Решение по дело №387/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 166
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20221720100387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Перник, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-

СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100387 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. М. срещу „Фератум
България“ ЕООД, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
сключеният между страните договор № 1017358 е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, като
сключен в нарушение на чл. 11, чл. 19, ал.4 ЗПК, вр.с чл. 22 ЗПК, както и на основание чл.
68е, чл. 143, ал.1 и чл. 147 ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 е
нищожна на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 147 ЗЗП.
В исковата молба се посочва, че между ищцата (заемател) и „Фератум България“
ЕООД (заемодател) е сключен договор за паричен заем 1017358/11.05.2021 г. с параметри:
заемна сума 4500 лв., ГПР 49,66 %, ГЛП 35%, при срок 18 месеца. Във връзка с чл. 5 от
договора ищцата сключила на същата дата договор за гарант с „ ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, с
който да се обезпечи договора за кредит. Във връзка с него следвало да заплати такса за
гарант в размер на 4455 лв., разсрочена на 18 месечни вноски, като сумата се начислява към
месечните вноски по кредита. На 19.10.2021г. страните сключили анекс № 1 към договора,
по силата на който се увеличила заемната сума с 400 лв. и така дължимата главница станала
4900 лв., а лихвата 1667 лв. Ищцата сключила на същата дата договор за гарант,
възнаграждението за който от 4455 лв. се увеличило с 308 лв. Ищцата счита, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, тъй като в същия не е посочен начинът на формиране на
ГПР, неясни са компонентите му и математическия алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. В този смисъл са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.
и 10 от ЗПС. На следващо място налице е противоречие с чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата,
представляваща възнаграждение за гарант, не е включена в ГПР, а тя представлява общ
разход по кредите. В договора е посочен такъв в размер на 49,11 процента и при
включването й ще се надвиши законовия максимум- петкратния размер на законната лихва.
Невключването на този разход представлява според ищцата и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д,ал.1 и ал. 2,т.1 ЗЗП. Посочените пороци обуславят
нищожност на целия договор- чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност се сочи
недействителност само на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща като условие за
отпускане на кредита сключване на договор за гарант, поради противоречието и с добрите
1
нрави и неравноправност. Претендира разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
подробно изложени съображения. Подчертава, че сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от кредитора условия. Допълва, че избраната възможност заляга
в чл. 5 на Договора, който се генерира автоматично въз основа на избора, който
потребителят е направил при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явява
индивидуално договорена по избор на потребителя. Сочи се, че ответното дружество е
изпълнило задълженията си по чл. 8 ЗПФУР добросъвестно. Преди потребителят да бъде
обвързан с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, същият е уведомен
своевременно за всички условия на договора и му е предоставена необходимата
информация. На следващо място се посочва, че ищцата не за първи път сключва договори на
кредит с ответника. Кандидатствала е за 7 кредита в периода от 10.01.20 г. до 30.08.21 г.
Излага се от правна страна, че съдържанието на договора съответства на изискванията на
закона и липсва нарушение на чл. 143 ЗЗП.Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор №1017358 от 11.05.2021 г. се установява, че
между страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане
на сумата, вкл. нейното олихвяване. Съгласно чл. 1 от Договора, размерът на кредита е
4500,00 лева, брой вноски 18 , ГЛП 35%, ГПР 49,66%. Така общото задължение за главница
и лихва е в размер на 6075,00 лева. На 19.10.2021 год. ищцата е сключила Анекс №1 към
Договор за предоставяне на финансови услуги, спрямо който анекс, страните изменят
договора за кредит, като отпуснатият кредит в размер на 4500.00 лв., с остатък по главница
4078,64 лв. се увеличава със сумата от 400,00 лв. С увеличението, оставащата сума за
погасяване от ищцата е 4478.64 лв., която се формира от оставаща дължима главница по
Договор 1017358 и допълнително отпуснатата сума. Лихвеният процент е 23 %. Оставащите
вноски до пълно погасяване на кредита, ведно с допълнително отпуснатата сума и
прилежащите към нея вноски са 12. Ищцата е сключила и Договор за гаранция с дружество
ФЕРАТУМ БАНК, съгл. който, дължимата от нея сума по гаранцията е 4455,00 лв. На
19.10.2021 г. Ищцата е сключила Анекс №1 към Договор за гаранция/поръчителство/ в сила
от 12.05.2021 г. с „Фератум банк“, съгл. който анекс, дължимата от нея сума по гаранцията
е 4763,00 лв.
Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят декларира, че сам е избрал
именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от Договора.
По делото е представен договорът за поръчителство между „Фератум банк“ и ищеца,
в който е посочено, че сумата в общ размер на 4455,00 лева е дължимата такса от клиента за
предоставената гаранция. Представен е и Анекс №1 към Договор за
гаранция/поръчителство/ в сила от 12.05.2021 г. с „Фератум банк“, съгл. който анекс,
дължимата от нея сума по гаранцията е 4763,00 лв.
Представен е документ – Преддоговорна информация - стандартен европейски
формат, съгласно който ГПР съдържа допускане, че Договорът ще остане валиден през
целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него. Лихвения процент
остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната информация е посочено, че
ГЛП е в размер на 41,00%, което съществено се отличава от посоченото в Договора. Към
преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е описана всяка една
от месечните вноски с нагледен пример за формирането като сбор от главница и
възнаградителна лихва.
По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
2
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че предоставянето на обезпечение е
задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция за избор на гарант,
определен от кредитодателят или „личен гарант/поръчител“, посочен от
кредитополучателят.
От събраните гласни доказателства посредством разпита на св. Г. Г. също се
установява, че при сключване на договорите кредитополучателят има възможност да избере
като обезпечение опцията „ личен гарант“, в който случай не дължи такса „ гарант“. В тази
връзка са приети по делото представени с молба от 18.01.23 г. договори, сключи от
ответното дружество с други потребители, избрали именно тази опция.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове за прогласяване на Договор за предоставяне на финансови услуги №
1017358/11.05.2021 год., за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респективно
чл. 22 ЗПК, респективно клаузата на чл. 5 от Договора, сключен между С. М. М. и „Фератум
България“ ЕООД.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договорът трябва да съдържа, като
особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК. Настоящият
състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е изпълнил императивните
правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 – да е посочен общият размер на кредита, т. 10 - годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин, т. 11 - условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Това е така, защото съдът констатира съществено несъответствие
между преддоговорната информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В
преддоговорната информация е посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е
определено ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен
погасителен план. Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по –
нисък размер на възнаградителната лихва – 35%, променен на 23% с Анекс №1 към Договор
за предоставяне на финансови услуги от 19.10.2021 г. В Договора са уговорени 18
погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е представен. Представен е
погасителен план едва след сключване на Анекс №1 към Договор за предоставяне на
финансови услуги от 19.10.2021 г. като са уговорени 18 погасителни вноски, сумите по
които не е ясно с кой лихвен процент от горните кореспондират. Размерът на по – ниската
лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в конкретния случай това също не е взето
предвид.
Ето защо съдът, отчитайки и разясненията дадени в решение № 319/ 17.10.22 г. по в.
гр. д. № 420/22 г. на ОС-Перник по идентичен казус, приема, че Договорът е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК и искът следва да бъде уважен. При този извод, съдът не дължи
произнасяне по валидността на чл. 5 от Договора, както и по другите възражения, предявени
като евентуални такива.
3
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал
разноски в размер на 262,68 лева за ДТ. В полза на адвокат Д. М. - следва да се заплати
претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 658.35 лв., определен съгласно
приложимата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие –
07.01.22 г. редакция на чл. 7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 22 ЗПК договор за потребителски
кредит № 1017358/11.05.2021 г., сключен между С. М. М., ЕГН **********, адрес
*********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да
заплати на С. М. М., ЕГН **********, адрес *********** сума в размер на 262,68 лева -
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, с БУЛСТАТ *********, фирмено
дело № 24/2021 г. на СГС, сумата в размер на 658,35 лева, разноски за оказаната безплатна
правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4