Р Е
Ш Е Н
И Е № 712
Гр. Видин, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, наказателно отделение, на седми октомври две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андрей Дечев
секретар П. Йорданова, прокурор…като разгледа
докладваното от съдия Дечев гражданско дело номер 612 по описа за 2020 г. по
описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен
иск от ищеца „БОНОНИЯ ТУРИСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Еделвайс“ № 3, представляван от Борислав Милчев
Василев ,против длъжника„ УНИВЕРСАЛ Ю“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Еделвайс“ № 3, представляван от Янка Михайлова
Кирилова, с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 6 490,90
/шест хиляди четиристотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки / лева
главница за периода от 2017г., 2018г. и 2019г., държавна такса в размер на
129,82 лв. и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства : договор за наем № 4890 от 12.06.2007 г., акт 76, т. V, 2007г.,
вписан в службата по вписванията – Видин с № 4859 от 19.06.2007г., том III, №
197, парт. 21559, 44050 и последващите
го анекси.
Ищецът твърди, че на 21.02.2020 г. е подал
до съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
„Универсал Ю“ ЕООД , като било образувано ч.гр.д. № 408/2020 г. и
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и и е бил
предявен настоящият установителен иск. В съдебно
заседание оттегля иска в частта му по отношение на главницата и законната лихва
поради плащането им от длъжника и претендира направените разноски в размер на
129,82 лв. /сто двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ и 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева / адвокатско възнаграждение, за което е представил
списък на разноските.
Ищецът изяснява, че е бил сключен договор за наем № 4890 от
12.06.2007 г., акт 76, т. V, 2007г., вписан в службата по вписванията – Видин с
№ 4859 от 19.06.2007г., том III, № 197, парт. 21559,
44050 и последващите го анекси, между ищеца –
наемодател, и ответника по делото -
наемател.
. По силата на този
договор ответното дружество е получило описания в молбата и приложения договор
за наем недвижим имот, като ищецът твърди, че е заплатил на Община –Видин процесната сума като данък и такса битови отпадъци В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответника „Универсал Ю“
ЕООД, като се признава иска и се твърди изплащане на цялото задължение като
главница и разноски, за което са приложени съответните разплащателни документи
за това
Процесуалният представител на ищеца в
съдебно заседание заяви, че оттегля иска си по отношение на главницата и
законната лихва.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
За основателността на претенцията в тежест на
ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение,
както и надлежно обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване
са всички обстоятелствата, включени във фактическия състав на спорното право -
че страните са били в договорни отношения по договор както и че вземането е изискуемо.
От приложеното ч.гр.д. № 408/2020 г. по
описа на ВдРС се установи, че съдът е издал в полза
на „БОНОНИЯ ТУРИСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. „Еделвайс“ № 3, представляван от Борислав Милчев Василев ,против
длъжника„ УНИВЕРСАЛ Ю“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Еделвайс“
№ 3, представляван от Янка Михайлова Кирилова заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: от 6 490,90 /шест хиляди четиристотин и
деветдесет лева и деветдесет стотинки / лева главница за периода от 2017г.,
2018г. и 2019г., държавна такса в размер на 129,82 лв. и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като длъжникът е бил открит на
известния му адрес и е подал възражение в законовия срок, съгласно чл. 415, ал.
1 от ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е по делото, че ищецът и ответникът са били в
договорни правоотншения възникнали от договор договор за наем № 4890 от 12.06.2007 г., акт 76, т. V,
2007г., вписан в службата по вписванията – Видин с № 4859 от 19.06.2007г., том
III, № 197, парт. 21559, 44050 и последващите
го анекси. Представеният по делото договор установява възникналото наемно
правоотношение между ищеца и ответника. Ищецът признава, че ответникът е
заплатил по договора след завеждане на иска цялата сума за главница и лихва по
делото и оттегля иска си в тази му част, като претендира само направените от
него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Налага се извода, че в настоящото производство
предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат
извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението
по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими
само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното
производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на
чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по чл. 422 ГПК, респ. чл.
415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса, тъй като с извършените плащания
е платена претендираната от ищеца сума. Т.е. към
момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната
с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба,
следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в
пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница и лихви , то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ГПК. Действително ответникът по делото успя да
установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на
иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите от него суми.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235,
ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за установяване дължимост
на главница и законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, поради погасяването им, респективно същият
следва да бъде отхвърлен. Ищецът не твърди по делото да има други вземания по
договора, а дори да се приеме, че има, то това би било предмет на друг процес. Освен
това в съдебното заседание ищецът е оттеглил иска си по отношение на главницата
и лихвите и претендира единствено заплащане на направените разноски по водене
на делото.
Законната лихва представлява
обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на изпълнението на неговото
парично вземане, която се присъжда като законна последица от основателността на
предявената претенция. Когато основателно претендираното
вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса,
законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца в случай че
ответникът е изпаднал в забава независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй като
претенцията му поначало е основателна, но в случая законна лихва е претендирана единствено в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но не и в петитума
на исковата молба по установителния иск и исковият
съд няма да се произнася по нейната дължимост или не.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна
вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай
ответникът е дал повод за образуване на производство – по делото се установи,
че в негова тежест са възникнали претендираните
парични задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е
извършено в хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено след подаване на исковата молба.
Ответникът следва на общо основание да понесе отговорността за направените от
заявителя в заповедното и исковото производство разноски.
Съобразно представения списък на
разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършени такива, разноските на
ищеца в исковото производство са за дължимата държавна такса за завеждане на
делото в размер на 129,82 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Поради изложеното и на основание чл.
235, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „БОНОНИЯ
ТУРИСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Еделвайс“ № 3, представляван от Борислав Милчев Василев , установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на длъжника„
УНИВЕРСАЛ Ю“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Еделвайс“ № 3, представляван от
Янка Михайлова Кирилова следните суми: от 6 490,90 /шест
хиляди четиристотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки / лева главница за
периода от 2017г., 2018г. и 2019г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4141295/24.02.2020 по ч. гр.
д. № 408/2020 г. по описа наВРС, като погасен поради
плащане в хода на съдебното производство и оттегляне на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер на размер на 129,82 лв. /сто двадесет и
девет лева и осемдесет и две стотинки/ и 360,00 лв. /триста и шестдесет лева /
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Видинския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: