Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
21.04.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №622 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Украбул МЦТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. В. И., против Ревизионен акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., потвърден в обжалваната му част с Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателят заявява, че оспорва Ревизионния акт само в частта на допълнително начислен ДДС на стойност 5 739,18 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 10 579,99 лв., ведно с прилежащите лихви, като другите установени с Ревизионния акт суми не са предмет на обжалване.
Твърди, че в оспорената му част Ревизионният акт бил нищожен, незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване на събраните доказателства и необоснован, а в хода на ревизионното производство били допуснати съществени процесуални нарушения.
Излага доводи, че оспореният акт бил нищожен поради липса на компетентност на издалия го орган, тъй като не бил издаден от органи по приходите, посочени в чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Не била зачетена субординацията между ръководното и експертното ниво на отделните длъжности, която сочела, че органите по приходите, чиито функции се изпълняват от лица, заемащи длъжностите началник отдел или началник сектор, са по-горестоящи административни органи от тези, чиито функции се изпълняват от инспектори или експерти.
Допуснатите при издаването на акта съществени процесуални нарушения се изразявали в нарушение на процедурата по възлагане и извършване на ревизията.
В частта на допълнително начисления ДДС на стойност 5 739,18 лв. Ревизионният акт бил незаконосъобразен и необоснован. В нарушение на закона органите по приходите приели, че по преписката са налице доказателства за обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, което е дало основание данъчната основа за облагане с ДДС да бъде определена по чл.122 от ДОПК. Органът по приходите обаче не бил посочил кои от критериите, визирани в ал.2 на чл.122 от ДОПК е приложил и не бил обосновал защо е подходил избирателно към някои от тях, приемайки, че биха му дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин.
Ревизиращият орган не бил отчел факта, че Обект „Атракционен комплекс за сезонно обитаване“, включващ Ресторант с открит басейн, нощен бар, пречиствателно съоръжение за отпадни води и съществуващи бунгала“, е въведен в експлоатация на 27.06.2014 г., като Книгите за дневните финансови отчети за обект „Ресторант“ и обект „Бар“ са започнати на 03.07.2014 г. и завършени на 30.09.2014 г. Това налагало извода, че до 03.07.2014 г. обектите „Бар“ и „Ресторант“ не са работили, поради което посочените от органите по приходите предполагаеми недекларирани приходи от продадени билети за периода 18.06.2014 г. – 03.07.2014 г. не било възможно да бъдат реализирани.
Необоснован бил подходът на органите по приходите, определянето на данъчната основа за облагане с ДДС от продажби на билети за „Басейн“ и за „Бар“ да става на предполагаем брой клиенти на басейна и дискотеката. Различното работно време на „ресторанта“, „нощния бар“ и „басейна“, както и липсата на ясни и сигурни критерии, по които органът приема, че всеки клиент на ресторанта е ползвал басейна, т.е. е следвало да заплати такса – вход за басейна, сочели на необоснованост на изводите в ревизионния акт, че данъчната основа за облагане с ДДС е определена по максимално достоверен начин.
Оспореният Ревизионен акт бил незаконосъобразен и необоснован и в частта на непризнатия данъчен кредит в размер на 10 579,99 лв., по фактури №**********/08.05.2014 г., №**********/16.06.2014 г. и №**********/01.08.2014 г., издадени от „Биорок България“ ООД. Необосновано и в нарушение на закона ревизиращият орган бил приел, че фактурите, издадени от доставчика, са оформени от формална гледна точка и зад тях не стои реална доставка, поради което действията от фактуриращото дружество и ревизираното лице, което се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит, не се основават на нормални търговски взаимоотношения. Излагат се подробни съображения за опровергаване изводите на ревизиращия орган да признае правото на приспадане на данъчен кредит за доставката „Монтаж, покупка на потопяема помпа, щутцер, дъги, тройници, вентилационни шапки, стъклопласт, рогожа, смола и почистване на резервоар“ поради това, че доставчикът не разполага с материален и кадрови потенциал за да осъществява дейността и липсата на безспорни доказателства удостоверяващи реално извършената сделка.
Претендира се Ревизионния акт да бъде отменен в обжалваната му част.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив, чрез процесуален представител, в писмени бележки развива подробни доводи за неоснователност на жалбата срещу оспорената част от Ревизионния акт, и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002619006646-020-001/15.10.2019 г. (л.489), издадена от З.Д.В. – на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването ревизия на „Украбул МЦТ“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения по: 1. Корпоративен данък – за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и 2. Данък върху добавената стойност – за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
В заповедта е посочено ревизията да бъде извършена от: 1. Ф. Г. К.– Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. П. С. Б.– Инспектор по приходите. Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.492), заповедта е връчена на задълженото лице електронно на 21.10.2019 г.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002619006646-020-002/20.01.2020 г., връчена на задълженото лице електронно на 20.01.2020 г. (л.485-488) срокът на завършване на ревизията е изменен до 21.02.2020 г., а със ЗИЗВР №Р-16002619006646-020-003/17.02.2020 г., връчена на задълженото лице електронно на 17.02.2020 г. (л.481-484) срокът на завършване на ревизията е определен до 20.03.2020 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002619006646-040-001/25.10.2019 г. (л.370-380), връчено по електронен път на 28.10.2019 г. (л.381-382) на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от „Украбул МЦТ“ ЕООД са изискани подробно изброени документи във връзка с извършването на възложената ревизия и под вх.номер 10871/21.10.2019 г. са регистрирани постъпилите по електронна поща от дружеството документи под опис (л.383-480).
Във връзка с извършваната ревизия, с писмо изх.№510/27.02.2020 г. (л.323), са изискани от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, копия на Протокол за продадени ценни книжа (билети за вход) на дружеството „Украбул МЦТ“ ЕООД за 2014 г. и от досието на дружеството от „Архив“ е представен (л.326) Приемо-предавателен протокол №121 от 03.07.2014 г. за предаване от ТД на НАП, офис Хасково, на „Украбул МЦТ“ ЕООД, билети за вход, с посочени съответни номера „от – до“, на цени по 2.00 лв., 3.00 лв. и 5.00 лв.
Приложени са и други документи от досието на ревизираното лице в НАП – документи за общата регистрация на задълженото лице, неговото имущество, свързани лица, декларации по ЗКПО и други декларирани обстоятелства (л.327-369), включително доклади от извършвани проверки по спазване данъчното законодателство, които са присъединени към ревизионното производство с Протокол №1487222/18.03.2020 г. (л.321).
По Искане за извършване на насрещна проверка №Р-16002619006646-141-001/25.10.2019 г. (л.299-300), е извършена насрещна проверка на „Биорок България“ ООД, гр.София, с ИПДПОЗЛ №П-22220219183290-040-001/29.10.2019 г. (л.303-305) от същото дружество са изискани изброени документи и справки, в отговор са представени Писмени обяснения от представляващия „Биорок България“ ООД Г. В. Й., с приложени под опис документи (л.306-320), включително фактури с номера ********** от дата 08.05.2014 г., ********** от дата 16.06.2014 г. и ********** от дата 01.08.2014 г. Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка №П-22220219183290-141-001/19.11.2019 г. (л.301-302).
С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №Р-16002619006664-041-001/18.02.2020 г. (л.280-284), по повод на ревизията са изискани доказателства и от „Мегадом“ ООД, гр.София, каквито са представени с придружително писмо вх.№2556/25.02.2020 г. (л.285-298).
До „Украбул МЦТ“ ЕООД е изпратено Уведомление №Р-16002619006646-113-001/21.02.2020 г. (л.246), с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същото се уведомява, че при извършването на възложената ревизия се установили следните обстоятелства: „Налице са обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за извършване на ревизията при особени случаи поради което основата за облагане с: Корпоративен данък за период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; Данък върху добавената стойност за период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК“, както и е определен срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище.
Уведомлението е връчено електронно (л.249) на задълженото лице на 21.02.2020 г.
По електронен път в ИС „Контрол“ на 21.02.2020 г. на дружеството е връчено (л.245) и Уведомление №Р-16002619006646-139-001/21.02.2020 г. (л.241-242) на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК.
С ИПДПОЗЛ №Р-16002619006646-040-002/21.02.2020 г., връчено по електронен път на 21.02.2020 г. (л.250-255), на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от ревизираното дружество са изискани допълнителни обяснения и документи, каквито са представени с писмо вх.№2504/24.02.2020 г. (л.256-279). В т.7 от писменото обяснение от управителя на „Украбул МЦТ“ ЕООД е посочено, че съоръжението, платено на „Биорок България“ по фактури 103, 112, 120/2014 г. представлява пречиствателна станция, изградено по технически проект на ВодоКаналПроект, одобрен и съгласуван от община Димитровград, към момента е изплатена цялата стойност, осчетоводена и заведена в сметка 204, съоръжението се намира на комплекс „Елинор“ село Крепост, община Димитровград, където е и в момента и работи през сезона. Приложен е и одобрения Работен проект за обект: „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ: ресторант с открит басейн и нощен бар, ПИ №000387 в землището на с.Крепост, община Димитровград“, подобект: „Модулна пречиствателна станция за фекално-битови отпадъчни води“, част Технологична на Работен проект с възложител „Украбул МЦТ“ ЕООД.
С ИПДПОЗЛ №Р-16002619006646-040-003/24.02.2020 г., връчено по електронен път на 25.02.2020 г. (л.231-236), във връзка с извършваната ревизия и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от ревизираното дружество е изискано допълнително попълване на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имущественото състояние на юридическото лице за ревизирания период, каквато е попълнена и представена с писмо вх.№2557/25.02.2020 г. (л.237-240).
По Искане за извършване на насрещна проверка №Р-16002619006646-141-002/24.02.2020 г. (л.183), е извършена насрещна проверка на Г. В. Й., с ИПДПОЗЛ №П-22220220036558-040-001/25.02.2020 г. (л.187-189) от същия са изискани изброени справки и информация, в отговор са представени Писмени обяснения от Г. В. Й., с приложен снимков материал и документи (л.189-230). Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка №П-22220220036558-141-001/17.03.2020 г. (л.184-185).
С ИПДПОЗЛ №Р-16002619006646-040-004/25.02.2020 г., връчено по електронен път на 25.02.2020 г. (л.163-167), във връзка с извършваната ревизия и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от ревизираното дружество е изискано допълнително представяне на документи и информация, каквито са представени с писмо вх.№2612/27.02.2020 г. и вх.№2939/06.03.2020 г. (л.168-182).
С ИПДПОЗЛ №Р-16002619006646-040-005/05.03.2020 г., връчено по електронен път на 09.03.2020 г. (л.154-159), на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от ревизираното дружество е изискано получени от него с приемо-предавателен протокол №121 на 03.07.2014 г. налични билети за вход. В отговор с писмо вх.№3282/12.03.2020 г. (л.160-162) са постъпили Обяснение от управителя на „Украбул МЦТ“ ЕООД, че към 31.12.2014 г. няма запазен остатък от билети за вход, получени с този протокол, и Удостоверение от Началника на РС ПБЗН – Димитровград относно възникнал на 26.06.2014 г. пожар в бунгало на увеселителен комплекс „Елинор“.
От определения със ЗВР екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад (л.110-137) №Р-16002619006646-092-001/02.04.2020 г., с предложение за установяване на дължими суми от ревизираното лице.
Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на НАП (л.140-141) Ревизионният доклад, ведно с изброените приложения, е връчен на задълженото лице на 02.04.2020 г.
От З.Д.В., на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията и Ф. Г. К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г. (л.102-105), с който се потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад и определените при ревизията задължения, като се установява размера на задълженията по видове и периоди, и лихвите за просрочие към тях, изчислени (л.106-107) към 24.04.2020 г. на „Украбул МЦТ“ ЕООД, както следва: за ревизирания период 2014 г. – всичко дължима сума Данък върху добавената стойност и лихви: 28 071,70 лв., или задължения за довнасяне общо в размер на 17 818,93 лв. и лихви за просрочие към тях в размер общо на 10 252,77 лв.
Ревизионният акт е подписан с валиден електронен подпис и видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л.101), е връчен на задължено лице на 27.04.2020 г.
С жалба (л.66-71), постъпила под вх.№70-00-4364/11.05.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив, „Украбул МЦТ“ ЕООД обжалва Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив,
В жалбата се твърди, че Ревизионният акт се оспорва частично, само относно допълнително установените на дружеството задължения, формирани от:
1. допълнително установена основа за данъчно облагане от неотчетен приход от продадени билети за вход – 28 695,87 лв. и дължим ДДС – 5 739,18 лева, за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г.;
2. непризнато право на приспадане на данъчен кредит за „Украбул МЦТ“ ЕООД по фактури №**********/08.05.2014 г., №**********/16.06.2014 г., №**********/01.08.2014 г., издадени от „Биорок България“ ООД в общ размер 10 579,99 лева, за данъчните периоди, както следва:
01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. – в размер на 4 987,37 лева;
01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. – в размер на 4 987,37 лева;
01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. – в размер на 605,25 лева.
В останалата му част, за задълженията в размер на 1210,45 лв.; 80 лв. и 209,31 лв. Ревизионният акт не се оспорва.
Постъпилата жалба, ведно с приложенията към същата (л.72-97) и пълната административна преписка по издаване на акта (с един брой диск) е изпратена на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на основание чл.146 от ДОПК с придружително писмо изх.№4651-2-Д/19.05.2020 г. (л.65) и регистрирана под вх.№20-33-25/27.05.2020 г.
С Решение по
жалба срещу ревизионен акт №317/06.07.2020 г. (л.57-64) Директорът на Дирекция ОДОП
– Пловдив се произнася по жабата на „Украбул МЦТ“ ЕООД, като на основание
чл.155, ал.2 от ДОПК потвърждава като законосъобразен Ревизионния акт в обжалваната му част за непризнат
данъчен кредит на стойност 10 579,99 лв. и допълнително начислен ДДС в
размер на 5 739,18 лв., заедно с прилежащите лихви, възлизащи на общата
сума от 9 390,30 лв.
Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л.56), Решението е връчено на задълженото лице на 08.07.2020 г.
Жалбата срещу
Ревизионния акт (л.2-5) е подадена в съда на 22.07.2020 г.
По делото бяха
приети Заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (л.683-697),
изготвено от вещо лице Й.К. и Заключение по назначената съдебно-техническа експертиза
(л.634-679), изготвена от вещо лице инж.Н.П..
Събрани бяха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. А., управител на строителна компания „Аква – 3“ ООД, гр.Х.. Същият дава показания, че тази строителна компания е била главният изпълнител на атракционния комплекс на дружеството жалбоподател, по договор за цялостно изпълнение, включително е работила по строителната част на процесното пречиствателно съоръжение, като е извършила изкопни работи, канализация и други строителни работи. Свидетелят заявява, че съоръжението, докарано от подизпълнителя, е било разтоварено с автокранове на строителната фирма „Аква – 3“ ООД, нейните водопроводчици довели до съоръжението канализационните тръби и от съоръжението ги заустили в дерето, а представителят на оборудването си извършил по-фините настройки на самото пречиствателно съоръжение.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК
срок, насочена срещу частта от Ревизионния акт, обжалван частично в предвидения
за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил в обжалваната му част (за сумата 5 739,18 лв. + 10
579,99 лв. + 9 390,30 лв. = 25 709,47 лв.).
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалваната част от ревизионния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за частично основателна.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложената по делото (л.47-48) Заповед №РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на органа, издал ЗВР №Р-16002619006646-020-001/15.10.2019 г. (З.Д.В. – на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив), са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен доклад №Р-16002619006646-092-001 е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 02.04.2020 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в ЗВР срок на завършване на ревизията – до 20.03.2020 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 02.04.2020 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 24.04.2020 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх.№20-33-25/27.05.2020 г.) се е произнесъл с Решение №317/06.07.2020 г., с което е потвърдил обжалваната част от Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, които да са основания за нищожност на същия.
Изрично в разпоредбата на чл.119, ал.2, изр.първо от ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, което изискване в случая е спазено. Възложилият ревизията е на длъжност началник на сектор – орган по приходите по чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, а ръководителят на ревизията е на длъжност главен инспектор по приходите, посочена като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, предвид което не намира законово основание възражението в жалбата за незачитане субординацията между ръководното и експертното ниво на отделните длъжности, или издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган. Не се констатират и твърдените от оспорващия допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по възлагането и извършването на ревизията.
Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е преценил, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, според която разпоредба органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: (т.2) налице са данни за укрити приходи или доходи, (т.4) липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
В процесния случай, за да определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя по ЗДДС за ревизирания период, органите по приходите са преценили, че са налице данни за укрити приходи от ревизираното лице – неотчетени приходи от продадени билети за вход.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В раздел IV от Ревизионния доклад (относно Корпоративния данък по ЗКПО) е обективиран анализа на ревизиращия орган по реда на чл.122 от ДОПК, като е прието за установено, че при ревизията са доказани неотчетени приходи от извършваната дейност в стопанисвания от „Украбул МЦТ“ ЕООД обект, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. Реализираният оборот от продажба на билети за вход не е отчетен и осчетоводен като приход във фирмата през съответната финансова година и за него не е начислен дължимият по ЗДДС данък през съответния данъчен период. Приходите са от продажба на билети за вход в обект „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ ресторант с открит басейн и нощен бар“ в с.Крепост, общ.Димитровград, като тези приходи не са отчетени и не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице. След преглед и анализ на представените и присъединените документи, на докладите за извършени две проверки на дружеството (оперативна проверка в обект), както и във връзка с направената съпоставка между предадени на ревизираното лице билети за вход с приемо-предавателен протокол №121 на 03.07.2014 г., наличните билети за вход към 31.12.2014 г. в дружеството и продадените такива в обект „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ ресторант с открит басейн и нощен бар“ за периода 18.06.2014 г. – 22.09.2014 г., се установило, че ревизираното лице има неотчетени приходи, във връзка с което са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК.
За целите на ревизията е определена средна продажна цена в размер на 3,35 лв. съгласно цените при реализация на билетите за вход, взети от приемо-предавателен протокол №121 на 03.07.2014 г. С ревизията са определени общият приход от продажба на билети за вход за 2014 г., както следва:
- 3 019 броя билети за вход в обект „Бар“ в комплекс Елинор за периода 18.06.2014 г. – 21.09.2014 г., по средна продажна цена от 3,35 лв. с включен ДДС на 1 брой билет за вход – обща стойност на продадените билети за вход – 10 113,65 лв. с вкл.ДДС;
- 7 524 броя билети за вход в обект „Ресторант“ в комплекс Елинор за периода 07.07.2014 г. – 22.09.2014 г. по средна цена от 3,35 лв. с включен ДДС на 1 брой билет за вход – обща стойност на продадените билети за вход – 25 205,40 лв. с включен ДДС.
Видно от справка „Реализация на стоки“, склад: Ресторант за периода от 01.07.2014 г. – 30.09.2014 г. на редове 65 и 66 са посочени реализирани приходи от продажба на билети, както следва:
- вход по 2 лв., продадени 97 бр. на обща стойност с ДДС 194,00 лв. и на обща стойност без ДДС 161,66 лв.
- вход по 5 лв., продадени 138 бр. на обща стойност с ДДС 690,00 лв. и на обща стойност без ДДС 575,01 лв.
Или неотчетен приход през 2014 г. – 3 019 + 7 524 =10 543 броя билети за вход х 3,35 лв. = 35 319,05 лв. с вкл.ДДС, минус отчетени приходи от продадени билети за вход на обща стойност 884,00 лв. с вкл.ДДС (235 бр. = 97 бр. + 138 бр.) = 34 435,05 лв. с вкл.ДДС.
Посочено е, че билетите за вход на обща стойност 34 435,05 лв. с вкл.ДДС следва да се разглеждат като продадени към 30.09.2014 г., тъй като дискотеката и плувният басейн са със сезонен характер и краят на сезона е 01.10. на съответната година, както и че последните отчетени обороти на регистрираните от дружеството ЕКАФП за стопанисвания от него обект са съответно към 21.09.2014 г. и към 22.09.2014 г.
Изчислено е, че ревизираното лице не е декларирало приходи в размер на 28 695,87 лв.
Същите констатации са отразени и в раздел V от Ревизионния доклад, по Закона за данък върху добавената стойност. Там е посочено, че по данни, подадени от ревизираното дружество от Z отчетите на регистриран ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП, са установени реализирани обороти от 3 019 броя клиенти за обект „Бар“ и реализирани обороти от 7 524 броя клиенти от обект „Ресторант“, а предвид това, че в хода на ревизията не са представени доказателства за броя на клиентите през ревизирания период за обектите ресторант, басейн и дискотека на комплекс Елинор, то ревизията приема за брой клиенти съгласно подадените Z отчети на ЕКАФП. Ревизията е анализирала броя места в обектите и закупени шезлонги за басейн и е приела, че заетостта на обекта е Дискотека – 4 месеца по 115 места = 13 800 места; Ресторант – 4 месеца по 75 места = 9 000 места, Басейн – 4 месеца по 90 места = 10 800 места, което потвърждава продажбата на билети за вход на 10 543 клиенти = 3 019 + 7 524.
Съобразно информацията, събрана в хода на административното производство, и заключението по изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ревизията неоснователно е протекла по особения ред на чл.122 от ДОПК, като ревизиращият екип неправилно е приел за налични данни за укрити доходи или приходи. Приложените към административната преписка доказателства обосновават наличие на предпоставката както на т.4 от чл.122, ал.1 от ДОПК, така и на т.2 от същата разпоредба.
Целта на нормите, регламентиращи ревизиите по особения ред, е да се извърши облагане в случаите, в които данните, необходими за установяване на данъчните задължения, съобразно приложимия материален данъчен закон, липсват, или не са достатъчни. На практика от страна на дружеството жалбоподател няма спор както относно обстоятелството, че не е представило пред ревизиращия орган заведена счетоводна отчетност в съответствие със Закона за счетоводството и чл.123, ал.1 от ЗДДС, оборотни ведомости по месеци, както и хронологично счетоводно отчитане, така и относно неотчетени приходи. Не е опровергана констатацията на ревизиращите органи, че през 2014 г. дружеството „Украбул МЦТ“ ЕООД е закупило общо 1 500 броя билети за вход на обща стойност 5 000 лв., през цялата 2014 г. е отчело продажбата на 235 бр. (97 бр. + 138 бр.) билети за вход на обща стойност 884 лв. и не декларира налични билети към 31.12.2014 г., въз основа на което данъчните органи са формирали заключението си за укрити приходи. От съдържанието на жалбата е видно, че се оспорва единствено начина на тяхното определяне и съответно изчисления размер на дължим ДДС.
По искане на оспорващия по делото беше изготвена съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице Й.К., със задача по т.1 – т.3 да установи какви са недекларираните приходи от продажба на билети за басейна за периода 03.07.2014 г. – 21.09.2014 г., при работно време на басейна от 09 часа до 19 часа; какви са недекларираните приходи от продажба на билети за нощния бар за същия период, при работно време на нощния бар от 23 часа до 06 часа, при съобразяване с дните, в които входът на нощния бар е бил „свободен“, съобразно дните през 2014 г., посочени като такива в страницата на комплекс „Елинор“ във Фейсбук, и какъв е дължимият ДДС върху така установените недекларирани приходи.
В констативно-съобразителната част на заключението си вещото лице е посочило, че с цел установяване действителния брой клиенти, е извършило проверка в счетоводството на „Украбул МЦТ“ ЕООД, и от предоставените му там касови книги за 2014 година на обект бар/дискотека се вижда, че действително има обороти от 18.06.2014 г. до 21.09.2014 г., но в тях са включени и тези, които не се отнасят за дискотеката. Това се дължи на обстоятелството, че през тази година с ЕКАФП с индивидуален № на ФУ DT387862 освен оборотите от дискотеката са маркирани и обороти от барче с работно време от 09 до 19 часа, в което е продавано само кафе и безалкохолно и е работило през всички дни от месеца, а не само в установените от проверяващите петъчни и съботни дни, определени за дискотека с работно време от 22.00 часа до 06.00 часа.
На база направената извадка по месеци от касовата книга за ежедневни отчети на дискотеката за периода, експертизата е установила, че броят на клиентите за м.юли е 851, за м.август – 1 080 клиента и за м.септември (до 21.09.2014 г. включително) – 298 броя. Общият брой на клиентите за периода 05.07.2014 г. – 21.09.2014 г. е 2 229, а не както е отразено на стр.30 в Ревизионния доклад – 3 019 бр. Разликата от 790 броя се явява от маркираните брой клиенти от барчето през всичките дни на седмицата.
Експертизата е направила извадка по месеци и от касовите книги на ЕКАФП с индивидуален номер на ФУ DT387819 за обект ресторант и басейн, и е установила, че броят на клиенти по месеци е: за м.юли 2014 г. – 3 550 бр.; за м.август 2014 г. – 3 202 бр., а до 22.09.2014 г. – 462 бр., или общо 7 214 бр. клиенти. Вещото лице обръща внимание, че проверяващите органи са направили констатациите си, като при изчисленията са взели предвид всички клиенти, посетили ресторанта след 19.00 часа, като ползватели на басейна, без да съобразят, че ползването на басейна, за което се изисква да е със закупен билет за вход, е с работно време от 09.00 часа до 19.00 часа, а за ресторанта, в работното му време от 19.00 часа до 23.00 часа не се изисква входна такса. Според вещото лице, трябва да се изключат всички клиенти, които са посетили ресторанта след 19 часа, но това е невъзможно да бъде направено на база приложените в касовата книга ежедневни фискални отчети за периода м.юли – м.септември 2014 г. Вещото лице е приело, че от общия брой установени клиенти на ресторанта, 50% следва да бъдат отнесени като ползватели на басейна, за които е определен вход от 2,00 лв. и 3,00 лв. и по този начин е изчислило за м.юли 2014 г. посещение на басейна от 1775 клиента; за м.август 2014 г. посещение на басейна от 1601 клиента; за м.септември 2014 г. посещение на басейна – 231 клиента, или общо за периода – 3607 броя, а не както е отразено на стр.30 в Ревизионния доклад – 7524 бр.
Експертизата е изчислила приходите от доказаните брой клиенти в дискотеката, с цена на вход 5 лева, и според заключението, неотчетените приходи от дискотеката са 10 455 лв. (2 229 бр. клиенти – 138 бр. маркирани продажби на билети = 2 091 бр. неотчетени х 5 лв. = 10 455 лв.). В тази сума е включена 8 712,50 лв. данъчна основа с която следва да се увеличат отчетените приходи за 2014 г. и 1 742,50 лв. ДДС (задължение за допълнително начисляване и внасяне през 2014 г.).
Вещото лице е приело, че само за билетите, предназначени за продажба за басейн, т.е. 2 лв. и 3 лв., следва да бъде усреднена цената на 2,50 лв. По отношение на приходите от басейна е изчислило, че неотчетените приходи са в размер на 8 775 лв., от които данъчна основа, с която да се увеличат приходите от продажби е 7 312,50 лв. и допълнително начисляване на ДДС – 1 462,50 лв. (3 607 бр. клиенти – 97 отчетени продажби = 3 510 бр. неотчетени х 2,50 лв. = 8 775 лв.).
Общото задължение за допълнително начисляване на ДДС за 2014 г. според изчисленията на вещото лице е в размер на 3 205 лв.
В отговор на поставените му по т.4 и т.5 задачи, вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, дава заключение, че издадените фактури №№**********/08.05.2014 г. с облагаема стойност 24 936,86 лв. и ДДС 4 987,37 лв.; **********/06.06.2014 г. с облагаема стойност 24 936,86 лв. и ДДС 4 987,37 лв. и **********/01.08.2014 г. с облагаема стойност 3 026,24 лв. и ДДС 605,25 лв., са издадени при спазване указанията на чл.114 от ЗДДС и в тях на отделен ред е записан дължимият ДДС, данъкът е изискуем от регистрираното по този закон лице – доставчик по облагаема доставка съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, видно от приложените към експертизата дневници за продажби към Справка декларация за данъчен период м.05, м.06 и м.08.2014 г. (изпратени от „Биорок България“ ООД), фактурите са включени в дневниците за продажби и дължимият ДДС е внесен в Републиканския бюджет от доставчика на стоката. От приложените към делото банкови документи на „Украбул МЦТ“ ЕООД според експертизата е ясно, че от тяхна страна е платена цялата сума за исканата доставка, ведно с начисления на отделен ред ДДС за нея. Експертизата е посочила, че не намира основание за непризнаване ползването за приспадане на данъчен кредит.
По т.4 от заключението си вещото лице е достигнало до извода, че всички фактури, издадени от „Биорок България“ ООД са отчетени счетоводно както в „Украбул МЦТ“ ЕООД, така и в „Биорок България“ ООД, фактурите са включени в дневниците за доставки от страна на „Украбул МЦТ“ ЕООД, както и в дневниците за продажби на фирмата доставчик за периодите м.05; м.06 и м.08.2014 г. и начисленият по тях ДДС е внесен от доставчика в Републиканския бюджет. Като доказателство за внесен ДДС вещото лице е възприело и констатацията на проверяващия орган, че по данни от СУП „Биорок България“ ООД е внесъл всички задължения. Становището на експертизата е, че няма нарушения в отчитането и ползването на данъчен кредит за „Украбул МЦТ“ ООД, а непризнаването от страна на проверяващия орган на ползвания данъчен кредит от същото дружество ще доведе до два пъти внасяне в Републиканския бюджет на ДДС за една и съща сделка.
По т.5 от заключението си вещото лице е отразило констатацията си, че пречиствателното съоръжение е заприходено в инвентарната книга по счетоводна сметка 304 Машини и съоръжения през м.08.2014 г. и към заключението е приложен картона на заведеното като дълготраен актив съоръжение.
От приетото без оспорване по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че ревизиращите органи неправилно са изчислили размера на допълнително установена основа за данъчно облагане от неотчетен приход от продадени билети за вход, и оттам размера на дължим ДДС от 5 739,18 лева, за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г.
При направените от експертизата изводи, не може да се приложи правилото по чл.124, ал.2 от ДОПК за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт относно установен брой продадени билети за ревизирания период. Съответно оборени се явяват констатациите за размера на неотчетените приходи от билети, за които дружеството е укрило доходи. Ревизиращият орган не е изпълнил задължението си за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин.
Видно от писмените доказателства, събрани по делото, през ревизирания период дружеството жалбоподател е осъществявало дейност в стопанисвания от него обект – въведения в експлоатация с Удостоверение №25/27.06.2014 г. строеж „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ ресторант с открит басейн и нощен бар“, с местонахождение в землище на с.., общ.Д., или т.нар. комплекс „Елинор“, състоящ се от отделно обособените обекти – „ресторант“, „басейн“ и нощен „бар/дискотека“. Обектите Дискотека „Елинор“ и Ресторант „Елинор“ са регистрирани поотделно като заведение и като обект за обществено хранене, съгласно представените удостоверения на ОДБХ гр.Хасково.
В отговор на поставените му задачи по т.1 – т.3 от заключението, вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, в чиято компетентност и обективност съдът няма основание да се съмнява, посочва, че за периода 05.07.2014 г. – 21.09.2014 г. общият брой на клиентите на обособения обект „бар/дискотека“ е 2 229 бр., а не приетия с Ревизионния доклад 3 019 бр., като разликата от 790 броя се явява от маркираните с ЕКАФП обороти от брой клиенти, посетили обекта през времето, в което същият функционира като „барче“ – т.е. през всички дни на седмицата и с работно време от 09 до 19 часа, докато обектът работи като „бар/дискотека“ само в петъчни и съботни дни с работно време от 22.00 часа до 06.00 часа. Изводите на вещото лице са на база направената извадка по месеци от касовата книга за ежедневни отчети на дискотеката за периода, подкрепят се от писмените доказателства по делото относно работното време на нощния бар/дискотека и следва да бъдат споделени като установяващи действителния брой клиенти, за които дружеството жалбоподател е събирало суми за билети, каквито не са били заплащани за посещение на барчето.
Споделят се изцяло и изводите на вещото лице, че с оглед работното време на басейна, за което се изисква закупуване билет за вход – от 09.00 часа до 19.00 часа, и работното време на ресторанта (за посещението на който не се заплаща вход) до 23.00 часа, следва да бъде прието както че не всички посетители на ресторанта ползват басейна и заплащат входна такса за това, така и че за работното време на ресторанта в периода от 19.00 часа до 23.00 часа не се изисква заплащане на входна такса за басейна. Правилно вещото лице е редуцирало установения от експертизата брой клиенти на ресторанта като такива на басейна и е приело общо за периода 3607 бр., вместо приетите Ревизионния доклад 7524 бр.
Въз основа на неоспореното в тази му част заключение на експертизата, съдът приема, че неправилно с ревизията е установена основа за данъчно облагане от неотчетен приход от продадени билети за вход и дължимия за това ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. от 5 739,18 лева, който следва да бъде намален до определения от вещото лице дължим размер на ДДС от 3 205 лв. За частта над тази сума, Ревизионният акт, потвърден с Решението на Директора на ОДОП – Пловдив, следва да бъде отменен.
В Решението на Директора на ОДОП – Пловдив е прието, че задълженото лице не е внесло в срок установения за дължим през м.09.2014 г. ДДС в размер на 5 739,18 лв. и на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени прилежащи лихви от 3 220,49 лв. (от дата 15.10.2014 г. до 24.04.2020 г.), които също следва да бъдат редуцирани до сумата от 1 798,46 лв.
Неправилен е и изводът на данъчните органи, направен в хода на ревизионното производство, относно правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството жалбоподател, в общ размер на 10 579,99 лв. по три броя фактури, издадени от доставчика „Биорок България“ ООД, гр.София.
По искане на оспорващия по делото беше изготвена и съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж.Н.П., със задача по т.1 – т.4 да установи монтирана ли е в обекта пречиствателна станция и какво представлява същата – от какви модули, детайли и елементи се състои, спазен ли е работния проект за изграждането й; описаните в документацията по делото (фактури, спецификации, имейли и др.) детайли, елементи и модули, доставени от Биорок достатъчни ли са за изграждането на модулна пречиствателна станция и отговарят ли на монтираните на място; да се установи дали монтираната на място пречиствателна станция е тази, договорена между двете дружества и монтираното и доставено пречиствателно съоръжение произведено ли е от Биорок Люксембург.
Вещото лице много подробно е описало в констативно-съобразителната част на заключението си прегледаните от него писмени доказателства: Работен проект за обект „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ: ресторант с открит басейн и нощен бар, ПИ №000387 в землището на с.К., община Д.“, подобект: „Модулна пречиствателна станция за фекално-битови отпадъчни води“, част Технологична, фаза: Работен проект, с възложител „Украбул МЦТ“ ЕООД; Чертеж „Генерален план“ и чертеж „Пречиствателни модули“ на одобрения работен проект; Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено на „Украбул МЦТ“ ЕООД от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив; Приемо-предавателен протокол от 26.05.2014 г., с който „Биорок България“ ООД, гр.София, предава на „Украбул МЦТ“ ЕООД договорените артикули по проформа – фактура №**********/28.04.2014 г. (платени по фактура №**********/08.05.2014 г. и фактура №**********/16.06.2014 г.); снимков материал от 29.05.2014 г. при доставянето на договорените процесни артикули и изграждането на пречиствателното съоръжение; Удостоверение №25/27.06.2014 г. на Главния архитект на Община Димитровград за въвеждане в експлоатация на строежа, включително подобект Пречиствателно съоръжение за отпадни води, а също така е извършило оглед на място на процесното пречиствателно съоръжение за отпадни води в комплекс „Елинор“ и е онагледило заключението си с направени при огледа снимки.
От извършения оглед вещото лице е установило, че монтираната пречиствателна станция с местонахождение в ПИ 000387, местност „Пазлъка“, землище на с.Крепост, общ.Димитровград, собственост на „Украбул МЦТ“ ЕООД, монтирана в комплекс „Елинор“, е изпълнена съгласно приложената по проект технологична схема за механично биологично пречистване с „фиксирана биомаса“, включваща изброени съоръжения, като вещото лице е описало и функциите на действие на отделните елементи от технологичната схема, в т.ч. Биореактор BIOROK® (4 броя BIOROK-25 и 8 броя Удължител комплект + Капак – Ø700-1200 мм, височина 400 мм). Установило е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешения за строеж и протокол за откриване на строителна линия и ниво. Вещото лице е направило извод, че в обекта е монтирана пречиствателна станция, в съответствие с предвидените в работния проект процесни модули, детайли и елементи за изграждането й, обектът притежава издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, и за строежа има издадено удостоверение от Община Димитровград, че е предадена необходимата документация, въз основа на която същият е нанесен в кадастралната карта на населеното място и е попълнена кадастралната основа на имота.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства – формуляр за заявка на „Биорок България“ ООД, попълнен от управителя на „Украбул МЦТ“ ЕООД, изброените фактури и приемо-предавателен протокол от 26.05.2014 г., вещото лице е направило извода, че описаните в документацията по делото (фактури, спецификации, имейли и др.) детайли, елементи и модули, доставени от „Биорок България“ ЕООД са достатъчни за изграждането на модулна пречиствателна станция. Същите съответстват на заложените проектни решения в одобрения работен проект на подобект „Пречиствателно съоръжение за отпадни води и съществуващи бунгала“ за процесния обект. Същите са налични на място и вложени при изграждането на пречиствателното съоръжение за процесния обект, което и към настоящия момент се експлоатира. Съдебно-техническата експертиза е констатирала съвпадение в марката, броя и типа на процесните модули, детайлите, капацитет и техническите характеристики, като е достигнала до извода, че монтираната на място пречиствателна станция е тази, договорена между „Биорок България“ ООД и „Украбул МЦТ“ ЕООД. Вещото лице е извършило и проверка в общодостъпния сайт на BIOROK s.a.r.l. Люксембург – www.biorock.com, където било видно, че официален представител на BIOROK s.a.r.l. Люксембург е „Биорок България“ ООД, а даденият на сайта телефонен номер за контакт с последното дружество бил телефонният номер за контакт, посочен в процесните фактури, издадени от „Биорок България“ ООД на „Украбул МЦТ“ ЕООД. Вещото лице сочи, че визуално предлаганите от общодостъпния сайт на BIOROK s.a.r.l. Люксембург продукти, със съответните надписи, лого на компанията и интернет адрес, сравнен с тези на монтираните процесни артикули в обекта в с.Крепост, са идентични, като прави извод за голяма вероятност монтираното и доставено пречиствателно съоръжение от „Биорок България“ ООД да е произведено от Биорок Люксембург, но експертизата не може категорично да се произнесе по този въпрос, тъй като по делото липсват доказателства, удостоверяващи произхода на процесните артикули издадени от BIOROK s.a.r.l. Люксембург.
Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, както и точки 4 и 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, настоящият съдебен състав намира за опровергано възприетото от ревизиращия орган становище за липса на убедителни доказателства, чрез които по безспорен начин да се установи реалността на доставките, обективирани в спорните три броя фактури, като предпоставка по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
В тази връзка в Ревизионния доклад е констатирано, че през ревизирания период от дружеството жалбоподател е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 579,99 лв., по 3 бр. фактури, издадени от „Биорок България“ ООД, като са изложени съображения, че не е ясно дали последното дружество разполага с активи за извършване на доставките по тези фактури, както и дали дейността му е свързана с предмета на доставка по същите, че няма документ, който да свидетелства пристигането на актива на обекта на ревизираното лице – комплекс „Елинор“, и др. съображения, довели данъчния орган до извода за липса на доказателства за реалността на доставката по фактурите. Ревизиращият екип е посочил също, че дори да се приеме, че е прехвърлено правото на собственост върху фактурираните услуги/материали, то „Биорок България“ ООД не е фактическият извършител на услугата/материалите, доколкото не са налице данни предметът на доставката да е създаден от лицето, сочено като доставчик по фактурите, и е направен извод за фиктивно фактуриране на услуги/доставка на материали от страна на „Биорок България“ ООД, без да е налице реално извършване на същата. Ревизиращият екип е достигнал до извода, че липсата на доказателства за наличието на материали/активи между прекия доставчик и получателя „Украбул МЦТ“ ЕООД очевидно показва, че в случая се касае за съставянето на документ – фактури с недоказани данни по отношение на предмета на доставката от конкретния доставчик, това действие не може да стане без участието на ревизираното лице, което очевидно е знаело, че стоката, описана по цитираните фактури, не е физически налична, и поради това е оправдано да понесе санкцията на отказан му данъчен кредит в размера на начисления данък по цитираните фактури.
Именно заключенията на административния орган за недоказаност на доставката се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза, установяваща по несъмнен начин, че монтираното в комплекс „Елинор“ пречиствателно съоръжение за отпадни води, собственост на „Украбул МЦТ“ ЕООД, е изпълнено на място, съгласно одобрен проект и технологична схема, и същото включва съоръженията, изброени в спорните фактури с доставчик „Биорок България“ ООД, а именно Биореактор BIOROK® (4 броя BIOROK-25 и 8 броя Удължител комплект + Капак – Ø700-1200 мм, височина 400 мм). Експертизата е констатирала съвпадение в марката, броя и типа на процесните модули, детайлите, капацитет и техническите характеристики на съоръжението, и е дала заключение, че монтираната на място пречиствателна станция е именно тази, договорена между „Биорок България“ ООД и „Украбул МЦТ“ ЕООД.
Изводите на ревизиращия орган за фиктивност на доставката поради липса на доказателства доставчикът „Биорок България“ ООД да разполага с материален и кадрови потенциал за осъществяване дейността, се опровергават и от показанията на разпитания по делото свидетел, въз основа на които съдът приема, че монтирането на място на пречиствателното съоръжение, доставено като модули Биореактор BIOROK® от „Биорок България“ ООД, е било извършено едновременно със строително-монтажни дейности по строежа на „Модулна пречиствателна станция за фекално-битови отпадъчни води“, извършвани от строителната компания на свидетеля „Аква – 3“ ООД, гр.Хасково, а представител на дружеството доставчик на място е извършвал само „по-фините настройки на самото пречиствателно съоръжение“, т.е. доставчикът е разполагал с достатъчен кадрови потенциал за извършване на фактурираната доставка/услуга.
Отделно от това, заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че всички фактури, издадени от „Биорок България“ ООД са отчетени счетоводно както в „Украбул МЦТ“ ЕООД, така и в „Биорок България“ ООД, фактурите са включени в дневниците за доставки от страна на „Украбул МЦТ“ ЕООД, както и в дневниците за продажби на фирмата доставчик за периодите м.05; м.06 и м.08.2014 г. и начисленият по тях ДДС е внесен от доставчика в Републиканския бюджет.
Съдът приема за доказано, че доставката по фактурите отговаря на условието, предвидено в чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, предвиждащо когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил. Налице са предпоставките на чл.68, ал.2, във вр. ал.1, т.1 от ЗДДС и изводът на ревизиращия орган, че дружеството жалбоподател няма право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 579,99 лв., по издадените от „Биорок България“ ООД фактури: №**********/08.05.2014 г. с облагаема стойност 24 936,86 лв. и ДДС 4 987,37 лв.; №**********/06.06.2014 г. с облагаема стойност 24 936,86 лв. и ДДС 4 987,37 лв. и №**********/01.08.2014 г. с облагаема стойност 3 026,24 лв. и ДДС 605,25 лв., за съответните данъчни периоди: 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г.; 01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. и 01.08.2014 г. – 31.08.2014 г., са неправилни.
В тази му част Ревизионният акт, потвърден с Решението на Директора на ОДОП – Пловдив, следва да бъде отменен, включително относно начислените в Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ лихви за неправомерно упражнен данъчен кредит, възлизащи на общата сума от 6 169,81 лв. (в т.ч. за м.05.2014 г. – 2 912,56 лв.; за м.06.2014 г. – 2 912,56 лв. и за м.08.2014 г. – 344,69 лв.).
Като краен резултат общият размер на отменената част от обжалваната част (25 709,47 лв.) на акта възлиза на: главница 13 114,17 лв. = (5 739,18 лв. – 3 205 лв. = 2 534,18 лв. ) + 10 579,99 лв. и лихва 7 591,84 лв. = (3 220,49 лв. – 1 798,46 лв. = 1 422,03 лв.) + 6 169,81 лв., или общо 20 706,01 лв., а на потвърдената: главница 3 205 лв. и лихва 1 798,46 лв., или общо 5 003,46 лв.
При този изход на спора, основателна съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията и на двете страни са присъждане на разноски по делото.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което, определено по реда
на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. е в размер на 1301 лв. Съразмерно на отхвърлената част на жалбата (19,46%),
на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 253 лева.
В настоящото производство жалбоподателят е направил разноски от 50 лв. – внесена държавна такса; 1 525 лв. – внесено възнаграждение за две вещи лица и 1 536 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2020 г., което по изрично направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира, че не е прекомерно, съобразно минималния размер, изчислен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на направените от жалбоподателя разноски възлиза на 3 111 лв. Съразмерно на уважената част на жалбата (80,54%) на същия се следват разноски в размер на 2 505 лева, или след прихващане в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени дължими от ответника разноски в размер на 2 252 лева.
Водим от изложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., в обжалваната му и потвърдена с Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив част, с която на „Украбул МЦТ“ ЕООД, гр.Х., допълнително е начислен ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 5 739,30 лв. главница и 3 220,49 лв. лихви,
като вместо това определя задължението за допълнително начислен ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 3 205 лв. главница и 1863,31 лв. лихви.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., в обжалваната му и потвърдена с Решение №317/07.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив част, с която на „Украбул МЦТ“ ЕООД, гр.Хасково, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 579,99 лв., по издадените от „Биорок България“ ООД:
Фактура №**********/08.05.2014 г. с облагаема стойност 24 936,86 лв. и ДДС 4 987,37 лв. – за данъчен период 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г.;
Фактура №**********/06.06.2014 г. с облагаема стойност 24 936,86 лв. и ДДС 4 987,37 лв., за данъчен период 01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. и
Фактура №**********/01.08.2014 г. с облагаема стойност 3 026,24 лв. и ДДС 605,25 лв., за данъчен период 01.08.2014 г. – 31.08.2014 г.
и начислените лихви в общ размер на 6 169,81 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при
Централно управление, да заплати на „Украбул МЦТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по делото в размер на 2 252 (две хиляди двеста петдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: