РЕШЕНИЕ
№ 8580
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110125506 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. И. С. – К.а, ЕГН **********, срещу А. Б. К., ЕГН
**********. Предявен е иск по чл. 49 СК за развод. Страните са постигнали споразумение, което
представят и поддържат в съдебно заседание, поради което съдът на основание чл. 321, ал. 5 ГПК е
преминал към производство по реда на чл. 330 ГПК – развод по взаимно съгласие. Съпрузите са
заявили, че желаят прекратяване на брака им, като молят постигнатото между тях споразумение да
бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че молителите са сключили граждански брак в гр. София на 21.05.1996 г., за
което е съставен акт за граждански брак № 3115/21.05.1996 г. на Столична Община, като съпругата
е променила фамилното си име при сключването на брака от Симеонова на Симеонова - К.а /л. 12
от делото/. От брака страните нямат родени от брака деца, които да са ненавършили пълнолетие
към датата на устните състезания по делото.
Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна. Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание,
е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това, съгласно чл. 50 СК,
мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва. Съпрузите са
представили споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, което не противоречи на закона. Същите нямат
родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради което представеното споразумение не
третира въпросите за родителските права, личните отношения на децата с родителите и тяхната
издръжка и местоживеене. Ето защо и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК бракът между молителите
следва да бъде прекратен, а представеното споразумение - утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 СК.
1
Относно разноските:
На основание чл. 6, т. 3 молителите следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на
Софийския районен съд окончателна държавна такса за развода по равно в размер на общо 40,00
лв, т.е по 20 лева всеки .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. София на 21.05.1996 г., за което е съставен акт за
граждански брак № 3115/21.05.1996 г. на Столична Община, район „Триадица“, между Т. И. С. –
К.а, ЕГН **********, срещу А. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 50, ал. 1 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т. И. С. – К.а, ЕГН **********, срещу А. Б. К., ЕГН
**********, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – след развода семейното жилище, представляващо Ап...... . на II ... ще
се ползва от съпруга А. Б. К., ЕГН **********, което съобразно, сключения между страните
брачен договор, е собственост на съпруга.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака Т. И. С. – К.а, ЕГН **********, ще продължи
да носи брачното фамилно име – Симеонов - К.а.
Молителите заявяват, че всички имуществени отношения между страните са уредени по
време на брака, в подписан по между им брачен договор от 20.03.2024 г., вписан Акт № 163, том 4,
серо 14756/2024 г., вх. рег. № 20100/20.03.2024 г.
Молителите заявяват, че разноските по настоящия процес и за прекратяване на брака, са за
сметка на всяка от страните, така, както ги е направила всяка една от тях.
Молителите заявяват, че настоящото споразумение е сключено с ясно съзнание за значението
на предприетите действия, без принуда и със свободна воля, като с неговото подписване страните
заявяват, че считат всички свои вещни, облигационни, имуществени и неимуществени отношения,
възникнали от прекратяване на брака за изцяло уредени и занапред няма да имат каквито и да било
претенции един спрямо друг.
ОСЪЖДА Т. И. С.– К.а, ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 20,00 лв.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 20,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 330, ал. 5 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2