РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900121 по описа за 2021 година
„З.” АД, ЕИК . е предявил срещу ИВ. Н. ИВ. от гр. Б., ул. „Цар Самуил“ № 40, с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – за заплащане на сумата от 58
882.73 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2021 год., предявяване на иска, до
окончателното й изплащане, съставляваща заплатени от застрахователя на З. П. М. с ЕГН
********** :
1. присъдено на З. П.М.с решение № 80/29.05.2019 год. на СОС по т.д. № 152/2018
год. застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лева по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/116000505189/04.02.2016 год., сключена със „З.” АД, за причинени му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 14.12.2016 год. в гр. Б., по вина на ответника
ИВ. Н. ИВ. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А140“, с ДК № СА 4414 СР,
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон;
2. присъдено на З.П.М.с решение № 727/14.04.2020 год. на САС по гр.д. № 5082/2019
год. застрахователно обезщетение в размер на 924.70 лева за причинени му имуществени
вреди вследствие на горното ПТП;
3. законна лихва в общ размер на 10 230.53 лева върху присъдените с горните
решения на СОС и САС застрахователни обезщетения, дължима върху главницата от 45 000
лева за периода от 06.02.2018 год. до 15.05.2020 год. и върху главницата от 924.70 лева за
1
периода от 11.03.2018 год. до 15.05.2020 год. и
4. присъдени на З. П. М.с горните решения на СОС и САС разноски в общ размер на
3 362.86 лева, с извършено прихващане на насрещни разноски в размер на 635.36 лева,
присъдени в полза на ЗД „Б.” АД.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с одобрено с протоколно определение от 26.10.2017 год. по
НОХД № 344/2017 год. на PC – Ботевград споразумение за решаване на наказателното
производство ответникът се е признал за виновен и съдът му е наложил наказание
„лишаване от свобода“, отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, за извършено престъпление по
чл.343, ал.3, б.„а” във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 14.12.2016
год. в гр. Б., при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А140“, с
ДК № СА 4414 СР, е нарушил правилата на движение по пътищата, взирани в ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Здравко Петков Маринов, като
деянието е било извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от
местопроизшествието.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „А140“, с ДК № СА 4414
СР, управляван от ответника при горното ПТП, е била сключена с ищеца застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/116000505189/04.02.2016 год., валидна към датата на ПТП, 14.12.2016 год.
Твърди се, че пострадалият при горното ПТП М. е предявил претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение пред ЗД „Б.” АД, като застрахователят определил и на
17.05.2018 заплатил такова – за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 5 000
лева.
Твърди се, че пострадалият, недоволен от така определеното му обезщетение,
предявил пред СОС искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, като с влезли в законна
сила решение № 80/29.05.2019 год. на СОС по т.д. № 152/2018 год. и решение №
727/14.04.2020 год. на САС по гр.д. № 5082/2019 год. съдът осъдил ищеца да му заплати
застрахователно обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 45 000
лева /при отчетено извънсъдебно заплащане на сумата от 5 000 лева/ и за причинени му
имуществени вреди в размер на 924.70 лева, разноски за двете инстанции в общ размер на 3
362.86 лева и законна лихва върху обезщетенията за периода след 06.02.2018 год. за сумата
от 45 000 лева и след 11.03.2018 год. за сумата от 924.70 лева.
Твърди се, че на 15.05.2020 год. ищецът превел по банков път на пострадалия сумата
от 58 882.73 лева, формирана от сбора на присъдените с решенията на СОС и САС
застрахователни обезщетения, разноски /след извършено прихващане на насрещни разноски
в размер на 635.36 лева, присъдени в полза на ЗД „Б.” АД с решенията/ и лихви върху
главниците в общ размер на 10 230.53 лева, изчислени върху двете главници от 45 000 лева
и 924.70 лева, за период от 06.02.2018 год., съотв. от 11.03.2018 год., до датата на плащането
–15.05.2020 год.
2
Преписи от исковата молба, приложенията към същата и уточняващата молба на
ищеца от 09.07.2021 год. са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор на исковата молба с
допълнение към него от 20.09.2021 год., с който е оспорил предявения иск като
неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил
възражения срещу тях.
С отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалия, за който се твърди, че след ПТП, въпреки че бил поканен от
ответника да изчака на местопроизшествието за да му бъде оказана помощ или да извика
спешна медицинска помощ, е напуснал същото; същевременно се твърди, че „това е и
причината ответникът да напусне /мястото на/ ПТП, тъй като не е узнал за наличие на
увредено лице“. Впоследствие ответникът разбрал, че пострадалият му е съсед и без чужда
помощ се е придвижил до адреса, на който живее, като едва впоследствие потърсил
медицинска помощ. Излагат се доводи, че с тези си действия З. П. М. е допринесъл за
съпричиняване на вредоносния резултат и е станал причина за уврежданията.
По отношение на регресния иск в частта му за заплащане на съдебни разноски
ответникът счита, че именно ищецът е станал причина за завеждане на съдебните
производства – налице е значителна разлика между първоначалната сума, изплатена от
застрахователя като обезщетение и тази, присъдена в съдебното производство; сочи се, че
именно тази значителна разлика е допринесла за този размер на присъдените разноски –
адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с исковата молба протоколно определение от 26.10.2017 год.
по НОХД № 344/2017 год. на PC – Ботевград, съдът е одобрил постигнато споразумение за
решаване на наказателно производство, водено срещу ИВ. Н. ИВ. с ЕГН **********, като
последният е бил признат за виновен за това, че на 14.12.2016 год. в гр. Б., на бул. „Цар
Освободител“, с посока на движение от ул. „Рила“ към центъра на града, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 140“ с ДК № СА
4414 CP, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1,
чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходната пътека не е
пропуснал да премине преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на З. П.М. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
страничния кондил на дясната голямопищялна кост, което увреждане причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 4-
5 месеца и частично разкъсване на вътрешния менискус на дясното коляно, което увреждане
причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок по-голям от 30 дни, като деянието било извършено на пешеходна пътека и деецът бил
избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“
3
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години и осн. чл.343г му е било наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
От изисканото и приложено към настоящото дело т.д. № 152/2018 год. на СОС се
установява, че с решение от 29.05.2019 год., влязло в законна сила в тази му част на
27.06.2020 год., съдът е осъдил на осн. чл.432, ал.1 от КЗ „З.” АД да заплати на З.П.
М.сумата от 45 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
– болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в
ежедневието в битов аспект поради затруднено движение и болезненост, настъпили
вследствие на описаното горе ПТП, възникнало на 14.12.2016 год. в гр. Б. по вина на
застрахования при ответника водач ИВ. Н. ИВ. като водач на лек автомобил марка
„Мерцедес”, с ДК № СА 4414 СР, със застрахователна полица № BG/02/116000505189 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 04.02.2016 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 год. до окончателното й заплащане.
С същото решение съдът е осъдил „З. АД да заплати на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на З.
П.М.сумата от 1 468.09 лева, съставляваща съдебни разноски съразмерно на уважената част
от исковете.
Горното решение е било обжалвано пред САС и с решение № 727/14.04.2020 год. по
в.гр.д. № 5082/2019 год., влязло в законна сила на 27.06.2020 год., въззивният съд е
присъдил на З. П. М.и обезщетение за претърпени имуществени вреди от горното ПТП в
размер на 924.70 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.03.2018 год. до
окончателното й заплащане, както и разноски пред въззивната инстанция в размер на 1
864.60 лева.
От представената по делото застрахователна полица №
BG/02/116000505189/04.02.2016 год. за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите /л.37 от делото/ на „З.” АД се установява, че същата е била сключена за лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „А140“, с ДК № СА 4414 СР и е била валидна към
датата на ПТП, 14.12.2016 год.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. И., син на ответника, се
установява, че в края на 2016 год. една вечер му се позвънило на вратата, бил негов съсед от
втория етаж в блока, синът на З. М. – Е., който му съобщил, че може би бащата на свидетеля
е бутнал с автомобил З.. Когато слезли до дома им, видели пострадалия да седи на леглото,
имал цепната устна и казал, че съвсем леко го наболява крака. Обадил се по телефона на
баща си, който му казал, че „е бутнал някакъв човек, но не знае кой е бутнал, … спрял е
колата, попитал е човека дали му има нещо, но човекът е измърморил нещо и си е тръгнал“.
В същото време пристигнала и жената на З. – Д., която била лекар, предложили им помощ,
но те отказали и сами откарали З. до С.. Видял, че пострадалият сам слиза по стълбите –
нямало асансьор, но слизал трудно и изохкал. За инцидента свидетелят знае, че станал на
около 200 метра от техния блок.
4
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че от приложената по делото медицинска документация на името на
З. П. М., издадена от УМБАЛСМ „Н“ ЕАД, е видно, че на дата 14.12.2016 год. на
пострадалия му е била поставена диагноза „съмнение за счупване на латерален кондил на
тибия“. В хода на оперативната интервенция, проведена на 25.01.2017 год. в болница „В., е
установено наличие на травматично увреждане на дясното коляно, изразяващо се във
фрактура на латералния /външния/ кондил на дясната тибия /голямопищялна кост/ с
минимална депресия. В.л. сочи, че констатираното увреждане е получено в резултат на
ударно въздействие, осъществено в областта на дясното коляно, при което подбедрицата се
извива навътре и кондила на бедрената кост удря този на голямопищялната кост. Това
увреждане не може да се получи при усукване на крайника, при ходене, а при рязък удар,
осъществен при скачане от височина, при транспортни произшествия и др.
В отговор на поставени в о.с.з. въпроси от пълномощника на ответника в.л. сочи, че
по делото няма представена друга медицинска документация във връзка с лечението на
счупването на латералния кондил, като в заключението е подчертано, че са минали 50 дни от
получаване на фрактурата до извършената операция.
От неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по банковата сметка на З.П. М. в „Р.“ ЕАД е постъпил на
18.05.2020 год. превод от 58 882.73 лева с наредител „З.” АД.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато водачът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК
одобреното с протоколно определение от 26.10.2017 год. по НОХД № 344/2017 год. на PC –
Ботевград споразумение за решаване на наказателното производство, приравнено на влязла
в сила присъда, с което настоящият ответник ИВ. Н. ИВ. е бил признат за виновен в
извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342,
ал.1 от НК – деликтът, последиците от който са предмет на настоящия иск, обвързва съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че
настоящият съд е обвързан с констатациите в одобреното споразумение, че :
- първо, ответникът при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „А 140“ с ДК № СА 4414 CP, е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.П. М. с ЕГН **********,
5
изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост и частично
разкъсване на вътрешния менискус на дясното коляно, като деянието било извършено на
пешеходна пътека и
- второ, деецът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, като в случая посещаването на местопроизшествието от
тях е било задължително по закон с оглед причинената телесна повреда и извършеното
престъпление от общ характер.
Доколкото по делото бе установено, че към момента на ПТП, 14.12.2016 год., за
автомобила, управляван от ответника, е била налице сключена със „З.” АД застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица
BG/02/116000505189/04.02.2016 год., то горното ангажира отговорността на застрахователя
за заплащане на обезщетение на пострадалия при ПТП за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди, а при заплащане на такива за застрахователя
възниква правото на регрес към виновния водач.
Доколкото обаче настоящият ответник не е бил привлечен в производството по т.д.
№ 152/2018 год. на СОС в качеството му на трето лице – помагач на „З.” АД, то решението,
постановено по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, му е непротивопоставимо
и няма установителното действие на чл.223, ал.1 от ГПК в отношенията трето лице –
насрещна страна и задължителната сила на мотивите в отношенията трето лице –
привличаща страна, поради което дължимостта и размера на присъдените от СОС и САС
застрахователни обезщетения подлежат на пълно и главно доказване в настоящото
производство.
В хода на настоящото производство ответникът, съобразно възложената му
доказателствена тежест за установяване на твърдяното с отговора на и.м. съпричиняване, не
ангажира преки доказателства, установяващи такова. Твърденията за съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на М. са, че същият след ПТП, въпреки че бил поканен
от ответника да изчака на местопроизшествието за да му бъде оказана помощ или да извика
спешна медицинска помощ, е напуснал същото и по този начин е допринесъл за
настъпилите увреждания. Обстоятелството, че ответникът е избягал от
местопроизшествието, е от кръга на тези, които не могат да бъдат опровергавани в
настоящото производство с оглед приложението на чл.300 от ГПК, доколкото е установено
от наказателния съд с одобреното споразумение; обстоятелството, че пострадалият е
допринесъл за уврежданията, като се е прибрал сам и пеш у дома си след катастрофата,
категорично се опроверга от заключението по неоспорената от страните СМЕ. Следва да се
отбележи, че доколкото за ответника е настъпила преклузия за нови възражения, респ. за
излагане на нови твърдения, на които основава възражението си за съпричиняване, съдът не
може да обсъжда твърденията на пълномощника му в хода на съдебните прения, че е
възможно вредоносният резултат да е съпричинен и вследствие на ненавременното лекуване
на травмите.
Обстоятелството, че пострадалият е съпричинил вредите, не може да се предполага, а
6
следва са бъде установено с преки доказателства, с каквито следва да бъде установена и и
причинната връзка между действията и настъпилия вредоносен резултат, което не бе
сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963
год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, №
206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011
год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
В обобщение съдът приема, че при липса на доказателства за твърдяното
съпричиняване не са налице основания за редуциране на размера на дължимите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, присъдени на пострадалия в
производството по предявените от него преки искове с решенията на СОС и САС – в размер
съотв. на 45 000 лева и 924.70 лева. Обстоятелството, че същите са били изплатени от
застрахователя на пострадалия и банковата сметка на същия е била заверена с постъпилите
на 18.05.2020 год. суми, бе установено със заключението на ССЕ, поради което предявеният
иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ е доказан както по основание, така и по
размер в тази му част – за заплащане на присъдените с решенията на СОС и САС
обезщетения. Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца горните суми – в общ
размер на 45 924.70 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2021 год., предявяване
на иска, до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за заплащане на присъдените с горните решения на
СОС и САС на пострадалия лихви върху главниците и разноски за съдебните производства,
изплатени от застрахователя на пострадалия, съдът намира следното :
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В последното се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429,
ал.3 – но се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл.500, ал.1 от КЗ освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от обезщетение заедно с платените лихви и
разноски. В случая обаче се налагат следните важни разграничения между лихвите и
разноските, платими от застрахователя на пострадалия в производството по прекия иск и
7
тези, предмет на регресния иск :
По отношение на лихвите следва да се посочи, че сроковете за произнасяне на
застрахователя по писмената застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ са по чл.108,
ал.1 от КЗ – 15 работни дни от датата на завеждането й или по чл.496, ал.1 от КЗ – три
месеца от нейното предявяване – с оглед обстоятелството дали с претенцията са били
представени данни за банкова сметка и дали застрахователят е изискал допълнителни
доказателства, ако всички изискуеми не са били представени. След изтичане на горните
срокове и при липса на произнасяне или отказ за плащане на обезщетение застрахователят
дължи лихва, но същата е за негова забава, съответно няма основание да се търси по реда на
регреса от деликвента. Последният дължи лихви върху присъденото и изплатено
обезщетение, но след изплащане на същото от застрахователя и след получаване на покана
по чл.84, ал.2 от ЗЗД /каквито не се претендират в настоящия случай/; при регресния иск
правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение /решение №
18/22.03.2017 год. на ВКС по т.д. № 1935/2015 год., II т.о./.
Разноските, платими по реда на чл.500, ал.1 от КЗ от деликвента на застрахователя,
са само ликвидационните разноски – тези, направени във връзка с определяне и изплащане
на обезщетението, но не и съдебните разноски, сторени в производството по прекия иск,
предявен от пострадалия поради отказ за изплащане на обезщетение. Обстоятелството, че
такова /респ. допълнително такова/ е било присъдено по съдебен ред, ясно сочи, че
застрахователят неоснователно е отказал дължимо плащане и няма основание горното
негово поведение да стане повод за регрес за суми, които не биха били дължими при
доброволно плащане.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск в частта му за заплащане на
сумата от 12 958.03 лева – изплатени от застрахователя лихви и разноски, е неоснователен и
следва да се отхвърли в тази му част.
По отношение на разноските :
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 2
655.31 лева, от които 2 355.31 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице по назначената ССЕ. Същият, въпреки претенцията му за
заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, не е
удостоверил заплатено такова – по делото не е представен договор за правна помощ, а
единствено пълномощно за процесуално представителство. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 2 070.97
лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
2 600 лева – 2 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и 300 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
8
назначената СМЕ. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца
искане по чл.78, ал.5 от ГПК, направено в о.с.з. на 29.03.2022 год. – за присъждане на по-
нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение – същото е около минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2
296.48 лева/, а по делото са проведени две о.с.з., изслушани за заключения на две
експертизи, събирани са и гласни доказателства. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 572.17 лева, съставляваща
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ ИВ. Н. ИВ. от гр. Б., ул. „Цар Самуил“ №
40, с ЕГН **********, да заплати на „З.” АД, ЕИК.сумата от 45 924.70 лева /четиридесет и
пет хиляди деветстотин двадесет и четири лв. и седемдесет ст./, ведно със законната лихва,
считано от 29.03.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща заплатени от „З.”
АД на З.П.М. с ЕГН ********** : 1. присъдено на З. П. М. с решение № 80/29.05.2019 год.
на СОС по т.д. № 152/2018 год. застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лева по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/116000505189/04.02.2016 год., сключена със „З.” АД, за причинени му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 14.12.2016 год. в гр. Б., по вина на ответника
ИВ. Н. ИВ. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А140“, с ДК № СА 4414 СР,
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон и 2. присъдено на З.П. М. с решение № 727/14.04.2020 год. на САС
по гр.д. № 5082/2019 год. застрахователно обезщетение в размер на 924.70 лева за
причинени му имуществени вреди вследствие на горното ПТП, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен
размер от 58 882.73 лева /петдесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и два лв. и
седемдесет и три ст./, съставляващи заплатени от „З.” АД на З. П.М. : 1. законна лихва в общ
размер на 10 230.53 лева върху присъдените с горните решения на СОС и САС
застрахователни обезщетения върху главницата от 45 000 лева за периода от 06.02.2018 год.
до 15.05.2020 год. и върху главницата от 924.70 лева за периода от 11.03.2018 год. до
15.05.2020 год. и 2. присъдени на З.П.М.с горните решения на СОС и САС разноски в общ
размер на 3 362.86 лева, с извършено прихващане на насрещни разноски в размер на 635.36
лева, присъдени в полза на ЗД „Б.” АД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. Н. ИВ. от гр. Б., ул. „Цар Самуил“ № 40, с
ЕГН **********, да заплати на „З.” АД, ЕИК . сумата от 2 070.97 лева /две хиляди и
седемдесет лв. и деветдесет и седем ст./, съставляваща направени по делото разноски
9
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „З.” АД, ЕИК .да заплати на ИВ. Н. ИВ. от гр.
Б., ул. „Цар Самуил“ № 40, с ЕГН **********, сумата от 572.17 лева /петстотин седемдесет
и два лв. и седемнадесет ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10