Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 113
гр.Пловдив
27.01.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети
съдебен състав,гражданско отделение в открито съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1991/2019г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №276/07.06.2019г.
по гр.д.№1857/2018г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в,с което са отхвърлени предявените обективно
съединените искове-ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за
процесния имот,вр. с чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на
имота без съгласието на собственика в размер на 2000лв. за периода от
01.10.2017г.-31.07.2018г..Жалбоподателят счита решението за неправилно и
незаконосъобразно и като такова моли да се отмени същото и да се постанови ново,с
което да се уважат предявените искове.
Въззиваемите страни считат
решението за правилно и законосъобразно и молят същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на
страните,установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени
доказателства по делото жалбоподателя е придобил процесния имот с нот.акт №513/1961г.С
този нотариален акт същия е станал собственик и на ½ ид.част от
построената в имота полумасивна жилищна сграда.Не се спори между страните
относно имота,както и по това,че в един по-късен момент,са били пристроени още
две стаи,като след сключването на брака между ответниците,същите са заживяли в
тази къща.Установява се от показанията на свидетелите,разпитани в
първоинстанционното производство,а именно:К.,К.,И. и М.,че в къщата след като
са се оженили,са живели само и единствено ответниците,като същите са превил и
подобренията по тази къща,а ищците са заживяли в гаража,който се намира до
входната врата и е бил пристроен за живеене с всички необходими приспособления
за живеене.
От показанията на свидетелите
се установява,че в един много по-дълъг период от десет години ответниците са
владяли имота,като това свое владение са го демонстрирали явно и несъмнено и са
отблъсквали недвусмислено собственическите амбиции на ищците,поради което са
установили своето владение върху имота и са придобили по давност същия.При
условията на пълно и главно доказване в настоящия процес следваше ищците да
докажат,че те са владяли имота през периода от 1990г. насам,но такова доказване
липсва по делото,като нито от представените писмени,нито от представените
гласни доказателства може да се направи несъмнен извод,че ищците са владяли за
процесния период дворното място и къщата.Напротив,такова владение се доказа
единствено от ответниците,поради което правилно районния съд е отхвърлил ревандикационната
претенция,като настоящата инстанция намира решението за правилно и
законосъобразно и следва да го потвърди.Решението е правилно и по отношение на
отхвълената искова претенция по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение,тъй
като след като ищците не доказаха главната си претенция за ревандикация на
имота,то и претенцията за заплащане на обзещетение за ползването на имота съко
се явява неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд,поради което
решението следва да се потвърди и в тази му част.
Пред настоящата инсатнция са
претендирани разноски от страна на въззиваемите страни и такива следва да се
присъдят съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК за всеки от тях в
размер на по 500лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №276/07.06.2019г. по гр.д.№1857/2018г. по
описа на РС-Асеновград,I гр.с-в.
ОСЪЖДА Е.Д.Б. *** с ЕГН-********** и Ф.С.Б. *** с ЕГН-********** да
заплатят на Е.Е.Ч. с ЕГН-********** *** и И.Р.Ч. с ЕГН-********** *** направените
от тях разноски в настоящото производство в размер на по 500лв.петстотин лв./за
всеки от тях за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: