Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 5894 по описа
за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, както и обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът С.Ю.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.Ч. е предявил против З. „Б.И.“
АД, ***, иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди –мъки и страдания,вследстие смърттта на баща му Ю.Х.Д. настъпила при ПТП на 11.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че вина за смъртта на баща му носи водачът на лек
автомобил марка
„Рено”, модел „Клио”, с д.к.№ *******– К.Б.
Б., който управлявайки процесното МПС по ул. „Христо Ботев“
в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда промила,
загубил управление над автомобила при преминаване на ляв завой и се блъснал в
крайпътно дърво. Твърди, че вината на водача е установена с влязла в сила присъда
, а самият автомобил е бил застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД по валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска по
основание и по размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение, с оглед на причинената вреда. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като се е возел в автомобила
без поставен предпазен колан. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и претендира разноски по делото.
По делото е привлечено като трето лице – помагач на
страната на ответника на основание чл. 219 от ГПК – К.Б.К., който в законноустановеният срок не е депозирал отговор по исковата
претенция.
По делото е приет за съвместно разглеждане в условията на
евентуалност от З. „Б.И.“ АД обратни искове срещу К.Б.К. с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за сума от 50
000 лева главница,като частичен от 150 000 лева представляваща
обезщетението, което застрахователят евентуално би платил на ищцата по иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.227,т.2,предл второ КЗ/отм./ за сумата от 15 427 лева като частичен от 46 283.79
лева- мораторна лихва начислена върху главницата за периода от
11.07.2012
год. до 21.07.2015 год. Регресното право се обосновава от ищеца по обратния иск с
установената с присъдата по наказателното дело употреба на алкохол (1.62
промила) от водача К.Б.К. и липса на
уведомяване за произшествието, поради което счита, че дружеството има право да
получи платените от него като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ суми. В тази връзка моли съда, в случай, че уважи претенцията по
първоначалния иск, да уважи претенцията по обратния главен иск и съответно
акцесорния за лихва.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие от 11.07.2014 г. , скица на
мястото на ПТП , фотоалбум и Присъда № 2/13.01.2014 г. на
Кюстендилски Окръжен съд по НОХД № 394/2013 г. се
установява, че на 11.07.2014
г. на път III - 623 при км 4+350, общ.Б.Д.е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил "Рено
Клио" с peг. № *******К.Б.К. в нарушение на 20,ал.1 и 2 ЗДвП и при условие на
алкохолно опиянение от 1.62 промила е изгубил контрол върху управлението на
автомобила и излязъл
вляво извън пътното платно, където се е ударил челно
в крайпътно дърво. След удара в дървото резултантната
сила го е върнала отново върху платното, а опорната контактна площ с
приложената сила, са довели до неговото преобръщане върху тавана на купето.
След като се е приплъзвал над 15 м и е погасил цялата си кинетична енергия,
окончателно се е установил в регистрираното положение от компетентните органи.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от
заключението на комплексната медицИ.ка и авто-техническа експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и професионално. При поднасянето на
автомобила след левия завой при излизане от селото, скоростта му е била не
по-малко от 100 км.ч. Причината за смъртта на Ю.Х.Д. са тежка черепномозъчна травма. Според експертите наличието на охлузвания
на специфични места по тялото на пострадалия дават основание да се допусне,че е
бил с колан при ПТП-то,но дори да не е бил,при спецификата на механизма на
ПТП-то,той едва ли би го предпазил от уврежданията.
От представената справка от Гаранционен фонд се
установява, че за автомобил "Рено Клио" с peг.
№ *******е била налице застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество З. „Б.И.” АД, по застрахователна полица № 02112001436943
валидна към датата на процесното ПТП.
По делото е представено Удостоверение
за раждане,от което е видно,че ищецът С.Ю.Д. е син на починалия Ю.Х.Д..
От показанията на свидетелите Зоя Василева и Георги
Загоров се установява, че ищеца като син на пострадалия Ю. Д. са били в добри
отношения,макар да не са живеели заедно поне от 10 години.Виждали са се често и
са поддържали връзка. Ищецът преживял трагично загубата на баща си,затворил се
в себе си и се отчаял. Според св.Загоров от 2 години ищецът живее и работи в
чужбина.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно
тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. За да се приеме, че е налице непозволено
увреждане е необходимо да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. На следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал.
1 от КЗ следва да се установи и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия
причинител на увреждането.
Ищецът като син на починалия в катастрофата Ю.Х.Д. има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди по реда на
цитирания по-горе законов текст.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установи по категоричен начин, че на че на 11.07.2014
г. на път III - 623 при км 4+350, общ.Б.Д.е настъпило ПТП по вина на водачът на лек автомобил "Рено
Клио" с peг. № *******К.Б.К. /погрешно записан в
исковата молба с фамилията „Б.“/ , който след употреба на алкохол и в
нарушение на 20,ал.1 и 2 ЗДвП е изгубил контрол върху управлението на управлявания
от него автомобил и предизвикал тежко ПТП, вследствие на което по непредпазливост
е причинил смъртта на возещия се на предната дясна седалка на същия автомобил Ю.Х.Д.. Извършването на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на
дееца са установени с влязла в сила Присъда № 2 от 13.01.2014 г. по
нохд № 394/2013 г. , която съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира, че по делото са установени и останалите
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреди за ищеца,
изразяващи се в претърпени мъки и страдания от смъртта на баща му, които са
пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от
правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установи се по делото и наличието на договорно
правоотношение с ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ за марка „Рено”, модел „Клио”, с д.к.№ *******с период на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП.
Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря
по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 от ЗЗД,
като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на
отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Загубата
на родител е голямата и тежка загуба , която винаги носи страдание и болки за
неговите деца, независимо от тяхната възраст. В случая е установено,че починалия Ю. и синът му С. от дълги години не са живеели заедно , но въпреки това са били в добри отношения и често са се виждали. Последният
е бил много разстроен от смъртта на баща му.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат поради това, че пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. Въпросът е спорен,тъй като от една страна експертите допускат
пострадалия да е бил с такъв с оглед установени охлузвания по тялото,но от
друга видно от приложена към огледния протокол фотографска снимка е видно,че
тялото на пострадалият е паднало по гръб на тавана на обърнатия автомобил,което
би било невъзможно при поставен колан.В самия протокол е записано само,че
пострадалия е бил намерен „свит“ в автомобила.
Съдът приема, че твърдяното от ответника съпричиняване на
вредоносния резултат е установено и то главно от описаната по-горе снимка от
фотоалбума, от която е видно, че пострадалият не е с поставен колан. Не приема хипотезата,че медицИ.ки екип/ако въобще е имало такъв преди заснемането/може
да е откопчал пострадалия, тъй като не е логично този екип да откопчае колана, но
да го остави свит в автомобила, вместо да го извади навън и да установи
състоянието му. Размера на съпричиняване следва да е минимален, поради
становището на експертите,че дори да е бил с колан, пострадалия пак би получил
същите наранявания с оглед на това,че е налице преобръщане на автомобила, а
коланите са достатъчно ефективни само при челен удар до около 100 км.ч. сборна
скорост или при внезапно спиране. С оглед на това съдът приема 15%
съпричиняване.
На
основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв., а
след приспадане на приетия процент съпричиняване искът следва да бъде уважен в
размер на 68 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 11.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този
размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищеца
мъки и страдания и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната и при отчитане на факта,че ищеца и пострадалия от около 10 години не са
живеели заедно и са поддържали непостоянни контакти.
Над
уважения размер до претендирания такъв от 150 000
лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По предявения
обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./:
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен обратен иск от застрахователя З. „Б.И.“ АД срещу прекия
причинител на вредите, който е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Предвид обстоятелството, че се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск – уважаване на
главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. За успешно провеждане на иска е необходимо да се установи
наличието на действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "гражданска отговорност"; суброгиране на
застрахователя в правата на пострадалото лице и наличие на обстоятелството,
предвидено в нормата на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, а именно – управление
на автомобила от деликвента след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото безспорно се установи, че с влязла в сила
присъда Присъда
№ 2 от 13.01.2014 г. по нохд № 394/2013 г. по описа на Кюстендилския окръжен
съд е установено, че водачът на лек автомобил марка
„Рено”, модел „Клио”, с д.к.№ *******К.Б.К. е управлявал в пияно състояние със съдържание на алкохол
в кръвта 1.62 ‰. Този квалифициращ признак е част от състава на транспортното
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК и е обхванат от задължителното за
гражданския съд действие на присъдата относно противоправното деяние по
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Следователно след като ответникът по обратния иск е шофирал при наличие
на алкохол в кръвта над 0.5‰, той дължи на застрахователя по гражданската
отговорност платеното от последния застрахователно обезщетение.
Уважаването на главния иск, предявен от пострадалия срещу
застрахователя е предпоставка за уважаване на евентуалния, като се създава
условно изпълнително основание – то възниква при условие, че ищецът по обратния
иск изпълни задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза на 68 000 лв., то предявеният обратен
иск следва да се уважи в пълния предявен размер от 50 000 лв./частичен от
150 000 лв./.
По обратния иск с
правно основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.227,т.2,предл второ КЗ/отм/.
В обема на гражданската отговорност за
вреди от непозволено увреждане се включва и законната лихва върху
застрахователното обезщетение, считано от датата на ПТП/в съответствие с общото
право на чл. 84, ал. 3
ЗЗ./, регресното вземане на застрахователя към делинквента включва
освен размера на обезщетенията на пострадалите лица и дължимите лихви върху
главниците, считано от датата на застрахователното събитие, които е изплатил. Доколкото по делото няма постъпило възражение от помагача, че е уведомил З.
„Б.И.“ преди датата на депозиране на
исковата молба-08.05.2015 год.,последният следва да заплати на ответника
мораторна лихва върху евентуално изплатената главница по обратния иск от
50 000 лв. за периода от датата на увреждането-11.07.2012 год. до датата
на предявяване на иска-08.05.2015 год. в размер на 14 399.13 лв. при условие,че тази сума бъде заплатена от ответното дружество на ищеца С.Ю.Д..
Над този размер до предявения от 15
427 лв. като частичен от 46 283.79 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 ЗА ответникът
З. „Б.И.“ следва да заплати адв. С.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на
3084 лв. с ДДС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 2720
лв. - държавна такса по иска с основание чл.226 КЗ/отм/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и след като съдът
приема за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и след като го намалява с 2/3-ти ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 6000 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение и 220
лв. – за платен депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния
иск К.Б.К. следва да заплати на ищеца по този иск – З. „Б.И.“ АД сумата от 2576
лв. - държавна такса по обратния иск/за главница и за лихва/ съобразно
уважената част на тези искове.С оглед датата на договора за правна помощ
представен от З. „Б.И.“ АД/преди депозиране на обратния иск/съдът намира,че
целия размер на адвокатското възнаграждение е заплатен за защита по главния
иск,поради което не присъжда други разноски по обратния иск.
На помагача разноски не се присъждат,тъй като няма
доказателства за такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, с
адрес: *** да заплати на С.Ю.Д., ЕГН ********** чрез адв. С.С.Ч. съд. адрес *** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗ. сумата от 68 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпили при ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - на 11.07.2012
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 68 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на
основание чл. 38,ал.2 ЗА на адв. С.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на
3084 лв. с ДДС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 2720
лв. - държавна такса по иска с основание чл.226 КЗ/отм/.
ОСЪЖДА С.Ю.Д.,
ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 6000 лв. -
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, както и 220 лв. съдебно-деловодни
разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Б.К.,
ЕГН **********, адрес гр. Д., кв. „********и настоящ адрес затвор в гр.Б.Д.да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ сума в
размер на 50 000 лв. - изплатено от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********на С.Ю.Д., ЕГН ********** по иск с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ застрахователно обезщетение в размер
на 68 000 лв., ведно със законната лихва от датата исковата молба до
окончателното й изплащане и на основание чл.86 ЗЗ. във вр. с чл.227,т.2,предл
второ КЗ/отм/ сумата от 14 399.13 лв. мораторна лихва върху изплатената главница по обратния иск от 50 000
лв. за периода от датата на увреждането-11.07.2012 год. до датата на
предявяване на иска-08.05.2015 год. като ОТХВЪРЛЯ
иска в тази му част над уважения размер до
пълния предявен размер от 15 427 лева като частичен от 46 283.79 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 2576 лв. разноски по обратния иск за платена държавна
такса.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ
в полза на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********срещу К.Б.К., ЕГН ********** да се иЗ.аде след влизане на решението по обратния иск в
сила и ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят
доказателства, че сумата, за която е уважен обратният иск-както за главницата в
размер на 50 000 лв. и/или за мораторната лихва от 14 399.13 лв. е изплатена от ЗД „Б.И.“ АД на С.Ю.Д..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника ЗД „Б.И.“ АД - К.Б.К., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: