ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 25.05.2016г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесети и пети май 2016г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 341 по описа
за 2016 година:
Предявена е искова молба от Н.П.К., С.П.К. и П.К.Д. против С.П.С., В.С.С., И.Д.Т., Й.И.К. и И.К.К..
Ответниците С.П.С.,
В.С.С. и И.Д.Т. са представили писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК.
Ответниците Й.И.К. и И.К.К. не са представили писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в
о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по
делото, представени с исковата молба и отговора на ответниците писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа
страна съдът счита, че следва да уважи исканията на ищците по чл.190 ГПК и по
чл.192 ГПК. Не следва да се уважава искането по чл.190 ГПК за представяне на
нотариален акт №168/1989г. и нотариален акт №163/1973г., тъй като същите са
представени по делото.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***,
том I, дело №90/1953г.; Копие от кадастрален и застроителен план на кв.
Милиционен, кв.41 107, одобрен със Заповед №1796/02.06.1964г. на ДКСА; Удостоверение
за наследници №1225/15.03.2013г.; Скица №734/26.03.2013г.; Скица на поземлен
имот №3859/05.04.2013г. на СГКК Стара Загора; Скица на поземлен имот
№15-396112/11.09.2015г. на СГКК Стара Загора; Поправка на ККР, изготвена от
„Гео Земя” ООД, м.май 2013г. - 7 листа; Писмо с изх.№C3-359-00-782/15.12.2015г. на Началник РОНСК Стара Загора, РДНСК
Югоизточен район; удостоверение за данъчна оценка № Д0000387БЦ/08.01.2016г.;
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №168 от 04.09.1989г. том V дело
№1666/1989г., Нотариален акт за суперфиция – надстройка №163 от 11.09.1973г.
том ІІ дело №1012/1973г.; заявление за отстъпване на право на строеж R2941 от
20.07.1994г., заявление по чл.36 ал.2 от
ЗТСУ R2665.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответниците С.П.С. и В.С.С. да представят най-късно в съдебно
заседание нотариален акт
№260/1994г. и нотариално завещание №25/1990г.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответниците И. Кирева К.
и Й.И.К. да представят най-късно в съдебно заседание нотариален акт №74/2000г.
На основание чл.192 ГПК ЗАДЪЛЖАВА СЛУЖБА ПО ГЕОДЕЗИЯ,
КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР Ст.Загора в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи заверени преписи от следните документи: Цялата
административна преписка по повод искането за промяна на КК и КР от страна на
собствениците на поземлен имот с идентификатор ***, в това число: Акта по
чл.53, ал.З от ЗКИР за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план по
отношение на имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както и крайният
административен акт - Заповед за отказ за промяна на действащия кадастрален
план или писмо, в което е записано, че е налице спор за материално право. В случай, че същите не могат да бъдат представени да се
посочи причината за това.
Препис от молбата на ищците по чл.192 ГПК да се изпрати
на СГКК Ст.Загора.
На основание чл.192 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи заверени преписи от следните документи: Заповед №1886/26.06.1992г. на
Кмета на Община Стара Загора, с която е утвърден кадастралния и регулационен
план на гр.Стара Загора; Графичен /картен/ материал - скица или извадка от
самия план в мащаб 1:500, в частта му по отношение на УПИ VIII-1342 и УПИ IX-1343, в кв.107 по плана на гр.Стара
Загора. В случай, че същите не могат
да бъдат представени да се посочи причината за това.
Препис от молбата на ищците по чл.192 ГПК да се изпрати
на ОБЩИНА Ст.Загора.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищците Н.П.К., С.П.К. и П.К.Д.
твърдят в исковата си молба, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №51, том I, дело №90/26.02.1953г., Кольо Д.К. е придобил дворно място в гр.Стара Загора,
кв.Милиционерски, парцел Х-197, кв.107-а по плана на града, с площ от 320 кв.м,
при страни Д.М.Ч., И.М.Ч., сега И.Р. и ул. Боруйград. Към 1964г. този имот
съгласно одобрения със Заповед №1796 от 02.06.1964г. на ДКСА
кадастрален и регулационен план на кв.Милиционен, кв.107 представлявал вече
имот Х-2510. К. Д.К. починал на 13.04.1991г., като оставил за свои законни наследници С.К. К. – съпруга,
починала на 08.02.1996г. и Й. К. Д. – дъщеря, починала на
22.07.2012г. и оставила за свои законни наследници
ищците по делото - Н.П.К. (син), С.П.К. (син) и П.К.Д. (съпруг). Съгласно скица №734/26.03.2013г. на Община Стара Загора процесния имот е
представлявал УПИ VIII-1342, кв.107 по кадастралния и регулационен план на гр.Стара Загора,
одобрен със Заповед №1886 от 26.06.1992г. на Кмета на
Община Стара Загора. Съгласно скица на поземлен имот №3859/05.04.2013г. на СГКК
Стара Загора същият този имот представлявал вече ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по действащата в
момента кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК София, индивидуализиран
съгласно актуална скица №3859/05.04.2013г. на СГКК Стара Загора, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на поземления
имот гр.Стара Загора, п.к.6000, ул.Боруйград №95, с площ 321 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
Ищците твърдят още в исковата си молба, че възложили на
„Гео Земя” ООД Стара Загора да наложи сега действащия кадастрален план с
предходния кадастрален план, одобрен през 1992г. от Кмета на Община Стара
Загора, който бил приложен, както и да трасира на място, т.е. да извърши
геодезическо заснемане на масивната ограда от западната част на имота им,
явяваща се граница с имота на ответниците по делото, с цел установяване на
нейното истинско положение, както и с цел установяване на действителната
граница между двата имота. „Гео Земя” ООД Стара Загора изготвило поръчаното
геодезическо заснемане, като на място заснело границите на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта на гр.Стара
Загора и след като ги е сравнило
/наложило/ с границите на имота по утвърдения със Заповед №1886/26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора кадастрален и
регулационен план на гр.Стара Загора, установило и в обяснителната записка към
геодезическото заснемане посочило, че по отношение на имота на възложителите с
имота, граничещ на запад от него, е констатирано следното: Оградата на
кадастралната карта била показна с некоректна линия, т.е. като обща за ПИ с идентификатори *** и ***, налице било несъответствие в положението на оградата по
кадастралната карта и извършеното геодезическо заснемане. С изготвеното
геодезическо заснемане оградата била показана на скицата-проект към него, както
било нейното действително (вярно) положение по регулационния план на гр. Стара
Загора, одобрен към 1992г.
Ищците поясняват, че имотът с идентификатор ***, по сега
действащата кадастрална карта на гр.Стара Загора, е обща съсобственост на
ответниците по делото. Съгласно скица-проект за поправка на кадастралната карта
и кадастралния регистър „Гео Земя” ООД Стара Загора е посочило, че поправката
на кадастралната карта и кадастралния регистър се състои в коректното
отразяване положението на оградата от западната страна на поземлен имот с
идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Стара
Загора. Площта на поземления имот с идентификатор ***, след като се извърши
промяната на имотната граница така както е следвало да стане към
Ищците твърдят, че доказателство, че такова производство
се е развило, е писмо с изх. №C3-359-00-782/15.12.2015г. на
началника на РОНСК Стара Загора, РДНСК Югоизточен район,
от което на стр.2 се четяло следното: „При направена справка в АГКК -
служба Стара Загора се установи наличие на отказ за изменение на КК и КР
поискано от една от страните, пред вид изричното несъгласие на другата страна”. Твърдят също така, че именно това несъгласие на собствениците на имот с
идентификатор ***, по един доброволен административен начин и ред да се уреди
допуснатата грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение
на имота на ищците - като собственици на имота с идентификатор *** и техния
собствен, от своя страна било причината да се предяви настоящия иск.
Ищците считат, че не само е налице грешка в кадастралния план, съответно и в регистъра към него, но е налице
и спор за собственост с ответниците по
отношение на 9 кв.м. реална част от техния
имот с идентификатор ***, които следвало да са отразени в новия кадастрален
план и записани към имота на ищците с идентификатор ***. Промяната на западната
граница на имота на ищците неминуемо следвало да доведе и до промяна в неговата
площ.
Ищците разясняват, че административното производство по
изменение на влязъл в сила кадастрален план е уредено като особено и безспорно,
подчиняващо се на специална процедура гарантираща съгласието на участниците в
него за допускане изменение на плана. Актът по чл.53, ал.З от ЗКИР (действал
към
Процедурата по чл.62 от Наредбата изисквала съставеният
акт за непълноти и грешка да се подпише от съставителя, заявителя и пряко
заинтересованите собственици. Обстоятелството, че е налице отказ да бъде
подписан акта за непълноти и грешки, било достатъчно основание за
административния орган да не извърши поправка на границата на имота, съответно
да измени влязлата в сила кадастрална карта и регистър към нея. Считат, че в
този случай законодателят не е предвидил възможност за преценка
административния орган на основателността и правилността на направените мотиви
за отказа на заинтересованите лица, тъй като е недопустимо в производството за
попълване на непълноти и грешки да се решават спорове за материално право.
Ищците считат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, против всички заинтересовани страни - съсобствениците на
имота от запад на ищцовия, като след решаване на спора с влязло в сила решение,
това ще даде основание на административния орган - СГКК Стара Загора да
продължи по процедурата за промяна на КК и КР в частта им за тези два конкретни
имота.
Молят съда да постановите решение, с което на основание чл.54 ал.2 ЗКИР, да признае за установено по отношение на ответниците С.П.С., В.С.С., И.Д.Т., Й.И.К., И.К.К., че ищците Н.П.К., С.П.К., И П.К.Д., към момента на одобряване и влизане в сила на сега
действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на гр.Стара Загора,
одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК София, са собственици на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК София, с адрес на поземления имот: гр.Стара
Загора, п.к.6000, ул.Боруйград №**, с площ от 330 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до
Ответниците С.П.С.,
В.С.С. и И.Д.Т. представят писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че исковете са недопустими, респ. в случай, че бъде допуснато тяхното
разглеждане изразяват становище, че същите са неоснователни:
Ответниците считат, че формулираните от ищците искания - да
бъде признато за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната
карта и кадастрален регистър на гр. Стара Загора, одобрени със заповед
№РД-18-65/30.05.2008г., ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на град Стара Загора, с площ от 330 кв.м., а не
с площ от 321 кв.м., като 9 кв.м., представляват част от техния имот, а не от
имот ***., собственост на ответниците и да се признае за установено и че е
допусната грешка в КККР при заснемането на границата между двата имота, като
действителната имотна граница съответства на регулационната граница по плана на
града от 1992г., не могат да се квалифицират като иск по чл.54 ап.2 от ЗКИР,
допустим за разглеждане по същество, защото правото на собственост се
установява към момента на предявяване на исковата молба, освен в случаите на
иск по чл.32, ал.2, т.1 от ЗТСУ /отменен/, тъй като регулационните планове по
този закон имат пряк отчуждителен ефект. Заявяват, че одобряването на
кадастралната карта нямало вещно правно действие, поради което не било
допустимо да се иска установяване на право на собственост към този момент. Не
било допустимо да се иска и установяване на несъответствие между кадастралната
карта и предходен регулационен план. Приложен регулационен план одобрен при
действието на ЗТСУ /отменен/ можел да бъде юридически факт, от който да
произтича право на собственост върху спорните 9 кв.м. реални части от
урегулирания имот, но установяването на този факт било от значение за
основателността на иска, която оспорват.
Считат, че от фактическите твърдения, че имотната граница
по кадастралната карта не съответствала с оградата, поставена на място и с
регулационната граница по плана от 1992г., не може да се направи извод за
евентуална основателност на исковата претенция при доказване на релевираните
факти, защото според тях закона не изисква съответствие на кадастралната
граница с поставените на място ограждения на имотите, нито съответствие с
предходни регулационни планове, а синхрон с действителното правно положение към
момента на одобряване на картата. Считат, че правното положение на недвижимия
имот /разположение, площ, ограничения, конфигурация/ може да е създадено от
приложен регулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ /отменен/, но такива
твърдения липсвали в исковата молба, което сочело на нейната неоснователност.
Не можело по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР да се установява и грешка в предходен
кадастрален план, поради което не можело да се твърди и доказва грешка в
кадастралните данни по плана от 1992г. или от 1964г.
По същество ответниците изразяват становище, че оспорват предявените искове и считат същите за
неоснователни, тъй като представените доказателства установявали площ от 330
кв.м. за поземлен имот ****, нито, че 9 кв.м. реални части от имота на ищците
са нанесени като част от имота на ответниците, вследствие на грешно заснемане
на имотната граница. Представеният документ за собственост - нотариален акт за
покупко-продажба №51, том.1, нот.д.№90/1953г., легитимира ищците като
собственици на парцел Х-107 в кв. 107а с площ от 320 кв.м., по плана на град
Стара Загора. Ответниците твърдят, че не се твърди от ищците да са им придавани
десет кв.м. по регулация, да са ги заплатили по съответната оценка и с това да
е приложен регулационен план, одобрен при действието
на ЗТСУ, при което правно положение регулационната граница става имотна.
Заявяват, че въз основа на представените от ищците доказателства не можело да
се установи грешка в кадастралната карта по отношение площта и границите техния
имот.
Ответниците Й.И.К. и И.К.К. не са представили писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения от ищците иск е с правно
основание иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР /в редакцията преди изменението,
обн. ДВ. бр. 49/2014г/. Съгласно тази
разпоредба непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице, отправена до съда, когато същите се дължат на спор за материално право. Предмет на доказване по иска е притежаване правото на
собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния
план имот към минал момент - датата на приемане на кадастралния план. В това производство ищците следва да докажат, че са
собственици на спорната част от процесния имот, както и наличието на грешка или
непълнота в кадастралната карта.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си
против иска, изложени в писмения отговор.
НАСРОЧВА
делото за 23.06.2016г. от 10,30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищците да се връчи препис
от писмения отговор на ответниците и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: