№ 2117
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205258 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-006042/28.06.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
гр.Пловдив, с което на Л.Й.Т., ЕГН: **********, от гр.Пловдив, ****** на
основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание наредба № Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
Жалбоподателят, в жалбата си оспорва по същество вмененото му
нарушение, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Прави искане за отмяна на Наказателното
постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, като
поддържа жалбата и направеното в нея искане.
Въззиваемата страна – Сектор „ПП“ – ОД на МВР гр.Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище
навежда съображения за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на НП. При условията на евентуалност прави възражение за
намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение до
1
минимално предвидения размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 01.06.2021 г. срещу жалбоподателя Л.Т. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бланков № 639543/01.06.2021 г. за
това, че на същата дата около 23:55 часа в гр.Пловдив на кръстовището
между бул.“Васил Априлов“ и бул.“България“ същият при управление на
личния му лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег.№ ***** преминал на
забранителен /червен/ сигнал на работеща в нормален режим светофарна
уредба, с което нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 21-1030-006042/28.06.2021г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, както и на основание наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 8 контролни точки.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
свидетеля В. К. Р., посочен в АУАН като свидетел очевидец, присъствал при
установяване на нарушението или при съставяне на акта. Същият не си
спомня случая и след предявяване на приложения към административната
преписка АУАН. Потвърждава положения лично от него подпис в акта.
Съдът кредитира показанията на св.Р., но отчита обстоятелството, че
същите са лишени от каквато и да е конкретност и не представляват източник
на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и
обстоятелствата, относими към състава на изследваните нарушения, а
възприема същите единствено като доказателство относно положения от него
подпис в АУАН.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства като
обективни.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания
доказателствен материал, съдът приема, че правилно, както актосъставителя,
2
така и наказващия орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя
като нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, тъй като на процесните дата и час в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул.“Васил Априлов“ и бул.“България“, като водач на
личния си лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег.№ *****, Т. е преминал
на забранителен /червен/ сигнал на работеща в нормален режим светофарна
уредба. Наличните по делото доказателства потвърждават горните
обстоятелства. Отделно от това, съгласно законовата разпоредба на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че
санкционираното лице не можа да я опровергае.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, глоба
в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването. Предвидената санкция е във фиксиран размер,
поради което не подлежи на изменение от съда.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. В чл. 6, ал. 1, т. 12 от горепосочената Наредба се предвижда
отнемане на 8 контролни точки за нарушения на Закона за движението по
пътищата, а именно "за преминаване при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването", за което е конкретното производство. Съдът
установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера
контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП.
Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на
закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на
3
констативен административен акт.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е.
не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, доколкото
настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си
последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушение от същия тип.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно остава възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатския хонорар. Страните не са
направили искане за присъждане на разноски по делото, при което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
006042/28.06.2021г. на Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Л.Й.Т., ЕГН: **********, от
гр.Пловдив, ****** на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание наредба
№ Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5