№ 10
гр. Ловеч , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Търговско
дело № 20204300900076 по описа за 2020 година
Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 5417 от 02.09.2020 г.,
подадена от С. Р. К. от *****, ЕГН **********, чрез адвокат И. К. К., АК-Ловеч, адрес на
кантората: ***** срещу „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: *****, с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лева в резултат на претърпяно ПТП на 19.11.2019 г.
Пълномощникът на ищцата твърди, че на 19.11.2019г., около 14.50 часа, К. Б. Я., ЕГН
***** от *****, община Петрич, област Благоевград, управлявайки лек автомобил с рег.№
*****, марка О., модел К., собственост на А. В. Я.а, движейки се по бул.”*****” от
бул.”*****” към ул.”*****” и в района на магазин „Кауфланд”, на маркирана пешеходна
пътека М8.2, блъска движещата се по пътя С. Р. К..
Посочва, че водачът на автомобила има сключена застраховка ГО в „ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД.
Излага, че вследствие на удара водачът на лекия автомобил има видими щети: подбит
преден капак, счупено предно (панорамно) стъкло, а пострадалата пешеходка С. Я.а Р е с
първоначална диагноза „Фрактура на носа”.Спешно била откарана в МБАЛ „*****” в
гр.София, където констатирали фрактурата, но не била хоспитализирана.На 04.12.2019
година след силно главоболие постъпила на лечение в МБАЛ „*****.” гр.Ловеч, където
престояла три дни с диагноза „Травма на главата, Мозъчно сътресение”. Назначено е
1
медикаментозно лечение.
Ищцата твърди, че търпи много болки и страдания, вследствие констатираното ПТП и
от удара една не загубила живота си, разбивайки главата си в панорамното стъкло на водача
на МПС и оценява тези неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
доверителката му обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди
от описаното в обстоятелствената част на исковата молба ПТП със законната лихва, считано
от 06.01.2020 година и до окончателното изплащане на главницата и всички видове разходи,
направени от нея по делото.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и в
срок е постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, доколкото
противоправното поведение и вината на застрахования при него водач на лекия автомобил
по застраховка „ГО” на автомобилистите, не са безспорно установени и доказани, поради
което моли да бъде отхвърлен.
При условията на евентуалност развива доводи и прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата и че претендираното обезщетение е прекалено завишено
спрямо претърпените от нея болки и страдания.
Във връзка с изложените обстоятелства, на които се основава иска, признава факта, че
на 09.01.2019 г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с А. В. Я.а, ЕГН **********, за лек автомобил с рег.№ *****, марка „О.”,
модел „К.”, за което е издадена застрахователна полица № BG/06/119000201166/09.01.2019
г. със срок на действие на застраховката от 12.01.2019 г. до 23.59 часа на 11.01.2020 г., със
сключването на която покриват отговорността на застрахования при условията на чл.493 КЗ.
Не оспорват и настъпилото на 19.11.2019 г. ПТП, както и че водачът на автомобила К. Б. Я.
има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, а ищцата е трето
увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 КЗ, доколкото твърди, че получените увреждания
са в резултат на процесното ПТП.
Ответникът не възразява срещу доказателствените искания на ищцата и има също
искания за събиране на доказателства.
В съдебното заседание ищцата С.Р. се явява лично и се представлява от адвокат И.К.,
която поддържа предявения иск.
2
Ответникът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД се представлява от адвокат П. А. от АК-
Плевен, който поддържа изразеното становище за неоснователност на претенциите.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в
съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с номер
№ К-681/19.11.2019г., се установява, че на посочената дата, около 14.50 часа, К. Б. Я., ЕГН
***** от *****, община Петрич, област Благоевград, управлявайки лек автомобил с рег.№
*****, марка О., модел К., собственост на А. В. Я.а, движейки се по бул.”*****” от
бул.”*****” към ул.”*****” и в района на магазин „Кауфланд”, на маркирана пешеходна
пътека М8.2, блъска движещата се по пътя С. Р. К., която е пресичала пътното платно отляво
на дясно спрямо посоката му на движение, на червен светофар на работещата в автоматичен
режим светофарна уредба.
След произшествието била откарана в МБАЛ „*****” в гр.София, където е издаден
Лист за преглед на пациент № 41876, в който е посочена като основна диагноза: фрактура на
носа, както и че пациентката е приета в 15.25 часа и напуснала на същия ден- 19.11.2019 г. в
16.40 часа. Вписано е, че пациентката е отказала с декларация да бъде взета кръвна проба,
както и хоспитализиране за лечение.
Ищцата е представила Епикриза, издадена от Неврологично отделение на МБАЛ
„*****.” гр.Ловеч, където е постъпила на лечение на 04.12.2019 г. и е изписана на
06.12.2019 г. с диагноза: „Травма на главата.Мозъчно сътресение“, като анамнезата е снета
по данни на болната.Посочено е, че при рентгенограма на черепа обхванатите кости не
показват травматични промени.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключенията на съдебната
автотехническа експертиза и на комплексната съдебно-медицинска експертиза , изготвени
съответно от вещите лица инж.Н.К. и д-р С. Д. и д-р С. С., от които се установява
механизма на ПТП, посоката и скоростта на движение на пешеходеца и автомобила,
пътните условия, причините за ПТП, както и вида на телесните увреждания на ищцата, тъй
като са компетентно и обосновано изготвени, не са оспорени и от страните.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От страна на ищцата са разпитани Л.В.П., Е.К.Л. и Р.С. Р. Св. Л.В.П. твърди, че когато
се е случил инцидентът през м.декември миналата година е бил в София. за смяна на гуми.
Пиел е кафе на мястото, където правят гумите, ищцата е пила от кафето му и тръгнала да
пресича на светофара.Заявява: „беше си на зелено и някъде на два, три, пет метра ли, светна
в жълто и в един момент само- тласък чух, защото я удари кола. Там и момичето беше,
взеха да пищят, да реват. Колата я удари и продължи да се движи и спря може би на 100 м.
3
Аз тичах след тази кола, за да запиша номера. След това той спря, слезе от колата и дойдоха
и други момчета, но не от неговата кола, а пешеходци, спряха и други коли. …Аз взех С. в
ръцете си, тя беше в кръв, тя се движеше само, крещеше, исках да помогна, виках да ми
дадат вода…Никой нищо не помага. …. След 10 минути дойде Бърза помощ. Качиха я в
линейката, сестра се качи с нея и я откараха към болницата. ….С. имаше кръв по устата,
по ушите, само кръв имаше по нея. И тук се наду цялото око… …..Аз бях срещу светофара
и показваше зелено за човек да мине, пешеходна пътека си имаше и мина на зелено, но така
стана на бързо, че се превключи това нещо и стана жълто. Беше на зелено и по едно време
стана жълто и колите, не знам какво стана, почна там викане, удряне… Когато С. тръгна
да пресича, други автомобили не преминаваха през пътеката. С. беше сама от нейната
страна, когато пресичаше. Нямаше други хора да пресичат. Момичето беше с нея, 14-15
годишно е, не знам. То видя, че ще я удари колата и се опита да я дръпне, но не можа.
Момичето не е пострадало, то избяга от пътя.“
Свидетелят Е.К.Л. не е очевидец на катастрофата и не знае нищо за нея.Случайно е бил
в София и е закарал С. в с.Брестница три-четири дни след събитието.Твърди, че състоянието
било много зле, имала припадъци, „не чува хубаво, някой път не може да вижда хубаво“.
Не е имала превръзка на лицето си, но то е било червено, много надраскано и надуто. Като
се прибрала в с.Брестница е отишла в болница, но свидетелят не знае в коя.Посещавал я в
дома и твърди, че тя не е можела да се храни, тъй като и устата била пострадала.Твърди:
„ Цялото лице беше надуто, със сламка само, с мляко, със сокове, такива работи. Тя не
можеше да яде, беше много зле. Цялото й лице беше много зле. Не можеше да спи по цели
нощи. Аз бях една нощ там, стоях до 3 ч. сутринта, нямаше спане, само викане, реване. Вика
: не мога да виждам, не мога да чувам хубаво. До тоалетна с майка си отиваше, крепеше я,
не можеше нищо, не можеше да пази равновесие. Хваща по двама човека да я извеждат, да я
крепят, тя не можеше, падаше, такива тресения имаше. Може би два - три месеца се
лекуваше. И до днес си пие лекарствата…. и до днес си има такива страдания и
главоболие….Аз ходех честичко в къщата ѝ, постоянно имаше припадъци.“
Св.Р.С. Р е дъщеря на ищцата. Заявява, че ищцата е минала на зелено, една кола я
ударила и не е спряла.После дошъл чичо -свидетелят Л.В.Л., който е първи братовчед на
майка и започнал да се кара със шофьора затова, че не е спрял. Поддържа, че ударът е
станал на пешеходната пътека. При удара майка получила счупване на носа, след това е
повръщала, не е можела да спи и я боляла главата. Отказала е да остане в болницата, защото
се е страхувала. Твърди, че майка първа е тръгнала да пресича, а тя е стояла и чакала на
пешеходната пътека.
Свидетелят К. Б. Я. е водач на лекия автомобил О. К., участник в ПТП. Описва
възприятията си за станалото.Движел се е по ***** към Студентски град, като се канел да
завива по улицата, намираща се пред магазин „Куфланд“.Няма спомен за датата, било е след
обяд.Описва кръстовището като Т-образно със светофарна уредба. Към момента на удара
сигналът е бил зелен за него, продължил е напред и ищцата е изскочила измежду колите от
4
ляво на неговия автомобил. Твърди: “Аз не можех да я видя. Имаше коли, единият свидетел,
който управляваше автомобила от лявата ми страна, подаде сигнал с клаксона, защото я
видял да пресича на червено. Не му знам името, иначе е писан като свидетел. Той по-късно
беше разпитан като свидетел и каза, че е видял всичко и даде показания. Магазин Кауфланд
се намира от дясно спрямо моята посока за движение. Пътните платна са три. В моята
посока на движение платното е едно, насрещното платно за движение са две платна, тъй
като са предвидени две ленти за движение, които се включват в *****, съответно в ляво и в
дясно. Пътното платно е обозначено с разделителна линия. На самия светофар имаше
предвидена пешеходна пътека, тип „Зебра“. То стана много бързо. Не мога да кажа на какво
разстояние от пешеходната пътека пресичаше жената, после криминалисти мериха.“
Потвърждава, че е писал лично обясненията за случилото се, приложени към преписката.
Категоричен е, че за пешеходците сигналът на светофара е бил червен, а поведението на
ищцата е било „все едно искаше да скочи преди удара, един вид искаше да изтича веднага…
не знам дали е било нарочно, но аз изобщо не съм очаквал…“.
Според него ищцата е изскочила от лявата страна на автомобила, ударила се е в капака,
предното стъкло се е счупило, решетка и др. Според него максимално допустимата скорост
на този булевард е 40 км/ч., а той се е движел със скорост 25-30 км/ч., не повече. В неговата
посоча на движение не е имало колона от автомобили, не е бил и първа кола на светофара,
имало е и друга кола, която е продължила напред.Отляво е имало много повече насрещно
движещи се автомобили, движението е било интензивно. Докато чакали полицията е видял
пострадалата, питал я дали е добре, имало е кръв по нея, но не я разбирал какво говори.
Свидетелят Г. Ю. П. е непосредствен очевидец на случилото се. Разказва, че се е
движел на тротоара срещу магазин „Кауфланд“ в посока към хотел „Макси", а автомобилът
– по булеварда в посока Студентски град. Сигналът на светофара е бил зелен за водача на
автомобила. В същия момент откъм магазина „Кауфланд" от храстите е изскочила ищцата и
скочила върху капака на автомобила, а пешеходната пътека е на около 30 метра по-надолу.
Водачът е отбил встрани и спрял на спирката. На паркинга е имало 4-5 човека, които видели
ПТП и по-късно обяснили случая на пристигналите полицаи. В същото време изскочили
още около 15-20 човека откъм „Кауфланд“ с намерение да се притекат на помощ на ищцата,
но след пристигането на полицията и линейката – се разпръснали.Свидетелят отрича да
говорил с пострадалата, но изчакал пристигането на полицията и линейката и дал писмено
обяснение за механизма на произшествието. Твърди, че не е видял дете, което да пресича
заедно с жената, че има храсти в страни, тя не се е крила, но от там изскочила тичешком. Не
е направила опит да се огледа за автомобили в ляво и в дясно. Мисли, че скоростта на
шофьора е била не повече от 40-50 км/ч и е съобразена, поради което и ударът не бил
толкова силен.Свидетелят определя, че разстоянието от мястото на инцидентадо
намиращата се по-надолу пешеходна пътека е около 20-30 метра.Има светофар, който
пропуска автомобилите, но там няма пешеходна пътека. За да обясни местоположението на
ПТП свидетелят си помага като чертае върху лист.Описва подробно мястото на ПТП по
следния начин: “На кръстовището на пресечката на магазин „Кауфланд" с булевард „*****"
5
има светофарни уредби, както на пътя, който е изход от магазин „Кауфланд", така и на
самия булевард. Има светофар и на завоя след хотел „Макси", като там има и пешеходна
пътека тип „Зебра". Жената пресичаше на около 20-30 метра от улицата на магазин
„Кауфланд" и преди пешеходната пътека на бул. „*****". Аз бях точно на отсрещната
страна и затова видях произшествието. Минавах по това време там и ми направи
впечатление, че жената тичешком излезе и скочи върху автомобила. Не се приближих, но
видях, че жената има лек хематом. Отдалече видях, че има подутина и хематом на окото.
Може да е имала увреждане на носа, но не съм ходил наблизо. Полицията и линейката
дойдоха за по-малко от 10 минути. ….Водача на автомобила никога не съм го виждал и не
го познавам. Аз видях самата катастрофа, видях удара в момента, в който тя скача върху
колата. Не мога да кажа със сигурност от коя посока е дошла пострадалата и накъде е
отивала. Аз видях самия удар. Не си спомням за колона от коли. Поддържам това, което съм
написал като сведение от 19.11.2019 г. Когато получих призовката трудно си спомних за
случая.“
Допълнителна яснота дава свидетелят Х. Р. Х. , също очевидец на ПТП, станало през
м.ноември 2019 г. в гр. София, в района на магазин „Кауфланд" и бул. „*****". Обяснява, че
движейки се с автомобил по бул. „*****" в посока хотел „Макси" спрял, тъй като станало
задръстване от коли. Отбелязва, че на мястото има два светофара. Единият светофар е светел
червено и се е получила колона от автомобили още от светофара на завоя в посока на хотел
„Макси", който светел червено и стигала почти до другата пешеходна пътека на светофара,
който е на булеварда. Автомобилът, с който е станал ударът се е движел срещу него в
насрещното платно. Спомня си ясно, че пред колата му преминали пострадалата и дъщеря ,
тъй като бил спрял.Заявил е в с.з на 24.02.2021 г.следното:“ Те спряха пред моята кола, тъй
като минаваха между колите и след което огледаха се и изведнъж тръгнаха на прибежки да
пресичат улицата. Тогава последва ударът. За пешеходците светофарът светеше червено.
Пешеходната пътека беше по-назад може би на около 3-4 метра. В този момент изскочиха
пред въпросната кола на момчето, което ги удари- „Супермен" да караше, нямаше как да ги
избегне. Мисля, че си е бил в ограничението до 50 км/ч. Той буквално ги е ударил с 48 км/ч ,
те му изскочиха буквално и той не е имал време да намали. Шофьорът не е имал по никакъв
начин видимост. Това стана на 1 метър от мене и си спомням доста детайлно какво се
получи и затова пожелах да съм свидетел и видях, че в случая момчето няма никаква вина
затова, че някой е решил да пресича като камикадзе. От там вече видях,че жената изхвръкна,
преметна се, падна на платното. Момчето, което я беше ударило отби автомобила малко по-
надолу и дъщеря ѝ взе да пищи, да вика…. От там колоната тръгваше с колите и не можех да
стоя повече и продължих нагоре.“ Според този свидетел водачът не е имал видимост към
мястото от където е излязла пострадалата, поради клоната от автомобили. Определя
държането на пешеходката като странно, хаотично, ненормално.
Съдът преценява показанията на свидетелите на ищцата, като съобразява разпоредбата
на чл.172 ГПК, предвид факта, че са нейни роднини- съответно първи, втори братовчед и
6
дъщеря и са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им се разминават с
обективните данни, съдържащи се в констативния протокол на СДВР относно ПТП и със
заключението на медицинската експертиза и на САТЕ. Съдът намира за обективни и
добросъвестно депозирани показанията на свидетелите на ответника, които са очевидци на
инцидента и нямат родствена връзка със страните.В същия смисъл са дадени и писмените
им обяснения пред органите на МВР.
При така изложените от страните обстоятелства съдът приема, че спорът е
търговски и е сезиран от ищцата със следните, предявени срещу ответника „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, обективно съединени осъдителни искове :
- главен иск, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, настъпили вследствие на претърпяно ПТП на 19.11.2019 г.
- акцесорен иск- за присъждане на законна лихва върху тази сума, на основание чл.86
ЗЗД, считано от 06.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материално-правна легитимация на
ответника „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, поради това, че с отговора на исковата
молба и в съдебно заседание не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на автомобила, участвал в процесното пътнотранспортно
произшествие.
С оглед разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция
за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По
този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на
право на иск на увреденото лице и в случая тази предпоставка е осъществена, предвид
подадената извънсъдебна претенция от ищцата до ответното дружество и отказа за плащане.
Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага
наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага
до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
7
Механизмът на ПТП и причините за настъпването му са установени от съдебната
автотехническа експертиза на в.л. инж.Н.К., към която е изготвена скица и е приложено
картографско изображение. Констатирано е, че в района на ТПТ се намира магазин
„Кауфланд", има светофар и пешеходна пътека. Я. (според неговите и на свидетелите
обяснения) се е движел при зелена светлина на светофара, намиращ се преди входа на
„Кауфланд" и продължава напред. В срещуположната пътна лента са спрели автомобили,
които са в посока към „*****", но са изчаквали поради образувалата се „тапа" от светофара
(св.Х. Х.). Срещу паркинга на „Кауфланд", от другата страна на бул.”*****” има място,
обрасло с дървета и храсти.Пострадалата се е придвижвала именно в тази зона, преди
пешеходната пътека (в посока Студентски град), между паркирани автомобили, като се
затичва да пресече уличното платно. Пресичането съвпада със забранителен-червен сигнал
на светофара за пешеходци и с разрешителен зелен сигнал за автомобилите, движещи се по
бул.”*****”. Внезапната поява на пешеходец в ляво и пред автомобила му е изненадала
водача Я., който не е реагирал и е блъснал странично отдясно пешеходката. В резултат на
удара и поради спецификата на лекия автомобил (ниска предна част) последва качване на
предния капак, носене известно време, през което тялото се извърта с лице към автомобила,
продължава да се плъзга и достига с глава предно обзорно стъкло, като го счупва. От
инерционните сили, действащи на тялото на пешеходката вследствие на кинетичната
енергия действаща по посока на първоначалното му движение, тя пада вдясно от
автомобила, който след като продължава известно време движението си напред, спира.
Щетите по автомобила се изразяват в побитост на преден капак и счупено предно
обзорно стъкло. На пострадалата ѝ е счупен носа от удара в предното стъкло.
Като основна причина за настъпване на ПТП експертът определя внезапната поява на
пешеходката встрани от пешеходна пътека, зад препятствие, (спрели автомобили), при
забранителен сигнал - червена светлина за пешеходци и разрешен зелен светофар за
движещите се автомобили по бул.”*****”. Счита, че скоростта на движение на процесния
автомобил преди настъпване на произшествието и удара на пешеходката е била м/у 50 и 60
км/ч. С оглед на това са изготвени два варианта за определяне на опасната зона- при скорост
на движение на лекия автомобил от 50 км/ч опасната зона е 36,3 метра, а при движение със
скорост 60 км/ч - 43,7 метра. В съдебно заседание на 24.03.2021 г. вещото лице е
поддържало, че движението на мястото на ПТП е натоварено и не може да се кара с висока
скорост, тъй като има изход и вход за „Кауфланд“, насрещно движение и разделяне на
пътното платно по на две, по на три ленти в различни посоки. При по-висока скорост
уврежданията на ищцата биха били по-големи. Преди настъпване на ПТП ищцата се е
намирала вляво на тротоара пред захрастения участък пред магазин „Кауфланд", вляво
спрямо посоката на движение на процесния лек а-л „О. К.". С приближаване на същия към
мястото на удара, тя е пресичала перпендикулярно от ляво на дясно пътното платно на
бул.”*****”, спрямо неговата посока на движение, излизайки между спрели заради светофар
автомобили (пред автомобила на св.Хр.Х.), като в един момент попада в коридора му на
8
движение-дясна пътна лента, с посока на движение към „Студентски град" и тогава именно
настъпва удар. Направено е заключение, че при условие, че всички автомобили са били леки
(с малка височина) ищцата е имала видимост към движещите се в посока „Студентски град",
а МПС с голям габарит, биха закрили видимостта. Допуснато е, че след като ищцата и
нейната дъщеря са спрели и са се огледали преди да тръгнат на прибежки да пресичат, то те
са имали пряка видимост към приближаващите от към ***** автомобили. Експертът е
приел, че ищцата е имала възможност да избегне ПТП, ако е била в зоната на пешеходната
пътека, срещу светофара за пешеходци и е наблюдавала същия, като предприеме пресичане
на бул.”*****” при светване на зелена светлина, даваща предимство на пешеходците пред
движещите се в двете посоки МПС. Формиран е извод, че пресичането на пострадалата на
бул.”*****”, извън очертана пешеходна пътека, при забранителен - червен, сигнал на
светофар предназначен за пешеходци и разрешен - зелен сигнал за движещите се автомобили
в двете посоки е предпоставка и причина от техническа гледна точка за възникване на
произшествието. Пояснил е в с.з., че водачът на л.а. би могъл да спре, ако я е видял на
тротоара и ако не е имало колона от насрещни автомобили, но водачът я възприема едва
след като тя излиза от колоната, а докато тя е там, той не я вижда.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда, тъй като поставените от
съда задачи са изпълнени. Като съобрази приетото по-горе съдът счита, че ответникът е
провел успешно доказване на механизма на ПТП и противоправното поведение на всеки от
участниците в него. Презумпцията за вина, установена с правилото на чл.45, ал.2 ЗЗД, е
оборена от ответника. С поведението си С. Р. К. е нарушила правилата на чл.108, ал.1, чл.
113,ал.1 и чл.114, ал.1 ЗДвП, което обуславя извода за виновността при настъпването на
вредоносния резултат.Ищцата е навлязла внезапно в платното за движение, при ограничена
видимост, без да се съобрази с приближаващите превозни средства, неспазвайки и
светлинните сигнали.
Относно получените от ищцата телесни увреждания съдът приема, че е възможно да е
получила нараняването, посочено като първоначална диагноза в Лист за преглед на пациент-
„Счупване на носни кости“. Вещите лица, изготвили комплексната СМЕ са посочили, че
отказът на ищцата да бъде направена снимка и да бъде хоспитализирана не дава основание
тази диагноза да бъде потвърдена. При амбулаторното посещение в Неврологичен кабинет
на 24.11.2019 година, също е отказала болнично лечение и снимки на черепни кости. На
същата дата е приета в Неврологично отделение, когато е направена рьо-графия, но на нея
липсват данни за счупване на носни кости. В съдебно заседание на 16.04.2021 г. д-р С.,
специалист УНГ, поддържайки заключението е пояснил, че рентгенографията е позитивна за
счупване на носа до 5-6 дни, след това лезията зараства и не личи. Има два вида счупване-
едното е с разместване на костни фрагменти, другото е с фисура, като фисурата също може
да бъде като деформация, но зарастването на тези кости е много бързо и когато калцират се
получава фиброза, която не може да се установи на рентген.Това е възможно единствено
когато рентгеновата снимка не се направи веднага. В момента дишането на ищцата
двустранно през носа е свободно, има лека деформация на дясно на архитектониката на
9
носната пирамида, чиято давност не може да се докаже. Д-р Д., която е специалист-невролог,
е потвърдила, че при неврологичния преглед е установено, че ищцата няма неврологична
симптоматика или някакви симптоми на менинго-радикулярно дразнене.Не може да се
установи към днешна дата дали е имала мозъчно сътресение. Въз основа единствено на
твърденията на ищцата, съдът не може да приеме наличието на такова увреждане.
Съдът приема, че ако съществува причинната връзка между деликта и причинената на
ищцата телесно увреждане- счупване на носа, то не е доказана такава във връзка с
твърдението за травма на главата и мозъчно сътресение.
Недоказването от страна на ищцата на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, дават основание на съда да приеме, че предявеният главен
осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД -за присъждане на законна лихва върху
главницата от 60 000 лева, считано от 06.01.2020 г. до окончателното изплащане също
следва да се отхвърли поради обусловеността му от главния.
По отношение на разноските:
На основание чл.78,ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по
делото общо в размер на 2735.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.Тя е
освободена, на основание чл.83, ал.2 ГПК от държавна такса и разноски по делото, но не и
от разноските, които дължи на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Р. К. от *****, ЕГН **********, срещу „ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, иск по чл.432,
ал.1 КЗ и иск по чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата 60 000.00 (шестдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от
нея вследствие на ПТП, настъпило на 19.11.2019 година около 14.50 часа в гр.София, на
бул.“Проф. д-р И.С.“ по вина на К. Б. Я., ЕГН *****, при управление на лек автомобил с рег.
№ *****, марка „О. К.“, собственост на А. В. Я.а, ЕГН ********** от *****, със сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (полица № ВС/06/119000201166/
09.01.2019 г., валидна до 11.01.2020 г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.01.2020 година и до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. Р. К. от *****, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
10
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
*****, разноски по делото общо в размер на 2735.00 (две хиляди седемстотин тридесет и
пет) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11