Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………
и в присъствието на прокурора.………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 62 / 2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ “***“
до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0001715 / 12.12.2019 г. на Началника
на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Наказаният търговец
притежавал лиценз за международен обществен превоз на пътници № 1141, издаден
от МТИТС и валиден до 10.06.2025 г. На 25.11.2019 г. била извършена комплексна
проверка на транспортното предприятие в сградата на АНО, която констатирала, че
дружеството в качеството си на превозвач е осъществило превоз на пътници от водача Е. Б. Н. на 25.01.2019
г. по маршрут гр. Две могили – с. Батин – гр. Две могили. Също така в хода на
проверката било установено, че удостоверението за психологическа годност на
този водач е било изтекло за периода 24.01.2019 г. до 25.01.2019 г., т.е. само
за два дни. За констатираното нарушение св. А.К. съставил АУАН против жалбоподателя,
а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му
било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за
нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 вр. чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАПр).
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, които има
право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл
е допустима.
Разгледана по същество е основателна. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, но неправилно е приложен
материалния закон. Неправилността се изразява в това, че в случая следва да
намери приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на
административно нарушение.
От
приложените към преписка писмени доказателства и показанията на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се
установява, че удостоверението за психологическа годност на водача Е. Б. Н. действително е изтекло на 25.01.2019 г.,
видно и от справката от регистъра на психологическите изследвания на водачите
на л.6 от делото, гърба. Едновременно с това от приложената
тахографска шайба и пътен лист сер -„А“ № 005210 / 25.01.2019
г. става
ясно, че именно този водач с автобус „Мерцедес“, категория М 3
с ДК №
***
е извършил обществения превоз на пътници на 25.01.2019 г.
по маршрут гр. Две могили – с. Батин – гр. Две могили. От
събраните по делото доказателства се установява, с договор между транспортното
предприятие и община гр. Две могили на първото е възложена обществен превоз на пътници по междуселищните
автобусни линии от утвърдената общинска транспортна схема, квота на общината.
Предвид
тези доказателства и показанията на актосъставителя и доколкото АУАН е подписан без възражения, т.е.
фактическата обстановка не се оспорва по никакъв начин съдът намира, че
действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАПр. АУАН и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
В случая съдът намира, че са налице
всички предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН по следните съображения :
На първо място сам по себе си периодът от само два дни през
които
водачът Евгений Николаев е бил без валидно удостоверение за
психологическа годност е изключително кратък и само и единствено на това основание наказателното постановление следва
да бъде отменено.
На следващо място по делото няма представени никакви доказателства, че през
периода от два дни водачът е извършвал и други обществени превози на пътници. Най-същественото основание при преценката
за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая се състои в това, че удостоверението
за психологическа годност е издадено още на другия
ден след извършване на превоза на пътници и то по инициатива на водача, доколкото той е ръководител
на транспортното предприятие. Не може да бъде
пренеберегнато обстоятелството, че превозът е извършен от водача Н. само и
единствено с цел да замести титулярният водач на тази линия и то, защото
здравословното състояние на последния не е позволявало именно той да управлява.
По този начин е предоставена единствената възможност на деца от множество села
по тази автобусна линия – с. Батин, с. Горно Абланово, с. Екзарх Йосиф и с. Обретеник
да посетят средното училище в гр. Две могили. Не на последно място по значение
е и обстоятелството, че АНО не е представил доказателства за други предходни
нарушения по ЗАПр, установени с влезли в сила наказателни постановления по
отношение на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че той не е извършвал
такива. Нещо повече от представения констативен протокол за извършената
комплексна проверка на транспортното предприятие се установява, че не е
констатирано нито едно друго нарушение в дейността на предприятието, като
превозвач. Не може да бъде подминат факта и че последната комплексна проверка
на дружеството е извършена на 02.03.2018 г., като също не са открити никакви
нарушения в дейността му като превозвач. Предвид изложеното съдът намира, че
жалбоподателят е следвало единствено да бъде предупреден писмено или устно, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, тъй като очевидно нагласите му са да спазва ЗАПр и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Съдът намира, че в случая по отношение
на жалбоподателя за подобно нарушение, констатирано при това десет месеца след
извършването му е наложена санкция, която по никакъв начин не би изпълнила
целите по чл.12 от ЗАНН, а единствено би го довела до състояние на
несъстоятелност и предвид приложената по делото годишна данъчна декларация,
видно от която счетоводната му загуба за 2018 г. е в размер на над 11 000
лв.
При
това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено,
като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38–0001715 / 12.12.2019 г. на
Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” гр. Русе, с което на ЕТ„ ***“ му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :