РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Пловдив, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Й. И. С. за възобновяване на
ВНОХД № 36/2023 г. по описа на ОС-Смолян, с решение по което е била
потвърдена присъда №2/16.02.2023г., постановена по НОХД №70/2022г. по
описа на РС-Златоград. В искането за възобновяване са наведени оплаквания
за неспазване на процесуалните правила, поради съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство и нарушение на закона с
постановените по делото съдебни актове по същество. Претендира се
възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда, прекратяване на
наказателното производство и признаване на С. за невинен по предявеното му
обвинение, с отхвърляне изцяло на гражданския иск.
Пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на осъдения
– адв. К., пледира за основателност на направеното искане за възобновяване и
моли същото да бъде уважено. С изразеното от него се солидаризира и
осъденият С..
Представителят на АП-Пловдив изразява становище за
неоснователност на искането. Счита, че актовете на съдилищата по същество-
на РС-Златоград и на ОС-Смолян съдържат подробен и задълбочен анализ на
1
наличните доказателства, а вътрешното убеждение на съда е изградено при
съблюдаване на принципите на чл.14 и чл.15. Не са налице процесуални
пороци в хода на преведеното наказателно производство, които да поставят
под съмнение правилността на оспорваните от искателя присъда и въззивно
решение.
В последната си дума осъденият С. отправя искане да бъде оправдан.
Пловдивският апелативен съд провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване, направено от осъдения С., е процесуално
допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязъл в сила
съдебен акт от категорията по чл. 419, ал. 1 от НПК и е направено в
шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК .
Разгледано по същество искането с основание по чл. 422, ал.1, т 5 от
НПК е неоснователно.
С присъда №2/16.02.2023г., постановена по НОХД №70/2022г. по
описа на РС-Златоград Й. И. С. е признат за виновен в това, че на 08.09.2014
г. в гр. С., бул. „Б.“ № **, чрез използване на неистински официални
документи за удостоверяване на трудов стаж и изчисляване на пенсия -
Удостоверение *** г. от ТПК „Б.“, клон „С.“ гр. С., на което е придаден вид,
че е подписано от ръководител на фирма ТПК „Б.“, клон „С.“ гр. С. - И. М. К.,
Удостоверение УП-2 ** от ТПК „Б.“, клон „С.“ гр. С., на което е придаден
вид че е подписано от ръководител на фирма ТПК „Б.“, клон „С.“ гр. С. - И.
М. К., и Удостоверение УП-30 ** с издател „П.“ ООД, на което е придаден
вид, че е подписано от ръководител на фирма „П.“ ООД - Р. И. Ц., които в
действителност не са били подписани от посочените лица, които документи
са необходими за отпускане и определяне размер на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, получил по личната си банкова сметка с номер ******,
открита в банка „*“ ЕАД, клон - Н., за периода от месец октомври 2014 г. до
месец януари 2021 г. без правно основание чуждо движимо имущество - сума
в общ размер на 41 773,93 (четиридесет и една хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) лева, представляваща
пенсия за осигурителен стаж и възраст, собственост на Н., с намерение да ги
присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал.1 НК, във вр. с чл. 54 НК е осъден
на две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание е било отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Й.
И. С. е бил осъден още да заплати на Н. сумата в размер на 41 773,93,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в неправомерно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и
2
добавки от държавното обществено осигуряване за периода 08.09.2014 г. -
31.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането,
който за всяка изплатена сума е деня на постъпване по банковата сметка на
подсъдимия, до окончателно изплащане на сумата. В негова тежест са били
възложени всички направени по делото разноски и ДТ върху присъдения гр.
Иск.
По жалба на подсъдимия присъдата е била проверена по реда на
инстанционния контрол. С въззивно решение №18/15.05.2023 г. по ВНОХД №
36/2023 г. по описа на ОС-Смолян присъдата на РС-Златоград е била изцяло
потвърдена.
Наведените в искането оплаквания са неоснователни.
Не са налице претендираните съществени нарушения на
процесуалните правила. Следва да се констатира, че те са адресирани само и
изцяло към дейността на органите на ДП, но подлежат на обсъждане с оглед
нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Не е налице твърдяното процесуално нарушение в хода на
досъдебното производство, изразило се в отмяна на прекратяващо
настоящето наказателно производство постановление на прокурор от РП-
Смолян при осъществен съдебен контрол за законосъобразност на
постановлението, тъй като още към момента на сигнализиране на
компетентните органи от Директора на ** давностният срок за наказателно
преследване е бил изтекъл, респ. съдът не е отчел наличието на прекратително
основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Това възражение се аргументира с
виждането, че се касае за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, С.
не е бил привлечен като обвиняем към онзи момент, налице е била
погасяваща правото за наказателно преследване на дееца давност. Изразеното
от предходните съдебни състави виждане, че деятелността на осъдения С.
съдържа съставомерните признаци на престъпление по чл.212 от НК е
правилно и се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Към момента на
привличане на С. като обвиняем (както и към момента на постановяване на
присъдата и въззивното решение) не е бил изтекъл визираният в чл. 80, ал.1,
т. 3 от НК давностен срок. Следва да се отбележи, че същият е започнал да
тече от момента на довършване на престъплението- от м. 01.2021г.
Обстоятелството, че неистинските официални документи са били
представени пред съответното дл. лице от ТП на ** на 08.09.2014 г., не сочи
настъпила погасителна давност. С това действие е поставено началото на
престъплението, което е довършено в момента на получаване без правно
основание на чуждото за дееца имущество.
Другите наведени възражения са към съдържанието на обвинителния
акт, по който е образувано съдебното производство и следва да се обсъждат
от гледна точка на годността на сочения процесуален документ да обезпечи
реализирането на правото на защита на предаденото на съд лице. Прочитът
на обвинителният акт, поставил началото на съдебното производство сочи
3
той да отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и да е очертал по
начин, гарантиращ реализирането правото на защита на осъдения фактите,
включени в предмета на доказване по делото и приети за доказани от
съдилищата. Настоящият съдебен състав счита, че няма допуснати
процесуални нарушения, които да обуславят допустима отмяна на решението
по ВНОХД № 36/2023 г. по описа на ОС-Смолян и на атакуваната пред
въззивния съд присъда на РС-Златоград. Производството и в двете инстанции
е преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, в рамките на
предявеното с ОА обвинение.
Доводите за допуснато нарушение на материалния закон също са
неоснователни. След като е прието за установено, че осъденият за конкретно
посоченото време периодично (всеки месец) е получавал неправомерно (въз
основа на представените от него до надлежните органи документи с невярно
съдържание) отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, изводите за
квалификация на деянието като продължавано престъпление по чл. 212, ал. 1
от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му.
"Документната измама" е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване
на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се
разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е
довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични
плащания - в момента на последното. Правната квалификация на
извършеното по чл. 212, ал. 1 от НК е била убедително аргументирана и от
първостепенния, и от въззивния съд. Тя е съответна и на виждането на ВКС,
изразено в т. 1 на ТР № 8/78 г. на ОСНК на ВС, Решение № 247 от 24.10.2013
г. на ВКС по н. д. № 726/2013 г., I н. о., НК , Решение № 529 от 27.12.2012 г.
на ВКС по н. д. № 1753/2012 г., I н. о., НК, Решение № 241 от 29.07.2009 г. на
ВКС по к. н. о. х. д. № 238/2009 г., III н. о., НК и др. Престъпление по чл.
316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК не е налице и наведените в тази насока
пространни оплаквания са неоснователни. Твърдението за известна на
осъдения местна съдебна практика казуси, идентични с процесния да се
квалифицират именно по сочения от него текст, не подлежи на обсъждане. То
е общо заявено и извън предмета на настоящето производство.
Предвид изложените съображения Пловдивският апелативен съд,
трети наказателен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. И. С. за
възобновяване на ВНОХД № 36/2023 г. по описа на ОС-Смолян, с решение
№18/15.05.2023г. по което е била потвърдена присъда №2/16.02.2023г.,
постановена по НОХД №70/2022г. по описа на РС-Златоград.
Решението е окончателно.
4
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5