Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
гр. Хасково, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на
деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
и секретаря Гергана
Мазгалова
като разгледа
докладваното от съдия П.Костова административно дело №1060/2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на М.А.Г., роден на ***г.,
гражданин на А. към настоящия момент настанен в СДВНЧ – Любимец, против Заповед
№272з-2418/10.10.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, с която
му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна по
произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.
Жалбоподателя счита заповедта за незаконосъобразна,
поради издаването ѝ при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при неспазване на предписаната от закона форма. Оспореният акт бил издаден при
неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на законовите предпоставки
за неговото издаване, в нарушение на предписаната от закона процедура, като в
същия не се съдържали и изискуемите по закон реквизити и съдържание. По този
начин органът затруднявал защитата му и избягвал какъвто и да е съдебен контрол
относно законосъобразността и целесъобразността на оспорената заповед. По
изложените в жалбата съображения поддържани и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя се моли за отмяна на оспорения в
настоящото производство акт.
Ответникът – Началник група „Миграция“ при ОДМВР
Хасково, не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 8461/07.04.2017г. Председателя на Държавна
агенция за бежанците е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут на М.А.Г.. Решението е обжалвано от Г. ***, който с Решение
№532/04.08.2017г., постановено по адм. дело № 624/2017г. по описа на съда е отхвърлил
жалбата му против Решение № 8461/07.04.2017г. Председателя на Държавна агенция
за бежанците. Така постановеното решение било обжалвано пред Върховният
административен съд, който със свое окончателно Решение № 10744 от 04.09.2018г.
по адм. дело № 11848/2017г. го оставил в сила.
С писмо № УП 10206/25.09.2017г. Директор на
РПЦ-Харманли уведомил Група „Миграция“ ОДМВР - Хасково, че предвид приключило
административно производство по ЗУБ, по отношение на М.А.Г. следва да се
приложат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
На 10.10.2018г. с рег. № УРИ 272р-19406, полицейски
инспектор в група “Миграция“ К. В., отправил Предложение до Началник група
“Миграция“ към ОДМВР - Хасково за налагане на ПАМ – „Връщане до страна на
произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец и за
издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при
Дирекция „Миграция“ по отношение на М.А.Г..
С атакуваната в настоящото производство Заповед
№272з-2418/10.10.2018г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР - Хасково, на М.А.Г.
– гражданин на А., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Връщане
до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“,
връчена на оспорващия на 10.10.2018г., чрез преводач. Със Заповед
№272з-2420/10.10.2018г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Хасково, е
разпоредено и принудителното настаняване на М.А.Г. в СДВНЧ към дирекция
„Миграция“ за срок до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ, за
организиране извеждането му от Р.България, но не повече от шест месеца от
датата на заповедта.
Видно от Приемно-предавателен протокол УРИ
272р-19433/10.10.2018г. М.А.Г. е настанен фактически в СДВНЧ - Любимец на 10.10.2018г.
Жалбата срещу Заповед №№272з-2418/10.10.2018г. на
Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Хасково е подадена пред Административен
съд Хасково на 01.11.2018г. Съдът приема същата за допустима, тъй като с
Определение №3680/13.03.2019г. по адм. дело № 901/2019г. по описа на Седмо
отделение на ВАС е възстановен пропуснатия от М.А.Г. срок за обжалване на
разглежданата в настоящото производство заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по
смисъла на чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ административен орган, а именно Началник група
„Миграция“ при ОДМВР Хасково, оправомощен да налага ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 от
ЗЧРБ, съгласно Заповед №272з-1660/04.08.2017г. на Директора на ОДМВР – Хасково.
Обективирана е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания,
мотивирали издаването ѝ. От правна страна заповедта е основана на чл.41,
т.4 от ЗЧРБ. От фактическа страна в същата е посочено, че се издава във връзка
с обстоятелството, че чуждият гражданин е с отказан статут на бежанец, без
валидни документи за самоличност, няма осигурено жилище, издръжка и
необходимите задължителни застраховки през времето на пребиваването си в
страната, както и средства осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Мотиви
за издаване на оспорената заповед се съдържат и в предложение УРИ
272р-19406/10.10.2018 г., на което се е позовал административният орган при
издаване на акта си, което е допустим начин за мотивиране, съобразно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС. С така изложените фактически обстоятелства,
административният орган е посочил необходимостта от прилагане на ПАМ по
чл.39а,т.2 на основанията визирани в чл. 41,т.4 от ЗЧРБ. Обстоятелството, че в
заповедта си органът е изписал пълното наименование на предвидената в чл.39а,
ал.1,т.2 от ЗЧРБ принудителна административна мярка, като не е цитирал, в коя
точно държава жалбоподателят ще бъде върнат, не води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед и в тази насока е трайната практиката на касационната
инстанция. Несъмнено от съдържанието на оспореният акт се установява волята да
наложи ПАМ- „Връщане“ на чужденеца, тъй като същият след окончателното
приключване на производство по статут се оказва в „незаконен престой“ на
територията на Република България. Следователно волята на органа е достатъчно
разбираема и определяема. Изпълнението
на заповедта съответно е фаза следваща оспорването и прилагаща се след влизането
в сила на административният акт съгласно правилата
на раздел V
от АПК . В коя точно страна, измежду трите представени от закона възможности,
чуждият гражданин ще бъде върнат следователно е въпрос на изпълнение на
заповедта, която е предоставена на преценката на органа и при съобразяване с обстоятелството
налице ли е доброволно решение от страна на чужденецът за връщане и в коя страна
същият желае да се завърне, в унисон с нормата на чл.3,т.3 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент
и на съвета.
Предвид горното, оплакването на жалбоподателя за
немотивираност на оспорената заповед е неоснователно.
Не се установява при издаване на оспорената заповед да
са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. В
случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ са
били известни на оспорващия. Последният е уведомен за започналото спрямо него
производство за налагане на ПАМ на основание чл.41,т.4 от АПК, с УРИ:
272000-14020/10.10.2018г. в присъствие на преводач, имал е възможност да
организира защитата си и да участва в производството, което е видно от представеното от него до органа заявление УРИ
272000-14022/10.10.2018г. Предвид това не е допуснато нарушение на чл.21, ал.1
от АПК. Оплакването на жалбоподателя за неспазване изискванията на чл.34 ал.1 и
ал.3, и чл.35 от АПК, също е неоснователно. В случая всички факти и
обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ са били известни на
оспорващия. Последният е бил страна в производството по предоставяне на закрила
като е наясно, че такава му е отказана, съответно с придобило стабилитет
Решение № 8461/07.04.2017г. на Председателя на ДАБ, след осъществен, по негова
жалба, съдебен контрол на посочения административен акт. Наред с това, видно от
изложеното в горецитираното заявление на жалбоподателя, последния изрично е
заявил, че не разполага с документи и средства за обратно връщане в А., няма
документи за самоличност, и единственият му адрес за пребиваване в страната е в
РПЦ-Харманли, но след като му е отказан статут на бежанец, вече не може да
живее там, както и че не желае да се завърне в страната си по произход. Наред с
това, видно от Предложение УРИ 272р-19406/10.10.2018г. изложените, в което
факти не са оспорени или опровергани от жалбоподателя, същия няма неприключило
производство за подновяване разрешение за пребиваване или друго разрешение,
представляващо право на пребиваване. Не се твърди и не се представят
доказателства оспорващият да има на територията на Република България роднини,
които да са български граждани, да страда от тежки заболявания, които да са
пречка за извеждането му от страната, а между страните не е спорно и се
установява от административната преписка, че жалбоподателя не попада и в категорията „уязвими лица“ по смисъла на § 1, т.4б от ДР
на ЗЧРБ. Безспорно е установено, от приетите като писмени доказателства решение на
Председателя на ДАБ, както и влезлите в сила съдебни решения на Административен
съд Хасково и ВАС, че жалбоподателя не е бил обект на преследване преди идването
си в Република България. Ето защо с издаването на заповедта не е нарушен и чл.
5 от Директива 2008/115/ЕО
на Европейския парламент и на съвета. При това положение няма как да се приеме, че са
нарушени и изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК, респ. че
заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Налагането
на принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ е предвидено с чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ. В
разпоредбата на чл.41, т.1-т.5 са изброени предпоставките при който може да се
наложи тази мярка, като според чл. 41,т.4 от ЗЧРБ, „връщане“ се налага, когато
по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или
отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото
производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила
решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има
решение за обратно приемане в Република България и производството не е било
възобновявано.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че производството по предоставяне на
международна закрила по реда на ЗУБ е приключило с придобил стабилитет
административен акт – Решение № 8461/07.04.2017г. на Председателя на ДАБ. Наличието
на тази предпоставка се установява по несъмнен начин и от приобщените съдебни
актове. Следователно
обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимата материално –правна
разпоредба.
Действително
нормата на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ задължава административният орган
със заповедта си по чл. 39а, т.2 от ЗЧРБ да определя и срок от 7 до 30 дни, в
който чужденецът трябва да напусне доброволно страната. Изключение от това
правило е предвидено в алинея 4, според която когато лицето представлява
заплаха за националната сигурност или обществения ред такъв срок не е
необходимо да се предоставя. Преценката следва да е направена към датата на
издаване на заповедта за прилагане на мярката и да е посочена като основание за
непредоставянето на срок за доброволно изпълнение. С оспорената заповед
административният орган не е предоставил срок за доброволно напускане на
страната, като на основание чл. 60, ал.1 от АПК е допуснал предварително
изпълнение на акта си. Процедирайки по този начин според съда, в конкретният
случай ответникът не е допуснал нарушение на закона. От една страна,
определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от
фактическия състав за прилагане на мярката, а отново е свързано с
производството по изпълнението на заповедта по чл. 39а от ЗЧРБ, което, както
вече бе посочено по-горе в мотивите на решението е фаза следваща оспорването и
се провежда по правилата на раздел V от АПК. От друга страна допуснатото предварително
изпълнение не е оспорено от жалбоподателя по предвиденият в закона ред.
Даже
и да се приеме, че поради непредоставянето на срок за доброволно изпълнение
административният орган е допуснал нарушение, то не е съществено. Видно е от
приетите по делото доказателства, че жалбоподателя няма документи за
самоличност, не би могъл да се снабди с валиден документ за самоличност в
България, както и не би могъл, с оглед на липсата на такъв документ, и поради
липсата на средства да напусне самостоятелно страната ни, без съдействието на
компетентните български власти. В този случай са налице основания да се счита,
че предоставянето на срок за доброволно изпълнение ще възпрепятства процедурата
за връщане, поради което непредставянето на такъв срок не представлява
нарушение на целите на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в
държавите-членки за завръщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни
(Директива 2008/115), приложима и спрямо жалбоподателя М.А.Г..
Съгласно
чл.9 (1) Директива 2013/32 кандидатите за международна закрила могат да останат
в държавата членка единствено за целите на процедурата по предоставяне на
закрила, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на
първа инстанция, установени в глава ІІІ, като изрично е установено, че това
право не е право на пребиваване. Съгласно чл.46 (5) от Директива 2013/32
държавите членки позволяват на кандидата да остане на територията, докато
изтече срокът, в който те упражняват правото си на ефективна защита, и когато
това право е упражнено в рамките на този срок в очакване на резултата от
защитата. В разглеждания случай процедурата по предоставяне на закрила по
отношение на М.А.Г. е приключила
с влязло в сила решение, поради което оставането му в Република България е
лишено от основание, а заповедта постановяваща връщането му, е издадена в
съответствие с целта на закона.
По
изложените съображения, съдът намира че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в съответствие с предвидената в закона форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което жалбата е неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Г.,
роден на ***г., гражданин на А. към настоящия момент настанен в СДВНЧ –
Любимец, против Заповед №272з-2418/10.10.2018г. на Началник група „Миграция“ –
ОДМВР Хасково, с която му е наложена принудителна административна мярка
„Връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна“.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: