Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  80

                                                                                             

Гр. Тополовград, 17.12.2018 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд  в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 71 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е във фазата след допускане на делбата.

В първото по делото с.з. след допускане на делбата ответника е направил искане за реално възлагане на имота в дял на основание чл.349, ал.4 във вр. ал.2 от ГПК, като е предявил и искания по сметки възлизащи на стойност общо 10 000 лева, като претендира извършени подобрения в имота в размер на 4 000 лева касаещи построен навес, смяна на дограма и вътрешна ламперия, както и заплащане стойността на построените в процесния имот допълнително сгради-гараж на стойност 2 900 лева и лятна кухня на стойност 3 100 лева и същите са допуснати за съвместно разглеждане  в делбеното производство с протоколно определение на съда.

         Ищцата, чрез своя представител е предявила молба с вх. № 920/10.09.2018 г., която с протоколно определение на съда е оставена без разглеждане като не допустима, тъй като е подадена след срока посочена по чл.346 от ГПК. В с.з. по същество ищцата, чрез своя представител оспорва искането за възлагане на делбения имот, направено от ответника като способ за извършване на реалната делба и претендира имота да бъде изнесен на публична продан, както и оспорва исканията по сметки като твърди, че същите са неоснователни и недоказани като претендира тяхното отхвърляне.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         С решение № 44/05.06.2018 г. е допусната съдебна делба между ищцата и ответника по отношение на следния имот, находящ се в с.Хлябово: дворно място, цялото с площ от 3195 кв.м., съставляващо ПИ с пл.№ 396 за който са отредени УПИ III – 396, с площ от 1610 кв.м. и УПИ IV – 396 с площ от 1585 кв.м. в квартал 85 по плана на с.Хлябово, общ.Тополовград,  и на построените в същото дворно място полумасивна къща и навес, при граници за ПИ: ПИ 395 Я.Д.К., ПИ 415 Ж.Г.Н. и от двете страни улици, оставен им в наследство от баща им В.М.Ж., починал на 23.06.2001г., който е бил собственик на имота съгласно нотариален акт № 97, по нот.дело № 257/1993 г. на ТРС, при квоти ¼ ид.част за ищцата и ¾ ид.части за ответника.

                Назначената от съда съдебно-техническа експертиза дава заключение, че процесният имот е реално неподеляем  и пазарната му стойност е 21 100 лева. Вещото лице посочва в заключението си, че в имота допълнително са построени – гараж със застроена площ 24 кв.м., масивна сграда със сутерен – лятна кухня със застроена площ 30 кв.м. и разгърната застроена площ 60 куб.м. и склад със застроена площ 100 кв.м. Също така изрично посочва, че подобрения представляват смяната на дървената дограма с алуминиева на първия етаж на жилищната сграда, както и подменените подови настилки и външното й саниране и стойността на подобренията възлиза на 9 900 лева, като стойността на имота без подобренията е 11 200 лева.

          В с.з. по същество е изслушано вещото лице, което посочва конкретно какви второстепенни сгради освен жилищната, са построени и съществуват в процесния имот, а именно вещото лице посочва: „Освен жилищната сграда има навес, който е кирпичен и фигурира като стопанска постройка До него е гаражът и на 3-4 метра има нещо като склад, който не е предмет на делото, не е описан никъде. Този склад е 100 кв.м. Лятната кухня е на два етажа, затова съм писала, че е 30 кв.м. и 60 разгъната площ.  Само полумасивната жилищна сграда и навеса са предмет на делбата. Гаражът, лятната кухня и складът са допълнително построени“.

         По делото са приложени и писмени доказателства – скица и удостоверение на Община Тополовград издадени през месец март 2018 г., както и удостоверение за данъчна оценка и удостоверения по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. От удостоверението на Община Тополовград от 06.03.2018 г., е видно, че процесния имот представлява дворно място с описаната квадратура, двуетажна масивна жилищна сграда с описаната квадратура, както и второстепенни сгради без да са конкретно посочени със застроена площ от 56 кв.м. и със застроен обем 123 куб.м. От приложената скица е видно, че на нея не са нанесени посочените в заключението на вещото лице и построени допълнително в имота лятна кухня и склад, като вещото лице посочва, че те са построени  през 2001 г., а другите второстепенни сгради, включително и гаража са построени през 80-те години на миналия век. От приложените удостоверения за търпимост издадени от Община Тополовград е видно, че гаража за който е записано, че е построен през 1998 г. е търпим строеж по смисъла на ЗУТ и лятната кухня също, като е записано, че последната е построена през 2000 г.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, които съдът кредитира тъй като са изготвени по съответния ред, в съответната форма и не са оспорени от страните стигна до следните правни изводи:

         Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК; чрез теглене на жребий; чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на имотите на публична продан. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази конкретиката на казуса, поделяемостта или не на имотите, дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите, като се съпостави стойността на имотите с дела на всеки съделител от делбената маса, както и други обстоятелства които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи.

         В конкретния случай по делото е безспорно установено, че се касае за неподеляем имот при който всеки от съделителите не може да получи реално в дял последния. Имота представлява дворно място с жилищна сграда и навес и този имот към момента на откриване на наследството и към настоящия момент, видно от приложените към делото доказателства се ползва от ответника, което не се оспорва от ищцовата страна.

         В случая е направено от страна на ответника искане за възлагане в негов дял на процесния имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК и тази възлагателна претенция се подържа от пълномощника на ответника в съдебното заседание.

          Съдът счита, че това искане е направено в преклузивния срок по чл.349, ал.4 от ГПК поради което и същото следва да бъде разгледано. По същество това искане е неоснователно и недоказано и не следва да се уважава. Съображенията за това са следните:

         Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК при извършване на делба на неподеляем жилищен имот, всеки от съделителите, които при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Фактическият състав на правната норма на чл.349, ал.2 от ГПК поставя четири кумулативни предпоставки, които следва да бъдат на лице за да бъде уважено искането за възлагане на неподеляем имот: 1. Искането да е насочено за неподеляем имот с характер на жилище; 2. Съсобствеността да е възникнала само от наследяване; 3. Претендиращия съделител да е наследник и да е живял в това жилище при откриване на наследството и 4. Да не притежава друго жилище. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки възлагане не може да има.

         В конкретния случай от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установи неподеляемостта на процесния имот. Също така установи се и този факт не се оспорва от ищцата, че ответника живее в процесния имот, т.е. на лице са две от посочените по-горе кумулативни предпоставки на Закона. Недоказани и необосновани са обаче другите две предпоставки, които са необходими за уважаване претенцията на ответника за възлагане на имота. По никакъв начин последния не  е представил доказателства от които да е видно, че той не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. В тази насока ответникът не е представил нито писмени, нито гласни доказателства, нито преки, нито косвени такива от които да се направи извода, че той не притежава друг имот. Също така от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че не е налице и другата много важна предпоставка на Закона, а именно съсобствеността да е възникнала само от наследяване.

Прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем имот чрез възлагане в дял на съделител е допустимо само при съсобственост, възникнала по наследяване. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.1 от 2004 г. ОСГК на ВКС делбата не може да се извърши по този ред ако е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, възникнала на основание различни юридически факти. Комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. До колкото с възприетото становище в т.7 от цитираното тълкувателно решение се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.349 ал.2 от ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по този способ – чрез възлагане на чл.349 ал.2 от ГПК. В случая е безспорно установено по делото, а и в самата искова молба се твърди, че съсобствеността, чието прекратяване се иска е смесена, тъй като е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, освен наследяване и правна сделка за част от имота – прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, видно от приложения нотариален акт от 1993 г. Страните са съсобственици на недвижимия имот, предмет на делбата, който са придобили от баща им Вълко М. Желев. Видно от нотариален акт № 97 по нот.дело № 257/1993 г. на ТРС страните и техния баща Вълко М. Желев са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния имот, като Желев е признат за собственик на 2/4 ид.части, ищцата на ¼ ид.част и ответника на ¼ ид.част. В последствие с нотариален акт № 162 по нот.дело № 258/1993 г., Вълко М. Желев прехвърля на сина си Г.В.М. – ответник по делото, собствените си 2/4 ид.части от процесния имот. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че Вълко М. Желев е починал на 23.06.2001 г., т.е. след прехвърлителната сделка. Следователно съсобствеността е възникнала между страните на основание различни юридически факти, т.е. налице е смесена съсобственост по смисъла на горе-цитираното Тълкувателно решение. За това съдът приема, че дори и само на това основание прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем имот чрез възлагане в дял на съделител не е допустимо.

         С оглед на всичко изложено съдът счита, че не са налице законовите изисквания за да бъде уважена възлагателната претенция на ответника, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

         И след като този способ за реално извършване на делбата, чрез възлагане е неприложим и е безспорно установено, че имота е реално неподеляем, то единствения възможен способ чрез който може да се ликвидира съсобствеността във втората фаза на делбата в случая е чрез изнасяне на имота на публична продан.

Поради което, съдът намира, че процесният недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан, след което съделителите да разпределят помежду си сумата от продажбата съобразно своите квоти.

ПО ИСКАНИЯТА ПО СМЕТКИ

Ответникът претендира извършени подобрения в имота в размер на 4 000 лева касаещи построен навес, смяна на дограма и вътрешна ламперия, както и заплащане стойността на построените в процесния имот допълнително сгради-гараж на стойност 2 900 лева и лятна кухня на стойност 3 100 лева, като общо е предявил искания в размер на 10 000 лева.

Относно извършените подобрения, безспорно се установи от заключението на вещото лице, че такива са извършени от ответника и те представляват смяна на дървената дограма с алуминиева на първия етаж на жилищната сграда, подменени подови настилки и външно саниране и последните възлизат на стойност 9 900 лева. Съдът счита, че в случая безспорно е установено, че това са подобрения по смисъла на Закона, направени са с оглед конкретното предназначение на имота, били са абсолютно необходими за да бъде използвана по предназначение жилищната сграда и за да бъдат увеличени полезните й качества. Вещото лице изрично посочва, че те са били необходими за да се ползва жилищната сграда според предназначението си и без тях последната не би била използваема, като се им в предвид, че самата сграда трябва да се поддържа годна за живеене и с извършените подобрения това е направено. Още повече, че в писмени бележки по съществото на спора ищцата не възразява относно сторените разноски по подмяната на дограмата и подовата настилка в жилищната сграда и ги намира за полезни такива. За това съдът счита, че в тази част искането на ответника е основателно и доказано и следва да се уважи. Относно размера на претенцията, въпреки, че вещото лице посочва, че стойността на подобренията възлиза на 9 900 лева, съдът счита, че искането следва да се уважи в претендирания размер от 4 000 лева , тъй като неможе да излиза от рамките на претендираното от страните и да присъжда повече от колкото се иска. Сумата следва да се присъди със законната лихва от предявяване на искането до окончателното й изплащане, като се присъди и държавна такса върху уважения размер 4% - 160 лева.

Относно другите искания за присъждане стойността на построените в процесния имот допълнително сгради-гараж на стойност 2 900 лева и лятна кухня на стойност 3 100 лева, съдът счита, че те са неоснователни и недоказани, тъй като тези сгради въобще не фигурират нито в исковата молба, нито в решението с  което е допусната делбата. Процесният имот за който е допусната делбата съставлява дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и навес. Процесния гараж чиято стойност се претендира не е предмет на делото, също и лятната кухня, която дори не фигурира в скицата издадена за процесния имот, нито в удостоверението на Община Тополовград, приложени към исковата молба. Относно тези сгради не може да се приеме, че те са подобрения и то необходими  направени в имота за да се присъди обезщетение за тях, тъй като те не са свързани с жилищната сграда и дворното място, което притежават съделителите, не са били изградени за поддържането на веща, както изисква Закона. Следователно, каса е се за нововъведение без практическо значение за веща предмет на делбата, за което несъгласните с извършването му съсобственици не отговарят. Освен това по делото не е безспорно установено кога са изградени тези сгради, от кого и каква е конкретно тяхната стойност, тъй като съществува разминаване в твърдението на вещото лице относно тяхното изграждане и приложените  към делото удостоверения за търпимост издадени от Община Тополовград в които са посочени други години на построяване. Липсват доказателства относно това какви разходи са направени за построяването им, дали са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на останалите съсобственици.

С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че следва да се уважи искането на ответника в размер на 4 000 лева, а в останалата част да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при този изход на делото следва всеки един от съделителите да заплати по сметка на ТгРС държавна такса от 4% върху стойността на дела си, а именно - ищцата сумата от  211 лева и ответника сумата от  633 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.348 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане за възлагане в негов дял на процесния недвижим имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

 

         ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот : Дворно място, цялото с площ от 3195 кв.м., съставляващо ПИ с пл.№ 396 за който са отредени УПИ III – 396, с площ от 1610 кв.м. и УПИ IV – 396 с площ от 1585 кв.м. в квартал 85 по плана на с.Хлябово, общ.Тополовград,  и на построените в същото дворно място полумасивна къща и навес, при граници за ПИ: ПИ 395 Янко Динчев Костов, ПИ 415 Желязко Георгиев Недялков и от двете страни улици, като сумата от продажбата се разпредели между съделителите Б.В.Д. *** с ЕГН **********,***, кантора № 5 и Г.В.М. с ЕГН ********** ***, съобразно техните квоти.

         ОСЪЖДА Б.В.Д. да заплати на Г.В.М. сумата 4 000 лв./четири хиляди лева/ съставляваща обезщетение за извършените в имота подобрения, ведно със законната лихва считано от 13.08.2018 г., до окончателното й изплащане, като искането за разликата до претендирания размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано, както и  по сметка на ТгРС държавна такса в размер на 160 лв./сто и шестдесет лева/.

         ОСЪЖДА Б.В.Д. да заплати и държавна такса по сметка на ТгРС в размер на 211 лв./двеста и единадесет лева /.     ОСЪЖДА Г.В.М. да заплати държавна такса по сметка на ТгРС в размер на 633 лв./шестстотин тридесет и три лева/. 

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: