Р Е Ш Е Н И Е № І-39
град Бургас
, 06.06. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
...........двадесет и трети май …..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с.
Сияна Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 459 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 294 . ГПК и е образувано след
отмяната на въззивното решение № III-120/04.11.2016 г. по в.гр.д. № 1501/2016 г. по описа
на Бургаския окръжен съд ,с което е потвърдено решението по гр.д. № 1006/2015
г. на РС-Айтос за допускане извършването
на делбата между страните по делото по отношение на 9 земеделски имота,находящи
се в землището на с. Лясково ,община
Айтос –при квоти по 1/8 ид.част за всеки
един от съделителите .
Делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на
провеждане на устните състезания с
указания съдът да се произнесе по
възражението за изтекла в полза на И. Т.
Й. придобивна давност след надлежен
съвкупен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,относими към същото .
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция
е било образувано по повод въззивна жалба от К.И.Й. от гр. Б. против
решение № 101/11.07.2016г., постановено по гр. дело № 1006/2015г. по описа на
Айтоския районен съд, с което съдът е допуснал извършването на съдебна делба
между наследниците на Т.Й. Н. ,б.ж. на
с. Л. по отношение на нива в местността „Кокарджата
“ в землището на с. Лясково, община Айтос, с площ от 32,9 дка, ІV-та категория,
съставляваща имот № 009008 по плана за земеразделяне, при посочените граници;
нива в местността „Бахчите “ в землището на с. Лясково, общ. Айтос, с площ от
2,997 дка по плана за земеразделяне на селото с № 051016, при посочените
граници; нива в местността „Дуванджата “ в землището на с. Лясково, общ. Айтос,
с площ от 21,899 дка, ІV-та категория, съставляваща имот № 064020 по плана за
земеразделяне при посочените граници; овощна градина в местността „Бургас
Кайря“ в землището на с. Лясково, общ. Айтос, с площ от 11,20 дка имот №
101011, по плана на селото при посочените граници; нива с площ от 15,002 дка в
местността „Конак бунар “ в землището на с. Лясково, община Айтос, съставляваща
имот № 015003 по плана за земеразделяне на селото при посочените граници; нива
с площ от 24,094 дка, ІV-та категория в местността „Айлък кайря “ в землището
на с. Лясково, общ. Айтос, съставляваща имот № 041008 по плана на селото при посочените
граници; нива с площ от 7,999 дка, ІІІ-та категория в местността „Дуванджата “
в землището на с. Лясково, съставляваща имот № 068009 по плана за земеразделяне
на селото при посочените граници; нива с площ от 6 дка, ІІІ-та категория в
местността „Малково “ в землището на с. Лясково, общ. Айтос, съставляваща имот
№ 069008 по плана за земеразделяне на селото при посочените граници и овощна
градина от 7,002 дка в землището на с. Лясково, общ. Айтос, имот № 101013 по
плана за земеразделяне на селото при посочените граници, при квоти от по 1/8
идеална част за всеки един от съделителите.
Недоволство от така
постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира
обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Моли съда да го отмени и допусне делбата на процесните имоти
при посочените от страната квоти в писмения му отговор на исковата молба.
Излага съображения.
В срока, предвиден в ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Георги Михов, процесуален
представител на въззиваемите, с изключение на З.К. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно, като моли съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в
срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и
следващите от ГПК.
Пред Районен съд гр. Айтос
са предявени искове с правно основание чл. 5, ал. 1 и чл. 69 от Закона за
наследството, във връзка с чл. 34 от ЗС.
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл.260 – чл.261 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, както и дадените в отменителното решение
на Върховния касационен съд задължителни указания,намира за установено
следното:
Делото е за делба във фазата по допускането й.
Няма
спор по делото ,че общият наследодател
на страните Й. Н. Д. е починал през 1940
година ,а неговият син Т.Й. Н. е починал през 1993 г. ,като оставил за
неслидници един син –И. Т. Й. и четири дъщери ,чиито наследници по заместване
са страните по делото .
С
няколко решения на ПК –Айтос от 27.11.1995 г.
на наследниците на Й. Н. Д. /поч.
1940 г. / е възстановено правото на собственост върху 111,608 дка земеделски
земи в землището на с. Лясковец,община Айтос ,а
с две решения от същата дата на наследниците на Т.Й. Н. са
възстановени съответно с първото - 4 ниви и една овощна градина с обща площ от 60,0977 дка и с второто – 3
ниви и една овощна градина в м.“Бургас кайря“ на обща площ от 68,995 дка ,като
именно тези земеделски земи на обща площ
от 129,092 дка са предмет на настоящото дело за делба .
Твърди
се от ищците ,че въпросните земеделски земи са съсобствени между всички
наследници на Т.Й. Н. и се иска
допускането им до делба при равенство на
квотите –по 1/8 ид.част за всеки съделител .
Ответникът
К.Й. възразява против оспорва сочените от ищците квоти в делбените имоти
,като твърди ,че неговият пряк наследодател –баща му И. Т. Й.
/син на Т. Н. / е установил фактическа власт върху шест от процесните девет земеделски имота и ги е придобил въз основа на необезпокоявано давностно владение в рамките
на законовия срок .Затова тези земи
следва да бъдат поделени само между него и брат му Т.И.Й. при равни квоти
.Останалите три имота следва да бъдат
допуснати до делба при квоти по 21/132 ид.части за него и брат му Т.Й. и по
15/132 ид.части за останалите съделители
,тъй като баща им е установил
давностно владение върху идеални части от тези имоти .
В
отговора на исковата молба ответникът е
твърдял ,че от 1994 г. /след смъртта на
дядо му Т. Н. през 1993 г. / ПК-Айтос
е предоставила единствено на баща му И. Й. правото на ползване на 152,20 дка земеделска
земя ,която той обработвал до 1995 г.
,когато земите били върнати в сегашните
си граници с решенията за възстановяване от 27.11.1995 г. От 1997 г.
баща му предоставил собственици си ниви
и овошни граници за обработване на ЗКПУ“Зора“-с. Лясковец,която фалирала през 2004 г.
През същата тази година е предоставил
еднолично под аренда на фирма „Деметра „ООД нивите по п. 1,3,6 и 7 от исковата молба с
обща площ от 86,891 дка и е
получавал за себе си наемната цена .През
същата 2004 г. е дал под аренда на ЕТ“Колю Колев „ своите лични овошни граници
,описани под № 4 и 9 в исковата молба ,както и описаните в п. 2,5 и 8 .От тази
фирма е получавал рента за 21,389 дка земя , а сестрите му са получавали рента
за по 15 дка .В подкрепа на твърденията си представя квитанция от 09.04.2001 г. от земеделска кооперация
„Зора „ за внесен дялов капитал за 108 дка
,както и две удостоверения от „Деметра „ООД и ЕТ“Коллю Колев „ относно
сключени договори за аренда на описаните в тях земи .
При тези
наведени твърдения от въззивната страна въззивният съд, като инстанция
решаваща спора по същество, е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото
доказателства и въз основа на тях да изведе извод налице ли е съсобственост между всички съделители , подлежаща на делба, или шестте от
деветте земеделски имота са придобити по давност от прекия наследодател на въззивника – неговия баща И. Й. и след смъртта му са станали съсобствени само
между него и брат му . За да придобие някой от съсобствениците по давност
съсобствен имот освен упражняване на фактическа власт, трябва да е налице и
промяна в намерението му, която да е доведена до знанието на останалите . Няма спор ,че всеки от съсобствениците може
да ползва съсобствената вещ, но това не е негово задължение. Законодателят
изрично урежда правата на неползващия общата вещ съсобственик. Следователно,
предвидената в закона възможност само някой от съсобствениците да ползват
цялата вещ е нормално развитие и проявление на това правоотношение, което не се
ползва задължително със съдебна принуда. Съсобственикът сам решава дали иска да
ползва частта си от съсобствения имот . Както е посочено в разяснениетя ,дадени в ТР № 4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на
ВКС ,ОСГК :”Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой
елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо
обективния елемент от предметното им съдържание/“.
В
случая настоящият съдебен състав счита,че
действително И. Т. Й. след възстановяване на земеделската земя през 1996 г.на наследниците на баща му Т. Н. е
осъществявал фактическа власт върху по-голямата част от нея .Представената по
делото квитанция от 09.04.2001
година от ЗКПУ“Зора“-с. Лясковец дава
основание да се счита ,че владението му
е започнало най-късно през 2001 г. ,когато е внесъл в тази кооперация 108
дка земя и е заплатил за нея дялов
капитал .По-късно ,през 2004 г. , част
от тази земя-от 86,891 дка е била
отдадена под аренда на „Деметра „ООД , а
друга част – на ЕТ“Колю Колев „През цялото
време той е бил с убеждението
,че земята е негова собствена ,тъй като
съдържанието на изготвеното от баща му завещание ,макар и недействително,е било от значение за формирането на
анимус у владелеца за своене на
„аст от земята .Неговите сестри и техните наследници са знаели за завещанието и са били убедени ,че същото произвежда действие ,поради което са го зачитали и са приемали за правилно неравностойното
разпределение на собствеността .Затова и
тяхната пасивност е продължила близо 20 години
.Макар и да са знаели ,че
наследственият им дял е много
по-голям ,съобразявайки се с волята на наследодателя си , са получавали рента само за 15 дка и едва след консултация с адвокат през 2014
г. относно правното действие на
завещанието ,са предявили претенции за повече земя.В този смисъл са и
показанията на св. С. и св. Я. .Свид. Т.
–бивш счетоводител на ЗКПУ“Зора“-с. Лясково
е потвърдила ,че е издала и подписала
представената квитанция от
09.04.2001 г. ,като всеки собственик е заплатил дялов капитал по 1 лв. за декар за
внесената от него в кооперацията земеделска земя .Въпросната квитанция е доказателство ,че през 2001 г. И. Й. се е смятал за собственик на 108 дка
земеделска земя и затова е платил от
свое име и за себе си допълнителна
вноска .Това са били нивите ,които е притежавал ,а останалите земи са овошни градици ,каквито кооператицията не е обработвала
.Съпоставяйки размера на земите с
данните от представените две
удостоверения от „Деметра „ООД и ЕТ“Колю
Колев „,установяваме ,че действително
площта на нивите на И. Й. е 108 дка –толкова ,колкото той е внесъл първоначално
през 2001 г. в ЗКПУ“Зора“-а именно четири земеделски имота ,описани в удостоверението на „Деметра „
ООД с обща площ от 86,891 дка + 21,389
дка ,за които Й. е получавал рента от
ЕТ“Колю Колев „ /от общо 66,389 дка/=108 дка.
С
оглед на всичко това настоящият съд счита за установено по делото ,че И. Й. е владял
явно и необезпокоявано като
собственик най-късно от 2001 г. до
смъртта си през 2013 г. четирите от
нивите по п. 1,3 , 6 и 7 от исковата
молба /описани в удостоверението от „Деметра „ООД /,както и овощните градини по п. 4 и 9 от исковата молба /описани в
удостоверението от ЕТ“Колю Колев „ Затова съдът счита ,че възражението за
придобиване по давност на тези шест земеделски имота е основателно и същите е следвало да бъдат
допуснати до делба само между двамата наследника на И. Й.- въззивника К.Й. и
брат му-ищеца Т.Й. при равни дялове – по
½ ид.част .За останалите три ниви – тези по п. 2,5 и 8 от исковата молба
,с обща площ от 66,389 дка се е установило ,че са владяни съвместно от съсобствениците – наследници на Т. Н. ,като И. Й. е имал съзнание и намерение за своене на 21,389 дка ,за колкото е получавал рента ,а наследниците на останалите три сестри на И. и
дъщери на Т. Н./тъй като четвъртата му дъщеря е наследена от своите сестри и
брат си / са считали за свои по 15 дка
от отдадените под аренда земи в „Деметра „ООД ,за които са получавали
рента .При това положение тези три ниви следва да бъдат допуснати до делба
между всички съделители при квоти : общо21,389/66,389 ид.части за ищеца Т.Й. и ответника К.Й.,15/66,389 ид.части за двете ищци З.Д. и Б.Я. /наследниците на Т. К. /;15/66,389 ид.части за М. Я. и З. К. /наследниците на К. С. / и общо
15/66,389 ид.части за наследниците на Й.
К. – И.К. и Т.К..
При
това положение Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 101/11.07.2016 г. постановено по
гр.д. № 1006/2015 г. по описа на Айтоския районен съд В ЧАСТТА
относно определените квоти и
съделители в допуснатите до делба земеделски имоти и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ДОПУСКА извършването на съдебната делба между Т.И.Й.
,ЕГН ********** от гр.Б. ,ж.к. „З. „,бл. ** ,вх. * ,ет. * ,ап. ** и К.И.Й. ,ЕГН ********** от гр. Б. ,ул. „Ц. К. „ № ** по
отношение на съсобствените им вследствие наследяване на общия им наследодател И. Т. Й. /поч. 24.01.2013 г. / земеделски
имоти в землището на с. Лясково ,общ
Айтос ,както следва :НИВА в местността „Кокарджата “
в землището на с. Лясково, община Айтос, с площ от 32,9 дка, ІV-та категория,
съставляваща имот № 009008 по плана за земеразделяне, при граници:имот 009002-нива на наслд.на П. С.и др.,имот 009004 –на насл.на Р. К. ,имот № 009005-на И. Е. И. и
др.,имот № 009006-на н-ците на Д. Д. Д. ,имот 009007-на н-ците на Т. Д.,имот № 005009-нива на държавен поземлен
фонд,кад № 000004-полски път,кметство с.Лясково и имот 009040-нива на
„Станвен“АД;НИВА в местността „Дуванджата “ в землището на с. Лясково, общ.
Айтос, с площ от 21,899 дка, ІV-та категория, съставляваща имот № 064020 по
плана за земеразделяне при граници :имот
№ 064024 –на К. К.,имот № 064022 –нива на Т. Я. К.,имот
064019-на н-ци на Р. К.
,имот № 064016-на н-ци на К. Г.
,имот № 064015-нива на „С.И.Г“ООД ,имот № 000129-полски път на кметство – с.Лясково ;НИВА с площ от 24,094 дка, ІV-та категория в
местността „Айлък кайря “ в землището на с. Лясково, общ. Айтос, съставляваща
имот № 041008 по плана на селото при
граници: имот № 041009-нива на ЕТ“Колю Г. Колев „,имот № 000077-полски
път на кметство –с.Лясково ,имот № 041001 –нива на В. Й.,имот № 041002-нива на н-ци на Б. З. ,имот $ ----68-полски път на кметство
–с.Лясково;НИВА с площ от 7,999 дка,
ІІІ-та категория в местността „Дуванджата “ в землището на с. Лясково,
съставляваща имот № 068009 по плана за земеразделяне на селото при граници:
имот 068010-нива на квметство –с.Лясково ,имот № 068024 –нива на ЕТ“Колю
Г. Колев,имот № 068025-нива на
„Росагрофонд“ООД,имот № 068006-нива на Т. Т. Т. и имот 000129-полски път
на кметство –с.Лясково ; ОВОЩНА
ГРАДИНА в местността „Бургас Кайря“ в
землището на с. Лясково, общ. Айтос, с площ от 11,20 дка имот № 101011, по
плана на селото при граници: ИМОТ
101010-ОВОЩНА ГРАДИНА НА К. Г.
,имот № 101008-овощна градина на Д. Д.,имот № 000257-полски път на кметство –с.Лясково ,имот №
101012-овощна градина на В. Й.
,имот № 101019-овощна градина на „Пит-05“ ООД,имот 101018-овощна градина на
„Пит-05“ООД,имот 101016-овощна градина на„Росагрофонд“ООД и имот 000259- полски път на кметство
–с.Лясково и ОВОЩНА ГРАДИНА от 7,002 дка в землището на с. Лясково, общ.
Айтос, имот № 101013 по плана за земеразделяне на селото при граници: имот 101012-овощна градина на В. Й. ,имот № 101020- овощна градина на
„Пит-05“ООД, имот № 101021- овощна градина на „Пит-05“ООД,имот № 101014-овощна
градина на „С.И.Г“ООДи имот № 000257-полски път на кметство –с.Лясково ПРИ
РАВЕНСТВО НА КВОТИТЕ –по ½ ид-част за всеки от двамата съделители ,като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на
описаните по горе имоти по отношение на
останалите страни по делото –З.Г.Д. ,ЕГН ********** от гр. А., ул. „Г.„ №
* ,вх. *,ет. *,ап. * ,Б.Г.Я. ,ЕГН **********
от гр. А. ,ул. „В. З. „ № ** ,М. С.Я. , ЕГН
********** от гр. Б.
,к-с“З.“ ,бл. ** ,вх. *,ет. *,ап. **, И.Г.К. ,ЕГН ********** от гр. А. , ул. „Б. „
№ * , Т.Г.К. ,ЕГН ********** от гр. П. и З.С.К. ,ЕГН ********** от гр. Б., к-с“И.“
,бл. **,вх. * ,ет. * .
.
ОТМЕНЯ решение №
101/11.07.2016 г. постановено по гр.д. № 1006/2015 г. по описа на
Айтоския районен съд ,с което е допуснато
ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНАТА делба
между Т.И.Й. ,ЕГН ********** от гр.Б. ,ж.к.
„З. „,бл. ** ,вх. * ,ет. * ,ап. ** и К.И.Й. ,ЕГН ********** от гр. Б.,ул. „Ц. К. „ № **, З.Г.Д. ,ЕГН ********** от гр. А. ,ул. „Г.„ № * ,вх. *,ет. *,ап. * ,Б.Г.Я. ,ЕГН **********
от гр. А. ,ул. „В. З. „ № ** ,М. С.Я. ,ЕГН ********** от гр. Б. ,к-с“З.“ ,бл. ** ,вх. * ,ет. *,ап. **, И.Г.К. ,ЕГН ********** от гр. А. ,ул. „Б. „ № * ,Т.Г.К. ,ЕГН **********
от гр. П. и З.С.К. ,ЕГН **********
от гр. Б.,к-с“И.“ ,бл. ** ,вх. * ,ет. * по отношение на
съсобствените им вследствие наследяване на общия им наследодател Т.Й. Н. /поч.
1993 г. / земеделски имоти в землището
на с. Лясково , а именно : НИВА в местността „Бахчите “ в землището на с.
Лясково, общ. Айтос, с площ от 2,997 дка по плана за земеразделяне на селото с
№ 051016, при посочените граници; НИВА с
площ от 15,002 дка в местността „Конак бунар “ в землището на с. Лясково,
община Айтос, съставляваща имот № 015003 по плана за земеразделяне на селото
при посочените граници и НИВА с
площ от 6 дка, ІІІ-та категория в местността „Малково “ в землището на с.
Лясково, общ. Айтос, съставляваща имот № 069008 по плана за земеразделяне на
селото при посочените граници В ЧАСТТА относно определените квоти и вместо него ПОСТАНОВИ :ОПРЕДЕЛЯ квотите на
съделителите в допуснатите до делба три земеделски имота ,описани по-горе
,както следва : общо21,389/66,389 ид.части за ищеца Т.И.Й. и ответника К.И. Й.;15/66,389 ид.части за двете ищци З.Г. Д. и Б.Г.
Я. /наследниците на Т. К. /;15/66,389 ид.части за М. С. Я.
и З.С. К. /наследниците на К. С. /
и общо 15/66,389 ид.части за
наследниците на Й. К. – И.Г. К. и
Т.Г. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.