№ 60
гр. Разград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243300600149 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 21/19.03.2024 г. по нох дело № 583/2024 г. РС-Разград
признал подсъдимата Е. В. С. за невиновна в това, че на 22.08.2022 г. в гр.
Разград отнела от владението на В.Д.М. от село ***, обл. Разград, парична
сума в размер на 1250 лева без негово съгласие, с намерението
противозаконно да я присвои, като деянието не е маловажен случай и е
извършено в условията на повторност, и я оправдал по обвинението за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Недоволен прокурор от Районна прокуратура - Разград протестира
присъдата като незаконосъобразна и неправилна с искане за отмяната й и
постановяване на нова такава, с която подсъдимата С. да бъде призната за
виновна по възведеното й обвинение и да й бъде наложено наказание в
предвидените от закона рамки.
В допълнителни съображения, прокурорът изтъква освен
незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като счита, че същата е
постановена в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на
доказателствата. Прокурорът сочи, че първия съд оценил доказателствата в
разрез с действителния им смисъл; неоснователно и немотивирано съдът дал
приоритет на едни и игнорирал други доказателства; допуснал съществени
процесуални нарушения, свързани с неизвършено обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото и преценка на
1
доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при което достигнал до
неправилен извод за невиновността на подсъдимата. При установяване на
фактическата обстановка съдът се позовал единствено и само на показанията
на пострадалия, дадени в съдебно заседание, когато заявил, че намерил парите
още същия ден, в който подал сигнал до полицията за кражба. Изтъква се, че
пострадалия не заявил това обстоятелство при разпита му по време на
досъдебното производство. Прокурорът счита, че тези показания на
пострадалия са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по
делото и се явяват житейски недостоверни. В заключение отправя същите
искания към въззивната инстанция.
Препис от въззивния протест и от допълнението към него са връчени на
подсъдимата и защитника й. В предоставения за това срок, писмени
възражения не са постъпили.
С въззивния протест не са направени доказателствени искания.
С вх. № 3049/21.06.2024 г. по делото е постъпило възражение против
протеста от подсъдимата С. чрез защитника й по пълномощие адв. Н. Л. с
което протеста се оспорва като неоснователен. В същото се сочи, че присъдата
е правилна, законосъобразна и обоснована с молба за потвърждаването й като
такава.
Протестът се подържа и в съдебно заседание от представителя на ОП-
Разград на същите основания и със същите искания. Прокурорът предлага на
съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която да
признае подсъдимата за виновна по възведеното й обвинение и да й наложи
предвиденото за това деяние наказание в минимален размер – една година
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, предвид данните за
друго осъждане на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата адв. Л. изразява становище за
неоснователност на протеста и моли съда за потвърждаване на присъдата.
Счита, че обвинението против подсъдимата е недоказано, поради което
същата правилно и законосъобразно е призната за невиновна и оправдана по
възведеното й обвинение.
В лично изявление подсъдимата С. сочи, че подържа становището на
защитника. Заявява, че е невинна. Била осъждана, но си взела поука.
В последната си дума подсъдимата заявява, че иска да бъде оправдана.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните, на
основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:
Подсъдимата Е. В. С. е родена на *** в гр. ***, живее в гр. ***. Същата е
без образование, неомъжена, осъждана.
Свидетелят В.Д.М. /на 73 години/ е с двойно гражданство – българско и
турско. В България имал постоянен адрес в село ***, общ. Кубрат, обл.
Разград. На 22.08.2022 г. свидетеля В.М. посетил гр. Разград. В себе си носел
парична сума от 250 лв. Около 10:30 часа на същото дата от банкомат на банка
“ДСК“ в гр. Разград изтеглил парична сума в размер на 1000 лв. – 20 банкноти
2
с номинал по 50 лв. Цялата сума, с която разполагал М., след като изтеглил
парите от банкомата била в размер на 1250 лв. Тези пари М. прибрал в
чантичка която носел. След това отишъл до кооперативния пазар в гр. Разград,
като имал намерение да си купи храна. Той посетил хранителното заведение
за бързо хранене — собственост на свидетеля Б.Т., което се намирало на
кооперативния пазар в гр. Разград, на ***. В 10:40 часа М. застанал на
търговския тезгях на заведението за бързо хранене. По същото време там били
подсъдимата Е. С. и придружаващата я Х.М.И., които същия ден били дошли в
гр. Разград. В момента в който свидетеля М. застанал до тезгяха до него се
приближила подсъдимата Е. С.. Свидетелят М. видял подсъдимата С. в
непосредствена близост и приел, че тя също има намерение да си закупи
храна, поради което й предложил да й отстъпи своя ред и да я пусне да си
напазарува преди него. Подсъдимата С. отказала, като застанала от ляво на М..
Придружаващата я Х.И. стояла в близост, но малко по-встрани. След това
подсъдимата С. преминала отново от дясната страна на М.. Последният
поръчал и заплатил закупената от него храна, след което се подпрял на тезгяха,
за да изчака получаването на заплатените от него продукти. Подсъдимата,
която още била от дясната му страна в един момент се приближила много
близко до него, след което, придружена от Х.И. се отдалечила от заведението
за бързо хранене. Малко по-късно, след като М. се нахранил, той решил да си
закупи бира. Отишъл пред търговския тезгях и бръкнал в десния джоб на
панталона си, но парите му не били там. Понеже смятал, че е оставил парите в
джоба си, той се обезпокоил и попитал свидетеля Б.Т. дали е забравил парите
си на тезгяха, когато е пазарувал преди това. Свидетелят Т. му отговорил, че
не е виждал никакви пари там, освен дадените от него пари за заплащането на
покупката. Притеснен от това, че не може да намери парите си М. подал
сигнал до органите на полицията за извършена кражба, което станало повод по
случая да бъде извършена проверка. Впоследствие М. тръгнал да се прибира
към гр. Кубрат и /според твърденията му пред съда/, тогава проверил и в
чантичката си и намерил всичките си пари там. Месеци след
инкриминираната дата, разпитан като свидетел на 23.05.2023 г. в хода на
започналото досъдебно производство, свидетелят М. отново давал показания в
смисъл, че парите му са откраднати и не съобщил на разследващите, че бил
намерил парите си.
В хода на проверката, свидетеля Б.Т. предоставил на полицейските
служители видеозапис от камерите за видеонаблюдение, които били
монтирани пред павилиона му и обхващали района пред търговския тезгях. На
досъдебното производство относно този видеозапис била назначена съдебно-
техническа и лицево-идентификационна експертиза, вещото лице по която
сочи в заключението си, че при изследване на признаците за външността на
лицето В.Д.М. - форма на лицето, чело и линия на косата, уши, брадичка,
може да се направи извод, че едно от лицата присьстващи на предоставения
видеозапис е лицето В.Д.М., обозначен с №1. Вещото лице посочило, че на
видеозаписа е заснета подсъдимата Е. С., която е обозначена под № 2. На
видеозаписа е заснета и Х.И., която е обозначена под № 3. Записът е
възпроизведен и в съдебно заседание, и от същия е видно приближаването на
3
подсъдимата С. до свидетеля М. в заведението за бързо хранене, но не може да
се конкретизира нещо повече.
Подсъдимата е осъждана за кражби и е търпяла наказание лишаване от
свобода.
Очертаната фактическа обстановка, която се споделя и от въззивната
инстанция, първоинстанционният съд приел за установена въз основа на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства. Съдът подложил на обстоен анализ
доказателствата по делото. Дал вяра на показанията на свидетеля М., дадени
от него по време на съдебното следствие, след съпоставянето им с
показанията на свидетелите Б. и Т., обясненията на подсъдимата, както и
кадрите от възпроизведения видеозапис. В заключение, независимо от
констатираните противоречия в показанията на свидетеля М. и недостатъчно
логичните му обяснения за това, съдът приел да даде вяра на последните му
показания, според които той впоследствие намерил липсващите му пари в
чантата, която носел със себе си същия ден. Анализирайки другите
доказателства и съпоставяйки ги с последните показания на М., съдът не
намерил достатъчно доказателства, които да му дадат основание да възприеме
показанията на свидетеля от досъдебното производство. Възпроизведеният
видеозапис също не дал възможност на съда да направи категорични изводи
относно действията на подсъдимата С. в контекста на обвинителната теза.
Съдът отказал да сподели становището на прокурора за оказано върху М.
въздействие във връзка с даваните от него противоречиви показания относно
главния факт, поради липса на реални данни в тази посока. В заключение
съдът приел за възможна ситуацията, която М. посочил в последните си
показания, поради което приел, че обвинението против подсъдимата се явява
недоказано.
Този краен извод на първия съд се възприема и от настоящата инстанция
по същите съображения.
Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а съгласно ал. 2 от същия
член, присъдата не може да почива на предположения. В настоящия случай
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Твърдението на М., че намерил
впоследствие парите, за които съобщил, че са му откраднати не се опровергава
категорично от останалите доказателства. Няма преки свидетели на
посоченото в обвинителния акт деяние, извършено от подсъдимата. Кадрите
от приложения видеозапис също не дават възможност да се направи
категоричен извод, че подсъдимата е отнела процесната сума от М. по същото
време и на същото място. Изразеното от прокурора предположение за
въздействие върху М. да промени показанията си не е подкрепено с никакви
доказателства.
Изявлението на подсъдимата пред свидетеля Б., че не е извършила
кражба, но ще върне сумата за да няма проблеми, сами по себе си също не
дават основание обвинението да се приеме за доказано.
При тези обстоятелства правилно и законосъобразна подсъдимата С. е
4
призната за невиновна и оправдана по възведеното й обвинение по чл. 195, ал.
1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
По протеста:
На първо място в протеста се изтъква, че първия съд допуснал
процесуални нарушения свързани с неизвършено обективно всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото и преценката на
доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като неоснователно и
немотивирано дал приоритет на едни и игнорирал други такива в резултат на
което стигнал до неправилен извод за невиновността на подсъдимата.
Това становище на прокурора не се споделя от въззивната инстанция.
Противно на твърденията в протеста, първия съд обстойно изследвал всички
факти и обстоятелства свързани с авторството на деянието. Изследвал
показанията на М. от досъдебното производство и тези дадени пред съда, като
ги съпоставил показанията на М. с станалите доказателства при което стигнал
да крайния извод за недоказаност на обвинението.
Становището на прокурора за липса на житейска недостоверност на
твърденията на М., за си спомни след година и половина, че си е намерил
парите, не се споделя от въззивния съд. Не е ясно на какво основава
становището си прокурора. По делото няма данни през този период
подсъдимият да е преживявал други подобни случки, поради което да е налице
съмнение за коя точно дава показания. Обратно на това, въззивния съд намира
за житейски оправдано М. да си спомни след година и половина обстоятелства
по делото, включително и че е намерил парите си, предвид цялата ситуация
свързана с размера на сумата, даване на обяснения пред полицейски служител,
даване на показания в досъдебното производство и т.н.
Въззивният съд намира за неоснователно становището на прокурора, че
при оценъчната си дейност първия игнорирал показанията на свидетелите Т. и
Б., както и на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза. В
мотивите се си съдът обсъдил показанията на тези двама свидетели
посочвайки, че свидетеля Т. видял две жени до М., но не видял нищо по-
конкретно. Свидетеля Б. заявил в показанията си, че не дали лично пред него
М. е проверил на всички възможни места за липсата на парите, макар и да
имал такава практика. Заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза също не дава основание за категорични изводи относно
авторството на деянието.
По тези съображения и на основание чл. 338 от НПК протестираната
присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/19.03.2024 г. постановена по нох дело №
583/2024 г. по описа на РС-Разград.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6