№ 222
гр. гр.Велинград, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20235210100413 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск за развод от К. К. Я. с правно основание чл. 49,
ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу К. М. Я..
В съдебно заседание, проведено на 19.06.2023г., страните се явяват лично и
изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като излагат споразумение по
чл.51 от СК. Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с
протоколно определение от 19.06.2023г. производството по делото е преобразувано в
охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ-86, № 061285
от 18.05.1989г. издадено от Община Велинград въз основа на акт за граждански брак №
67/18.05.1989г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 18.05.1989г.,
като след брака съпругата е приела фамилното име Я..
Пред съда се изложи споразумеине, с което молителите уреждат въпросите относно
ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, като предвид
липсата на непълнолетни деца, доказана с Удостоверение за съпруг и родствени връзки на К.
Я. с Изх. № 1485/15.06.2023г., издадено от общ. Велинград - споразумението им по чл. 51 от
СК отговаря на изискуемото от закона съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
1
изводи:
Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата,
депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд
съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Изложено е и
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузите-
молители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата
съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на
последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята
на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е
двукратно заявена – веднъж писмено /чрез молбата по чл. 50 от СК/ и втори път устно пред
съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия,
доколкото изложените пред съда условия на споразумението се съдържат в съответно
подписаните от страните – искова молба и отговор на искова молба по делото. Молителите-
съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено чрез представеното споразумение и
е потвърдено в открито съдебно заседание пред съда. Съгласно чл. 50 от СК мотивите на
молителите за прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от
съда. Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на
волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък
съгласието е дадено под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са уредили със споразумение последиците
на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на
взаимно съгласие. Допълнено от тях в съдебно заседание - то урежда всички визирани в чл.
51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на
закона и морала. По изложените съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав
намира, че молбата на К. К. Я. с ЕГН ********** и К. М. Я. с ЕГН ********** се явява
основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да бъде
прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях
споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал. 2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно
съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се заплати поравно (по 20 лв.) от двамата
молители.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 19.09.2005г. в град
Велинград граждански брак между К. К. Я. с ЕГН ********** и К. М. Я., с ЕГН **********,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1. Страните се споразумяват да прекратят по взаимно съгласие, без произнасяне по
въпроса за вината, сключения между тях на 18.05.1989г. в гр. Велинград граждански
брак;
2. Страните се споразумяват, че семейното жилище в гр. Велинград, на ул. „Кория“
№ 5, се предоставя за ползване на К. К. Я. с ЕГН **********;
3. Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат
издръжка един на друг.
4. Страните се споразумяват след прекратяване на брака К. К. Я. да запази и да
продължи да носи фамилното име Я.;
ОСЪЖДА К. К. Я. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Велинград сума в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за допускане на
развода в съответната част.
ОСЪЖДА К. М. Я. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд -
Велинград сума в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за допускане на
развода в съответната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3