№ 30818
гр. София, 02.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110115113 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „..................“ ЕАД, с която
са предявени кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С. С. Ш. и Б. М. А. за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество, при условията на разделна
отговорност – всеки по ½ част от следните суми: 225,94 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ........................ с абонатен № ........; 76,43 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2020 г. до
31.07.2020 г.; 15,20 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. и 3,48 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.08.2022 г. до окончателното им изплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 42492/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед № 23127 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.08.2022 г.
С депозирана по делото молба с вх. № 180213/23.06.2023 г. ответницата Б. М. А.
заявява, че претендираните от ищеца суми са изплатени изцяло, с което дългът е погасен.
Отправя искане за прекратяване на производството по делото. В подкрепа на изложеното
представя копие от фискален бон от 20.06.2023 г., издаден от „..................“ ЕАД, за
заплащане на сума в общ размер от 444,60 лева, включваща главница, мораторна лихва,
законна лихва и съдебни разноски в размер от 100 лева.
С разпореждане № 90600/21.07.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да изрази становище по твърдението на ответницата за погасяване на
процесните вземания чрез осъществено плащане в хода на процеса.
С молба с вх. № 216252/31.07.2023 г. и молба с вх. № 217729/01.08.2023 г. ищецът е
потвърдил извършеното плащане на всички вземания, предмет на делото, ведно с
държавната такса по него, посочвайки, че непогасено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение за заповедното и за исковото производство. Заявява, че
поради изплащането на сумите за дружеството не е налице правен интерес от продължаване
на съдопроизводствените действия.
1
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че доколкото заявените
от ищеца вземания с процесните искови претенции са били изцяло погасени от ответната
страна посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено. При липсата на
правен спор, липсва и нужда, съответно обусловен от нея правен интерес от съдебна защита,
а наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежно възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно.
Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или се отказва от
предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови претенции са
изцяло удовлетворени, то за „..................“ ЕАД не съществува правен интерес от водене на
настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в молбите от
31.07.2023 г. и от 01.08.2023 г., че няма правен интерес от продължаване на делото и, че
претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
производства.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което в случай, че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен
интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от
ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за
„..................“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва
да се прекрати.
Като последица от това и при съблюдаване на задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което компетентен
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо, с
настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да бъде
обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 42492/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав е
издадена Заповед № 23127 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.08.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В настоящия случай, доколкото прекратяването на делото е обусловено от
осъщественото плащане от ответната страна в хода на процеса – едва на 20.06.2023 г., т. е.
след връчване на препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те са дали
повод за завеждане на делото срещу тях, поради което следва да понесат сторените разноски
по него.
Ищцовото дружество претендира единствено разноски такива за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени в минимален размер,
съответно от 50 лева – за производството по ч. гр. дело № 42492/2022 г. по описа на съда и
от 100 лева за настоящото исково производство, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), при съобразяване с липсата на фактическа и правна сложност на делото и
извършените пълномощника на ищеца процесуални действия, изчерпващи се единствено с
2
подаване на исковата и уточнителни молби.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15113/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 23127 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 12.08.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 42492/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во ГО, 51-ви състав в полза на „..................“ ЕАД срещу Б. М. А., с ЕГН: ********** и С.
С. Ш., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Б. М. А., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. „Лидице“ № 7, ет. 4,
ап. 11 и С. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: град ........................ да заплатят на „..................“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 42492/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО,
51-ви състав за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 100 лева, представляваща
сторени разноски в настоящото исково производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3