№ 162
гр. Варна, 19.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600375 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим АН. М., редовно призован, воден от органите на
РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв.В. Щ. ЯН. от АК – ВАРНА,
служебен защитник от преди.
Гражданските ищци и частни обвинители Д. Н. Д., Ц. Д. Н. И Р. ЦВ. Д.,
редовно уведомени, а Н. редовно призован, се явяват лично и с повереник
адв.ВЛ. Ж. Ш. от АК – ВАРНА, редовно уведомен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.
Свидетелят М. Т. Т., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
АДВ.Ш.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
АДВ.Я.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва постъпили писмени документи, а именно: справка от
1
ГДИН № 3732/24.03.2022 година, писмо от ОД на МВР-Варна №
365000/12.04.2022 година и справка-декларация от вещото лице Г..
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат писмените документи.
АДВ.Ш.: - Да се приемат.
АДВ.Я.: - Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че постъпилите писмени документи са относими към
предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства справка от ГДИН
№ 3732/24.03.2022 година, писмо от ОД на МВР № 365000/12.04.2022 година,
приема и справка-декларация от вещото лице Р. СТ. Г..
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИД.М. Т. Т.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля Т. за отговорността по чл.290, ал.1 отНК,
обещава да даде верни показания.
СЪДЪТ разяснява на свидетеля Т. правото по чл.121 НПК.
СВИД.Т.: В момента живея в град Варна, на ул.Чинар» 24, ап.24,
телефонният ми номер е **********.
Познавам подсъдимия от единия от свидетелите - Д.Д. дето е, от него се
запознахме, не го познавам от много време, но нищо лошо не мога да кажа за
момчето.
С Д.Д. нямаме никакви отношения в момента, към 2019 година тогава
живяхме заедно на адрес град Варна, ул.»Хан Тервел», дето се случи самата
случка. Там живеех като наемател.
Причината да напусна жилището беше, защото бяхме се скарали с М.
нещо и туй то.
Познавам пострадалия Н. Н. от преди, прякора му е Ж., с него не сме в
никакви отношения. Той по принцип винаги ми е вземал парите.
С М. се познавам от 2016 година и с Ж. се познавам от тогава, тогава те
бяха добри приятели.
Отношенията ми с Н. са никакви. Един път ме беше бил заради едно
2
момиче, дето се бях скарал с нея. Той по принцип все си търси причини.
Единия път се беше опитал да влиза в къщи на същия адрес, който току що
Ви казах, това е на баща ми апартамента. Бяха разбили патрона там на
жилището на ул.“Чинар“. Н. се опита да влезе там, после даже ме обраха, но
не съм сигурен дали беше той или други хора. Не знам защо се е опитал да
влезе, нямаме никакви отношения, просто ме е видял за някоя шматка, така да
го кажа, възприел ме е като шматка и заради това може би.
К. беше приятелката на Н.. К. се познаваше с Д., приятелски бяха
отношенията им.
СЪДЪТ предявява на свидетеля М.Т. фотоалбум том 1, лист 37 от
досъдебното производство.
СВИД.Т.: - Позната ми е тази обстановка, това е квартирата, в която
живеехме с Димитър.
Аз спах ей тука на дивана, това е средната снимка, на дивана. Освен мен в
стаята беше и М., той беше срещу мен, ето на това легло, на първата снимка
на леглото.
Аз спя, Ж. влиза с К., той М. им отваря по погрешка, защото си помисли,
че явно колега ще го събужда за работа и отваря вратата и Н. влезе, дойде
първо при мен.
И двамата влязоха с К.. Н. дойде първо при мен, аз се събудих, бях горен
по лицето, от лявата страна доколкото помня, над устната, под ухото. Той ме
удари и ми каза „Мършо, хайде изчезвай от тука“, някакви такива работа и аз
отидох в другата стая, която е първата, в смисъл като излезеш от това холче,
където се случи всичко, първата вляво спалня, влязох там, нямаше никой в
стаята. Явно А. тогава явно се събуди.
Гори ме, удря ме, казва ми да стана, аз станах. Аз не съм викал, какво да
викам. Не е имало реплики, само му казах какво правиш, такива работи, не
съм използвал вулгарни реплики. Аз не съм говорил на висок глас.
К. беше в същата стая, в която спах и аз. Беше права до М., нещо се
разправяха.
Аз излязох и отидох в спалнята и А. стана, дойде при мен и ме пита какво
става, аз му казаха, че Ж. е влязъл, нали, че Ж. е тук и той отиде оттатък. Там
не видях какво се случи, понеже бях в другата стая.
3
Чух такова, в смисъл виканици - миканици и някакви блъсъци-мъсъци,
нещо се тръшкаше, такива работи. После доколкото помня Вальо се събуди,
отидохме двамата в стаята, нещо такова, не ми е много пресен спомена.
Отидохме с Вальо в стаята и видяхме Ж. и А. един срещу друг до
кухнята, бяха на 30 см може би 40, глава до глава дето се вика почти, един
срещу друг бяха, надъхваха се един друг.
А. държеше нож. Тогава го държеше ножа нормално, не беше насочен,
просто беше пусната ръката му надолу с ножа, не беше вдигната нагоре.
Казваше му просто да си замине, а той „Остави ножа, остави ножа, путко, да
те видим какъв мъж си“, това го казваше Ж.. Съответно го провокираше с
тези изрази.
А. не помня как беше облечен, май с тениска и анцуг, по мой спомен.
В стаята по това време, в която се случва това всички бяхме там и К., и
В..
Други действия между двамата, освен размяна на репликите не съм
видял, даже не съм видял никакви действия да правят, аз после заминах.
Всички бяхме още в стаята. Не е имало момент някой да излезе от стаята.
М. каза, че бърза за работа, каза да си ходят, да се оправят и стигнахме до
коридора, до входната врата. Доколкото помня първи от стаята излезе М., не
не мога да се сетя точно.
В коридора бяха А., Н., К. и М.. М. тогава ми каза да си ходя, аз отидох в
едно приятелче и после чух сирени от линейка и предположих, че може да е
станало нещо и отидох да видя за какво става въпрос.
Поведението на Н. беше агресивно, неадекватно. А. си спеше човека,
нищо лошо не мога да кажа, човека се събужда от някакъв човек, който прави
зулуми в къщата. М. през цялото време, Вальо, реално всички се опитваха да
успокоят ситуацията, К. също.
ПРОКУРОРЪТ: - Защо се наложи да се успокоява ситуацията, имаше ли
реплики от страна на А. към Н. ?
СВИД.Т.: – А. му каза да се махне, да си заминава, не помня да му е
казвал вулгарни реплики на Н., но те си викаха.
ПРОКУРОРЪТ: – Друго поведение на А., което да ви е направило
впечатление в конкретния момент?
4
СВИД.Т.: – Никой не е бил спокоен, седяха на едно място, но никой не е
бил спокоен.
ПРОКУРОРЪТ: – Замахване от А. към Н. виждали ли сте?
СВИД.Т.: – Не съм виждал замахване на А. към Н..
ПРОКУРОРЪТ: - Замахване, удар от страна на Н. към А. имало ли е ?
СВИД.Т.: – Доколкото помня не съм виждал замахване на Н. към А..
ПРОКУРОРЪТ: - Виждали ли сте някой да замахва със стол?
СВИД.Т.: – Не.
ПРОКУРОРЪТ: - Какво си спомняте като реплика от А. към Н. ?
СВИД.Т.: – От негова страна, от страна на А. не помня никакви реплики.
Помня само Ж. като се ежеше и провокираше А..
ПРОКУРОРЪТ: - Не помните дали А. му отговаряше и как?
СВИД.Т.: – Да му е отговарял, нямам спомен.
ПРОКУРОРЪТ: - Спомняте ли си К. да е успокоявала А.?
СВИД.Т.: – К. също викаше-микаше. Не е успокоявала А. и не му е
казвала нищо за ножа. К. през цялото време стоя настрани и викаше, но не
помня какво викаше.
АДВ.Ш.: - Въпросната вечер Вие или някой от приятелите Ви алкохол
или наркотични вещества използвали ли сте ?
СВИД.Т.: – Да, вечерта пихме водки, вземахме кристали, не много,
съвсем нормално. А. не знам, всички вземахме, всички консумирахме.
АДВ.Я.: – Някои от лицата, които са присъствали на инцидента да е
имало бокс?
СВИД.Т.: – Да, Н. имаше бокс.
АДВ.Я.: – Може ли да кажете кога започнаха проблемите в жилището, в
което бяхте и Вие в този момент?
СВИД.Т.: – Проблемите в жилището започнаха още в старата квартира.
За този ден когато се случи това вечерта предполагам, т.е. сутринта.
АДВ.Я.: – Какъв беше повода да възникнат проблемите ?
СВИД.Т.: – Повода, по който възникнаха проблемите беше, че Ж. мен не
5
ме харесва, с М. имаха проблеми заради К., това е повода, доколкото се
сещам.
АДВ.Я.: – Спомняте ли с някои от лицата да е казвало, че трябва да се
обадите на тел.112 и по какъв повод ?
СВИД.Т.: – Не помня.
АДВ.Я.: – С оглед на този факт, ще Ви моля констатирате противоречия
и да прочетем показанията на свидетеля Т., дадени на 22.11.2019 година,
последната страница по средата където е казал, че едно от лицата е
предложил да се обадят на 112.
СВИД.Т.: – След случката се обадихме на 112, М. се обади на 112.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: – Когато ни видя двамата, аз и Н., свидетеля да каже
дали е виждал Н. да държи нещо в ръката ?
СВИД.Т.: – На Н. ръцете му бяха в джобовете през цялото време, това е в
началото, в хола, а впоследствие на конфликта аз после заминах и не мога да
кажа къде са му били ръцете.
ПРОКУРОРЪТ: - Казахте, че Н. е имал бокс, Вие видяхте ли го този
бокс, той вадил ли го е този бокс ?
СВИД.Т.: – Не. После в полицията казаха, че той е имал бокс в него. Н.
не е вадил бокса на място.
Частните обвинители и граждански ищци нямат въпроси към
свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: - Моля да бъдат констатирани противоречия по
отношение на това, което заяви свидетеля в днешното съдебно заседание за
поведението на А., какво е било поведението на А. и това, което свидетеля е
обяснил в разпита си на ДП от 27.11.2019 година пред ОД на МВР на
страница втора от разпита, последния абзац.
Във връзка с исканията на защитата, на прокурора и служебно,
настоящият състав констатира основания за прочитане в цялост на
протоколите от ДП за разпити на свидетеля М.Т., проведени на 22.11.2019
година и на 27.11.2019 година, включително и показанията на свидетеля Т.
дадени пред друг състав на съда по НОХД № 777/2020 година. При разпита си
в настоящото следствие, свидетелят многократно се позовава на липса на
спомен, което сочи на хипотезата на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК.
6
На основание чл.281, ал.7 от НПК въззивният състав разяснява на
подсъдимия последиците при приложение на чл.281, ал.5 от НПК.
АДВ.Ш.: – Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля Т..
ГР.ИЩЕЦ-Ч.ОБВ.Д.: - Давам съгласие за прочитане на показанията.
ГР.ИЩЕЦ-Ч.ОБВ.Д.: - Давам съгласие за прочитане на показанията.
ГР.ИЩЕЦ-Ч.ОБВ.Н.: - Давам съгласие за прочитане на показанията.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: - Давам съгласие за прочитане на показанията.
АДВ.Я.: – Да се прочетат показанията.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М.Т., дадени в протокол
за разпит:
- от 22.11.2019 година, том 1, лист 18 -лист 21,
- от 27.11.2019 година, том 1, лист 108 -лист 110 включително и
- дадени пред друг състав на съда по НОХД № 777/2020 година – лист
167гръб – лист 169 гръб.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
СВИД.МАРТИН: - Много объркани работи, иначе всичко е вярно по
принцип.
Когато излязох от хола отидох в празната стая, тука съм се объркал.
Когато се върнах в хола помня, че нещо говорих на А., но май беше извън
хола.
Този чук го бях видял на тоалетката, това за обувките и впоследствие
разбрах, че го е замахвал, от В. го разбрах, както казвам в обяснението.
Вярно е това, което ми прочетохте.
Страните и повереника заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и
същият се освобождава от съдебната зала.
С оглед проведения разпит на свидетеля М.Т. СЪДЪТ счита, че отпада
необходимостта от продължаване на издирвателните мерки. Отделно,
подстъпилата справка-декларация от вещо лице Р.Г. с разход от 78 лева
изисква определение за изплащане на тази сума, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ УВЕДОМИ съответната служба за отпадане необходимостта от
продължаване на мерките за издирване по отношение свидетеля М.Т..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Р. СТ. Г. в размер на
78 лева, съгласно представената справка декларация.
На основание чл.284 от НПК се предявяват ВД по делото. Прочитат се
показанията и експертизите от досъдебното производство, обхванати от
съгласието по чл.371, т.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: - Да приключи делото, нямам искания.
АДВ.Ш.: - Да приключи делото, нямам искания.
ГР.ИЩ.-Ч.ОБВ.Д.: - Да приключи делото, нямам искания.
ГР.ИЩ.-Ч.ОБВ.Н.: - Да приключи делото, нямам искания.
ГР.ИЩ.-Ч.ОБВ.Д.: - Да приключи делото, нямам искания.
АДВ.Я.: - Да приключи делото, нямам искания.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: - Да приключи делото, нямам искания.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, считам, че депозираната жалба
срещу присъдата на ВОС, която е втора по ред по настоящото дело, е
неоснователна.
Моля да потвърдите първоинстанционната присъда, да оставите в сила
размера на наложеното наказание такъв какъвто е определен от ВОС.
Предвид на това, че беше възобновено съдебното следствие и бяха почти
изцяло преповторени всички действия по разпит на свидетели, а и бяха
приобщени нови доказателства ще си позволя накратко да анализирам тези
доказателства, като считам, че фактическата обстановка не е претърпяла
съществени промени и тя е такава каквато е установил първоинстанционния
съд.
Новите елементи, новите моменти са тези по назначените и изготвени от
8
Вас комплексна съдебна трасологична и медицинска експертиза и СППЕ.
По отношение на разпитите на свидетелите, считам, че от тези разпити,
проведени от Вас и чрез прочитане показанията на свидетелите и
констатирани противоречия и непълноти отново се потвърди тази фактология
в конкретната вечер на 22.11.2019 година, която е установил
първоинстанционния съд с известни допълнения.
Считам, че много важни са показанията на свидетелите Д.Д. и В.С.. Не,
че не са важни и показанията на С., обясненията на подсъдимия, показанията
на М.Т., които изслушахте днес, но считам, че тези двама свидетели са
единствените, които по никакъв начин не са били в конкретната вечер
наранявани от подсъдимия или от пострадалия и са нямали някакъв настоящ
конфликт, който да води до непълноти или затаяване на истина от тяхна
страна.
Вярно е, че тези свидетели са приятели на подсъдимия и в тази връзка
Вие ще ги анализирате тези показания с нужната критичност, но аз считам, че
разпитани пред Вас те дават ясна представа за това какво се е случило на
22.11.2019 година.
И С. и Д. твърдят, че Н. е провокирал подсъдимия. И двамата твърдят, че
подсъдимия е държал нож. Но също така тези свидетели заявяват, че този нож
е бил взет от подсъдимия в един много, много ранен етап, още докато всички
са били в хола и когато е ескалирало положението с виковете от страна на
М.Т., защото той е бил наранен, очевидно от пострадалия, с цигара, горен е
бил, го е запитал какво правиш, викал е. В тази връзка е възникнал и
първоначално скандала. Ясно е, че в много ранен момент подсъдимия е взел
ножа от кухненския плот.
За появата на чук има свидетелски показания и от двамата свидетели, но
те твърдят, че това действие на пострадалия е било в един много, много късен
етап, вече в коридора като вземането на този чук е било по-скоро
демонстрация. Цитирам показанията на свидетели, те обясняваха, че „той
развявал този чук“, демонстрирал е, че го държи и, че вече и той има оръжие.
Поведението на подсъдимия е било също агресивно, той е бил нервен,
обикалял е от стая в стая, влизал е в словесен конфликт с пострадалия, взел е
стол, опитвал се е да го удря, през по-голямата част от времето е държал и
9
нож.
Даже обяснявал на свидетеля Т., че ще направи нещо, с прочитане на
показанията и приобщаването им към доказателствената съвкупност на М.Т.,
това също се изясни.
От друга стрнана пострадалия по време на конфликта не е бил въоръжен.
Изложиха се твърдения за накакъв бокс, но стана ясно, че никой в процесната
сутрин не е виждал този бокс да е ваден, пострадалия да е замахвал с него или
да е заплашвал някого с него.
По-скоро поведението на пострадалия, както каза е било провкативно,
дразнещо, но в никакъв случай не е агресивно, той не е отправял удари към
подсъдимия, нито пък някой го е видял да замахва с някакво оръжие.
Безспорно назначената съдебно-медицинска и комплексна трасологична
експертиза установи нараняване, което е било фиксирано още след
задържането на подсъдимия и това нараняване е било в областта на гърдите
на М.. То е повърхностно засяга кожа и подкожие. Приобщения от Вас по
делото диск от ренгенография на подсъдимия доказва, че същия не е получил
наранявания, които да са били с такъв травматизъм, че да нанесат сериозни
поражения върху костната структура на лицето. В тази връзка аз твърдя, че
това нараняване, което е фиксирано и от вещите лица и съобразно
заключението на медика в частта за СМЕ, е било леко, повърхностно, същото
не е било от характер да нанесе сериозни травми, а най-вероятно, както се
изрази и вещото лице, могло е да причини кратковременна болка на
получилото го лице - подсъдимия.
Това е във връзка със свидетелските показания, че никой не е видял
замахващ силен удар от страна на Н. към подсъдимия.
Вещите лица не могат да отграничат и момента на получаване на това
нараняване, дали то е непосредствено преди инцидента, дали то е след
инцидента, дали е във време преди спора на М. с Н..
До колкото трасологичната експертиза отново си служи с вероятности аз
предоставям на съда безспорно да анализира в детайли тази експертиза, но
дори и да се приеме, че именно както твърди подсъдимия и това ако
приемете, че не е негова защитна версия, именно Н. е нанесъл някакво
нараняване и то с конкретния чук, то моля да приемете, че в резултат на това
10
нараняване не са нанесени кой знае какви травматични увреждания, от които
да се приеме, че това нараняване е било с такъв харктер, че да бъде деянието
съставомерно в резултат на нападение подсъдимия да се е отбранявал от
нападение от страна на Н..
За психологичното състояние, освен свидетелските показания, които
приобщихте днес, сочи и изготвената СПЕ, която дава заключение, че
подсъдимия има, е склонен да реагира на провокации, с нисък праг на
чувствителност и също може да проявява агресия, каквато е проявил към
конкретния момент.
В обобщение става ясно, че от събраните по делото доказателства може
да се направи извод, че подсъдимия е взел ножа, в един много първоначален
момент, заплахите, които той е отправил към пострадалия и които са
цитирани от свидетелите, а и от самия подсъдим „махайте се, ще ви надупча“
реално той е отправил заплахи, с вербални, така и с физическа саморазправа,
опитал се е да удари пострадалия със стол и факта, че е взел оръжието в един
ранен момент и е станал агресивен, като за състоянието отново посочва в
СПЕ, говори, че нанесените от него нараняванията са умишлени, с цел да
причини телесни увреждания в жизнено важни области, в области с жизнено
важни органи, защото гръдната част на тялото на човека е област, в която има
жизнено важни органи и считам, че деянието е извършено умишлено, такава
каквато квалификацията посочена от прокурора, а и от Окръжен съд, при
произнасяне на присъдата.
На още един елемент от свидетелските показания ще Ви обърна
внимание, това е, че и свидетеля Д. и С. посочват, че Н. е говорил спокойно,
въпреки, че се е заяждал, а подсъдимия е викал, обикалял е нервно и не е
могъл да бъде усмирен от никой от присъстващите.
В този смисъл дори и да приемем, че пострадалия го е ударил с чук,
който удар, с оглед изложения от мен анализ преди в началото на
пледоарията, считам, че не е със значителна сила. Считам, че към момента на
нанасяне на телесните увреждания с ножа, в ръката на пострадалия не е имало
никакъв чук.
В тази връзка считам, че към момента на нанасяне на ударите не е имало
непосредствено противоправно и нападение от такъв характер, че то поставяу
в сериозна опасност живота и здравето на подсъдимия, и което той да е
11
отблъсквал, нанасяйки ударите с ножа.
В тази връзка и твърденията на защитата за наличие на неизбежна
отбрана, евентуално за превишаването й, не са основателни. Още повече, че в
случая се касае за нанесени две тежки прободни наранявания със значителна
сила, за което говорят обективните находки, СМЕ. Видно от нея
смъртоносното нараняване ангажирало освен кожа и подкожие, сърце, аорта,
ребра, черен дроб, и плевралната област, а другото нараняване, което е
подмишницата, видно от от СМЕ е проникнало до ребрата. То същото е
голямо проникване, въпреки, че не е било смъртоносно.
В тази връзка Ви моля да оставите без уважение жалбата и потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна и да
потвърдите наложеното наказание.
АДВ.Ш.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
становищата на обвинението и моля да потвърите присъдата на
първоинстанционния съд, а жалбата като неоснователна да оставите без
уважение. Решението на първоинстанционния съд е добре мотивирано,
основателно и следва да бъде потвърдено.
ГР.ИЩЕЦ-Ч.ОБВ.Д.: – Нямам какво да допълня.
ГР.ИЩЕЦ-Ч.ОБВ.Н.: – Нямам какво да допълня.
ГР.ИЩЕЦ-Ч.ОБВ.Д.: - Нямам какво да допълня.
АДВ.Я.: – Ув. Апелативни съдии, за мен е интересно, че с прокурора
имаме твърде дълъг продължителен юридически стаж, на практика имаме
различен прочит на едни и същи доказателства.
Какво е моето становище, относно присъдата и събраните от Вас
доказателства.
Според мен присъдата е постановена в нарушение на чл.чл.13, 14 и 107,
ал.5 от НПК.
Не е направен анализ на всички събрани доказателства, относно
релевантните факти.
Липсва анализ на косвените доказателства - д-р М. и полицай Веселин Н.,
относно действията на М. и причините и условията за тяхното извършване, с
оглед установяване субективния елемент на престъплението.
12
Неоснователно част от гласните доказателства – тези на С. се изключват
от доказателствения материал, под предлог, че са манипулирани.
Мотивите към присъдата, според мен, са неубедителни поради липса на
задълбоченост и аналитичност. Не е направено разграничение между преките
и косвени доказателства. Няма анализ в тази насока.
Мотива за извършване на престъплението се заключава, според съда, в
незачитане на установения правов ред и неприкосновеността на човешкия
живот.
Според мен това не може да е мотив за извършване на умишлено
убийство.
Смятам, че така приетия от съда мотив за извършване на убийство е
немотивиран и недоказан.
Не е обсъден въпроса със степента на обществената опасност на деянието
и дееца. Характеристичните данни за двете лица са съвсем различни. За
характеристичните данни и поведението на починалия по време на инцидента
като първопричина за инцидента съдът прекъсна пледоарията на защитата
поради това, че му били известни. Не видях в мотивите на присъдата анализ
на поведението на починалия.
Съдът безкритично прие обясненията на М.. Няма задълбочен анализ кои
от неговите показания се приемат и в коя част не се приемат и въз основа на
кои доказателства.
Няма анализ и изразени съображения в коя част от показанията на
свидетелите се кредитират в съдебна фаза и кои в хода на разследването по
ДП и по какви причини част от тях не се приемат.
Състава на съда не е отговорил изчерпателно на възраженията на
защитата по квалификацията и анализа на доказателствата.
Това ми дава основание да твърдя пред Вас, че присъдата е постановена
след анализ, който не е извършен обективно, всестранно и след пълно
изследване на всички обстоятелства.
Смятам, че състава на съда постановил присъдата въз основа на
доказателствата, по ДП и в съдебно заседание, за да постанови съдебния акт
по чл.115 от НК, като приема, че деянието е извършено с пряк умисъл не е
13
положил усилия да разграничи интелектуалния момент и волевия момент на
действията на извършителя.
По отношение на интелектуалния момент кое квалифицира деянието, че
е извършено с пряк или евентуален умисъл. Обстановката, при която е
извършено деянието /в общото помещение, поведението на пострадалия в
апартамента и пред входната врата, чука в ръцете на пострадалия и наличието
на следи от удар по тялото на М. преди той да нанесе удар с ножа/ изключват,
според мен както прекия, така и евентуалния умисъл за убийство.
Не е доказано, че М. предвижда сигурно, неизбежно или възможното,
вероятното настъпване на обществено опасните последици, че е съзнавал
обществено опасния характер на деянието.
Волевия момент би следвало ако приемем, че състава на съда правилно е
квалифицирал деянието от обективна и субективна страна следва да се
отговори на въпроса каква е била целта на М., да се докаже, че е искал, целял,
желаел настъпването на смъртта на Н., че е имал цел да го лиши от живот.
Такива доказателства в съдебната фаза не са установени и не са доказани.
Посоката на ударите в областта на ръката от непосредствена близост
изключват приетия от съда умисъл за убийство. Не е доказано, че М. приема
настъпването на обществено опасния резултат.
Приемайки, че деянието е извършено с пряк или евентуален умисъл
съдът не е доказал че М. е действал с пряк умисъл да е искал, целял, желаел
настъпването на обществено опасните последици, а за да приеме, че е
извършено с евентуален умисъл да се е съгласявал, примирявал с
настъпването им с оглед на друга желана цел.
Сам той многократно е заявявал, включително и пред Вас защо е
постъпил така. При това налице е удар по тялото му непосредствено преди
използването на ножа.
Следва да се направи анализ за отношенията между интелектуалния и
волевия момент.
Едно деяние може да бъде умишлено само при едновременно наличие на
двата момента, а отсъствието на който и да е било от тях изключва умисъла.
Не е доказана целта и мотивите на М., с оглед приетата квалификация,
както от обективна, така и от субективна страна.
14
С оглед анализа на събраните по ДП доказателства и тези в съдебно
заседание не се установява по безспорен, несъмнен начин, че М. е допускал
смъртта на Н., което според мен изключва и евентуалния умисъл.
Обективно посоката на удара сочи, че липсва знание за смъртоносно
увреждане. Попадане на едно от нараняванията в тази част на гръдната
кухина, довело до смъртта, според мен е случайно. С оглед облеклото на
пострадалия не е могъл да предвиди къде ще попадне удара, а те са били
насочени към ръката. М. не е допускал, че от тези удари може да настъпи
смърт.
С оглед на така установените гласни и писмени доказателства в
настоящия процес, считам, че Вие положихте повече усилия взети заедно от
двата състава, разглеждали преди Вас делото.
Не оспорвам фактическата обстановка досежно времето, мястото и
присъствалите лица.
Налице от една страна са преки гласни доказателства на разпитаните от
Вас свидетели –С., С., Т., Д.. Косвени приети от съда по ДП полицай Веселин
Н., вещо лице М., провела разговор с М. за действията му, довели до смъртта
на Н.. Споделил причините поради които е използвал ножа.
Разпитаните експерти в съдебна зала от състава на съда, комплексната
експертиза не променя установеното от предходните експертизи
психологическо състояние към момента на извършване на деянието.
Трасологическата експертиза установява наличие на следа по тялото на М.,
вероятно от въпросния чук. Въпросното вероятно експерта продължително
отдели доста време и го разясни пред Вас, включително и по скалата, която
той посочи, че не е 100 %, но е близко до тези 100%, с оглед причинно
следствената връзка.
Експертизите потвърждават обясненията на М., за случилото се от първия
момент разпит като обвиняем до последния пред Вас.
Това ми дава основание да твърдя пред Вас, че през цялото през което се
води разследването и съдебното следствие той е обективен, последователен и
добросъвестен.
Показанията на С. са противоречиви с тези на останалите свидетели.
Поведението й е обяснимо с оглед връзката й с Н..
15
Безспорно е установено агресивното поведение на Н. в жилището -
алкохол, наркотици, най-вече бих наблегнал на свидетелските показания на
Т..
Поведението на Н. е мотивирало М. да вземе ножа от мивката. Безспорно е
установено, че до момента на нанасяне на удар от страна на Н. по тялото на
М. с чука той не е използвал и не е правил дори опит да използва ножа. В тази
насока не само обясненията на М., но и на свидетелите присъствали в
апартамента и най-вече тези на свидетеля С.. Т. твърди, че след като е взел
ножа М. просто го е държал. Ж. го е предизвикал.
Ако е искал настъпването на смъртта на Н. е могъл и е имал възможност да
го направи по всяко време до момента на приближаване на входната врата.
Освен това според мен, ако е имал цел умъртвяване би могъл от
непосредствената близост на двамата да насочи удара не в областта на ръката.
В психологическото състояние, в което се е намирал към момента на
увреждането не е разбрал, че е нанесъл два удара, от които единия попаднал в
гръдната кухина в близост до ръката. С оглед якето на Н. не е могъл да
възприеме, че единия удар е попаднал в тялото на Н. в близост до ръката.
Продължавам да твърдя, включително и пред Вашия състав, че смъртта е
настъпила случайно, поради попадане на единия удар в тази част на тялото.
Липсва умисъл за умъртвяване. Обективните му действия не са били
насочени за увреждане на тялото, а към ръката. Това изключва умисъла за
настъпване на смъртоносен резултат – искал или допускал.
Нанесъл е удар с ножа когато Н. го е ударил с чука.
Подробно пред Вас обясни как са се развили действията на двамата преди
Н. да напусне апартамента.
М. за пореден път обяснява защо е използвал ножа. Това е обяснил и на
вещото лице М. – „мушнах го докато се предпазвах“.
В тази насока са и показанията на С..
Непосредствено след инцидента е обяснил защо е постъпил така на
полицай Веселин Н..
Би следвало умисъла да се извлече от действията му, посоката на удара,
защо е нанесъл удара, каква е била целта и мотива за това му действие.
16
Според гласните и писмени доказателства, от които следва моя анализ,
който е в следната насока:
Налице е действие от страна на М. с ножа непосредствено след удар с чука,
за да се защити от неправомерното поведение на Н.. С оглед на това следва да
се прецени превишава ли пределите на неизбежната отбрана, в резултат на
което е причинил смъртта. Касае ли се за неизбежна отбрана.
Пред Вас обясни, че действията му са били мотивирани да отблъсне ръката
на Н., в която е държал чука.
В практиката се приема, че е налице евентуален умисъл за убийство,
макар, че предходния състав беше приел, че деянието е извършено при пряк
умисъл, нещо което до този момент никъд9е го нямаше, а евентуален умисъл
за убийство когато наред с целения резултат е допускал настъпването на
целения резултат, но се е отнесъл безразлично към настъпването му.
В настоящия случай, според мен, при съвкупна преценка на
доказателствата не се доказва наличието на тези признаци при които е
извършено деянието, както от обективна, така и от субективна страна, за да се
приеме наличие на умисъл, относно вредоносния резултат - настъпване на
смърт.
С оглед на това мое становище Ви моля да отмените присъда №
69/14.10.2021 година на ВОС по НОХД № 664/2021г. и постановите присъда,
с която да признаете АН. М. за виновен по чл. 119, вр. чл.115 от НК, като му
наложите наказание лишаване от свобода към средния предвиден в този текст
на закона наказание.
По отношение на гражданския иск съдът се е произнесъл, с оглед
изискванията в НПК няма процесуална възможност за неговото увеличаване,
считам, че е справедлив и Ви моля в тази насока за Вашата присъда, да се
произнесете с оглед на този размер, който е уважен преди това.
ЖАЛБ.ПОДС.М.: - Действието ми вземането на ножа е единствено, за
да респектирам агресивното поведение да напусне апартамента. Единствено
да го респектирам да напусне апартамента, да се успокои, понеже видях, че е
много агресивен и знаех, разказвали са ми, че не му е за първи път да нахлува
в апартаменти и да напада хора. Единствено с тази цел съм взел ножа, да го
респектирам да го напусне. А нараняванията, които съм ги нанесъл е след
17
когато той ми нанесе удар, с цел да го отблъсна или да не повтори или да
потрети с чука.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ – Смятам, че подсъдимия М. ясно е съзнавал,
че е промушил тялото на пострадалия, т.к. от приобщените показания на
свидетеля С. става ясно, че той е коментирал с този свидетел колко точно е
проникнал нож, след като е намушкал пострадалия.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.М.: - Подкрепям казаното от адвоката ми и моля да се
отмени присъда по чл.115 и за нова присъда по чл.119. Считам, че има
достатъчно доказателства, както и трасологичната експертиза.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за който страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18