№ 33
гр. С., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20242200100344 по описа за 2024 година
Предявен е пряк иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, и цена– 26 000лв.
В исковата молба ищецът твърди, че 18.08.2022г, в с.П., при управление на лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********,, водачът И. С. И. нарушил правила за
движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена и неразрешена скорост,
загубил контрол над МПС-то и реализирал удар с нея като пешеходец, в резултат на което й
причинил телесни увреждания.
По случая било образувано ДП № 320/2022г по описа на РУ-К., което било
прекратено.
Твърди , че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на автомобила, който
нарушил чл. 5 ал.1 и ал.1, чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 116 ЗДвП, като причинените на ищцата
телесни увреждания са в пряка причинна връзка с механизма на ПТП.
Непосредствено сред удара, ищцата била транспортирана до МБАЛ“Д-р Иван
Селимински“АД-С., където й поставили диагноза: контузия в областта на лицето- носа,
счупване на ключицата и охлузвания. Изпитвала изключително силни болки, била
стресирана и в шок от преживяното. Движенията в областта на ключицата дълго време били
ограничени и съпроводени с болка, крайника бил обездвижен, което й създавало
допълнителен дискомфорт.
1
Твърди се, че по отношение на увреждащия лек автомобил е била сключена с
ответника застраховка „гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица
№ BG/05/121002969083, валидна до 02.01.2023г.
Твърди се, че е отправена писмена застрахователна претенция до ответника с вх. №
83190323/08.08.2023г за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,
но до настоящия момент не е определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Иска се съдебно решение за осъждането на ответника да й заплати сумата 26 000лв -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от получени телесни увреждания при
ПТП на 18.08.2022г, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 18.08.2022г до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК.
Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “
гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че е отправена писмена
застрахователна претенция от ищеца до ответника.
Не оспорва, че на 18.08.2022г, е настъпило ПТП с участието на процесния застрахован
автомобил, при което ищецът е получил телесни увреждания.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и вината на водача на застрахования
автомобил, който не е осъден с влязла в сила присъда.
Оспорва тежестта на описаните в исковата молба травми, продължителността на
възстановителния процес и негативните емоционални и психологически последици, както и
причинно-следствената връзка с процесното събитие.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата ищца, която способствал за собственото си увреждане, тъй като пресичала на
място, което не е предвидено за такава цел и не е съобразила, че пресича пред автомобил,
който се движи.
Освен това, преминаването на необозначено за целта място и преминаването на
пътното платно в момента на извършване на маневра от страна на движещия се автомобил
предполагало, че водача има ограничена видимост към пешеходеца и по този начин се
отнема възможността му да избегне настъпване на удар.
Действията на ищцата били лишени от стремеж към самосъхранение , което водело
до извод, че в това производство е важно да се установи дали тя е пресичала сама или е
била със своите родители, в изпълнение на законовите разпоредби.
Приносът й се изразявал в нарушение на разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, което
следвало да се съобрази при определяне на обезщетението.
Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, твърдейки, че е прекомерно
завишено по размер и несъобразени с принципа за справедливост, действително
претърпените вреди и съдебната практика.
2
В с.з. ищецът, представляван от процесуален представител, поддържа предявения иск
.Претендира разноски. Представя списък на разноските и писмени бележки.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията в отговора на
исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен изцяло, ведно с акцесорната претенция за
лихви и разноски. Претендира за заплащане на разноските по делото. Представя списък по
чл. 80 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 18.08.2022г, св. И. И. пътувал за гр.Силистра, управлявайки товарен автомобил
“Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********. Пътят му минавал през с.П., общ.К., обл.С., където
около 19 часа, на ул. „Г. Д.“, в зоната на населеното място, претърпял пътно-транспортно
произшествие, удряйки ищцата Г. М. Г. като пешеходец, която внезапно излязла на пътното
платно.
Към този момент тя била на 4 години.
Преди за излезе на пътя, била заедно с родителите си в двора на една от къщите в
селото, където те режели дърва. Вратите били широко отворени и детето внезапно и
незабелязано от родителите си излязло на шосето, където го ударил микробуса, управляван
от св.И. И..
Според показанията на св. Г. - баща на детето, то изхвърчало неочаквано на улицата
и всичко станало за секунди.
Към момента на удара, детето било само на улицата.
Водачът спрял веднага след удара и видял падналото на земята дете, което се
изправило само, а родителите му дошли веднага след инцидента.
Очевидец на процесното ПТП станал и св. Г., който в същия момент бил на
отсрещния паркинг и пиел кафе.
В резултат на удара, детето получило фрактура на лявата ключица и контузия в
областта на лицето- охлузване и кървене от носа, тоест една средна и една лека телесна
повреда.
Пристигналият на място екип на ЦСМП откарал детето за преглед в УМБАЛ „Д-р
Иван Селимиски“АД-С., където след преглед и консултация с ортопед, лявата ръка е била
обездвижена с ортеза за срок от 4 седмици.
След прегледа детето е освободено за домашно лечение, което е приключило без
усложнения.
След удара детето изпитвало болки и страдания в областта на фрактурата и от
охлузванията по лицето, плачело от болка и уплах .
Към настоящия момент детето е на 6 години и напълно възстановено от травмите.
3
За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано
ДП № 320/2022г по описа на РУ МВР-К., вх. № 4590/2022г на РП-С., прекратено с
постановление на Прокурора от 07.04.2023г, на основание чл. 199 НПК вр. с чл. 243 ал.1 вр.
с чл. 24 ал.1 т.1 НПК- поради липса на престъпление.
С определение №81/29.06.2023г по ЧНД № 58/2023г по описа на РС-К., е оставена без
движение жалбата на ищцата срещу Постановлението за прекратяване на досъдебното
производство.
Това определение е обжалване пред въззивния съд, но тъй като жалбата е подадена
след изтичане на законния срок, с протоколно определение от 01.02.2024г по ЧНД №
58/2023г на РС-К., е оставено без уважение искането за възстановяване срока за обжалване
на определение №81/29.06.2023г по ЧНД № 58/2023г на РС-К..
И това определение на РС-К. е обжалвано и потвърдено с определение №
95/22.02.2024г по ВЧНД № 92/2024г по описа на СлОС.
По отношение на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******** е била
сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица № BG/05/121002969083, валидна до 02.01.2023г.
На 08.08.2023г, ищцата предявила до ответника своята писмена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв,
претърпени в резултат на процесното ПТП, но до настоящия момент не й е определено,
респ. изплатено някакво застрахователно обезщетение.
За изясняване на механизма и техническите причини за настъпване на ПТП, по делото
бе назначена САТЕ.
Според нейното заключение, механизма на ПТП е следният: управляваният от св.И.
И. товарен автомолил“ Мерцедес Спринтер“ се движел към центъра на с.П., със скорост
около 48 km/h, в светлата част на денонощието, в дясната лента на платното за движение, а
опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение била около 37 метра.
В същия момент, отдясно наляво, напречно и непосредствено след крайпътно дърво е
предприело пресичане на платното за движение 4 –годишното дете Г. М. Г..
На мястото на ПТП и в близост до мястото на удара нямало обозначена пешеходна
пътека.
В момента на навлизане на детето на платното, автомобилът „Мерцедес Спринтер“
бил на около 12 метра от геометричното положение към мястото на удара или на 11 метра
от предната част.
Към този момент детето е навлязло във видимата за водача зона от ограничена
видимост, получена от крайпътно дърво.
Водачът на „Мерцедес Спринтер“ реагирал на опасността от удар с пешеходеца към
мястото на удара. В този момент детето се ударило в дясната странична повърхност на
автомобила, на нивото на десния калник.
4
Водачът на „Мерцедес Спринтер“ нямал техническата възможност да възприеме
детето към момента на откриване на видимостта.
Последвал удар в дясната предна странична повърхност и лявото рамо на детето, при
което то е изтласкано напред по направление на движение на автомобила. Водачът на
автомобила предприел спиране веднага след удара.
Произшествието е настъпило в зоната на населено място, което от техническа гледна
точка означава, че максимално разрешената скорост за водачите на ППС е 50 km/h., а
скоростта на движение на автомобила „Мерцедес Спринтер“ преди ПТП и в момента на
удара е около 48 km/h. Преди удара не са констатирани данни за наличие на спирачни следи.
Съгласно данните от извършения оглед и приложените фотоматериали, по десния
тротоар се намирали крайпътни дървета, които са ограничавали видимостта за водача.
Към момента на удара детето се е движило напречно на платното за движение,
отдясно наляво за автомобила и в зоната на ограничение на видимостта при скорост от
около 5,9 km/h.
Мястото на удара е на нивото на входа към дом № 14 и на 2,2 метра след мерната
линия на ориентира /ъгълът на тротоара преди входа/ и на около 1,4 метра вляво от дясната
граница на платното за движение.
В момента на навлизане на детето на платното за движение, автомобилът е бил на
около 12 метра от геометричното разположение към от мястото на удара или на около 11
метра от предната част на автомобила до мястото на удара.
Водачът на автомобила възприел своевременно опасността спрямо началния момент
на навлизане на пешеходеца, за време от 0,9 секунди.
Той е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост
на движение. Налице е навлизане на детето в опасната зона за спиране на автомобила.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е именно навлизането на
детето в опасната зона за спиране на автомобила.
От техническа гледна точка водачът на автомобила не е имал възможността да
възприеме детето на достатъчно голямо разС.ие и да предприеме действия за спиране преди
удара.
Детето е попаднало във видимата за водача зона, когато е пресякло линията на
разположение на крайпътното дърво. Водачът е нямал техническата възможност да
възприеме по-рано детето.
Моментът на откриване на видимостта за водача на автомобила към детето е, когато
то премине линията на разположение на дървото, намиращо се на десния тротоар. Към този
момент автомобилът е бил на около 12 m от мястото на удара.
Спрямо този момент на първоначална възможност за възприемане на детето и при
предприетото навлизане на платното, е налице навлизане в опасната зона за спиране на
автомобила. В по-ранен момент детето е било в закрита за водача видимост и той по
5
никакъв начин не е могъл да го възприеме.
В с.з. вещото лице допълва, че на местопроизшествието е имало странични обекти,
които за ограничили видимостта на водача. Те били обективни и видими на
фотоматериалите от досъдебното производство. Имало дърво с голям диаметър на стъблото,
което било върху тротоара и заемало голяма част от него, както и зид към двора,откъдето е
излязло детето.
Допълва също, че ударът е бил страничен, а първоначалния контакт бил в предна
странична част на автомобила, отдясно, където имало протривни среди. Това протриващо
действие водело до изтласкване на детето напред по посока на автомобила, но то не е
попаднало в коридора на автомобила. При всички случаи, детето се е движило със скорост с
достатъчно висока интензивност за да се получат протривни следи по калника на
автомобила, а силата на триене била функция на скоростта на детето.
Според в.л, при челен удар, при същата скорост на движение на автомобила, щели да
се получат изключително тежки увреждания на детето.
Вещото лице поясни също, че е допуснало техническа грешка при отговора на седми
въпрос, като вместо „ със закъснение“, следва да се чете: “своевременно“, а цялото
изречение следвало да се чете по следния начин:“ Водачът на автомобила е възприел
опасността своевременно спрямо началния момент на навлизане на пешеходеца за време от
0.9 секунди“.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка и
анализ на всички събрани по делото доказателства , в т.ч. и от досъдебното производство.
Цени заключението на СМЕ като подробно, ясно и неоспорено от страните.
Приема заключението на САТЕ, в т.ч. с направените в с.з. корекция и допълнение,
макар че бе оспорено от ищеца като необосновано, тъй като няма причини да се съмнява в
обективността и компетентността на вещото лице.
Кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като преки,
непосредствени и безпротиворечиви.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявен е пряк иск по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадало лице срещу
застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано
при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- неоснователен.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
6
По делото се установи, че ищецът е изпълнили задължителната процедура по чл.
498КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на
3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай
то е приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, валидна към датата на
настъпване на ПТП-то, и наличие на деликт с всички елементи от неговия сложен
фактически състав: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина на причинителя.
Тъй като водачът на увреждащия лек автомобил -св.И. И. не е осъден с вляза в сила
присъда, в настоящото производство ищецът следва да извърши пълно и главно доказване
на всички елементи от фактическия състав на деликта: деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, настъпилите в причинна връзка от деянието вреди, техния вид и
размер.
Постановеният в тази връзка прокурорски акт, с който е прекратено досъдебното
производство, не се ползва със сила на пресъдено нещо и като краен резултат не обвързва
съда, който е длъжен в настоящото производство да извърши собствена преценка на всички
относими към спора факти и изведе свои фактически и правни изводи.
Съдът намира, че водачът на автомобила не е нарушил правила за движение по
пътищата и в частност сочените от ответника разпоредби на чл. 5 ал.1, чл. 20 ал.1 и чл. 116
ЗДвП.
С поведението си водачът на застрахования автомобил не е създал опасност за
живота и здравето на пешеходците, в т.ч. и детето- ищец. Минавайки през населено място,
като водач на товарен автомобил, той се е движил със скорост, по-ниска от максимално
разрешената за участъка 50 км/ч.
Точно обратното, пешеходецът е създал предпоставки за настъпване на пътно-
транспортно произшествие. Поведението на пострадалото дете-пешеходец към момента на
настъпване на ПТП сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Макар децата да не носят отговорност за своите действия, щом са извън контрола на
възрастни, те са активни участници в движението и също са задължени да спазват
правилата за движение и при тяхното нарушаване, обективно съпричиняват настъпилите
вредни последици.
Детето, в нарушение на чл. 113 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и чл. 114 т.1 от ЗДвП е навлязло
внезапно на пътното платно, без да вземе мерки за своята безопасност, а на неговата 4-
годишна възраст, това е и невъзможно.
Задължението за безопасното му участие в движението по пътищата, по силата на
7
чл.125 ал.3 СК, е вменено на възрастен човек, под чийто контрол се намира и който е
следвало да възпрепятства навлизането му на пътното платно. Тогава би се предотвратило
настъпването на пътно-транспортно произшествие.
За да се направи извод за виновно нарушение на конкретни правила за движение по
пътищата от водача на застрахования автомобил, следва да се отговори на въпросите бил
ли е длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна
обстановка и поведението на пострадалото дете и възможно ли е било от обективна и
субективна страна да е възприел детето като опасност, респ. от кой момент.
Разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП регламентира за водачите на МПС изисквания за
съобразяване на скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида
опасности.
Едната, очертана в чл. 20 ал.2, изр.1 ЗДвП, е свързана с атмосферни условия, релефа
на местността, съС.ието на пътя и МПС-то,осветеността н пътния участък, превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, за която водачите са информирани
предварително, било защото опасността е съществувала още при потеглянето, било защото е
очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени
процеси. Това предполага възможността при сочената ситуация, управляващите автомобили
да преценят скоростта си и решат дали да продължат движението си.
Другата опасност е винаги внезапна и непредвидима за водачите на моторни
превозни средства. Тя е регламентирана в чл.20 ал.2, изр.2 ЗДвП и позволява избора да
намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите, когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за
движението и обективните дадености, позволяващи субективното възприемане, при които
следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.
Затова е важен отговора на въпроса: от кой момент възниква опасността за водача
на автомобила.
В случая, това е момента на навлизане на детето на пътното платно.
Водачът е възприел опасността своевременно спрямо началния момент на навлизане
на детето на пътното платно , за време от 0.9 секунди.
То обаче е навлязло внезапно на пътното платно, от невидимата за водача зона
отдясно. Попаднало е във видимата за водача зона, когато е пресякло линията на
разположение на крайпътното дърво, но водачът е нямал техническата възможност да
възприеме детето по-рано.
Моментът на откриване на видимостта за водача на автомобила към детето е, когато
то премине линията на разположение на дървото, намиращо се на десния тротоар. Към този
момент автомобилът е бил на около 12 m от мястото на удара.
Спрямо този момент на първоначална възможност за възприемане на детето и при
предприетото навлизане на платното, е налице навлизане в опасната зона за спиране на
8
автомобила. В по-ранен момент детето е било в закрита за водача видимост и по никакъв
начин не е могъл да го възприеме.
В обобщение, съдът намира, че не е налице елемент от фактическия състав на
деликта, а именно: виновно и противоправното поведение на водача на автомобила,
поради което предявения иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се
отхвърли изцяло, ведно с акцесорните претенции за законна лихва от датата, от която се
претендира - датата на увреждането и на претенцията за разноски.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноските по делото в
пълен размер и следва да му бъдат присъдени съгласно списъка, възлизащи в общ размер на
910 лв., в.т.ч: 450лв- юриск. възнаграждение; 400лв –възнаграждение за в.л. и 60лв- депозит
за призоваване на свидетел.
Неоснователно е възражението за прекомерност на юриск. възнаграждиние, тъй като
е опредено в рамките на размерите по чл. 25 ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за плащане на
правната помощ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният от малолетното дете Г. М. Г. с ЕГН- **********,
чрез неговата майка и законен представител М. Г. П. с ЕГН-**********, двете от с.Г.,
общ.К., обл.С., кв.“З.“ ***, и съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №*, ет.*, чрез адв.С. Ч., срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.С., район „Възраждане“ ул.„Тодор Александров“ № 18, представлявано
заедно от Изпълнителните Директори А. А. Р. и И. Г. Д. , пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ, за
заплащане на сумата 26 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на телесни увреждания, получени при пътно-транспортно
произшествие на 18.08.2022г, в с.П., общ.К., обл.С., ведно акцесорните претенции за
заплащане на законна лихва, считано от 18.08.2022г и на разноски делото.
ОСЪЖДА малолетното дете Г. М. Г. с ЕГН- **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Г. П. с ЕГН-**********, двете от с.Г., общ.К., обл.С., кв.“З.“ ***,
и съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ № *, ет.*, , чрез адв.С. Ч. да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.С., район „Възраждане“ ул.„Тодор Александров“ № 18, представлявано
заедно от Изпълнителните Директори А. А. Р. и И. Г. Д. , сумата 910 лв, представляваща
9
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
10