МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 51/21.11.2019 ГОД.
ПО НОХД № 225/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Р.п.– К. обвинителен акт срещу подсъдимия С.Н.Д. *** за
това, че на 03.03.2019 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, на ул. „Цар Симеон“, пред
дом № 18А е причинил средна телесна повреда на В.Т.Т. от с. гр., изразяваща се
в изкълчване на лява раменна става,
довела до трайно затруднение в движението на левия
горен крайник – престъпление по чл. 129, ал. 1, във
вр. с ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и направените самопризнания,
установяват по безспорен начин авторството на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия С.Н.Д. да бъде наложено
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 с оглед
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, при
приложението на института на условното осъждане.
Пострадалото от престъплението
лице В.Т.Т. в указания срок не предявява
искане за конституиране като граждански ищец и частен обвинител в наказателния
процес.
Подсъдимият С.Н.Д. на
досъдебното производство дава обяснения, като поддържа становище, че е бил
предизвикан от пострадалия да отреагира нападайки го. В съдебно заседание се
признава виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави
искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. Защитникът му пледира за постановяване на осъдителна присъда
с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитния му
като пледира съдът да му наложи предвиденото наказание лишаване от свобода,
което да редуцира с 1/3 при приложението на института на условното
осъждане.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс.С.Н.Д. е 45-годишен, с
българско гражданство, неженен, неосъждан – реабилитиран, с основно
образование, месторабота ЕТ „Мони – С.Д.“.
Свидетелите Т.В.Т. и С.Н.Д.
живеели около осем години на семейни начала, като от фактическото си
съжителство имат родени две деца. През месец май 2018 год. се разделили като
свидетелката заедно с децата се установила да живее в дома на родителите си в гр.Кубрат
на ул.„Цар Симеон“ № 20.
С влязло в сила Решение № 160/
04.10.2018 г., постановено по гр. дело № 357/2018 г. по описа на РС – Кубрат,
съдът е постановил мерки относно местоживеенето на децата, като е предоставил
упражняването на родителските права на майката – св. Т. Т., а на бащата Ст. Д.
е определен режим за лични отношения с децата, както и е осъден да им заплаща издръжка.
След раздялата Д. за определен
период от време се установил да работи в чужбина, а в края на месец февруари
2019 г. се завърнал отново в страната.
На 03.03.2019 г. през деня св.Д.
взел децата си от св.Т., както е било определено със съдебното решение и
по-късно същия ден следобяд ги върнал. Тогава разговарял с Т. дали в живота и има друг мъж, при което тя му
отговорила, че няма „някой“, въпреки, че от началото на месец януари 2019г св.Т.
Т. се запознала със св.Д.Д.и двамата поддържали по-близки
приятелски отношения.
На 03.03.2019 г. вечерта в дома
на св.Т., където били и децата й, както и нейните родители – св.В.Т. и св.С.Т.,
отишъл св. Д.с автомобила си.
Около 22:30 часа св.С.Д.
излязъл от дома си със своя автомобил, за да си купи цигари и решил да мине по
ул.„Цар Симеон“ и пред къщата, където живеела майката на децата му видял паркиран
лек автомобил - „Пасат 5“ комби, за който знаел, че е на Д.. Св.Д. спрял и
започнал да снима с телефона си колата на Д., тъй като снимките му били необходими във
връзка със завеждане на гражданско дело за отнемане на родителските права от майката.
От своя телефон звъннал по телефона на голямата си дъщеря и казал св.Т. да
излезе. Целта му била да разбере, че е видял другия мъж е в къщата им. Докато Д. бил на улицата и продължавал да снима,
от къщата излязъл бащата на Т. – св.В.Т..
Той попитал Д. какво прави на улицата пред тях, защо е дошъл, какво иска, а
подсъдимият му отвърнал, че ще прави каквото си иска. Малко след това Д. и Т.
се скарали и започнали да се дърпат и удрят, като в един момент подс.Д. дръпнал св.Т. и по този начин успял да го събори на
земята, като при събарянето на земята подсъдимия успял да изкълчи лявата
раменна става на св.Т.. Т. останал на земята по гръб, а Д. се намирал отгоре
му, когато двамата били разделени от свидетелите Т. Т. и С.Т., които също били
излезли отвън.
Св.С.Т. успяла да подаде
сигнал на тел. 112, като такъв сигнал бил подаден и от св.Д.В.. Пристигнал екип
на полицията, който отвел подс.Д. и св.Т..
Впоследствие Д. и Т. били отведении в спешна помощ гр.Кубрат където били
прегледани. Спешният екип казал на св.Т., че трябва да бъде прегледан в гр. Разград
или гр. Русе. Още същата вечер Т. бил закаран от дъщеря си в болницата в гр. Разград,
където бил приет и където разбрал, че имал изкълчване на раменната става. На
06.03.2019 г. св.Т. е бил прегледан от съдебен лекар и му било издадено
съдебномедицинско удостоверение.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента на
03.03.3019 г. В.Т.Т. е получил: изкълчване на лява
раменна става (рентгенологично); кръвонасядания на орбитите по типа
„травматични очила“ и кръвонасядания на двете скулови области. По своята
медико-биологична характеристика изкълчаването на ляво рамо обуславя трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец -
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Изкълчването на лява раменна става се получава по непряк механизъм - падане
назад или напред с изпъната ръка и извиване на ръката. Описаните в медицинската
документация уврежадания могат да бъдат получени по начин, както сочат обстоятелствата
по ДП - при боричкане, дърпане, падане.
По доказателствата:
С оглед направените от
подсъдимия С.Н.Д. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената
фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно –
обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите Д., Т., Т., Т., Р., Ст. В., В., Р. и Д.В.,
съдебно-медицинско удостоверение, съдебно-медицинска експертиза, протоколи за
доброволно предаване, разписка, справка за съдимост. Тези доказателства са
събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното
деяние от подсъдимия.
От правна страна:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимият С.Н.Д. е
осъществил и състава на престъпление по чл. 129, ал.1, във вp. с ал.2 от НК,
тъй като на 03.03.2019 г. в гр. Кубрат, обл. Разград
е причинил средна телесна повреда на В.Т.Т. от с. гр., изразяваща се
в изкълчване на лява раменна става,
довела до трайно затруднение в движението на левия
горен крайник.
От обективна страна елементите от
състава на изпълнителното деяние са налице: след като подсъдимият издърпал
силно свидетеля, пострадалият е паднал на земята като при съприкосновението е получил
изкълчване на лява
раменна става. По своята медико-билогична
характеристика това изкълчване обуславя трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за срок повече от един месец - средна телесна повреда. Този вредоносен резултат
е в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на подсъдимия.
Деянието подсъдимият е осъществил
умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността
от увреждания, които може да получи св.Т., но воден от желанието да се
саморазправи с него и да демонстрира надмощието си, се съгласил с този
резултат.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.С.Н.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл. 129, ал.1, във вp. с ал.2, предл. трето от
НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: признанието за виновност; чисто съдебно минало; изразено
съжаление и критично отношение; съдействие за разкриване на обективната
истина; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото
по реда на съкратеното съдебно следствие съдът определи наказание шест месеца
лишаване от свобода, което намали с една трета, поради което наложи на
подсъдимия Д. наказание четири месеца лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради
това, че наложеното наказание не е над три години лишаване от свобода, съдът
намери, че следва да приложи института на условното осъждане, като отложи
изтърпяването на наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
тригодишен изпитателен срок.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова