплението
спрямо нея, но дори е възбудила такъв страх, което е видно от заключенията на
приетите по делото КСППЕ. Отново следва да се посочи, че при изготвяне на
заключенията, макар и да са коментирали и последващ твърдян инцидент с
участието на подсъдимия и пострадалата, вещите лица са имали за задача да
анализират поведението на пострадалата и да отговорят на поставените въпроси
във връзка с инкриминирания случай от 21.12.2017г. – обстоятелство, видно от
самата експертиза, в която вещите лица изрично са посочили предмета на делото
по повод на който се изготвя заключението. Експертните заключения спомагат да
се прецени цялостното поведение на пострадалата и отношението й към случилото
се – дали тя възприема всички тези случаи сериозно или се касае за преднамерено
нейно поведение единствено и с оглед на това, че е образувано наказателно
производство във връзка с инкриминирания случай.
От друга страна
въззивният съд намира, че дори и без заключението на КСППЕ на пострадалата,
действията на подсъдимия, чрез които той е обективирал своята закана, са от
такова естество, че не само могат, но и реално предизвикват основателен страх
от осъществяването на заканата, както по отношение на пострадалата, така и
спрямо всяко друго живо човешко същество. Извод, който следва от използваното
от подсъдимия средство за изразяване на отправената от него закана – отвертка,
представляващо по своята същност оръжие, посредством което биха могли да бъдат
нанесени сериозни и непоправими вреди.
Без значение в
случая е дали поведението на подсъдимия е било предизвикано от предходни
конфликтни отношения между него и пострадалата. Без значение е дали това му
поведение е в резултат на избухване на нервите му или поради гнева, който се е
породил у него от предходни конфликти. Това е така, доколкото каквато и да е
била причината за поведението на подсъдимия, заканата е реална и тя според
въззивния съд обективно по своето естество е могла и е предизвикала основателен
страх у пострадалата. Този извод СГС прави с оглед цялостното поведение на
подсъдимия към инкриминирания момент, който освен отправянето на вербални
закани е проявил и активно действие – тръгнал към Д. с отвертка в ръка. В тази
ситуация житейски логично е пострадалата да е била уплашена, тъй като не е
могла да предвиди докъде ще стигне в действията си подсъдимият, които са по
своето естество такива, че е нормално да предизвикат страх у всекиго, спрямо
когото са насочени, предвид техния характер и с оглед използваното средство.
Предвид всичко
изложено съдът прие, че заканата не само е създала възможност за възбуждането
на основателен страх у пострадалата от извършване на престъплението, но че тази
закана действително е възбудила основателен страх у нея.
Следва да се посочи,
че законът има предвид само възможността за възникване на основателен страх у
пострадалия, като не е необходимо за съставомерността на деянието, пострадалият
действително да се е уплашил. В настоящия случай и с оглед на събраните по
делото доказателства съдът счита, че у пострадалата Г.Д. е възникнал такъв
основателен страх, като аргументи в тази насока вече бяха изложени.
Настоящият състав
на въззивният съд прие, че в случая е налице довършено престъпление, тъй като
пострадалата е възприела отправената към нея закана за извършване на
престъпление против нейната личност, като тази закана е стигнала до съзнанието
й.
Налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия за извършено от него
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, доколкото действията му са били
от естество да причинят сериозни увреди на пострадалата, тъй като същият е
тръгнал заплашително към нея с отвертка - средство, което би могло да
предизвика и смърт, като освен това тези му действия са били съпроводени и от
вербално изречени закани „Ще те наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!“. Ето
защо въззивният съд прие, че в случая е налице не само закана от страна на
подсъдимия спрямо пострадалата с насилие, но и с убийство.
С оглед трайно
установената практика на ВКС за съставомерността на деянието по реда на
цитираната разпоредба не е необходимо деецът, когато отправя заканата да има
предварително оформено решение да извърши убийство, нито да действа в
осъществяване на взетото решение, съответно не се изисква да е действал с годно
средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. С оглед
последното, несъстоятелни са доводите на първостепенния съд, че в настоящия
случай инкриминираното поведение на подсъдимия не води до категоричен извод за
закана с лишаване от живот на пострадалата в смисъл на това, че заканата, че
някой ще бъде наръган, подлежи на различни интерпретации относно това, в коя
част на тялото ще бъде намушкан, наръган и т.н., като това може да са както
жизненоважни части на тялото, непосредствено свързани с настъпване на смърт,
така и такива, които не предполагат лишаване от живот. Следва да се посочи в
този контекст, че ако е налице предварително решение за извършване на убийство,
в този смисъл и решение за засягане на жизненоважни части от тялото с
възможност да настъпи смърт, следва да се обсъди, дали не е извършено друго
престъпление - приготовление по чл. 117 от НК или опит за убийство по чл. 115
от НК и следващите от НК. Ето защо и е без значение дали подсъдимият е имал
намерение да реализира заканата си, респективно е без значение дали
действително е искал това или е целял само да сплаши пострадалата.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – предвиждал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е също така и
общественоопасните последици на същото и пряко ги е целял. Подсъдимият е имал
съзнание, че отправя към пострадалата закана за извършване на престъпление
срещу нейната личност, както и че тя е възприела същата и у нея може да
възникне и е възникнал основателен страх за осъществяване на престъплението
против личността й. Той е бил напълно наясно какво държи в ръцете си, като е
бил напълно наясно и с обстоятелството, че пострадалата е близо до него и че същият
е могъл да я засегне със средството, което е държал в ръката си, като е бил
напълно наясно и с цялостното си агресивно поведение, непровокирано по никакъв
начин в конкретния случай от пострадалата. Подсъдимият е целял заканата с
престъпление против личността на пострадалата да бъде възприета от нея и тя да
изпита страх от осъществяването й. Съдът прие, че се касае за пряк, а не за
евентуален умисъл, тъй като подсъдимият абсолютно целенасочено и съзнателно е
тръгнал с отвертка към пострадалата, която е възприел на близко разстояние от
себе си, като е възприел и възможността да я наръга. В този смисъл той е искал
да извърши тези действия и съзнателно ги е извършил, като неизбежно е съзнавал
и как биха могли да бъдат възприети те, респ. какво биха предизвикали у всеки
нормален човек - реакция на стрес, на уплаха за живота му с оглед на
използваното средство и предвид на конкретно извършените действия, съчетани с
криминализираната в настоящия случай вербална закана „Ще те наръгам! Аз съм сам
и не ми пука от нищо!“. Използваните от подсъдимия заплашителни думи – „Ще те
наръгам! Аз съм сам и не ми пука от нищо!“, в контекста на емоционалната
отдалеченост и неангажираността му с близки до него хора, свидетелстват и сами
по себе си за готовността му да извърши престъпление, включително и най –
тежкото такова, без значение от последствията. Последното на собствено
основание способства за формиране на възприятия у адресата за реализиране на
съобщеното действие.
Умисълът на
подсъдимия е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК, а именно, че заканата срещу пострадалата е била с убийство, което е
било обективирано от подсъдимия чрез конкретно инкриминираното му физическо действие
и вербално.
II. Относно инкриминираното в обвинителния акт
деяние, осъществено на 07.01.2018г.
Законосъобразно
решаващият съд е приел, че събраните по делото доказателства не дават основание
да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Е. за извършено
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на 07.01.2018г. около
21.50 часа в гр.София, се заканил на Г.Я.Д. с убийство, изпращайки посредством
мобилното приложение „Месинджър“ до телефонен номер *********, ползван от Д.,
съобщения с текст: „....ще ти пръсна черепа“ /“....shte ti prusna cherepa”/ и
„курво скапана ще видиш ти аз ти казвам“ /“******shte vidish ti az ti kazvam”/,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което настоящият съдебен състав не констатира основания за ревизия
на атакуваната присъда в тази й част.
Въззивният състав
на съда намира, че при така описания механизъм на осъществяване на твърдяното
от Софийска районна прокуратура престъпление, а и с оглед правилото на чл.303
от НПК, следва категорично и безспорно да бъде установено авторството на
престъплението. По делото обаче липсват доказателства, които категорично да
установяват, че именно подсъдимият е автор на текстовите съобщения, с адресат Г.Д.,
изпратени посредством мобилното приложение „Месинджър“. Обстоятелството, че
пострадалата е получила съобщения във визираната социална мрежа, било то и от
профила на подсъдимия, не води до единствено възможен извода, че автор на
процесните съобщения е подсъдимият, доколкото е напълно възможно друго лице да
е изпратило съобщенията, още повече, че по делото не са били приобщени трафични
данни по реда на ЗЕС за установяване ползвателя на социалната мрежа, от която
са изпратени същите, респективно за установяване на IP- адрес и ползвателя му.
Събирането на подобни доказателства пред въззивния съд, макар и инстанция по
същество, също би било практически невъзможно, поради изминалия период от време
от инкриминираното деяние. В процесния случай в тежест на прокуратурата е било
предприемането на всички необходими действия с оглед осъществяване на
доказването не само, че е имало изпращане на подобни съобщения, но и че техен
автор е именно подсъдимият, а не друг човек. Посоченият пропуск не може да бъде
преодолян, поради което и съдът намира крайния извод на районния съд, че
събраните доказателства не могат да обосноват осъдителна присъда, за резонен.
При това положение – липса на категорично установяване авторството на
инкриминираното деяние, при наличието единствено на твърдението на
пострадалата, че именно подсъдимият е изпратил процесните съобщения, не може да
се направи обоснован и несъмнен извод, че П.И.Е. е извършил престъплението по
възведената от прокуратурата правна квалификация. Настоящият случай предполага
не емоционално пресъздаване на събитията по престъплението и възможното
надграждане и прибавяне на детайли от него, а безспорна доказаност на фактите,
които правят деянието съставомерно. Такова е изискването на процесуалния
наказателен закон и общите принципи на наказателното правораздаване въобще. В
противен случай съдът е задължен да постанови оправдателна присъда, което
първата инстанция в конкретния случай напълно обосновано е сторила. Този
решаващ извод се възприема изцяло и от въззивния съд, защото в допустимата от
закона степен той осигурява процесуална справедливост, като държи сметка за
наличните доказателства и особеностите на казуса.
III.
Във връзка с индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия П.И.Е..
Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
както и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият
състав отчете проявената от подсъдимия допълнителна физическа агресия – удар с
четка за коса в гърба на пострадалата, извън конкретно инкриминираните негови
действия, упоритостта в поведението му. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се отчете също така и фактът, че подсъдимият не е бил провокиран
по никакъв начин в конкретния случай от пострадалата, независимо от техните
предхождащи отношения.
Като съобрази
горните обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия Е. следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, а не по
реда на чл.55 от НК, доколкото в случая не са налице нито многобройни, нито
изключителни, или дори едно, смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Освен това определяне на наказание по реда на чл.55 от НК,
според въззивния съд, не би съответствало най - вече на тежестта на извършеното
от подсъдимия деяние, което според съда се отличава с висока степен на
обществена опасност. Не така стои въпросът с личността на подсъдимия, който
според настоящата инстанция макар и да е проявил агресия, не е личност с трайно
установени престъпни навици. Ето защо и съобразявайки горепосочените
обстоятелства, въззивният съд прие, че за постигане целите на наказанието и
най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, на същия следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година. Същото не
следва да бъде изтърпяно ефективно, доколкото е под 3 години, подсъдимият не е
осъждан, а според съда, дори и самият наказателен процес воден срещу него се
отразява и спомага за поправянето и превъзпитанието му. Предвид това и за постигане
целите на наказанието СГС прие, че същият не следа да изтърпи ефективно
наказанието от една година лишаване от свобода, а изпълнението на същото следва
да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.И.Е. да
заплати разноски по водене на делото и направени на досъдебното производство в
размер на 653,66 /шестстотин петдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/
лева в полза на СДВР и разноски по водене на делото, направени в хода на
съдебното производство пред СРС общо в размер на 979,20 /деветстотин седемдесет
и девет лева и двадесет стотинки/ лева - в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК сумата от 5 лева
за служебно издаден изпълнителен лист- в полза на бюджета на съдебната власт и
по сметка на СРС.
По посочените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.