№ 1423
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500665 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение №266246 от 26.10.2021г., постановено по гр.д. № 8809/2020г.
СГС, I ГО, 14 състав е отхвърлил предявените от Н. Р. Н. срещу „Сан
Продъкшън“ ЕООД искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сума в
размер на 40 000лв., представляваща неустойка на основание чл. 13 от
договор за адвокатска услуга №201911110084/11.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането,
както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 2588,89
лв., обезщетение за забава за периода от 01.01.2020 г. до 20.08.2020 г. като
неоснователни.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Н. Р. Н. с възражения за неправилност, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се релевира възражение, че СГС е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като едва с
крайния съдебен акт е посочил, че в тежест на ищеца било да докаже
отрицателен факт - че ответникът не е осигурил съдействие по предоставяне
на пълномощни, заплащане на такси за делата и представяне на документи
като доказателства за завеждане на исковете по процесния договор за
адвокатска услуга. Прави се оплакване, че при постановяване на решението
първостепенният съд се е произнесъл по действителността на неустоечната
1
клауза, без да е било налице възражение от ответника, че клаузата нарушава
добрите нрави, без да е налице възражение, че договорът нарушава
равенството в оборота или друго подобно възражение. Излага се становище,
че страните по договора, калкулирайки размера на неустойката, са отчели
всички особености на правоотношението между тях. Релевира се възражение,
че развалянето на адвокатски договор и/или договор за поръчка от страна на
довереника се урежда от общите правила на ЗЗД, в това число - правилото, че
по закон може да се претендира от изправната страна обезщетение за вреди,
по силата на чл. 88, ал. 1. изр. 2 ЗЗД. Прави се оплакване, че СГС е
коментирал размера на неустойката, но не е отчел, че сумата oт 40 000 лева не
е размерът на възнагражденията по този договор, а представлява избрано от
страните числово изражение на обезщетение за вреди, облечено в неустойка
(с оглед поетите задачи, ангажименти, необходимо време, усилия и
материален интерес по сделката), за накърнения негативен договорен интерес
- за възмездяване на разходите, загубите и пропуснатите ползи за адвоката. В
жалбата се сочи, че в резултат на обективния прочит на договора
предвидените възнаграждения за труда на адвоката при успех могат да
достигнат повече от 86 000 лева, което надхвърля поне два пъти размера на
резолуторната неустойка, ако договорът бъде развален. Релевира се
възражение, че първоинстанционният съд не е отчел невъзможността за
реституция на престираното от адвоката, докато за доверителя това не е така.
Поддържа се твърдение, че за разлика от адвоката, възложителят разполага с
облекчен ред да се освободи от поръчката, разполага с възможността да
развали договора и да претендира реституция на своите престации, заедно с
обезщетение, като той е защитен и от нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В този
смисъл, се прави оплакване, че клаузата на чл. 13 от договора не е
неравноправна или накърняваща добрите нрави, а по взаимно съгласие на
страните са отчетени всички специфики на адвокатския договор, рисковете и
вредите от неговото разваляне. Излага се становище, че клаузата на чл. 13 от
договора не е недействителна, като противоречаща на добрите нрави. Прави
се искане, въззивният съд да постанови решение, с което да отмени като
неправилно обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
исковите претенции.
Въззиваемото дружество – „Сан Продъкшън“ ЕООД редовно призовано
при условията на чл. 50, ал.2 ГПК не е депозирало писмен отговор в срока по
чл. 263, ал.1 ГПК.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената
въззивна жалба.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2
от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
2
предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред СГС, І ГО, 14 състав е било образувано по
предявени при условията на кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение, СГС, І ГО, 14 състав е приел, че между
страните не се спори относно обстоятелството, че задължението на ответника
за заплащане на първата вноска по договора с падеж до 30.11.2019 г. не е
изпълнено изцяло. Приел е, че към момента на неизпълнение на
задължението на ответника да заплати сума в размер на 12 000 лв. ищецът по
сключения договор е бил изправна страна. Приел е, че твърдението на ищеца
за настъпило разваляне на договора е доказано и предвид, че страните не
спорят, че в срока за доброволно изпълнение ответникът не е заплатил
дължимия остатък от вноската в размер на 12000лв., то правото на довереника
да развали договора е реализирано с изтичане на срока за доброволно
изпълнение към 31.12.2019 г. Въпреки това е приел, че договорената клауза за
неустойка е недействителна поради противоречие с добрите нрави, като
извършената от съда преценка за действителността на процесната клауза е
била към датата на сключване на договора. Приел е, че така както е
договорена същата излиза от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което е отхвърлил претенцията за неустойка за
разваляне на договора.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Решение е валидно. Същото е допустимо, но неправилно.
Във връзка с доводите в жалбата на ищеца за неправилност на
решението въззивната инстанция намира следното:
По претенцията с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 13 от
договор за адвокатска услуга от 11.11.2019г. въззивният състав намира
следното:
За да бъде присъдена неустойка за разваляне, е необходимо наличието
на няколко предпоставки: валиден договор, в който страните да са уговорили
неустойка за разваляне; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е
бил готов да го изпълни; длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си
задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява;
разваляне на договора и валидност на клаузата за неустойка.
С оглед очертания с жалбата предмет на спора, съдът приема, че
страните във въззивното производство не спорят относно следните
обстоятелства: 1. Наличието на облигационни правоотношения, произтичащи
от сключения помежду им договор за адвокатска услуга, като предмета на
този договор се свежда до извършване на различни фактически и правни
3
действия, за които доверителят дължи на довереника заплащане на
възнаграждение в размер и срокове, уговорени в договора. Доколкото
изпълнението на действията по договора изисква адвокатска правоспособност
и този договор е сключен с ищеца именно в качеството му на адвокат са
приложими наред с общите правила, регламентиращи договора за поръчка –
чл. 280 и сл. ЗЗД и специалните правила на Закона за адвокатурата; 2.
Довереникът-ищец е изпълнил своите задължения, поради което той е
изправна страна, а ответникът-доверител не е изпълнил своето задължение да
заплати в пълен размер първата вноска от договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 15 000лв., като е заплатил част от него в размер
на 3 000лв. Поради липсата на спор, че довереникът-ищец е изпълнил своите
задължения, то се явява без значение релевираното от жалбоподателя
възражение, че първоинстанционният съд му е вменил в тежест на доказване
отрицателен факт. Но дори и да бъде обсъдено това възражение, въззивният
съд приема, че първостепенният съд не се е произнасял по въпроса за
доказване на отрицателен факт, нито е отхвърлил иска, обосновавайки се, че
този факт не е доказан; 3. Страните не спорят и относно приетия от първата
инстанция правен извод, че частичното плащане в размер на 3000 лв. от
първата вноска, възлизаща на 15 000 лв., не сочи на незначителност на
изпълнението по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД; 4. Не се спори пред
въззивната инстанция и относно приетото от първостепенния съд, че
изправната по договора страна-ищецът е реализирал своето потестативно
право на разваляне на договора, като това се е осъществило, чрез отправеното
волеизявление с нотариална покана от 23.12.2019г. и в срока за доброволно
изпълнение ответникът не е заплатил дължимия остатък от вноската в размер
на 12 000лв., поради което с изтичане на срока за доброволно изпълнение към
31.12.2019 г. договорът е бил развален. При разваляне на договора действието
на облигационното правоотношение отпада с обратна сила, т.е. счита се, че
договорът никога не е бил сключен – чл. 88, ал.1, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД; 5.
Не се спори, че в чл. 13 от процесния договор страните са уговорили
неустойка за разваляне. Посочената разпоредба е със следното съдържание:
„В случай, че Възложителят не изпълни което и да било свое задължение за
заплащане на дължимото възнаграждение, Адвокатът има право да получи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, от момента на
договорения падеж за плащане. Отделно от правото по предходното
изречение, Адвокатът може да избере и да развали Договора с писмено
отправено волеизявление, с което определя едноседмичен срок за изпълнение
на задължението, след което ще счита Договора за развален. При разваляне на
Договора, поради неизпълнение от страна на Възложителя, пълномощията на
Адвоката автоматично се прекратяват, като Възложителят дължи неустойка за
причиненото разваляне на Договора в размер на договореното
възнаграждение по чл. 4, изречение първо по-горе, като неустойката се дължи
от момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение по предходното
изречение“. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
4
първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй
като се е произнесъл по действителността на неустоечната клауза, без да е
било налице възражение от ответника, че клаузата нарушава добрите нрави,
както и без да е налице възражение, че договорът нарушава равенството в
оборота или друго подобно възражение. Отговорът на това възражение се
съдържа в т. 3 от разясненията на ТР №1 от 15.06.2010г. по тълк. дело №
1/2009г. на ОСТК на ВКС. Съгласно същите „Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес“. Именно, поради необходимостта да бъде гарантирано спазването на
принципа на справедливостта, съдът следва служебно и без да е сезиран, да
следи за спазването на тези правила. Необосновано е възражението на
жалбоподателя, че това тълкувателно решение намира приложение към
приватизационния договор, но не се прилага по отношение на договора за
адвокатска услуга. Принципът на справедливостта намира приложение както
в търговските, така и в гражданските правоотношения и изисква да се закриля
и защитава всеки признат от закона интерес. Безспорно с процесния договор
за адвокатска услуга се регламентират граждански правоотношения и
следователно приетото с цитираното тълкувателно решение намира
приложение, като същото е и задължително, на основание чл. 130, ал.2 от
ЗСВ, за съдилищата. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е
постановено тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по т.д. №1/2020г.,
ОСГТК на ВКС, с което по задължителен начин са дава разрешение на
релевираното от жалбоподателя възражение, а именно, че съдът е длъжен
служебно да следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, като е даден
пример именно с нарушението на добрите нрави, когато е обективирано в
самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Уговорената неустойка в чл. 13 от договора не е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. Анализът на съдържанието на цитираната
клауза не води до извода, който е направен с обжалваното решение. На първо
място, не е постигнато съгласие неустойката да е дължима, независимо от
уговореното в чл. 4 от договора възнаграждение за адвокатска услуга. В
цитираната по-горе клауза е използван изразът „отделно от това“, а не
„едновременно или наред с възнаграждението“. Препращането към чл. 4 от
5
процесния договор е единствено по отношение номиналното определяне
размера на неустойката, но от никъде не следва извод, че същата се дължи
наред с адвокатското възнаграждение. Определеният размер на неустойката
не е противоречащ на добрите нрави, доколкото видно от данните по делото
материалният интерес за възложителя се изразява в искови претенции в
размер на 374 900 евро - главница, законни лихви върху тази главница и общо
600 000 евро неустойки, за три допуснати нарушения от длъжника (по 200 000
евро за всяко нарушение). В чл. 8 от договора за адвокатска услуга е
предвидено и възнаграждение при успешно провеждане на защитата, при
което възложителят ще дължи възнаграждение за успех от 5% от присъденото
или договорено вземане, като при това положение адвокатското
възнаграждение би възлязло на 18 745 евро само по главния иск и 5 %
възнаграждение при проведени успешни искове за неустойки, би довело до
възнаграждение от по 10 000 евро за всеки иск. Следователно, при обсъждане
на посочените клаузи, се получава, че предвидените възнаграждения за труда
на адвоката при успех могат да достигнат повече от 75 000лева, което
надхвърля уговорения размер на неустойката, ако договорът бъде развален.
Следва да се посочи, че функциите на неустойката са не само обезпечителна
и обезщетителна, но и санкционна, като според настоящия състав размерът на
неустойката не може да бъде сведен до точния размер на вредите от
неизпълнение, тъй като това би обезсмислило санкционната функция на
неустойката. Дори и да надвишава вредите този факт не прави a priori
неустойката противоречаща на добрите нрави. Противно на приетото от
първата инстанция с обсъжданата клауза неустойката не е уговорена като
обезпечаваща невъзможността на доверителя да се откаже от адвокатската
услуга. Напротив възпроизведени са почти дословно разпоредбите на закона –
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 88, изр. второ от ЗЗД. Но дори и да имаше уговорено
задължение на ответника да не се отказва от договора, то подобна клауза би
била нищожна, като директно противоречаща на чл. 287 ЗЗД, даващ право на
доверителя по всяко време да оттегли поръчката /т.е. да се откаже от
договора/. Настоящият съдебен състав обаче не следва да обсъжда въпроси,
свързани с оттегляне на поръчката, тъй като в конкретния случай договорът е
развален и не сме изправени пред хипотезата на чл. 26 от ЗА, респ. чл. 287
ЗЗД. Действително в обсъждания договор страните не са уговорили
неустоечна клауза при неизпълнение от страна на ищеца, която да ползва
ответника. Но безспорно интересите на доверителя не са накърнени, тъй като,
съгласно приетото в процесния договор отношенията между страните се
уреждат от общите правила на закона - за изпълнение, неизпълнение,
разваляне, в който случай изправната страна може да иска обезщетение за
претърпените вреди. На следващо място, необходимо е да се посочи, че преди
да развали договора, и по силата на уговорката между страните, адвокатът е
отправил покана, с която е дал едноседмичен срок за изпълнение. Toзи
едноседмичен срок е една допълнителна възможност за длъжника да отстрани
неизпълнението и да предотврати негативните последици - разваляне и
6
неустойка за разваляне. Следователно това е допълнителна възможност,
която също гарантира правата на ответника-възложител. Не бива да се
пренебрегва и обстоятелството, че за разлика от адвоката, възложителят
разполага с облекчен ред да се освободи от поръчката, разполага с
възможността да развали договора и да претендира реституция на своите
престации, заедно с обезщетение, като той е защитен и от нормата на чл. 87,
ал. 4 ЗЗД. В този смисъл, съдебният състав приема, че не е накърнен
принципа за равнопоставеност и справедливост. С оглед изложените
съображения, не би могло да се приеме, че неустойката за разваляне на
договора в размер на сумата от 40 000 лв., преценена към момента на
неговото сключване, надхвърля характерните й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. А съобразно цитираното по-горе
тълкувателно решение, неустойката следва да се приеме за нищожна поради
накърняване на добрите нрави, само когато единствената й цел излиза извън
присъщите й, посочени по-горе функции. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че клаузата на чл. 13 от договора не е нищожна и
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца уговорения
размер на неустойката, възлизащ на 40 000 лв. Върху тази сума ответното
дружество дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.08.2020г. до окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Не се спори, че с
покана, връчена на 23.12.2019г., ищецът е поканил ответното дружество да му
заплати уговорената неустойка, като му е дал едноседмичен срок. С
изтичането на срока и липсата на плащане, ответникът е изпаднал в забава по
отношение плащането на неустойката. Размерът на претенцията за периода на
забавата от 01.01.2020г. до 20.08.2020г. възлиза на сумата от 2 588.89 лв.,
изчислен на основание чл. 162 ГПК. За тази сума искът следва да бъде
уважен.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата
претенция да бъде уважена в пълен размер от 40 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
както и лихвата за забава в размер на 2 588.89лв.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция, то с оглед
изхода на спора право на разноски има жалбоподателят. Последният няма
претенция за разноски, не е представен и списък по чл. 80 ГПК, поради това и
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не дължи
произнасяне. При съобразяване, че на основание чл. 83, ал.2 ГПК ищецът-
жалбоподател и бил освободен частично от заплащане на такси, то и на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
ги заплати по сметка на САС в общ размер на 2 105.32лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №266246 от 26.10.2021г., постановено по гр.д. №
8809/2020г. от СГС, I ГО, 14 състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Сан Продъкшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ №29 да заплати на Н. Р. Н.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ №*, ет.*, офис *** сумата от
40 000лв., на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 13 от договор за адвокатска
услуга №201911110084/11.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 20.08.2020г. до изплащане на вземането, както и да заплати
сумата от 2588.89лв., на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 01.01.2020г. до
20.08.2020г.
ОСЪЖДА „Сан Продъкшън“ ЕООД да заплати по сметка на САС
сумата от 2 105.32лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8