Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
гр.
Хасково, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 376 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Районно управление гр. Димитровград към ОДМВР – Хасково, подадена чрез
началника, срещу Решение №44/17.03.2022г., постановено по АНД №532 по описа на
Районен съд Димитровград за 2021 година, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 21-0254-000560/09.07.2021г., издадено от ВПД началник на
РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково.
В касационната жалба се сочи, че
оспореното решение е неправилно, тъй като районният съд при постановяването му
неправилно е тълкувал материалния закон. Цитират се мотивите на съда за отмяна
на процесното наказателно постановление и се излага отново фактическата
обстановка по настъпилото ПТП. С оглед на което се моли за отмяна на оспореното
решение и потвърждаване в цялост на Наказателно постановление (НП) №
21-0254-000560/09.07.2021г., издадено от ВПД началник на РУ Димитровград към
ОДМВР – Хасково. Прави се възражение в случай на претендирани от ответника в
процеса адвокатски разноски, в размер над определения в наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани
при прекомерност.
Ответникът по касационната жалба – Ц.Д.К.,
чрез пълномощника си адв. М. в съдебно заседание и в депозиран по касационната
жалба отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира
решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно и като
такова моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред
касационната инстанция разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Хасково счита, жалбата за неоснователна, поради което предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното Решение №
44/17.03.2022г., постановено по АНД № 532/2021г., Районен съд Димитровград е
отменил атакуваното пред него Наказателно постановление №
21-0254-000560/09.07.2021г., издадено от ВПД началник на РУ Димитровград към
ОДМВР – Хасково, с което на Ц.Д.К. по пункт I за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.185 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 лева, и по пункта II за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ѝ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
За да постанови този резултат,
районният съд по отношение на първото посочено в НП нарушение, това на чл.21,
ал.1 от ЗДвП приел, че в тази част наказателното постановление следва да бъде
отменено, доколкото описаното административно нарушение било неустановено и
недоказано. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че на
процесната дата жалбоподателката е управлявала МПС и е преобърнала същото в
крайпътна канавка. Налице били данни, че причината за това било пресичащо животно.
В случая обаче останал неизяснен въпроса дали загубата на контрол над
управлението на автомобила било виновно извършено или по непредпазливост от К..
Това обстоятелство имало съществено значение, доколкото се наказвали само
умишлено извършените административни нарушения, а за непредпазливите следвало
да е изрично предвидено. Не било установено дали се касаело за случайно деяние,
както и за вероятност деянието да не зависило от водача на автомобила. Липсвали
данни за извършени измервания и изчисления в автотехническа-експертиза за това
пресичащото диво животно попадало ли е в опасната за спиране зона на
автомобила, имало ли е възможност за избягването на удар или на опасността като
цяло, имало ли е възможност за забелязване на опасността, от какво разстояние, времето
за реакции достатъчно ли е било. Съдът приел, че всички тези обстоятелства били
от съществено значение за установяване на елементите от състава на вмененото
административно нарушение, но същите не били установени, а можели само да се
предполагат.
По отношение на второто посочено в НП
нарушение, това на чл.123, ал.1, т.2, б „а“ от ЗДвП съдът приел, че това
задължение за водача на МПС възниквало, при наличието на кумулативно описаните
в посочената правна норма предпоставки, а именно да е участник в ПТП и от
произшествието да са пострадали хора. Едва тогава за водача възниквало
задължение да уведоми съответните служби на МВР. В случая липсвали каквито и да
било данни за пострадали хора, както и за други пътуващи в автомобила лица,
поради което не бил установен един от основните елементи на това административно
нарушение, а именно да има пострадали хора от ПТП.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно липсата на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на К. се споделят и от настоящия съдебен състав, който на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Възраженията на касатора за
неправилно тълкуване на материалния закон от въззивния съд при постановяване на
оспореното решение, не се споделят от настоящата инстанция
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде посочено, че
разпоредбата вменява на водачите задължение да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. В случая се твърди, че К. не е изпълнила
това законово задължение, тъй като поради
отвличане на вниманието и към диво животно – лисица, пресичащо пътното платно е
изгубила контрол над МПС, което управлявала, в резултат на което е
настъпило ПТП. Изводът за неосъществяване на контрол над превозното средство
изисква, както е посочил и въззивния съд да е било установено в хода на
административнонаказателното производство дали се касае за случайно деяние или
за вероятност деянието да не е зависело от водача на автомобила. Като това е
могло да бъде постигнато чрез извършване на измервания и изчисления в
автотехническа-експертиза за това пресичащото диво животно попадало ли е в
опасната за спиране зона на автомобила, имало ли е възможност за избягването на
удар или на опасността като цяло, имало ли е възможност за забелязване на
опасността, от какво разстояние, времето за реакция достатъчно ли е било, все
обстоятелства, които не са били изследвани. Горното налага извод за необоснованост
на вмененото на Цвета К. нарушение и за незаконосъобразно правно квалифициране
на същото.
По отношение нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗдвП. Видно от АУАН К. е привлечена към
административнонаказателна отговорност и за това, че след като реализирала ПТП,
напуснала местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР, което
деяние актосъставителят е квалифицирал по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"а" от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП установява множество задължения на
участниците в ПТП, разписани в шест точки от б. "а" до б.
"е", когато при него са пострадали хора, първите две от които
посочени в б. "а" и "б", са водачът да уведоми
компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Очевидно посочената разпоредба
е неотносима към конкретния казус, доколкото съответни фактически обстоятелства
/за пострадали хора/ не са изложени, а събраните доказателства безспорно
установяват, че при настъпилото произшествие са били причинени единствено
незначителни имуществени вреди. При тези обстоятелства и тъй като се касае за
причинени повреди единствено по автомобила на К., нарушението неправилно е
квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"а" от ЗДвП.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция счита,
че възраженията в касационната жалба са изцяло неоснователни а оспореното
решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да
се остави в сила.
При този изход на делото и предвид
заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство
искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН такива се следват в размер на 300.00 лева,
съгласно представения пред касационната инстанция договор за правна защита и
съдействие, които не са прекомерни.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №44
от 17.03.2022г., постановено по АНД №532 по описа на Районен съд Димитровград
за 2021 година.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Ц.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 300.00 лева, представляващи разноски по делото
пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.