Мотиви по н.о.х.д.
№ 95/2019 г. по описа на Брезнишкия районен съд.
С обвинителен акт на Районна
прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на В.Н.В. за престъпление по чл.
343"б", ал.1 от НК за това, че на 23.11.2019 г. около 16.35 часа
на път ІІ – 63, разклона на с. В., по посока на движение към с. В., общ.
Брезник, управлява МПС – л.а. „**** **“, с рег. № С **** МА, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,85 на хиляда, установено по
надлежния ред –по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози от водачи на МПС, чрез изпробване с техническо
средство „Алкотест“ „Дрегер“ №7410, с инд. № DRSM 0020.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира на подсъдимия да бъдат наложени
комулативно предвидените наказания лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл. 66 от НК, и глоба, на които размерите да се определят над предвидените от
законодателя минимуми. Предлага деецът да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от една година.
Подсъдимият В.Н.В. дава обяснения, в
които отрича да е управлявал автомобила, имали спор за наследство и сестра му
подала сигнал.
Защитникът му - адв. М.А. – САК,
пледира подзащитния му да бъде признат за невинен в извършване на
престъплението по чл.
343б, ал.1 от НК, като излага доводи за недоказаност на обвинението по
несъмнен начин поради допуснати съществени нарушения на реда за установяване
концентрацията на алкохол.
Брезнишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият В.Н.В.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, адрес по ЛК в гр. *****************,
с настоящ адрес ***, със средно образувание, неосъждан, женен, безработен, с
ЕГН **********.
На 23.22.2019
г., свидетелите А.В.З. на длъжност- "мл. автоконтрольор" при РУ Брезник и И.С.И.–на длъжност КО при група
„ОП“ при РУ - Брезник, осъществявали контрол по линия на КАТ. Около 16.35 часа
се намирали на път № IІ-63, разклона за
с. В.. Възприели движещ се към тях, лек автомобил л.а. „**** **“, с рег.
№ С **** МА, служителите били извън патрулния автомобил. На двамата свидетели
направило впечатление, че въпросния автомобил е управляван от подсъдимия, който
бил сам в автомобила и е с неадекватно поведение по време на движение. Служителите
на РУ- Брезник се качили в патрулния автомобил и със лампов и звуков сигнал
спрели автомобила. Установили, че водач на автомобила е подсъдимият В.Н.В..
Свидетеля З. изпробвал водача с „Алкотест“ „Дрегер“ №7410, който отчел
положителен резултат в издишания въздух- 2,85 на хиляда. Св. съставил АУАН №******/23.11.2019г.,
който подсъдимият подписал без възражения, бил му връчен препис от АУАН.
Транспортирали подсъдимия до РУ- Брезник, където св. З. му издал талон за медицинско
изследване, бл. № *******. Подсъдимият бил съпроводен от служителите на РУ
Брезник до ФЦСМП – гр. Брезник, където бил освидетелстван от дежурният лекар -
свид. д-р. А. Б. Д., пред когото и в присъствието на полицейските служители В.
заявил, че отказва да даде кръвна проба за изследване. Резултата от
освидетелстването, както и събраните анамнестични и клинико-диагностични данни
лекарят отразил в протокол за медицинско изследване приложение
№ 4 към чл. 14, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, в съдържанието на който със саморъчен запис
удостоверил, че В. отказва да даде кръвна проба за изследване. Протокола бил
подписан от лекаря.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: показанията на свидетелите А.В.З., И.С.И. и А. Б. Д., писмените
материали, приложени по бързо производство № 67/2019 г. по описа на РУ -
Брезник, подробно изброени в описа към него, приобщени като доказателства по
реда на чл.
283 от НПК, както и тези събрани в съдебното следствие: справка за проведен
технически преглед на техническо средство „Алкотест“ „Дрегер“ №7410, с инд. № DRSM 0020 и заверено ксерокопие от амбулаторния
журнал на ФЦСМП – гр. Брезник.
Въз
основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото, съдът прие за
доказано по несъмнен начин извършването на престъплението, за което на
подсъдимия В.Н.В. е повдигнато обвинение. Събраните гласни и писмени
доказателства посочени по-горе са непротиворечиви помежду си, взаимно се
подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за
делото обстоятелства.
Част от
фактическите обстоятелства субсумиращи се в признаците на престъпния състав, са
безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
Не е
спорно, че при извършена на това място спрямо него проверка за употреба на
алкохол от свид. А.В.З.– мл. автоконтрольор в РУ- Брезник, техническото
средство е отчело 2,85 на хиляда. Не се оспорва и техническата изправност на
средството за измерване, с което е извършена проверката за алкохол.
Безспорни
са и обстоятелствата, че въз основа на издаден талон за медицинско изследване,
последният е съпроводен от полицейските служители до ФЦСМП - Брезник, където
кръвна проба не е била взета.
Тези
факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа
на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства – показанията на разпитаните свидетели и изготвените документи: акт за
установяване на административно нарушение № ******/23.11.2019 г., талон за
медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за извършен
технически преглед на „Алкотест“ „Дрегер“ №7410, с инд. № DRSM 0020. В синхрон с тях са и свидетелските
показания, който по същество потвърждава горните факти.
Поради
липсата на спорни моменти в тезите на страните и тъй като не открива
противоречия между отделните доказателствени източници, които установяват
изложените факти, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и
оценка на доказателствения материал в тази насока.
Подсъдимият
оспорва да е управлявал МПС, също да е отказвал да даде кръв за лабораторно
изследване, като твърди, че в ФЦСМП- Брезник, където е бил отведен от
полицейските служители лекар не го е преглеждал, не е заявявал отказ пред такъв
да даде кръвна проба, а протокола за медицинско изследване не е съставен в
негово присъствие.
Оттук
тезата на подсъдимия, изразена чрез защитника е, че вменената му концентрация
на алкохол не е установена по надлежния ред, тъй като не е бил налице отказ за
даване на кръвна проба, за да е законосъобразно очертаването обективната страна
на престъплението, за което В. е предаден на съд въз основа показанието на
техническото средство, съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
На първо
място, самото твърдение подсъдимият, че на процесната дата не е управлявал МПС–
л.а. „**** **“, с рег. № С **** МА не е подкрепено с доказателства, които да
мотивират преценка за достоверност. Извън обясненията на подсъдимия, други
такива не са налични. Съдът приема, че твърдението на В. е чисто защитно и е
обусловено е от процесуалното му качество във възбуденото срещу него
наказателно производство. Показателно е в тази насока, че не е управлявал
автомобила въпросния ден, не е вписал подобно възражение в предявения му акт,
нито по-късно на етап предявяване на обвинението в досъдебна фаза. Вярно е, че
съгласно чл.
103 от НПК тежестта да докаже обвинението лежи върху прокурора, че
подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, и че не може да се правят
изводи в негова вреда поради това, че не е доказал възраженията си. Това не
означава обаче, че направените възражения от подсъдимия сами по себе си могат
да дискредитират доказателствената стойност на други доказателства и
доказателствени средства, събрани в производството. Възраженията му подлежат на
внимателна проверка в комплекс с всички други доказателствени материали като
след съвкупен анализ и оценка решаващият орган е в правото си, в съответствие с
принципите в чл.
13 и 14
от НПК, да се произнесе по достоверността им, респ. тяхната годност да
формират различни фактически положения от тези, на които се основава
обвинението.
В
конкретния случай, твърденията на подсъдимия остават напълно изолирани сред
останалите доказателствени материали и затова не мотивират кредитирането им с
доверие. От друга страна, в противовес на позицията му държавното обвинение е
ангажирало достатъчно по брой и убедителни по съдържание други доказателства.
Свидетелите А.В.З., И.С.И. и А. Б. Д., участвали в проверката спрямо В.,
установяват, че видът и поведението на последния явно са подсказвали употреба
на алкохол - посочват, че е с неадекватно поведение по време на движение и лъхал
на алкохол. Свидетелите З. и Д. са категорични, че пред тях самият В. е
направил изявление за това, че същият ден е консумирал алкохол като данните за
вида, количеството, както и за времето на употреба, свидетелят Д. е отразил в
съдържанието на съставения Протокол/л.17 от б.п./ именно въз основа неговите
обяснения. При предявяване на акта за запознаване и подписване В. не е изразил
несъгласие с вписаните от актосъставителя констатации, напротив – при дадената
му възможност да направи възражения е посочил, че няма такива.
Съдът
кредитира с доверие показанията на посочената група свидетели като приема, че
излагат правдиво и обективно релевантните за делото факти и обстоятелства, тъй
като освен че изявленията им кореспондират помежду си, те намират потвърждение
в други доказателствени източници. Видно е от протокола за медицинско
изследване, че при извършеното освидетелстване на В. от дежурния лекар в ФЦСМП-Брезник
в хода на прегледа същият е потвърдил за вида, количеството алкохол и времето
на употребата му. В показанията си пред съдебния състав свид. А.Д., изготвил
протокола за медицинско изследване в качеството си на дежурен лекар в ФЦСМП-Брезник
на 23.11.2019 г., изцяло потвърждава обстоятелствата по съставянето му и
записите в съдържанието му, като заявява: "Данните, които съм отразил в протокола
за употребено количество алкохол, вид и време са по данни на
освидетелствания" .
Протоколът
за медицинско изследване е част от реда за установяване употребата на алкохол,
разписан в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози
от водачи на МПС, като съгласно чл. 14, ал. 1 от същата, в него лекарят описва
състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива. Освен
резултата от освидетелстването, в него се отразяват и събраните анамнестични и
клинико-диагностични данни, доказващи заболявания и приетите от водача
лекарства през последните 24 часа. Видно от съставения в случая протокол по
реда на наредбата, извън данните за употреба на алкохол, В.В. не е съобщил
прием или употреба на лекарствени средства или други продукти. Протоколът за
медицинско изследване и допълващите го разяснения дадени от свид. Д. относно
обстоятелствата по изготвянето му съвкупно имат достатъчна тежест в
доказателствен аспект за реда, по който е протекъл прегледа, за установеното
състояние на лицето, за съобщените от него данни за употреба на алкохол и за
останалите му изявления релевантни за делото.
При
несъгласие с показанията на техническото средство, подсъдимият е имал
възможност да даде кръвна проба за лабораторно изследване, по който начин се
установява употребата на алкохол при оспорване, съгласно Наредбата. Доказателствата
по делото установяват, че В. целенасочено е отказал да упражни това си право,
тъй като е заявил отказ да даде кръв. В тази хипотеза Наредбата изрично
предписва, че употребата на алкохол се установява въз основа показанието на
техническото средство. След като техническото средство е било изправно, успешно
преминало последваща проверка, удостоверено с протокол, то редът за
установяване употребата на алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като
обективен признак от състава на нарушението, е установена точно.
Неоснователно
се оспорва от защитата и начина на удостоверяване на направения от подсъдимия
отказ за вземане на кръвна проба. С НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г. - чл. 15, ал.7/, изискване е въведено с удостоверяване на отказа
за даване на кръв по друг начин - в частност чрез запис в амбулатория журнал на
лечебното заведение. От представеното заверено ксерокопие на извлечение от амбулаторния
журнал на ФЦСМП- Брезник за 23.11.2019 г., не може да се установи има ли
положен подпис от подсъдимият, но настоящият състав намира, че не компрометира
реда за удостоверяване отказа на водача да даде кръв за лабораторно изследване.
Въз
основа на изложеното, съдът приема за доказано, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия В.В. е установена надлежно, по реда на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
Направените
по-горе изводи за фактите и правното им значение се основават на всестранна
проверка на всички източници на доказателства от гледна точка на действителното
им съдържание във взаимовръзка с останалите. Съдебният състав приема, че са
събрани достатъчни по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени
средства, оценката на които мотивира убеждение, че деянието за което
подсъдимият В.В. е предаден на съд е съставомерно, тъй като са доказани всички
елементи на престъпния състав по чл.
343б, ал.1 от НК.
Въз
основа на това съдът прие, че с деянието си подсъдимият В.Н.В. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическият състав на чл.
343б, ал.1 от НК, тъй като на 23.11.2019 г. около 16.35 часа на път ІІ –
63, разклона на с. В., по посока на движение към с. В., общ. Брезник, управлява
МПС – л.а. „**** **“, с рег. № С **** МА, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,85 на хиляда, установено по надлежния ред –по
реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози
от водачи на МПС, чрез изпробване с техническо средство „Алкотест“ „Дрегер“
№7410, с инд. № DRSM 0020.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 2,85 на хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като В. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им. Същият е съзнавал, че управлява превозното
средство след като е употребил алкохол, който извод намира убедително
потвърждение в доказателствата събрани по делото.
Причина
за извършване на деянието е пренебрегването и безотговорното му отношение към
установените правила за движение.
Предвид
гореизложените правни изводи, съдът призна В.Н.В. за виновен в това, че е
извършил престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК, настоящият състав отчете всички значими за определяне на отговорността
обстоятелства. Като смекчаващо отговорността такова прие чистото съдебно минало
на подсъдимия, а като отекчаващо - установеното съдържание на алкохол в кръвта,
което надвишава съществено границата от 1,2 промила, поради което и осъди В.В. на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и на наказание глоба в
размер на 200 лева.
Настоящият
състав прецени, че са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода, поради което и на това основание отложи същото за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид факта, че подсъдимият е
неосъждан, наложеното наказание е под три години и че за поправяне и
превъзпитание на В. не е необходимо изолирането му от обществото, тъй като
същото може да бъде постигнато и без ефективното изпълнение на наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
изключителен характер на някое от тях, които да мотивират, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, поради което настоящият
състав счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.
В
съответствие с императивната разпоредба на чл.
343г, вр. чл.
343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши В. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от четиринадесет месеца. При определяне размера на това
наказание, настоящият състав взе предвид високата концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, който факт недвусмислено го обрисува като безотговорен
водач, представляващ интензивна опасност за движението, като не игнорира и
факта, че В. преди инкриминираното управление на моторно превозно средство е
бил санкциониран по административен ред за други нарушения на правилата на
движение. Ето защо и съдът намери, че така определеното по вид и размер
наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона, визирани в чл. 36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и
ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.
На
основание чл.
59, ал. 4 от НК настоящият състав приспадна от наложеното наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство времето, през което В.В.
е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред,
считано от 23.11.2019 г., т. е. от момента когато свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е било отнето с акта за установяване на
административно нарушение АУАН №******/23.11.2019г.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: