Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
01.10.2021г , гр. Плевен,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен, първи състав, в открито
съдебно заседание на първи септември
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова, изслуша докладваното от
съдията Дилова адм. дело № 968/2020г. по описа
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.112, ал.1 т.4 от Закна
за здравето, вр. чл. 145 от АПК.
Производството по делото е
образувано по жалба подадена от М.И.Х.
***, срещу Експертно решение № 2636 от
188/05.10.2020г. на НЕЛК НЕЛК- София, с което е потвърдено ЕР№ 0673 от
035/21.02.2020г. на ТЕЛК III – ти състав към УМБАЛ „ Д-р Г. Странски“, гр.
Плевен. В жалбата се твърди, че с
решението на ТЕЛК неоснователно е намален процента на работоспособността и от
78 % на 40%. Твърди се, че в решението
на НЕЛК има посочени неверни данни относно това, че е претърпяла ортопедична
операция в детска възраст и от нея е развила остиомиелит на петната кост.
Твърди се, че първата и операция е била през ноември 2008 г., когато е била на
39 години, както и че не е вярно това че здравословното и състояние е било
влошено само до месец септември 2009г., когато са и били махнати игли от костта
на петата, от което е развила инфекция. Твърди, че през 2008г. след претърпяна
травма и преглед от ортопед е била насочена за оперативно лечение, защото е
имала изкривяване на ходилото и не е могла да стъпва. Твърди, че след 3 месеца
кракът отново се е изкривил и е започна да отича, имала е болки и едва се е
движела.По тази причина отново е била направена операция за изправяне на крака,
били са и поставени 2 игли, които да придържат частта от костта, която е била
взета от таза и поставена на петата. Твърди, че втората игла е била врастнала в
костта, което е наложило на 08.09.2020г. да и бъде направена трета операция за
да бъде извадена.Твърди се, че след това нещата са се влошили, правена е нова
операция, лекувана е година и половина с антибиотици и инжекции, но без
резултат.Твърди че през септември 2012г.
е била изпратена на мултидетекторна компютърна томография, от която се е
оказало, че жалбоподателката има остиомиелит.На 25.10.2012г. и е била направена
операция за отстраняване на част от костта и меката тъкан, за да бъде спасен
крака, след това е претърпяла итервенции през 2015,2017 и 2018г., а през 2019г.
е била на антибиотично лечение. Твърди, че вследствие е отключила и ставни
заболявания на ръцете и краката, начални артрозни промени, подкрепени с
документи, епикризи и изследвания, кракът и отново се е изкривил и при по-дълги
натоварвания има оток и болка.Не смята, че състоянието и се е подобрило, даже
напротив, за да бъде намален процента на работоспособност от 78 %, на 40
%.Прави искане съдът да отмени издаденото ЕР.
По делото, от страна на ответника
Специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечносъдови болести на НЕЛК- София е представено заверено копие от наличната
преписка по издаване на оспореното ЕР на НЕЛК, ведно със становище, в което се
посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от
компетентен орган, в надлежен състав, при спазване на необходимата форма.
Посочва се, че ЕР на НЕЛК е постановено по документи, в съответствие с чл. 50
ал.1 от ПУОРОМЕ, че е снета анамнеза и надлежно описан функционален дефицит на
освидетелстваното лице по общоприети правила и методики.Посочва се, че крайния
процент трайна неработоспособност е изчислен съгласно Методиката за прилагане
на отправните точки за оценка на ТНР в
проценти, съставляваща Приложение №2 към чл. 63, ал.3 от Наредбата за
медицинската експертиза действала към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК
№ 063/21.02.2020г.Излага, че съгласно т.
III от методиката когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са заболявания от общ характер, или заболявания с причинна
връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност/ вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката
на трайно намалената работоспособност / вид и степен на увреждането/ се
определя като се взема най- високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, останалите
проценти за съпътстващи увреждания не се взимат предвид при оценката, но се
изписват в мотивната част на експертното решение. Изразява становище, че оспореното експертно решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена като
неоснователна и недоказана
По делото, от страна на заинтересованите страни- ТЕЛК-
ІІІ състав към „УМБАЛ Д-р Г. Странски” ЕАД гр.Плевен, Агенция за хора с
увреждания- гр. София; ТП на НОИ- гр. Плевен и РД „Социално подпомагане”-
гр.Плевен, редовно призовани не представят становища.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване по настоящето
производство е Експертно решение №2636/05.10.2020г. на Специализиран състав по Хирургични, ортопедични и сърдечносъдови
болести на НЕЛК- София, с което е потвърдено Експертно решение №0673/21.02.2020г.
на ТЕЛК III – ти състав към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен, въз основа на
което, на жалбоподателката М.И.Х. ***, е определена 40 % трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза „Други остеомиелити“. Посочено е, че срокът на
определения процент трайна неработоспособност е три години- до 01.02.2023г. В
оспореното ЕР изрично е посочено, че е постановено по документи, на основание
чл. 50 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ, Правилника/. В заключителната част на процесното ЕР е посочено,
че се потвърждава ЕР на ТЕЛК, по оценката, като определя 40% трайно намалена
работоспособност за водещата диагноза- Хроничен остеомиелит, документиран
рентгенологично, без данни за възпаление към момента на освидетелстването в
ТЕЛК, за остатъчен функционален дефицит – 30 % трудова неработоспособност , за
функционален дефицит на долна скочна става се следва 10 % трудова
неработоспособност , за АХ втори стадии е определена 30 % и за захарен диабет
тип 2 неинсулинозависим, на перорално лечение, с клинични и ЕМГ данни за
диабетна полиневропатия, без документирани усложнения на останалите прицелни
органи следват 30 % трудова неработоспособност.
По делото се установява, че производството
пред НЕЛК е образувано въз основа на жалба подадена от М.И.Х. против ЕР на ТЕЛК
№0673/21.02.2020г. на Трети състав на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“- гр. Плевен, с
вх. рег.№ 7698/05.12.2019г. по описа на НЕЛК, с оспорване на определеният
процент ТНР.
Видно от съдържащото в медицинското досие
на М. Х. оспорено ЕР на ТЕЛК, е че същото е издадено след освидетелстване на 21.02.2020г,
на жалбоподателката М. Х.. С решението е определена 40 % трайно намалена
работоспособност, при водеща диагноза „Други хронични остеомиелити“, и общо
заболяване- Други хронични остеомиелити, остеомиелитис осис калкане и поледна
операция м. 01.2015г., ст. пост операционем
про пес еквиноварус, ст.п. пластикам, остеопасластика калканеи 2017г.,
захарен диабет тип II, диабетна полиневропатия ХСБ I-II ст.В решението на ТЕЛК е посочено, че
същото е взето след преглед на освидетелстваната, и съобразно представена
медицинска документация- етапна епикриза, консултации с ортопед, кардиолог,
ендокинолог, рентгенолог, епикриза от края на 2018г., МБАЛ „Св. Панталеймон“
ревматологична клиника, ЕхоКЖ, КЗП. С ЕР на ТЕЛК е определен срок на трайно
намалената работоспособност- три години- до 01.02.2023г.
По делото е изслушана и приета СМЕ,
изготвена от ВЛ невролог и ортопед от заключението по която се установява
следното: Към момента на прегледа жалбоподателката М.Х. ходи с помощно средство- бастун, носи ортопедични
обувки. Заключението на ВЛ е, че е добро общо състояние, контактна, не са
установени патологични отклонения при физикалното изследване по органи и
системи. В ортопедо-травматологичната част – се оплаква от периодична хронична
секреция от раната/ почти постоянно носи превръзки/ у куцаща и болезнена
походка, стъпва на външния кант на ходилото, където има омазоляване, ограничени
движения в глезенната, субталарната и ставите на ходилото, не може да ходи на
пръсти и пети с този крак.ВЛ са
посочили, че жалбоподателката страда от хроничен остеомиелит на лявата
петна кост, документиран рентгенологично, доказан клинично и микробиологично, клинично
протича с периоди на обостряне и честа ексудация на фистулата, на КАТ е доказан
секвестър в задно медиалната страна на лявата петна кост.Артериална хипертония,
2 ст, умерена степен,хипертонично сърце, ЛКХ, запазена систолна ЛК функция, при
системно амбулаторно лечение с два медикамента поддържа артериалното налягане
във физиологични граници, захарен диабет тип 2 н перорално лечение, с добър
гликемичен контрол, при придружаващо наднормено тегло с ИТМ 39 кг/кв.м., с
клинични ЕМГ данни за неврологични
усложнения- диабетна полиневропатия, установени още в началото на заболяването,
без данни за диабетна ретинопатия, няма документи за усложнения в останалите
прицелни органи. Шийна и тораколумбална остеохондроза/ по рентгенови данни от
м. ноември 2018г./ без трайни стакокинетични отклонения и тежък функционален,
неврологичен и ортопедичен дефицит, обуславящ процент ТНР. ВЛ са посочили, че
първичната травма на лявата глезенна става е получена преди 20 години, по-късно
отново е стъпила накриво и се е наложило оперативно възстановяване на връзките от
външната страна на глезена, следват операции във връзка с разкъсаното ахилесово
сухожилие и еквиноварусната деформация на ходилото. Захарния диабет с
неврологични усложнения е диагностициран през 2008г., артериалната хипертония е
диагностицирана амбулаторно през 2013г., двукратно е лекувана стационарно с
диагноза Болест на Райтер / 2016г/ и Полиартроза 2018г. с добро повлияване на
нестероидни противовъзпалителни средства без достатъчно данни за приемане на
възпалителен произход и по-нататъшно проследяване. Не са установени данни за
ортопедична операция на жалбоподателката в детска възраст.Еквиноваруснта
позиция на лявото ходило, диагностицирана преди оперативните интервенции може
клинично д се определи като получена в резултат на прогресия на полиневритния
синдром при захарния диабет тип 2. ВЛ са отговорили, че към датата на
освидетелстване в НЕЛК /05.10.2020г. съгласно Приложение № 2 към чл. 63 ал.3
„Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност“ в проценти като краен процент ТНР се приема този на
заболяването с най- висок процент ТНР – остеомиелит на лявата петна кост, към
които не се прибавя сбора от останалите заболявания, защото са под 50 % ТНР. За
хроничен остеомиелит, документиран рентгенологично, без данни за възпаление към
датата на освидетелстването в ТЕЛК се следва по Ч. I, Р.2 Т.1- 40 % ТНР/ М 86/ Остатъчен
функционален дефицит на горна и долна скочна става с описан ортопедичен
функционален дефицит/ ОФД/ обуславя във връзка с Ч. I, Р. 9, Т.35-30% ТНР / М 19/ за ФД на
долна скочна става се следва 10 %, няма описан друг остатъчен функционален дефицит на ОДА обуславящ % ТНР по
Ч I. За АХ втора степен, хипертонично сърце ЛКХ, запазена систолна функция
определя 30 %, за захарен диабет тип 2 неинсулинозависим, на перорално лечение,
с клинични и ЕМГ данни за диабетна полиневропатия, без документирани усложнения
на останалите прицелни органи, следват 30 % ТНР по т. 1.2.2 част 9 ВЛ са
установили, че към настоящия момент е налице
и функционално отклонение на лявото ходило във варусна позиция което определя
10 % ТНР по Ч.1, Р.9,Т.39ВЛ са посочили, че след постановяване на ЕР на ТЕЛК
през 2018г. , с което са определени 78 % ТНР не се установява динамика в
състоянието и определения процент ТНР за следните заболявания- артериална
хипертония 2 ст, хипертонично сърце, ЛХН, запазена систолна ЛКфункция на
системна амбулаторна терапия 30 5 ТНР, захарен диабет тип 2 на перорално
лечение, при придружаващо наднормено тегло
с ИТМ 39кг/кв-м. с добър гликемичен контрол, с неврологични усложнения-
клинични и ЕМГ за ДПНП без документирани усложнения на останалите прицелни
органи 30 %. По отношение на остеомиелит е на петната кост е налице хроничен
ход на развитие с периоди на ремисия и обостряне. Болковият симптом е постоянен
поради особеното участие на петната кост в опорната фаза на походката и
придружаващите мекотъканни и съдово неврологични усложнения в резултат на
захарния диабет. ВЛ са посочили, че констатираните заболявания, стадият на тяхното развитие
и обусловеният функционален дефицит, са съобразени със съответната отправна
точка по Приложение №2 към чл. 63, ал.3 от Наредбата за медицинска експертиза,
като процентът ТНР – към м. октомври 2020г., е правилно определен. ВЛ са
посочили, че когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за
заболяване от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от
които, в отправните точки на оценката на трайно намалената работоспособност, е
посочен отделен процент, оценката на ТНР се определя, като се взема най- високият
процент по съответната отправна точка на най- тежкото увреждане; останалите
проценти за съпътстващи заболявания не се вземат предвид при оценката.ВЛ са
посочили, че заболяванията на жалбоподателката имат хроничен характер и въпреки
провежданото лечение прогнозата е те да се задълбочават и усложненията до които
водят да стават по-тежки.Хроничният остеомиелит на лявата петна кост затруднява
ежедневието поради постоянната болка усещана по време на всяка стъпка при
опорната фаза на походката с левия долен крайник. Ходенето допълнително е
затруднено от полиневропатията и ангиопатията на долните крайници.Затрудненията
в ежедневието са свързани с болковия симптом, неудобството от секретиращата
рана, програсиращите усложнения на захарния диабет и по-трудното ходене на
по-големи разстояния, по-лесната уморяемост и необходимостта от ежедневно
приемане на медикаменти. В съдебно заседание, при изслушване на ВЛ, същите
посочват, че като краен резултат на експертизата, определеният с решението на
ТЕЛК, 10 % ТНР на жалбоподателя Ангелов, е правилен. В съдебно заседание ВЛ изразяват становище, че
са взели решение да прибавят 10 % към основното заболяване поради това че са
обсъдили общо нещата и са дали 50 % без а се обсъждат отделно тези 10 % , като
те не се прибавят по новата наредба, но в полза на жалбоподателката са
обединили двете неща за да се получат 50 %. Изразили са становище, че
прилагайки методиката решението на НЕЛК и ТЕЛК е правилно. Съдът кредитира
заключението на ВЛ като вярно обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на
ЕР на НЕЛК, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол съгласно чл. 112, ал.1, т.4 от ЗЗ, от активнолегитимирано лице-адресат
на административния акт, който е неблагоприятно засегнат от същия. Съгласно
нормата на чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗдр., пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. Както
бе посочено по- горе, по делото безспорно е установено, че НЕЛК е сезирана с
жалба от освидетелстваното лице- К. А., подадена в срок, и се е произнесла по
така направеното оспорване с обжалваното ЕР. Съдът приема, че в случая е спазен
описаният в чл.112, ал.1 от ЗЗдр., административен ред за обжалване на
решенията на органите на медицинската експертиза, който задължително предшества
обжалването им по съдебен ред.
Съдът приема, че оспореният индивидуален
административен акт- ЕР на НЕЛК, е
издаден от компетентен по място, материя и степен орган, който е бил надлежно
сезиран с редовна жалба. Съдът констатира, че оспореното Експертно решение е
издадено в законоустановената форма, в съответствие с чл.59, ал.2 от АПК,
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в това число фактически и правни
основания за неговото издаване. Спазен е срокът за обжалване на всички решения-
и на ТЕЛК, и на НЕЛК.
Съдът констатира, че при постановяване на оспореното
Експертно решение, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.В случая НЕЛК- Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и и ССЗ, се е произнесъл по реда, предвиден в чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
което е посочено и в самото решение. Съобразно цитираната норма, Националната
експертна лекарска комисия се произнася само въз основа на медицинската и друга
документация и в този смисъл, няма право дори по своя преценка, да извършва
преглед на освидетелстваното лице. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение
на относимите правни норми, а установяването на фактите, относно здравословното състояние на лицата, е
в правомощията само на органите на медицинската експертиза /ТЕЛК/. Заедно с
това, съобразно нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗдр, НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, само в
частите му, в които е обжалвано и няма задължение за служебно произнасяне. Съобразно
нормата на чл. 49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася с мотивирано
експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно
водещата диагноза. В правомощието на НЕЛК, съобразно чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ, е да
потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да издаде ново решение или да го
отмени изцяло или отчасти, и да го върне за ново освидетелстване на лицето с
указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В
случая, видно от съдържанието на депозираната против решението на ТЕЛК жалба,
идентична със съдържанието на жалбата- предмет на настоящето производство,
жалбоподателката М. Х. оспорва определеният и размер ТНР, като твърди, че е
преминала през много операции, била е стигнала до рязане на крак до подбедрица
и е отключила още доста заболявания. Съдът намира, че възражението на
жалбоподателката относно посоченото в ЕР на ТЕЛК, че не е претърпявала операции
в ранна детска възраст е основателно, доколкото се установява и от заключението
на ВЛ и представената медицинска
документация, но това не представлява съществено процесуално нарушение
водещо до незаконосъобразност на обжалваното експертно решение. Следва да се
посочи, че анамнеза със същото съдържание е налице и в ЕР на ТЕЛК
№0983/28.03.2018г., с което на жалбоподателката е определена 78 % ТНР. В
случая, видно от отбелязването в ЕР на ТЕЛК, същото е издадено след извършен
клиничен преглед на лицето и въз основа на съдържащите се в МЕД медицински
документи- амб. листове и епикризи. Съдът намира за установено също, съобразно
приетото заключение на ВЛ по допуснатата СМЕ, които съдът кредитира изцяло с
доверие, че определеният на жалбоподателката Х. процент трайна
нерабопоспособност е правилен, съобразно установеното заболяване и съобразен с
действащата нормативна уредба. В случая, както бе посочено по- горе, съобразно
заявеното в депозираната жалба, НЕЛК е дължал отговор на въпроса единствено
налице ли е заболяването, удостоверено с наличните и приложени в МЕД на лицето медицински
документи, и какъв процент трайна неработоспособност обуславят, съгласно Приложение
№2 от НМЕ, което е в сила към момента на освидетелстване на жалбоподателката,
по кои точки, както и какъв е общият процент трайна неработоспособност съгласно
Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ
когато са налице няколко увреждания независимо дали са за заболявания от
общ характер или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен
отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност , вид и степен
на увреждане се определя, като се вземе най- високия процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане.останалите проценти за съпътстващи
увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част. Констатираното
заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се
съобразяват със съответната отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1.
Когато са налице две или повече увреждания, за всяко
от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид
и степен на увреждане е посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с
определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане –
50 или над 50 на сто, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за
заболявания с причинна връзка, оценката на трайно намалената
работоспособност/вида и степента на увреждане се определя, като се взема
най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане.
Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи
увреждания. В конкретния случай прилагайки методиката като краен процент на ТНР се приема този на
заболяването с най- висок процент ТНР-
остеомиелит на лявата петна кост.
За това заболяване в Приложение № 1 към чл. 63 ал.3 от НМЕ съобразно състоянието
на жалбоподателката - лека степен – ограничен, ниска активност, незначителни
гноящи фистули е определен 40 %
ТНР. В съдебно заседание ВЛ М. е
уточнило, че в случая не се касае за средна степен, защото няма критерии които
да покрият средната степен, а състоянието на жалбоподателката е такова, че по
тези критерии се покрива леката степен. За останалите – захарен диабет тип 2,
неинсулинозависим, на перорално лечение, с клинични и ЕМГ данни за диабетна
полиневропатия, без документирани усложнения –
30 %, за артериална хипертония втори ст. -20 %, за тежка контрактура на
горна счокна става в ляво- 20 % и за контрактура на долна скочна става 10 %.
Остатъчен функционален дефицит на долна и горна скочна става обуславя 30 %. Към
момента на изготвяне на експертизата ВЛ са установили и функционално отклонение
на лявото ходило във варусна позиция, което определя 10 % ТНР Съгласно ВЛ в приетата СМЕ посочва, че
определените 0% ТНР са правилно определени по съобразно на констатираното
водещо заболяване „хроничен остеомиелит“, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит, което изцяло съответства на нормата на чл.
62 от НМЕ. Съобразно нормата на чл. 63, ал.3 от НМЕ,
при наличие на множествени увреждания, посочени като
отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане), се определя по Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, в
проценти съгласно Приложение № 2. В случая, при постановяване на оспореното ЕР
на НЕЛК, изрично е посочено, че се потвърждава ЕР на ТЕЛК, по оценката, като
определя 40% трайно намалена работоспособност, в съответствие с т. III от
Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената
работоспособност в проценти, по Приложение №2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ. Разпоредбата
на чл. 63 от НМЕ, както и т. III от Методиката са оспорени по съдебен ред, като
с Решение № 1632/31.01.2020 г. по адм. дело № 10422/2018 г., VIII о., състав на
Върховния съд е отменил т. III от Методиката към 63, ал. 3 от НМЕ и е оставил
без разглеждане жалбата в останалата част. С окончателно съдебно решение
№8982/7.07.2020 год. ВАС е оставил в сила решението по адм.д.№10422/2018г. по
описа на ВАС, в частта, с която е отменена разпоредбата на т.ІІІ от Методиката
за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалена работоспособност /вида
и степента на увреждането/ в проценти от Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. Съдебното
решение за отмяна е влязло в сила на 07.07.2020 год.
, отмяната на т. ІІІ от Методиката действа след
07.07.20г, респ. след тази дата, до приемането на нова редакция на отменената
норма, се възстановява действието на старата редакция на т. ІІІ от Методиката
/действала до приемане на отменената от ВАС редакция/. След отмяната на т. ІІІ
на 07.07.20г обаче е приета нова редакция на т. ІІІ /ДВ бр. 79/20г, в сила от
08.09.20г , която е действала към момента на постановяване на ЕР на НЕЛК, съгл.
която отново се взема предвид най-високият процент /за най-тежкото увреждане/,
като останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при
оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. Ето защо
съдът намира, че ЕР на НЕЛК е взето изцяло съобразно действащата към момента на
постановяването му нормативна уредба. Това обяснява и разликата в определения
процент трайна неработоспособност определена при предходно освидетелстване на
жалбоподателката и в момента. От заключението на ВЛ се установява, че не е
налице подобрение в здравословното състояние на ищцата, респективно
възстановяване от уврежданията, а значително по-високия процент трайна
неработосбособност се обуславя от
прилаганата към 28.03.2018г. Методика за прилагане на отправните точки за
оценка на трайната нерабоспособност, съгласно
която крайния процент ТНР при наличие на множество увреждания се е определял като за основа се взема най-
високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 % , към него се
прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания.
Следва да се отбележи, че при
настъпило влошаване на здравословното състояние, жалбоподателката може да
поиска преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на
работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и настъпилите
след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на получените
увреждания.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че оспореното ЕР № 2636/ 05.10.2020г. на Специализиран състав по Хирургични
ортопедични и ССЗ на НЕЛК- София, е законосъобразно и не страда от пороците, изложени в депозираната
жалба. Определеният процент трайна неработоспособност на жалбоподателката е
правилно определен, съобразно вида и тежестта на заболяването и, и съобразно
действащата нормативна уредба.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.
последно от АПК, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от жалба от М.И.Х., ЕГН **********
***, с правно основание чл. чл.112, ал.1 т.4 от ЗЗздр, вр. 145 от АПК, против ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 2636/05.10.2020г.
на Специализиран състав по Хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК- София, с
което е потвърдено ЕР № 0673/21.02.2020г. на ТЕЛК III – ти състав към УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, чрез
Административен съд- Плевен, пред Върховен административен съд, в 14-срок от
съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: