№ 63
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20205300900560 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците ИВ. Н. К., ЕГН **********, от гр.****, и М. ТР. К., ЕГН**********, от
с.****, чрез пълномощник адв.Б.З., съдебен адрес гр.****, твърдят, че при пътнотранспортно
произшествие на 11.08.2017 г. е загинал И. Н. К., ЕГН ********** – внук на първата по
бащина линия, и внук на втората по майчина линия. Твърдят, че виновен за произшествието
и настъпилата от него смърт е ИВ. БЛ. Ч., който при управление на лек автомобил СААБ-93
с рег.№**** на бул.“Найчо Цанов“ в гр.Пловдив, предприемайки маневра ляв завой със
скорост около 97 км/ч, изгубил контрол над автомобила и последният се ударил в метален
стълб извън пътното платно, след това продължил движението си в тревната площ и се
преобърнал на лявата си страна. По това време в автомобила на задна лява седалка седял И.
К., който починал. Твърдят, че по повод произшествието е образувано наказателно
производство, завършило с влязла в сила присъда, с която И.Ч. е признат за виновен за това,
че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта
на внука им. Описват подробно претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от
загубата, както и това в какви изключително близки отношения са се намирали със
загиналия – първата от ищците е живяла с внука си в едно домакинство от раждането до
смъртта му, като активно е помагала на родителите му в неговото отглеждане и възпитание,
а втората от ищците е живеела на 12 км от града, често е гостувала на семейството и обратно
– внукът й прекарвал летните си ваканции при нея на село. Внезапната му смърт им е
причинила неимоверна болка, която не е отминала понастоящем. Излагат подробни
обстоятелствени твърдения в тази насока. Твърдят по-нататък, че управляваният от
1
виновния причинител автомобил и гражданската отговорност на водача му е застрахована
при ответника за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2017 г. Ищците са сезирали извънсъдебно
застрахователя през април 2020 г. и на всяка от тях е било изплатено обезщетение в размер 5
000 лв. Ищците не са съгласни с така определеното обезщетение, считат, че същото не
съответства на характера и интензитета на претърпените от тях страдания. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде
осъден да заплати на всяка от ищците сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. К. при процесния инцидент, ведно със
законна лихва за период три години преди датата на исковата молба – исковата молба датира
от 28.08.2020 г., или от 28.08.2017 г., до окончателното плащане.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.367 ГПК, ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“№1, чрез пълномощник
юрк.К.И., оспорва исковете. Признава съществуването на застрахователно правоотношение
за сочените от ищците предмет и период на покритие. Оспорва исковете с възражение, че
вредите на двете ищци са репарирани по извънсъдебен начин в справедлив размер,
съответстващ на лимита на отговорност за по-далечния кръг роднини. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредите от страна на загиналия И. К., като в тази връзка
поддържа, че последният не е поставил обезопасителен колан в нарушение разпоредбата на
чл.137а ЗДвП, което е допринесло за смъртоносните увреждания; пътувал е в автомобил,
управляван от „рисков“ водач, за когото е знаел предварително, че шофира безотговорно, с
висока скорост и с „дрифтиране“; качил се е в автомобила, знаейки предварително, че
водачът употребява и в случая е употребил наркотични вещества и е под въздействието им.
Оспорва интензитета на твърдените вреди, както и между ищците и загиналия да са
съществували твърдените изключителни отношения и да са имали силна духовна и
емоционална връзка. Счита, че размерът на претендираните обезщетения е прекомерно
висок. Оспорва началната дата на претендираната лихва за забава. Поддържа, че с оглед
нормите на КЗ относно лихвата и с оглед несвоевременното представяне на съответните
доказателства от страна на ищците, лихва би се дължала евентуално от 06.05.2020 г., когато
на ищците са изплатени застрахователни обезщетения от застрахователя.
Като трето лице-помагач на ответника е конституиран ИВ. БЛ. Ч., ЕГН **********,
от гр.****. Същият оспорва исковете. Счита, че съществуват предпоставки за ангажиране
пряката отговорност на застрахователя от страна на ищците, но възразява, че размерът на
търсеното обезщетение е неоснователно завишен. Намира, че е основателно възражението
на ответника за съпричиняване, а така също и възражението му за началния момент на
законната лихва.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника и трето
лице-помагач.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат първоначалните
възражения. Развива се подробно защо следва да се приложат нормите на §96, ал.1, ал.2 и
2
ал.3 ПЗР ЗИД КЗ (ДВ, бр.101/2018 г.) и чл.493а, ал.4 КЗ.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се установява и от приложеното по делото удостоверение за
родствени връзки, издадено от Община Пловдив, че ищците са баби на И. Н. К., ЕГН
**********.
Установява се, че с присъда по н.о.х.д.№781/2019 г. на ОС Пловдив, изменена с
решение по в.н.о.х.д.№33/2020 г. на АС Пловдив, в сила от 28.07.2020 г., ИВ. БЛ. Ч., ЕГН
**********, от гр.****, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а,
ал.1, б.в) във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 11.08.2017 г. в гр.Пловдив, бул.“Найчо
Цанов“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил СААБ с рег.№****,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата („При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: /категория В/ в населено
място – 50 км/ч.“), при което по непредпазливост е причинил смъртта на И. Н. К., ЕГН
**********, от гр.Пловдив.
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за автомобила
СААБ с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на
застрахователното събитие, като това се установява и от приложената справка от база-данни
към Гаранционен фонд. Според последната застраховката е сключена за период от
09.09.2016 г. до 09.09.2017 г.
Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от
ищците на 07.02.2020 г. (л.63), като на 05.05.2020 г. на всяка от тях е изплатена сумата 5 000
лв. – обезщетение по щета 0801-000806/2020, което е видно от приложените на л.41-43
писмо от ответника с приложени преводни нареждания.
Представено е по делото наказателно постановление от 21.08.2017 г., в сила от
10.03.2018 г., на началник сектор ПП при ОДМВР Пловдив, с което на И.Ч. е наложена
глоба за това, че на 12.08.2017 г. около 01,20 ч в гр.Пловдив, ул.“Напредък“ №2, е
управлявал лек автомобил СААБ с рег.№**** под въздействието на наркотични вещества
или техни аналози (положителен за амфетамин).
Прието е по делото заключение на съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
според което автомобилът СААБ 93 с рег.№**** е оборудван с обезопасителни колани на
всички места. Автомобилът се е ударил в метален стълб странично в областта на задната
лява врата, след което е спрял с лявата си страна към земята. Починалият И. К. е седял на
задна лява седалка. (В този смисъл са и показанията на свидетеля Б.С. – също пътник в
автомобила.)Няма данни да е бил с поставен предпазен колан. Причина за смъртта му е
тежка черепно-мозъчна травма, довела да притискане и разрушаване на жизненоважни
центрова в мозъка. За смъртта е допринесла и развилата се аспирация на кръв в белите
3
дробове от счупените кости на черепната основа. И в двата случая поставянето на предпазен
колан не би ограничило движението на главата, съответно не би намалило силата на удара и
последствията от него.
Прието е заключение на съдебномедицинска – токсикологична експертиза, според
което липсват категорични данни от анамнеза и обективно състояние за наличие на
наркотици в организма на водача И.Ч. към момента на произшествието. Няма данни
последният да е управлявал катастрофиралия автомобил под въздействие на наркотици.
Резултатът от полеви тест се дължи на прием след инцидента на успокоителни медикаменти,
съдържащи прекурсор на метамфетамин. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
възможно въпросния медикамент да е приет и преди 22 ч., т.е. преди инцидента, тъй като
присъствието в кръвната плазма на веществото се отчита до 4 часа след приема (тестът е
извършен не на местопрестъплението, а в районното полицейско управление по-късно и
практически на следващия ден). Външни прояви на приема на същото вещество,
забележими за обикновения човек, не са били налични.
Разпитани са свидетели. От показанията на св.С. се установява, че при инцидента
И.Ч. е управлявал автомобила с превишена скорост спрямо разрешената за населено място.
Свидетелят има впечатления за Ч. като за агресивен водач, но споделя, че починалият и Ч.
не са били в обща компания, не са близки, не са пътували друг път заедно в автомобил. Ч. в
деня на катастрофата имал обичайното си поведение, нищо не показвало да е употребил
алкохол или наркотици. Преди произшествието починалият И. живеел с родителите си.
Имал две баби, едната от които живеела в с.****, а другата – в с.****. И. често посещавал
бабите си в почивните дни, а понякога и през седмицата, още от дете. Същевременно бил
много близък и с майка си и баща си. Бил студент в ****. За отношенията между починалия
И. К. и двете ищци са разпитани още свидетелите И. Г. и В. И.. От показанията им се
установява, че за ищцата И.К. И. е бил единствен внук, а на втората от ищците – първороден
внук. До предучилищна възраст на И., той живеел с родителите си при И.К., после се
преместили да живеят в Пловдив, а бабата останала на село. По време на ваканциите и през
лятото И. ходел при бабите си. И двете били вдовици. И. много им помагал – в земеделието,
купувал им лекарства, водел ги на лекар, взимал пенсията. След смъртта му и двете били
съкрушени. Много трудно понесли новината, че е починал. Установява се, че ищците
разчитат на помощ от своите деца, в това число от родителите на починалия И. К. и от
семейството на св.Г.. Всички са едно задружно и сплотено семейство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран от
двамата ищци, но не е определил и изплатил обезщетение на същите. Следователно
4
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последните резултат, което прави преките искове по чл.432 КЗ допустими.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил СААБ с рег.№**** е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват според съда от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка
между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В тази
връзка следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№781/2019 г. на ОС
Пловдив. Присъдата съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно
горепосочените елементи – противоправност на деянието, авторството на дееца и вината
под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от
престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е причинена смърт.
Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на делинквента и смъртта, която връзка също е
обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Не се установява да е налице противоправно поведение на починалия, което да е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като според медицинската
експертиза при конкретната обстановка смъртта би настъпила, независимо дали И. К. е бил
с или без поставен предпазен колан. Не са събрани доказателства, сочещи на това същият да
се е качил в автомибила, управляван от третото лице-помагач И.Ч., знаейки или
предполагайки същият да е употребил алкохол и/или наркотично вещество. На първо място,
не се установява такава употреба. Според приетото наказателно постановление на Ч. е
наложена глоба, защото е управлявал лек автомобил под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози (положителен за амфетамин) на 12.08.2017 г. около 01,20 ч в
гр.Пловдив, ул.“Напредък“ №2. А процесното пътнотранспортно произшествие се е случило
5
предния ден и на друго място. Дори да се установяваше такава употреба, то не се доказва
починалият да е знаел за това, респективно тази употреба да е довела до външни прояви,
видни за обикновения наблюдател. Следователно неоснователно е възражението, че К. е
допринесъл за смъртта си.
Въпреки гореизложеното, от доказателствата по делото, според съда, не се
установява материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внука им, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени. С ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е предвидена възможност за присъждане на
обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и
№2/84 г. на Пленума. Прието е, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Според мотивите на решението, особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В аспекта на горното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че
не са установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното
решение, при които привързаността на ищците с починалия им внук да е била по-силна и
надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения. От
свидетелите се установява, че между ищците и И. К. е имало отношения, които според съда
са нормални за конкретната родствена връзка и присъщи за нея и които не се отличават с
изискуемия от горепосоченото тълкуване интензитет. Били са привързани един към друг,
ищците са помагали при отглеждането на внука си от неговите родители, съответно внукът
им е помагал на ищците, когато същите са достигнали възраст, при която са срещали
6
затруднения в ежедневието си. От показанията на свидетелите се установява, че ищците са
разчитали не само и единствено на подкрепата на внука И., но и на своите деца –
родителите на И. и семейството на св.Г., според която всички са били едно задружно
семейство. И сега ищците разчитат на подкрепата на своите деца.
В Решение №17/16.03.2021 г. на ВКС по т.д.№291/2020 г., ІІ т.о., е прието, че
житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка
характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като
примери за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и
възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от
детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за
бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители и пр. Независимо от спецификата на
отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото е обусловено от
провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР по т.д.№1/2016 г.
на ВКС. (В този смисъл е и Решение №92/17.11.2020 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№1275/2019 г.)
В конкретния случай не е доказано починалият И. К. да е полагал трайно грижи за своите
баби, вместо родителите си, не се установява двете ищци да са имали нужда от трайни
грижи поради заболяване, обездвижване и пр. Същите са получавали помощ от своите деца,
които са се занимавали със земеделската работа в съботните и неделни дни. Внукът им И. К.
е помагал, но не се установява същият да е упражнявал заместваща трайна грижа по смисъла
на гореизложеното, от която ищците да са лишени понастоящем. Ето защо съдът намира, че
исковете не са доказани по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответната страна искане, същата
има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е направил и претендира в списък по чл.80 ГПК юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи по правилата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер 450 лв. Субективно съединените искове касаят установяване на
общи и сходни факти и обстоятелства, като възраженията на ответника по двата иска са
идентични, поради което съдът не намира, че на ответника следва да бъде присъждано
отделно юрисконсултско възнаграждение по всеки иск. Съгласно чл.1 НПП
възнаграждението се определя с оглед вида и количеството на извършената дейност, а не с
оглед броя на съединените искове. Не следва да се присъждат в полза на ответника
разходите за възнаграждения на вещи лица по допуснатите съдебни експертизи, както и
разходите за възнаграждение на свидетеля К.Ц., тъй като същите са за доказване
възраженията на ответника за съпричиняване, които съдът намери за неоснователни, т.е. не е
налице пряка връзка между отхвърлянето на исковете и направените разноски. На ответника
следва да бъдат репарирани разходите за възнаграждение на св.Б.С. в размер 25 лв. Общият
размер на разноските от 475 лв. следва да бъде отсъден в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ИВ. Н. К., ЕГН **********, от гр.****, и М. ТР.
К., ЕГН **********, от с.****, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Г.М.Димитров“№1, за заплащане на сумата по 45 000 лв. на всяка от тях, ведно със
законна лихва от 28.08.2017 г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на И. Н. К., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 11.08.2017 г. в гр.Пловдив, бул.“Найчо Цанов“,
причинено виновно при управление на моторно превозно средство – лек автомобил СААБ с
рег.№****, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД.
ОСЪЖДА ИВ. Н. К., ЕГН **********, от гр.****, и М. ТР. К., ЕГН**********, от
с.****, да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Г.М.Димитров“№1, сумата 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) – деловодни
разноски по т.д.№560/2020 г. на ПОС, ХVІ с.
Решението е постановено при участието на ИВ. БЛ. Ч., ЕГН **********, от гр.****,
като трето лице-помагач на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8