№ 67
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500055 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ТП ДЛС "Черни Лом" - Попово, чрез процесуален представител
адв.К., против решение № 132/29.11.2023г. на ОС - Търговище, постановено
по гр.д. № 180/2023г., в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на
Едноличен търговец "Драгомир Хинков - ДИК", ЕИК ********* сумата от 38
085.84 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди от дивеч, стопанисван от ловното стопанство в ловностопанския му
район, изразяващи се в унищожаване на посеви от царевица в обработвани от
едноличния търговец ниви в землището на с.Глогинка, както следва: 23.952 ха
от имот № 15103-92-2-1 и 8.6 ха от имот № 15103-91-1, или общо 32.552 ха
/80% от посевите в двата блока/, представляваща стойността на очаквания
добив, от който земеделският производител е бил лишен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.08.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.79 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално
неправилност на така обжалваното решение поради противоречие с
1
материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че ТП
ДЛС "Черни Лом" не е легитимирано да отговаря по предявените искове
предвид установеното по делото, че стопанисването на дивеча в района на
землището на с.Глогинка е предоставено с договор на СЛР - Попово. Сочи се
още, че съдът не е отчел обстоятелството, че отговорността по чл.79, ал.1
ЗЛОД е специална спрямо тази по чл.50 ЗЗД и не е съобразил относими към
спора разпоредби от ЗЛОД, в резултат на което е направил изводите си за
ангажиране отговорността на ответното ловно стопанство в противоречие с
материалния закон. Наведени са и твърдения за допуснати процесуални
нарушения - необсъждане на всички доводи и възражения на страните,
необсъждане на ангажирани по делото доказателства и неправилна преценка
на доказателствения материал, недопуснати относими и своевременно
поискани доказателства, постановяване на съдебния акт преди изтичане на
дадения срок за писмена защита.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за "отмяна" на
обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото на
първоинстанционния съд за конституиране на надлежния пасивно
процесуално легитимиран ответник, евентуално за отмяна на решението като
неправилно и отхвърляне на иска, евентуално признаване наличието на
съпричиняване от страна на ищеца.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна - ЕТ "Драгомир Хинков - ДИК", с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна.
В с.з., чрез процесуални представители въззивната жалба, съответно
отговора се поддържат.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
Със същото ОС – Търговище се е произнесъл по предявени от
въззиваемия ЕТ „Драгомир Хинков - ДИК“ против въззивника искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД.
Изложените в исковата молба твърдения са, че ЕТ „Драгомир Хинков -
ДИК“ е земеделски производител, който обработва земеделски земи в
землището на с. Глогинка, общ. Попово. През стопанската 2020/2021г.
обработваните от него земи с номера 15101-92-2-1 с площ от 29.94 ха и
2
15103-91-1 с площ от 10.75 ха са били засети с царевица. Същите попадали в
ловностопански район, стопанисван от ТП ДЛС „Черни Лом“. На 04.08.2021г.
при обход било констатирано, че на засятата култура са нанесени щети в
особено висок размер, които щети се твърди, че са причинени от дивеч –
благородни елени от стопанисвания от въззиваемия ловностопански район.
Съгласно разпоредбите на ЗЛОД и Правилника за неговото приложение било
подадено уведомление до директора на ТП ДЛС „Черни Лом“, като и изготвен
констативен протокол от назначената със заповед на директора на РДГ –
Шумен комисия. Съгласно този протокол размерът на ведата е бил определен
на 80% от засятата продукция. Твърди се, че независимо от така направените
констатации и отправени неколкократни искания от страна на въззивника
щетата не е била остойностена съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3
ППЗЛОД. В тази връзка се сочи, че по данни на НСИ средната продажна цена
на производител на царевица за зърно за 2021г. е 402.71 лева/тон, а средният
добив за същата стопанска година е 587 кг/дка, поради което твърди, че
размерът на претърпяната вреда, изразяваща се в невъзможност да получи
продажната цена на унищожената царевица, е 76 949.83 лева. Счита, че на
основание чл.79, ал.1 вр. чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД ответното ТП ДЛС „Черни
Лом“, в качеството му на стопанисващ дивеча в този ловностопански район, е
отговорно за обезщетяване на така претърпяната вреда. Сочи се също така, че
от страна на ищеца са положени предвидените по закон мерки с оглед
предотвратяване на навлизането на дивеч в стопанисваните от него
земеделски земи, докато ответникът не е изпълнил вменените му в чл.78, ал.1
ЗЛОД задължения.
Въз основа на горните твърдения първоинстанционния съд е бил
сезиран с искане за осъждане на ТП ДЛС „Челни лом“ да заплати на
въззивника сумата от 76 949.83 лева, представляваща обезщетение за
причинената му от дивеча вреда, ведно със законната лихва, считано от
05.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
С отговора по чл.131 ГПК исковете са оспорени от ТП ДЛС „Черни
Лом“ с възражения за тяхната неоснователност. Счита за недоказани
твърденията, че ЕТ „Драгомир Хинков - ДИК“ е обработвал посочените в
исковата молба земеделски земи, че същите попадат в стопанисвания от ТП
ДЛС „Черни лом“ ловностопански район, навеждайки твърдения, че
3
стопанисването на дивеча в района на землището на с.Глогинка се
осъществява от Сдружение „Съюз на ловците и риболовците“ – Попово.
Твърди се, че са налице и предпоставките по чл.80, т.3 и т.5 ЗЛОД,
изключващи правото на земеделския стопанин да бъде обезщетен, като
едновременно с това се твърди, че от страна на стопанисващия дивеча са били
предприети всички мерки по ЗЛОД с цел охрана на дивеча и ограничаване на
вредите. Оспорва се размерът на претендираните вреди, в т.ч. и отразения в
констативния протокол размер на унищожените насаждения.
С последваща молба от 17.11.2023г. са наведени възражения,
поддържани и пред настоящата инстанция, а именно, че с оглед сключения
договор от 2009г. между ТП ДЛС „Черни Лом“ и Сдружение „Съюз на
ловците и риболовците“ – Попов за предоставяне стопанисването на дивеча в
Ловностопански район „Глогинка“ на сдружението, ТП ДЛС „Черни Лом“ не
е легитимирано да отговаря по предявените искове.
Първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.79, ал.1
ЗЛОД е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 38 085.84 лева до
предявения размер, не е обжалвано.
Съдът намира, че твърденията, на които се основава възражението за
недопустимост на предявените искове, са относими към материалноправната,
а не към пасивната процесуална легитимация на въззивника. Кой е надлежен
ответник по предявения иск се определя от твърденията на ищеца. В случая
същите са за това, че обработваните от ищеца земеделски земи, в които са
нанесени щети от дивеч попадат в стопанисван от ответното ТП ДЛС
ловностопански район, а съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЛОД
обезщетението за нанесени от дивеча щети се заплаща от този, който
стопанисва дивеча. Тези твърдения обуславят и насочването на иска срещу
този ответник. Същият притежава процесуална правосубектност, по арг. от
чл.174, ал.1, т.5 от Закона за Горите вр. чл.9, ал.1 ЗЛОД и Приложение № 2
към него. Въпрос по основателност на иска е дали действително тези земи са
част от ловностопанския район на ТП ДЛС „Черни Лом“, респ. дали с оглед
сочения договор от 2009г. същото осъществява дейността по отглеждане,
стопанисване и охрана на дивеча, нанесъл претендираните щети.
Неоснователно е и направеното във въззивната жалба оплакване за
постановяване на обжалваното решение преди изтичане срока, даден на
4
въззивника за представяне на писмена защита. Видно от данните по
първоинстанционното дело такава е била депозирана на ел.поща на ОС –
Търговище на 28.11.2023г., 12:04 часа. Първоинстанционното решение е
подписано от съдията и обявено на следващия ден – 29.11.2023г. в 11:23 часа,
т.е. след упражняване на правото по чл.149, ал.3 ГПК.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното производство и наведените в жалбата оплаквания, въз основа
на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, в т.ч. и ССЕ, че ЕТ „Драгомир
Хинков – ДИК“ е регистриран земеделски производител, който през
стопанската 2020/2021г. е обработвал земеделски земи в землището на
с.Глогинка с номера 15101-92-2-1 с площ от 29.94 ха и 15103-91-1 с площ от
10.75 ха, в които е била засята царевица. По повод негово заявление от
04.08.2021г. по чл.117, ал.1 ППЗЛОД със Заповед № РД05-00174/24.08.2021г.
на Директора на РДГ – Шумен е била назначена комисия за установяване на
щетите, в състава на която са участвали както посочен от земеделския
производител представител, така и на въззиваемия ТП ДЛС „Черни лом“.
Съгласно съставения от комисията констативен протокол с дата 28.09.2021г.
при извършения оглед е констатирано, че в процесните два имота са нанесени
щети от благороден елен, които щети са определени окомерно в размер на
80% от общата площ на имотите. Посочено е, че за ограничаване на щетите
от страна на земеделския стопанин са използвани репеленти. Протоколът е
подписан от членовете на комисията без забележки.
Няма спор и относно обстоятелството, че след установяване на щетата
от горепосочената комисия не са предприемани последващи действия по
оценка на вредите, определянето и изплащането на обезщетение съгласно чл.
117 ППЗЛОД вр. чл.82 ЗЛОД.
Спорните въпроси по съществото на спора пред настоящата инстанция
са налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника
предвид сключения от него договор за възлагане стопанисването на дивеча на
Сдружение „Съюз на ловците и риболовците“ – Попово и основанията по
чл.80, т.3 и т.5 ЗЛОД, както и относно размера на претърпяната вреда.
5
Съдебната практика е непротиворечива, че отговорността по чл.79, ал.1
ЗЛОД се явява специална спрямо отговорността по чл.50 ЗЗД /в т.см. напр.
решение № 50146/25.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 677/2022г., I г.о.; решение
№ 50028/23.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 1843/2022г., 1 г.о., решение № 50071
от 25.05.2023г. на ВКС по гр. д. № 1911/2022г., III г. о., ГК и др./. По правило
тази отговорност се носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде
изключена при условията на чл.80 ЗЛОД. Едно от тези изключения е когато
земеделският стопанин не е изпълнил задълженията си по чл.78, ал.2 ЗЛОД,
т.е. не е предприел посочените в Закона за опазване на селскостопанското
имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел
ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. Цитираната съдебна
практика приема още, че формалното изпълнение на задължението по
опазване на селскостопанското имущество, т.е. предприемането на мерки, без
отчитане на конкретните особености на съответния район и насочеността им
към ефективна защита, не може да се приеме за изпълнение на мерките по
чл.78, т.2 ЗЛОД.
В същото време действащата правна уредба цели да разпредели
отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция
между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на
селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите лица
/чл.79 вр. чл.78 ЗЛОД/. Лицата, които стопанисват дивеча, също имат
вменени от закона задължения във връзка с предотвратяване и намаляване на
щетите, нанасяни от дивеча – напр. да поддържат популациите на различните
диви животни, обитаващи съответния ловностопански район, в такова
количество, при което има "равновесие в екосистемата и недопускането на
щети над 10 % върху горското и селското стопанство", т. е. да регулират
числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен
предел; да подхранват дивеча – чл.37, т.1 ЗЛОД, което също представлява
мярка, която може да предпази посевите от увреждане.
Ето защо във всеки конкретен случай следва да се прецени какви мерки
по чл.78 ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча, и от собствениците
на земи и гори, за да се избегнат или да се ограничат щетите върху
селскостопанската продукция и доколко предприетите мерки обективно са
могли да доведат до желания резултат. В зависимост от това отговорността
6
ще се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от собствениците на
земи и гори, или ще се разпредели между тях съобразно предприетите и
непредприетите мерки и обективните обстоятелства, обусловили тяхната
ефективност.
Съгласно разпоредбите на чл.7 вр. чл.2 ЗЛОД стопанисването на дивеча
се извършва по ловностопански райони от посочените в чл.34 организации и
сдружения, при условията и реда, определени в ЗЛОД и Правилника за
неговото приложение като в землището на едно населено място може да бъде
обособен само един ловностопански район. Тези райони могат да бъдат
ловностопански райони на ловните дружини по чл.29 от закона, на
държавните ловни стопанства, ловностопански райони на оградени площи и
ловностопански райони на дивечовъдни участъци /чл.7, ал.5 ЗЛОД/. От
ангажираните по делото доказателства – карта на ДЛС „Черни Лом“ и
поясненията към нея се установява, че територията на дейност на ответното
ДЛС включва и горите към землището на с.Глогинка, т.е. територията на
ловностопански район за това землище. В подкрепа на това е и сключеният
договор от 07.08.2009г., съгласно който ДЛС „Черни Лом“ е възложило на
Сдружение на ловците и риболовците – Попово стопанисването и ползването
на дивеча от посочени ловностопански райони, сред които и този в
землището на с.Глогинка.
Следователно ловностопанският район на с.Глогинка е част от
териториалния обхват на горите и земите, по отношение на които ТП ДЛС
„Черни Лом“ осъществява своята дейност, в т.ч. и по стопанисване на дивеча
в този район.
Съдът намира, че възлагането на посочените със сключения със СЛР –
Попово договор дейности по стопанисване и ползване на дивеча не
освобождава ТП ДЛС „Черни Лом“ от отговорността по чл.79, ал.1 ЗЛОД.
Това е така с оглед общите принципи, че възложителят е отговорен към трети
лица за вредите, произлезли от възложената на изпълнителя работа, когато
последният също носи отговорност за тях, съответно, че собственикът на
вещта продължава да отговаря наред с лицето, на което е възложил
упражняването надзор над вещта му. Делегирайки правомощията си във
връзка със стопанисването на дивеча в отредения му съгласно закона
ловностопански район въззивникът не е престанал да бъде субект по см. на
7
чл.34 от ЗЛОД. Това обстоятелство може да обуслови единствено
ангажирането на солидарната отговорност на двете организации, но не и
освобождаването на въззивника от отговорността му по чл.79, ал.1 ЗЛОД.
Ето защо ТП ДЛС „Черни Лом“ е материалноправно легитимирано да
отговаря по предявения в настоящото производство иск.
Съгласно наведените от въззиваемия ЕТ „Драгомир Хинков – ДИК“
твърдения предприетите действия за опазване на обработваните от него земи
от набезите на дивите животни са ползването на репеленти и назначаването
на жива охрана, която да прави обход и прогонва дивеча. Първата от тези
мерки е установена изрично в съставения констативен протокол по чл.117
ППЗЛОД. Същият съставлява официален удостоверителен документ, поради
което и има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, в т.ч. и за направената от комисията констатация за
използване на тази мярка от въззиваемия. Това обстоятелство не е
опровергано от останалия доказателствен материал.
За доказване на твърденията относно охраната на процесните
земеделски земи по делото са представени три договора за възлагане,
сключени от Едноличния търговец с Ю.Х.А., С.Й.С. и „Орка“ ООД. И трите
договора са с вписана дата на сключване – 29.04.2021г., имат идентичен
предмет – осъществяване на денонощна физическа и/или техническа охрана
на обработваните от възложителя земеделски земи в с.Глогинка и са със срок
на действие до 30.09.2021г.
Предвид направеното оспорване на датата на сключването им по делото,
както и за доказване тяхното изпълнение, по делото са разпитани като
свидетели посочените като изпълнители физически лица - Ю.А. и С.С., както
и представляващия „Орка“ ООД К.Х. /син на въззиваемия/. В показанията си
и тримата свидетели сочат, че са осъществявали по възлагане от г-н Х. охрана
на стопанисваните от него земи, както и на останалите земеделски земи в това
землище, която охрана се изразявала в обхождане на района с джипове,
прогонване на дивеча с пиратки, камъни и крясъци. Според показанията на
св.А. са се редували на смени със св.С., през деня и нощта, а св.Х. не излага
обстоятелства относно това как е била организирана охраната, възложена на
управляваното от него дружество и с какъв ресурс, сочи общо, че охраната е
била физическа и денонощна.
8
Свидетелите не визират началния момент от който са били наети, само
св. С. сочи, че сключвал договор за това през лятото. В същото време другите
двама свидетели сочат обстоятелства, че са изпълнявали тази дейност към
период преди констатирането на щетите, заявени със заявлението от
04.08.2021г. Според показанията на св.А. и св.Х. първите щети по
земеделската култура от набезите на елени и сърни са били констатирани през
м.юни, за което въззиваемият е бил уведомяван.
Съдът намира, че показанията и на тримата свидетели за това, че са
изпълнявали по възлагане дейност по охрана на обработваните от
въззиваемия земеделски земи в землището на с.Глогинка са взаимно
кореспондиращи си и не са опровергани от проведеното насрещно доказване.
Обстоятелството, че от страна на изпълнителите – физически лица не са
подавани декларации по чл.50 ЗДДФЛ за получени от тях възнаграждения по
тези договори, респ. по отношение на „Орка“ ООД това обстоятелство не
може да бъде установено /съгласно посоченото в приетото пред настоящата
инстанция удостоверение/, ценено с оглед и на показанията на св.М.П. и
св.М.Г., не разколебава коментираните свидетелски показания. Св. М.П. е
служител в ответното ДЛС, а изложеното от него, че не е виждал охрана и не
е чувал гърмене с пиратки не е подкрепено от други доказателства. Отделно
от това от показанията му не става ясно в кой район той е извършвал охрана
на дървесината и дивеча, при условие, че се твърди от въззивника, а и от
свидетеля, че стопанисването и охраната на дивеча в с.Глогинка се
осъществява от СЛР – Попово въз основа на коментирания по-горе договор.
Изложеното от св.Горчев е изцяло неотносимо към обсъжданата мярка.
От показанията на ангажираните от въззиваемия свидетели, както и от
неоспореното заключение на в.л. К., се установява още, че другите възможни
мерки са неприложими на практика, а именно поставянето на електропастири
или огради на обработваните площи, предвид значителната площ на
обработваните земи в землището, географските характеристики на терена,
необходимостта от влизане на машини, както и с оглед ежегодната комасация
на земите. Установено е също така, а това не е и спорно между страните, че за
района няма организирана полска охрана от общината съгласно чл.8 от ЗОСИ
или такава по чл.13 от същия закон.
Що се отнася до задълженията на ответната страна за предприемане на
9
действия по охрана на стопанисвания от нея дивеч и мерки за преодоляване
на щетите съдът приема за установено, че в района около процесните
земеделски земи няма обособени от т.нар. ниви за подхранване на дивеча
/св.А. и св.Х. сочат, че такава има на около 10 км. в землището на с.Росина,
като достъпа до нея откъм с.Глогинка е препятстван и от водни площи/, не се
практикувало и подхранване чрез хранилки за елените /такива имало за
дивата свиня – св.А. и св.П./.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че от страна на земеделския
стопанин – въззиваемия са били предприети възможните мерки за опазване на
земеделската продукция в обработваните от него процесни земи /използване
на репеленти и физическа охрана/, поради което и не е налице твърдяното от
въззивника изключение по чл.80, т.3 ЗЛОД. Доколкото обаче не се
установява, след установяване неефективността на тези мерки през м.юни-
юли до заявяване на щетата през м.август същият да е предприел действия за
ограничаване на набезите /напр. увеличаване на охраната поне в сезона на
зреене на царевицата до нейното прибиране, доколкото св.А. и св.С. са
осъществявали охрана поединично и на смени, при това на цялото землище,
не само на земите на въззиваемия, или изискване за това от търговското
дружество, на което също е била възложена охраната и за което се
предполага, че следва да разполага с повече човешки ресурс и техническа
обезпеченост; поставяне на временни препятствия или други мерки,
съобразени с поведението на дивеча, за който знае, че навлиза в имотите му;
своевременно уведомяване на организацията, стопанисваща дивеча –
изложеното от св.А. за обратното не е подкрепено от останалия
доказателствен материал/. По тези съображения и при отчитане, че не е
установено от страна на въззивника ТП ДЛС „Черни Лом“, съответно от
сдружението, с което има сключен договор за възлагане стопанисването на
дивеча, да са изпълнени задълженията вр. чл.78, ал.1 ЗЛОД, съдът приема, че
отговорността на въззивника следва да бъде ограничена до размер на 2/3 от
стойността на претърпените вреди.
По размера на щетата:
От заключението на САТЕ по категоричен начин се установява, че
процесните имоти са били засети с царевица за зърно. Към датата на увредата
същата е била с формирани кочани и във фаза на зреене.
10
В съставения констативен протокол по чл.117 ППЗЛОД действително е
посочено, че размерът на щетата - 80% от засятата царевица, е определен
окомерно. Същият обаче е подписан от представител на въззивника без
забележки. В същото време според показанията на разпитаните по делото
свидетели, ангажирани от въззиваемия, унищожените посеви са били именно
в порядъка на почти 100 %. С оглед на това и доколкото въззивникът не е
опровергал удостовереното в посочения протокол, съдът намира, че
унищожената продукция е именно в посоченото в този документ процентно
съотношение. Без значение е обстоятелството, че резултатът е настъпил в
течение на около два месеца /по арг. от чл.80, т.2 ЗЛОД/.
Първоинстанционният съд е определил стойността на тази щета в
размер на 38 085.84 лева, изчислена на база очаквания от въззиваемия добив
/300 кг на 1 дка/ и според цената на сключен от него договор за продажба на
царевица от реколта от 2021г. от 14.08.2021г. от 390 лв./тон. Тези стойности
са значително под средния добив на царевица за зърно, реализиран в района
на Община Попово съгласно данни на МЗХГ, посочени в писмо изх.№
РДГ16-8176/14.11.2022г. - 587 кг/дка, както и под средната пазарна стойност
за страната по данни на НСИ, посочена в писмо с изх. № СИ-Т-ИЗ-
304/01.11.2022г. – 402.71 лева/тон. С оглед на това неоснователни се явяват
изложените във въззивната жалба доводи за недоказаност на размера на
нереализирания добив от процесните имоти, респ. на неполучения приход от
евентуалната му реализация. А предвид липсата на предприето обжалване от
страна на въззиваемия на отхвърлената част от исковата претенция, съдът
приема, че този размер на щетата следва да бъде зачетен.
По изложеното и съобразно направения по-горе извод за
разпределението на отговорността между увредения земеделски стопанин и
организацията, стопанисваща дивеча, предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЛОД се
явява основателен до размер на сумата от 25 390.56 лева /2/3 от 38 085.84
лева/.
За горницата над тази сума до уважения от първостепенния съд размер
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради частичното несъвпадане на изводите относно изхода от спора
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която исковата
претенция по чл.79, ал.1 ЗЛОД е уважена до размер на сумата от 25 390.56
11
лева, ведно с присъдената лихва за забава, считано от 05.08.2021г. /денят,
следващ датата на установяване на увредата/. В останалата му обжалвана част
съдебният акт следва да бъде потвърден.
Решението следва да бъде ревизирано в частта относно дължимите
между страните разноски.
При отчитане размера на предявения иск, уважената, респ. отхвърлената
част от него, както и представените доказателства за направени разноски пред
окръжния съд, дължимите от ТП ДЛС „Черни Лом“ разноски в полза на ЕТ
„Драгомир Хинков – ДИК“ разноски са в размер на 3 556 лева. Следващите се
в полза на ТП ДЛС „Черни Лом“ разноски за тази инстанция съобразно
отхвърлената част от иска са в размер на 4 560 лева.
Дължимите разноски за въззивното производство, при отчитане
материалния интерес, предмет на обжалване, уважената/отхвърлената част от
въззивната жалба и направените от страните разноски се разпределят по
следния начин – в полза на въззивника ТП ДЛС „Черни Лом“ се следва
сумата от 1 542 лева /при общ размер на разноските от 4 627 лева/ и 2 667
лева в полза на въззиваемия /при общ размер на направените от него разноски
от 4 000 лева/.
Направените и от двете страни възражения за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение са
неоснователни, тъй като и двете адвокатски възнаграждения са в почти
еднакви размери /4 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение от
въззиваемия, съответно 3 850 лева заплатено адвокатско възнаграждение от
въззивника/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 132/29.11.2023г. на ОС - Търговище,
постановено по гр.д. № 180/2023г., в частта, в която ТП ДЛС „Черни Лом“ е
осъдено да заплати на Едноличен търговец "Драгомир Хинков - ДИК", ЕИК
********* обезщетение за причинени му имуществени вреди от дивеч,
стопанисван от ловното стопанство в ловностопанския му район, изразяващи
се в унищожаване на посеви от царевица в обработвани от Едноличния
12
търговец ниви в землището на с.Глогинка, както следва: 23.952 ха от имот №
15103-92-2-1 и 8.6 ха от имот № 15103-91-1, или общо 32.552 ха /80% от
посевите в двата блока/, представляващо стойността на очаквания добив, от
който земеделският производител е бил лишен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.79 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД за горницата над
сумата от 25 390.56 лева до присъдените 38 085.84 лева, ведно със
законната лихва върху тази част, считано от 05.08.2021г., както и в
частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Едноличен търговец „Драгомир Хинков – ДИК“,
ЕИК ********* против ТП ДЛС „Черни Лом“, ЕИК 2016174120095 за
заплащане на обезщетение за претърпени от него вреди от дивеч, стопанисван
от ловното стопанство в ловностопанския му район, изразяващи се в
унищожаване на посеви от царевица в обработвани от ищеца земеделски земи
в землището на с.Глогинка, съставляващи имот с № 15103-92-2-1 и имот №
15103-91-1 за горницата над сумата от 25 390.56 лева до уважения от
първоинстанционния съд размер от 38 085.84 лева, ведно със законната
лихва върху тази част, считано от 05.08.2021г., на основание чл.79, ал.1 ЗЛОД
и чл.86 ЗЗД.
В частта, в която искът по чл.79, ал.1 ЗЛОД за горницата над 38 085.84
лева до предявения размер е отхвърлен, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Едноличен търговец „Драгомир Хинков – ДИК“, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на ТП ДЛС „Черни Лом“, ЕИК 2016174120095
сумата от 6 102 /шест хиляди сто и два/ лева, представляващи направени
съдебни разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА ТП ДЛС „Черни Лом“, ЕИК 2016174120095 ДА ЗАПЛАТИ
на Едноличен търговец „Драгомир Хинков – ДИК“, ЕИК ********* сумата от
6 223 /шест хиляди двеста двадесет и три/ лева, представляваща направени
разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14